Боксер
#1723
Публикувано: 08 May 2008 - 08:19 PM
Бяло родословие може да се вземе на всяка републиканска киноложка изложба, в раздела определяне на първични белези на породата! Плащаш такса 25 лева и комисия определя качеството на кучето! Добре е преди да се явите да тренирате кучето да ходи, като го водите и тичате с лява ръка и да внимавате да не направи някоя поразия, защото много се чака! Този кръг обикновенно е предпоследен!
#1724
Публикувано: 08 May 2008 - 08:26 PM
След 3-та ваксина се изчаква 10 дена. Не бъркайте боксера с други породи! Ако го държите до 5 месец затворено: 1-во никога няма да го отучите да пикаке вкъщи. 2-ро характера на породата изисква кучето да бяга и играе - на 5-я месец ще е полудяло за игра. Не мъчете животното!
#1726
Публикувано: 08 May 2008 - 09:27 PM
Здравей Бориславе :) Нали може на ти :)
Искам да попитам, а това родословие къде ви го регистрираха.По всичко изчетено : всяко куче може да участва в изложби, но тези без родословия и с бели родословия не могат да печелят титли, така ли е :)
Знаете ли кога пак ще има такава изложба, за да видим дали и на моята може да се изкара бяло родословие и да я оценят или както ти каза - качеството на кучето да видя :) Ти каза на републиканска изложба, надявам се да ме информираш в поста си - кога има и къде, ако се знае де :) Ами на специалка на ББК /Български Боксер Клуб/ може ли да се изкара бяло родословие.
Също още 1 въпрос : ще идвате ли във Варна за специалката на ББК през юли ?
Хайде чакаме снимки на Атос :) ;)
Искам да попитам, а това родословие къде ви го регистрираха.По всичко изчетено : всяко куче може да участва в изложби, но тези без родословия и с бели родословия не могат да печелят титли, така ли е :)
Знаете ли кога пак ще има такава изложба, за да видим дали и на моята може да се изкара бяло родословие и да я оценят или както ти каза - качеството на кучето да видя :) Ти каза на републиканска изложба, надявам се да ме информираш в поста си - кога има и къде, ако се знае де :) Ами на специалка на ББК /Български Боксер Клуб/ може ли да се изкара бяло родословие.
Също още 1 въпрос : ще идвате ли във Варна за специалката на ББК през юли ?
Хайде чакаме снимки на Атос :) ;)
#1736
Публикувано: 09 May 2008 - 05:23 PM
На въпроса на Дебси: Бяло родословие може да се вземе, стига да има съдия от републикански мащаб и да е заложено в програмата на изложбата! Ти кажи кога точно е сбирката във Варна и ще видим! Иначе Атос не е регистриран в ББК, защото не ни остава време и нямаме контакти!
#1738
Публикувано: 09 May 2008 - 05:27 PM
Здравейте отново и благодаря за доброто посрещане!
Брун не е първия бруно който имам. като по-малка си купихме БОКСЕР, който кръстихме Бруно. Той беше/е много грижовен, много нежен, много мил и саобразителен и мнооооого голям. Нямаше човек, който като го види да не каже е нема такъв боксер...просто едно бижу, няма да те блъсне, да те нарани мил и гальовен, види ли ме да съм тъжна и усещаше и просто беше с мен....но в един прекрасен ден, бяхме при баба ми и тои излезе да огледа около къщата......и не се прибра повече, никога.Такъв кошмар не съм изживявала никога и не искам отново. Да знаеш, че е някъде сам, объркан или при някой изрод, който ни го отне.....и да знаеш, че тъжи за теб, мисли за теб а ти ....ти незнаеш как да помогнеш, къде да го търсиш, всичко си преобърнал, а него го няма....и една година след загубата плачехме в момента в който се сетехме за него ама като деца ревяхме...но където и да е само се надявам да е много обичан ама много! И до ден днешен видя ли някой да ми прилича на него и започвам да подвиквам тихо Бруно...Бруно, казват,че не си забравят първите имена......но го няма...
Този Брунислав си е една изненада...дълго не исках куче след случката, после пък сновях между България и Германия и нямаше как, но все си казвах един ден само боксер един или едва или повече , но боксери...В последствие се оказа, че майката на приятеля ми иска куче и аз казах БОКСЕР, купих и и така си заживяха, но тя не се справя с агбаритите му и силата му и просто нямаше смисъл да се мъчи животното и да се лишава от огромните любими разходки и игрички....и си го взехме при нас......
