Цитат
Лично разделям на две понятия ръмженето и доминантността.Едното показва степента на чуствителност на екземпляра(прага на отключване на агресия) а другото- качествата на лидер(желание и способност самостоятелно да се вземат решения).Лидерът може да приложи агресия,може и не,при постигане на целите си.
За ориентир: народът е казал "Куче което лае не хапе".
Лошо съчетание е доминатнтност с нисък праг на чуствителност при дадено куче.
Колкото и да е доминатнто и чуствително(ръмжащо) то се нагажда към реакции/поведение на стопанина си,според това какво от номерата му минава.Тоест - поведението на стопанина е среда,в която намират добра почва за развитие едни или други качества в кучето,така или иначе генетично заложени в него.
В общуването с кучето не създаваме нови негови качества,а ясно му показваме кои от тях са предимство за нас,кои не.Трябва обаче да си знаем,че тези качества,които сме подтиснали ,могат леко да се изявят при пропуски в обучението.Затова- се предпочита не да се подтискат качества,а да се насочват към полезни дейности.Например ръмженето - да знае кога може и кога не.Ще дам пример от глутницата азиатци при мен: един от младите мъжки си умира от кеф да ръмжи на всички и да се прави на бабаит.Пубер.Когато това писне на другите,някой отива и го напердашва.Аз не се намесвам,защото считам че е време да му покажат мястото.Съзнавам,че ако спра наказателната акция,ще поощря агресията в младежа винаги да се проявява,независимо от обстоятелствата - необходимо или не.След като го накажат,той сам отива в клетката си и си стои "наказан" известно време.После - вдига опашка и отново се впуска да си играят бясно,все едно че нищо не се е случило.След месец опитва пак....В резултат,когато го взема на повод и тръгнем на разходка,при най лекото изръмжаване,получава едно тихо "не" и той само размахва опашка в знак на съгласие с мен:))))