Та сега Бринислав е на 3 години 2 месеца и 24 дена. Баща ми го определя като "нервак" в добрия смисъл. Трябва да е навсякъде, да чуе и види всичко и изтърве ли нещо не е добре. Той например няма нищо общо с предния Бруно, той е буен, буря направо, вместо да те близне, ще се блусне в теб, за да усетиш по добре любовта, ще те сабори и ще се стовари с теб с цялата си любов и почва близане и гризане all inclusiveл. Когато се лигави пред теб прави едни странни вътежи на задника мятаме го яко и скачаме но не с предните лапи нагоре, а с цяло тяло все едно е на тръмплин ама и на висоооооооооооооооооооко......Обаче обича и да спи до по-късно....станем ли ние за работа знае, брат ми е в другата стая и още спи промушва се до неговата стая залепва се за вратата и започва едно скимтене и буфтене докато не влезе, а влезе ли измята задника на ляво и дясно опитва се да зацепи с нокти на ламината за да е по добър скока в леглото и се тръшва върху брат ми захваща с лапи главата му и започва да го целува и хапи по хоса, докато не отвори очи, случи ли се това.....е доволен и вече спокойно ляга до него плътно и заспива.Чуе ли думата разходка изпада в лееееека истерия, правим една скорострелна обиколка на апартамента, скачаме върху всеки който се появи и след това се опъваме хубаво пред вратата ( 1во предница, после задница) и чакаме.....чакаме разходката....навън сме фурии, но не се отдалечава от нас...това е добре...
хора, аз се позабравих, но така става като говоря за Брунчи, няма начин, моля да бъда извинена:)
А сега е време за разходката........нашата, аз и той, много добре знае кого да помоли....и кой най му се връзва на акъла..... :rolleyes:
Брун не е първия бруно който имам. като по-малка си купихме БОКСЕР, който кръстихме Бруно. Той беше/е много грижовен, много нежен, много мил и саобразителен и мнооооого голям. Нямаше човек, който като го види да не каже е нема такъв боксер...просто едно бижу, няма да те блъсне, да те нарани мил и гальовен, види ли ме да съм тъжна и усещаше и просто беше с мен....но в един прекрасен ден, бяхме при баба ми и тои излезе да огледа около къщата......и не се прибра повече, никога.Такъв кошмар не съм изживявала никога и не искам отново. Да знаеш, че е някъде сам, объркан или при някой изрод, който ни го отне.....и да знаеш, че тъжи за теб, мисли за теб а ти ....ти незнаеш как да помогнеш, къде да го търсиш, всичко си преобърнал, а него го няма....и една година след загубата плачехме в момента в който се сетехме за него ама като деца ревяхме...но където и да е само се надявам да е много обичан ама много! И до ден днешен видя ли някой да ми прилича на него и започвам да подвиквам тихо Бруно...Бруно, казват,че не си забравят първите имена......но го няма...
Този Брунислав си е една изненада...дълго не исках куче след случката, после пък сновях между България и Германия и нямаше как, но все си казвах един ден само боксер един или едва или повече , но боксери...В последствие се оказа, че майката на приятеля ми иска куче и аз казах БОКСЕР, купих и и така си заживяха, но тя не се справя с агбаритите му и силата му и просто нямаше смисъл да се мъчи животното и да се лишава от огромните любими разходки и игрички....и си го взехме при нас......
Та сега Бринислав е на 3 години 2 месеца и 24 дена. Баща ми го определя като "нервак" в добрия смисъл. Трябва да е навсякъде, да чуе и види всичко и изтърве ли нещо не е добре. Той например няма нищо общо с предния Бруно, той е буен, буря направо, вместо да те близне, ще се блусне в теб, за да усетиш по добре любовта, ще те сабори и ще се стовари с теб с цялата си любов и почва близане и гризане all inclusiveл. Когато се лигави пред теб прави едни странни вътежи на задника мятаме го яко и скачаме но не с предните лапи нагоре, а с цяло тяло все едно е на тръмплин ама и на висоооооооооооооооооооко......Обаче обича и да спи до по-късно....станем ли ние за работа знае, брат ми е в другата стая и още спи промушва се до неговата стая залепва се за вратата и започва едно скимтене и буфтене докато не влезе, а влезе ли измята задника на ляво и дясно опитва се да зацепи с нокти на ламината за да е по добър скока в леглото и се тръшва върху брат ми захваща с лапи главата му и започва да го целува и хапи по хоса, докато не отвори очи, случи ли се това.....е доволен и вече спокойно ляга до него плътно и заспива.Чуе ли думата разходка изпада в лееееека истерия, правим една скорострелна обиколка на апартамента, скачаме върху всеки който се появи и след това се опъваме хубаво пред вратата ( 1во предница, после задница) и чакаме.....чакаме разходката....навън сме фурии, но не се отдалечава от нас...това е добре...
хора, аз се позабравих, но така става като говоря за Брунчи, няма начин, моля да бъда извинена:)
А сега е време за разходката........нашата, аз и той, много добре знае кого да помоли....и кой най му се връзва на акъла..... :rolleyes: