[drinki]

Здравеите, моето куче е на 7 месеца и е Хъски . Виждам че кучето ми когато му се ходи да пикае отива до вратата но не скимучи нито драска и аз немога да го чуя. Поякога го виждам и го разхождам и то се изпикава. Как да го науча да скимучи или да драска по вратата ??? МОЛЯ ПОМОГНЕТЕ МИИИ !!!!!

[lagunano1]

Катя,трябва да си строга,да се караш,дори да пошляпваш с вестник,при всяка беля трябва да получи наказание,караш се строго,шляпаш с вестника,дори може да го затвориш някъде самичък за десетина минути. Не се притеснявай кучето няма да те намрази,но ще разбере кой е шефа и ще те слуша. няма да стане като с магическа пръчка,но ще стане. Успех от мен!
п.с. Направо онемях като прочетох какви бели прави.....аз с такова куче не съм се сблъсквала.

[katia n]

Благодаря за съветите, опитвам се да приучвам малкия какво трябва и не трябва да прави. С него трябва много търпение, тренировки, като може и всичко да остане без резултат. Малко е инат, всъщност е адски голям инат . Щом нещо си науми ще го направи на всяка цена. Започва дори да лае, когато иска нещо от нас- например да си играе и трудно го успокояваме. Не иска и не иска обаче да ходи и пишка на определено място. В леглото си се изпишка завчера през деня, а и в нашата спалня го направи два пъти подред преди четири дни през нощта. Съмненията ми са, че когато спи, не се усеща и си пуска неволно.Може би защото беше студено и не иска да ходи навън, и не си е избрал мястото и е стискал, ама .....Това е най- големия ни проблем засега. Слагах вестници, карах му сеДнес се запознах с една жена, която също има дакелче- момиченце на 6 месеца. Тя също сподели, че нейната докато била по- малка почти не е имала проблеми, но напоследък започнала също да пишка навсякъде.И тя се чудела какво да прави. Тези кучета са инати и трудно се привикват на каквото й да е. Ние още се борим с повода, ,измъква си главата и бяга, не слуша, когато го викаш, застава и ляга на земята, като не иска да мръдне, а като види куче, може и да започне да го лае и да се нахвърля, а пък при гледката на котка обезумява. Една разходка с моя дакел е цяло изпитание.Иначе не е лош, много любвеобилен и мил, когато пожелае. Не иска да остава и сам през деня. Лае, вика и дращи по вратата, когато някой излезе от апартамента, направо обезумява.

[katia n]

[Мил@]

katia n, в 30 October 2010 - 02:17 PM, написа:

Благодаря за съветите, опитвам се да приучвам малкия какво трябва и не трябва да прави. С него трябва много търпение, тренировки, като може и всичко да остане без резултат. Малко е инат, всъщност е адски голям инат . Щом нещо си науми ще го направи на всяка цена. Започва дори да лае, когато иска нещо от нас- например да си играе и трудно го успокояваме. Не иска и не иска обаче да ходи и пишка на определено място. В леглото си се изпишка завчера през деня, а и в нашата спалня го направи два пъти подред преди четири дни през нощта. Съмненията ми са, че когато спи, не се усеща и си пуска неволно.Може би защото беше студено и не иска да ходи навън, и не си е избрал мястото и е стискал, ама .....Това е най- големия ни проблем засега. Слагах вестници, карах му сеДнес се запознах с една жена, която също има дакелче- момиченце на 6 месеца. Тя също сподели, че нейната докато била по- малка почти не е имала проблеми, но напоследък започнала също да пишка навсякъде.И тя се чудела какво да прави. Тези кучета са инати и трудно се привикват на каквото й да е. Ние още се борим с повода, ,измъква си главата и бяга, не слуша, когато го викаш, застава и ляга на земята, като не иска да мръдне, а като види куче, може и да започне да го лае и да се нахвърля, а пък при гледката на котка обезумява. Една разходка с моя дакел е цяло изпитание.Иначе не е лош, много любвеобилен и мил, когато пожелае. Не иска да остава и сам през деня. Лае, вика и дращи по вратата, когато някой излезе от апартамента, направо обезумява.

Катя... Ти всъщност си се предала, на практика. Казваш "може и да не успея", което значи - може и да оставя кучето да командва вкъщи, аз съм слаба и не мога да се наложа, по-добре то да командва... "Щом си науми нещо, ще го направи на всяка цена" - ами ти? Защо не си наумиш да го тренираш - и да го направиш на всяка цена? "като иска нещо от нас, започва да лае и трудно го успокояваме" - а защо трябва да се успокоява куче, което ИЗИСКВА от вас нещо? Като има нежелано поведение - трябва да се прави това, което не обича. Всяко успокояване е всъщност за него ласка, внимание - т.е. това, което то иска. Като лае - или игнор, или наказателно действие, или изгонване... Ние се карахме надвесени над него - това е доминантна позиция. Резултати - сега не лае, даже когато иска нещо, скимти и издава едни смешни мрънкащи звуци - това, когато много му се ходи до тоалетна - за храна и дума да не става - седи и чака.

Тия сцени с повода - ами кучето си е лидер, това си е истината. Няма да се научи да пишка другаде, защото по принцип не се е научил, че хората са лидери и трябва да прави каквото те казват. Всичко е свързано. Не може в повечето неща кучето да ви е дресирало да правите каквото то казва, пък с пишкането да ви слуша - няма никаква логика, нали?

Ако си измъква главата от повода, каишката се стяга повече, така че да не може да излезе. Без повод не се излиза - така че кучето да знае - ако иска навън - трябва да има повод. Ела да го видиш мой Шаро как като види каишката, как почва да се радва и сяда като най-послушното куче на света, за да му я сложа (има дълга козина и е малко трудно). Ама в началото като му слагах каишката, дето минава през муцуната, се тръшкаше и хапеше - повися си на тоя повод с тая каишка, докато му влезе в главата, че няма да стане, както той казва, а както ние казваме...

За оставането сам - има специална тема - там чети и прави каквото трябва. Ние го решихме проблема първите 3 нощи - скимтя, плака - ние не реагирахме. Аз плаках в леглото на горния етаж, ама не отидох, защото мъж ми каза - трябва да се научи да спи самичък... Всяка вечер ли ще го приспиваш?

[Хъскито]

Аз мисля да си взимам Хъски.Задължително ли е да имам къща с двор.Аз живея в апартамент това проблем ли е

[katia n]

Май наистина съм се предала . Аз исках малко йорки, което да гушкам и му се радвам, а моя мъж се наложи и взе дакелче. Това е второто ми кученце и съм щастлива, че го имам. Първото, за съжаление, когато беше малко го премаза кола и си обещах, че повече няма да си взема куче. Но пак след години пожелах. Въпреки, че чета много за обучението, все нямам сили да постоянствам и го накарам да прави каквото искам и трябва. Уж му се карам, мъмря, наказвам, а пък то трябва постоянство и твърдост в обучението. Кучетата са добри психолози и усещат кога човек се поддава и могат да се наложат. Все го съжалявам, защото когато ме погледне с големи очички, пълни с мъка, аз се чувствам ужасно гадно и забравям да му се скарам и го гушкам. Ами та то си няма никой освен нас. И затова гледам да му доставя удоволствие и угаждам. Знам, че много бъркам, но страдам, когато му се карам.
А относно лаенето и целия изблик от чувства, които проявява Рони е, когато ние с моя мъж отиваме за работа. С лягането нямаме проблеми . Двамата с Рони спим безпроблемно . Гушкаме се по цяла нощ и сутрин се примъква да ме целуне за добър ден. Проблемът е, когато тръгваме за работа и той полудява. Зная, че това е негов психологически проблем, че страда и мисли, че мога да го изоставя. Много чувствителен е и всяко нещо приема направо драматично. Виждам се в чудо, когато реша да изляза навън без него. Настава ужас и всички съседи в радиус от половин километър стават потърпевши.

[katia n]

[katia n]

имам проблеми с нета, моля за извинение

[katia n]

извинете ме

[Мил@]

katia n, в 31 October 2010 - 05:15 PM, написа:

Май наистина съм се предала . Аз исках малко йорки, което да гушкам и му се радвам, а моя мъж се наложи и взе дакелче. Това е второто ми кученце и съм щастлива, че го имам. Първото, за съжаление, когато беше малко го премаза кола и си обещах, че повече няма да си взема куче. Но пак след години пожелах. Въпреки, че чета много за обучението, все нямам сили да постоянствам и го накарам да прави каквото искам и трябва. Уж му се карам, мъмря, наказвам, а пък то трябва постоянство и твърдост в обучението. Кучетата са добри психолози и усещат кога човек се поддава и могат да се наложат. Все го съжалявам, защото когато ме погледне с големи очички, пълни с мъка, аз се чувствам ужасно гадно и забравям да му се скарам и го гушкам. Ами та то си няма никой освен нас. И затова гледам да му доставя удоволствие и угаждам. Знам, че много бъркам, но страдам, когато му се карам.Тълкуваш неправилно поведението на кучето, защото му придаваш човешки емоции, които то не изпитва. Големите му очички "пълни с мъка" са начин, с който кучето е усетило, че може да те манипулира. Т.е. то е забелязало, че този негов начин на поведение дава резултати - и го прилага. Няма мъка, защото няма за какво да има. Ти се чувстваш гадно по свои собствени емоционални причини, и те нямат нищо общо с кучето. Ако решиш да се чувстваш така - така и ще бъде. Но е добре да разбереш, че кучето няма нищо общо с това. Кучето няма причини да е нещастно, защото в главата му мисъл като "нямам си никого на този свят и затова ми е мъчно" просто не може да се роди. Кучетата живеят в настоящето и не са способни на абстрактни обобщения от този род. Колкото до угаждането, ако започнеш да тренираш кучето през времето, когато му "угаждаш", повярвай ми, ще има много повече резултати, а и то ще те слуша много повече - а и ще му бъде много по-забавно. При нас стана така - пускаме го навън, то не се отдалечава много, защото иска да си играем с него. когато тичаме, караме колело заедно, хвърляме топки или други играчки - тогава той е на седмото небе от радост.
А относно лаенето и целия изблик от чувства, които проявява Рони е, когато ние с моя меъж отиваме за работа. С лягането нямаме проблеми . Двамата с Рони спим безпроблемно . Гушкаме се по цяла нощ и сутрин се примъква да ме целуне за добър ден.Спите безпроблемно, защото кучето спи в "леговището на лидерите на глутницата", т.е. на вашето място. Когато не му се угажда - т.е. вие излизате без него, то лае, защото изисква от вас определено поведение. Проблемът е, когато тръгваме за работа и той полудява. Зная, че това е негов психологически проблем, че страда и мисли, че мога да го изоставя. Много чувствителен е и всяко нещо приема направо драматично. Не искам да ти развалям хубавата картинка, която виждаш, но кучето не си мисли "сега тя ако излезе, ще ме изостави и никога няма да се върне" - то си мисли "тя излиза без мен, и ако вдигам достатъчно шум, ще се върне и ще ме вземе - така става винагиВиждам се в чудо, когато реша да изляза навън без него. Настава ужас и всички съседи в радиус от половин километър стават потърпевши.

Съвсем сериозно ти предлагам, гледай някои от първите серии на "Говорещия с кучета" или "Повелителят на кучетата" със Сизар Милан - той много по-добре от мен ще ти обясни как хората грешим, когато смятаме, че кучетата имат същите чувства и мисли, като нас и тълкуваме поведението им по човешки. Кучетата са кучета - и точно затова мисленето им е много различно от нашето. АЗ съм една от щастливките, чието куче на моменти страшно много напомня вълк в дивата природа - и това ми помага да го приемам като куче - а не като човек в кучешка кожа - но притежателите на по-мънички кученца са склонни да виждат в тях беззащитни дечица, докато на практика кучето ги командва доста успешно - както виждам, във вашия случай, хората в радиус половин километър наоколо също чуват "командите", които кучето ви дава.

Дано не се обидиш, опитвам се да ти помогна да видиш картината у вас от друг ъгъл, по друг начин, за да можеш по-успешно да преодолееш собствения си емоционален проблем с кучето. Хубаво е да разбереш, че това НЕ Е проблем на кучето, това ПРЕДИ ВСИЧКО е твой проблем. ТИ си тази, която трябва да се научи да бъде лидер, за да може кучето й да бъде балансирано. То наистина усеща много добре енергиите, с които му въздействаш, и ако излъчваш "горкото кученце", това не е толкова добре за него, колкото ако излъчваш "хайде, излизай на разходка, ще се веселим заедно! "

Успех!

[katia n]

Благодаря много Mil@. Добре е когато някой отстрани безпристрастно ти каже как са нещата, защото човек в един момент се заслепява и не може да възприеме адекватно ослучващото се. Права си, но човек е нужно да осмисли казаното добронамерено от друг, съвсем добронамерено, и се опита да поправи поведението си. Ще се опитам да променя виждането си и се наложа, като стана водач за кучето си. Когато ти ми пишеш, аз се опитвам да не влагам много емоции, а да видя отстрани и усещам,как малкия се е наложил над нас до момента и с лай /най-вече/ или галене отстоява неговото си. Това обаче е неправилно и аз, осъзнавайки, че съм обект на командване и манипулация ще мога да се справя по- добре с всяка ситуация. По този начин мисля, че ще направя и него щастливо и уравновесено.
Сега поредния проблем е с напикаването в леглото ни. Преди около 30 минути, към 8,10 вечерта установих, че малкия, след като се сви в краката ми и си легна, отново се е напишкал в спалнята. Това е станало след като и аз и моя мъж последователно го изведохме на разходки, при които е пишкал и акал и всичко е било наред до момента, в който стана белята /гледам обаче моя мъж да не научава, защото се ядосва много и се кара/. Чудя се на какво се дължи това? Дали се изпуска неволно или нещо се опитва да каже, например, че това е негова запазена територия и той е господаря или го прави неволно и се изпуска, защото не може да се сдържа. Този случай е третия за тази седмица и вече в чудо се виждам. Постоянно пера чаршафи и постелки, върху които той си хапва сладко.Но проблема си стои нерешен.

[crime]

И нашата дакелка спи в леглото с нас, но нямаме доста от проблемите, които са описани. Просто още от съвсем малко бебе 50 дни я оставяме сама по малко. първо я оставяхме сама в другата стая за 15мин - един цял ден, тя разбра че не е сама, след това започнахме с по 1-2 часа... постепенно излизахме за 1-2 часа докато след 2 седмици вече излизахме за по цял ден дори, тя разбра, че ще се върнем. Сега е на 6 месеца и винаги като излизаме се нарежда седнала и ни гледа, чака си бисквитката която й даваме всеки път, когато излизаме, ляга си и си трае цял работен ден, докато се приберем. Някой път когато е пълна с енергия идва и се бута - иска и тя да дойде с нас, ние си я усещаме когато супер много иска и някой път я взимаме с нас, за да не я разочароваме.
За този метод бях чела в една книжка за малкото кученце, която пристигна заедно с първата храна която й купихме.

Не казвам, че и ние нямаме проблеми с ината... все пак това е дакел и много трудно можеш да устояваш това което искаш пред него. В продължение на време става по-послушна... като грабнеше някой чорап преди и хукваше да бяга да я гониш (играе й се), сега като го направи и й викнеш да го пусне в повечето случаи лего приляга със свита опашка и го пуска, като й го вземеш се "изтръсква от караницата" и пак отива да търси каква беля да направи, но факт е че пуска... След всяка нейна послушна ракция ние правим по едно льбимо нейно нещо. Но някой път е толкова енергична и разиграна, че просто не слуша и от беля на беля скача.

След съветите тук за лаенето по време на храненето, мисля че по малко започна да свиква... не казвам че не лае, но усетих че ако й давам храната 15-20мин преди ние да седнем да се храним, тя набъбва в корема й и кучето е сито. Но си полайва - когато не е на кеф да слуша.

Да спомена, че и тя се е напикавала на леглото многократно..... От инат, от мързел ...
До преди един месец, редовно лягахме в страх че ще има напикано... Накрая до толкова й бяхме разбрали поведението, че само леко да приклекне и вече се озоваваше на земята, а реакциите ни за пазене на матрака бяха много споучливи. Нямаме го вече и този проблем и той просто отшумя постепенно. Сега проблема с пишкането е, че когато й се допишка и не сме на разходка отива пред вратата и си кляка, по никакъв начин не ти казва или не те приканва за разходка.... Ние я разхождаме по 4-5 пъти на ден, когато реално трябва на пишка, но тя е от много пикливите. И пишка в къщи само когато и ние сме в къщи, по цял ден стиска ако ни няма и си чака разходката.

За 6 месечно според мен си е проблем това, но съм забелязала че преди 2-3 седмици не отиваше на вратата а си клякаше където й падне - аз махнах бебешките й тоалетни. Сега поне се ориентирва... Други кучета се учат много по-бързо. Ние много се занимаваме с нея, гледаме на разходката - първо пишкане после пръчки на полянката, но уви или още е малка или просто незнае и не сме й показали, че трябва да си поиска.

[Мил@]

katia n, в 02 November 2010 - 07:50 PM, написа:

Благодаря много Mil@. Добре е когато някой отстрани безпристрастно ти каже как са нещата, защото човек в един момент се заслепява и не може да възприеме адекватно ослучващото се. Права си, но човек е нужно да осмисли казаното добронамерено от друг, съвсем добронамерено, и се опита да поправи поведението си. Ще се опитам да променя виждането си и се наложа, като стана водач за кучето си. Когато ти ми пишеш, аз се опитвам да не влагам много емоции, а да видя отстрани и усещам,как малкия се е наложил над нас до момента и с лай /най-вече/ или галене отстоява неговото си. Това обаче е неправилно и аз, осъзнавайки, че съм обект на командване и манипулация ще мога да се справя по- добре с всяка ситуация. По този начин мисля, че ще направя и него щастливо и уравновесено.
Сега поредния проблем е с напикаването в леглото ни. Преди около 30 минути, към 8,10 вечерта установих, че малкия, след като се сви в краката ми и си легна, отново се е напишкал в спалнята. Това е станало след като и аз и моя мъж последователно го изведохме на разходки, при които е пишкал и акал и всичко е било наред до момента, в който стана белята /гледам обаче моя мъж да не научава, защото се ядосва много и се кара/. Чудя се на какво се дължи това? Дали се изпуска неволно или нещо се опитва да каже, например, че това е негова запазена територия и той е господаря или го прави неволно и се изпуска, защото не може да се сдържа. Този случай е третия за тази седмица и вече в чудо се виждам. Постоянно пера чаршафи и постелки, върху които той си хапва сладко.Но проблема си стои нерешен.

И аз ти благодаря, че приемаш казаното от мен по този начин - радвам се, че си усетила добронамереността ми. Не мога, обаче да помогна много с "напишкването". Първо, нямаме този проблем - при нас не само че не се пишка в легло, на кучето му е забранено дори да се качва на спалнята, но и в дома ни също не пишка. Нито в двора - когато сме там, за да го изведем. Така го свикнахме отначало, така е и досега.

Обаче, не даваш достатъчно данни за "напишкването". Трябва ти да установиш дали го прави, докато спи, т.е. се изпуска, дали специално "маркира". Ако искаш, се посъветвай с ветеринар, за да елиминираш някакво заболяване, тогава търси други причини - така съветват в литературата за кучета. Може да е нещо временно, но да иска намеса на вет. Иначе - трябва да забележиш подробности около случката, за да има мегдан да се разсъждава.

[Мил@]

crime, в 03 November 2010 - 06:40 AM, написа:

След съветите тук за лаенето по време на храненето, мисля че по малко започна да свиква... не казвам че не лае, но усетих че ако й давам храната 15-20мин преди ние да седнем да се храним, тя набъбва в корема й и кучето е сито. Но си полайва - когато не е на кеф да слуша.

Във всичко друго постъпвате правилно, но тук сте й угодили на нея - в природата първи се хранят водачите на глутницата, алфите, след тях - бетите, т.е. номер 2, след това номер 3 и т.н. Според вашата йерархия, тя е водачът на глутницата, затова се храни първа. Естествено, че няма да ви притеснява толкова - нали по този начин сте й признали, че тя е номер едно, а вие сте номер две...

[crime]

Цитат

Във всичко друго постъпвате правилно, но тук сте й угодили на нея - в природата първи се хранят водачите на глутницата, алфите, след тях - бетите, т.е. номер 2, след това номер 3 и т.н. Според вашата йерархия, тя е водачът на глутницата, затова се храни първа. Естествено, че няма да ви притеснява толкова - нали по този начин сте й признали, че тя е номер едно, а вие сте номер две...

А за това - звучи логично. Не ми беше идвало на ум. Ще го пробвам макар някой път когато по цял ден няма никой в къщи, тя се храни 2 пъти на ден, а е още малка, за това бързам да й дам след разходка. Има дни, които като се прибера готвя и ако трябва да чака да сготвя и да се нахраним, животното ще полудее. Сутринта в 7ч. яде и после чак в 20ч ако яде, то изгладнява супер много. Аз за това й давам колкото се може по-рано и оставам малко храна за 23-24ч преди да легнем да й дам пак. Но ако според вас е правилно да не й давам, ще пробвам. А събота и неделя и деня през седмицата когато има човек тук и на обяд, ще й дам след като ние се нахраним.

[Мил@]

crime, в 04 November 2010 - 06:22 AM, написа:

Цитат

Във всичко друго постъпвате правилно, но тук сте й угодили на нея - в природата първи се хранят водачите на глутницата, алфите, след тях - бетите, т.е. номер 2, след това номер 3 и т.н. Според вашата йерархия, тя е водачът на глутницата, затова се храни първа. Естествено, че няма да ви притеснява толкова - нали по този начин сте й признали, че тя е номер едно, а вие сте номер две...

А за това - звучи логично. Не ми беше идвало на ум. Ще го пробвам макар някой път когато по цял ден няма никой в къщи, тя се храни 2 пъти на ден, а е още малка, за това бързам да й дам след разходка. Има дни, които като се прибера готвя и ако трябва да чака да сготвя и да се нахраним, животното ще полудее. Сутринта в 7ч. яде и после чак в 20ч ако яде, то изгладнява супер много. Аз за това й давам колкото се може по-рано и оставам малко храна за 23-24ч преди да легнем да й дам пак. Но ако според вас е правилно да не й давам, ще пробвам. А събота и неделя и деня през седмицата когато има човек тук и на обяд, ще й дам след като ние се нахраним.

На 6 месеца и на мен ми се струва, че й е рано още за двукратно хранене... Обаче не съм спец по въпросите на храненето, просто нашето дзверче го хранехме по-често на тази възраст... Той и сега понякога късно вечер си дояжда, щото не си изяжда всичкото, пък ние не прибираме гранулите му, ама...

Естествено, че ако интервалът между храненията е много голям, ще трябва да я храните и преди хората - те все пак са яли и на обяд, поне така се предполага - макар и не вкъщи. Ние също правим така, но понеже си имаме ритуал при храненето - минава. Слагаме храната в купата, дава се на Шарун да я помирише, след това той бива отпратен в ъгъла на хола (храни се в кухнята, че там е по-удобно да се чисти след него), там си прави "строевата" - т.е. изпълнява команди - седни-легни, седни-легни, полегни (т.е. настрани), търкули се, моли се (полуизправен, седнал на задни лапи с предни лапи във въздуха), прав - т.е. на два задни крака, и т.н. абе с малко разнообразяване - командите, които може да се изпълнят вкъщи, си ги "преговаря". Завършваме с ходене редом, сядане и даване на лява и дясна лапа поред - понякога по 5-6 пъти. Ако не изпълни команда както трябва, не му се дава да яде, докато не я докара. Абе живо шоу си е, но така го свикнахме от малък, така се затвърждава лидерската позиция на хората - т.е. той яде, когато направи каквото му е казано. Като е много гладен, е много смешно - маха с лапи във въздуха като за световно, сяда и става без команда - абе шоу. Измислете си и вие нещо ваше, което да прави. При нас никаква храна не се дава, без да си я е изработил - дори седнал или подал една лапа - ей тъй на, заради "възпитанието"

[crime]

Даа, без да знам за този подход и че с него се доказва лидерство, ние искаме седни и лапа и тогава купичката. И при нас като е много гладна или супер много иска от това което ям да дивана (не че го правя често, но сега сякаш повече ме оставя да си ям) идва и ми бута в ръката лапите, такива стойки прави за късокрако куче като нея, че направо не мога да повярвам - застава дори на 2 крака и си подава лапите

Какво прави глада!
Като цяло, ако оставим пишкането до външната врата и това, че по никакъв начин не ти казва "искам да пикая на разходка" ;) Кучето за повечето неща ми се подчинява - може да е за кратко но прилягва с леко свита опашка и се предава, а навън ако няма боклуци, които да си намери да изяде, като я викна идва сяда, лапи дава вързвам си я без проблем, но налапала ли е нещо, докато не го изяде няма да дойде - ходи я гони!

[JulYyy]

Здравейте от мен и малкият Ръфи, който би трябвало да е померан, но знаем какви хора има и какво правят за да се оттърват от кутретата си На 7 седмици сме и се обучаваме да пишкаме в банята. Пишка ту в банята, ту до едната врата или пред, или зад нея. Вчера цял ден пишка където трябва и ме изненада толкова много, но вечерта беше кошмар-носим се до там и не иска и не иска. Излизаме и хайде пак любимата врата беше опозорена... Излезнах за час и когато се върнах всичко беше нормално, още ме видя, скочи и хайде пак същата история с прага на вратата... Скарахме се, занесохме се до банята и пак не иска 10 минути, после излезнахме и хоп - пиш пред вратата, която е точно до банята.... Пак се скарахме, ходихме до банята и след 2 минути се изакахме, където ни падна....Направо не издържах и се затворих да не му крещя. Някой има ли идея защо цял ден ходи без проблем и накрая се изложи като кифладжия.. Тичаше като спринтьор, за да иде до банята, а вечерта ината беше магарешки и половина....Награди даваме, имаме напредък поне, че знае къде е банята и какво се прави там, но не знам инат ли е или нещо му стана изведнъж...

[JulYyy]

Здравейте от мен и малкият Ръфи, който би трябвало да е померан, но знаем какви хора има и какво правят за да се оттърват от кутретата си На 7 седмици сме и се обучаваме да пишкаме в банята. Пишка ту в банята, ту до едната врата или пред, или зад нея. Вчера цял ден пишка където трябва и ме изненада толкова много, но вечерта беше кошмар-носим се до там и не иска и не иска. Излизаме и хайде пак любимата врата беше опозорена... Излезнах за час и когато се върнах всичко беше нормално, още ме видя, скочи и хайде пак същата история с прага на вратата... Скарахме се, занесохме се до банята и пак не иска 10 минути, после излезнахме и хоп - пиш пред вратата, която е точно до банята.... Пак се скарахме, ходихме до банята и след 2 минути се изакахме, където ни падна....Направо не издържах и се затворих да не му крещя. Някой има ли идея защо цял ден ходи без проблем и накрая се изложи като кифладжия.. Тичаше като спринтьор, за да иде до банята, а вечерта ината беше магарешки и половина....Награди даваме, имаме напредък поне, че знае къде е банята и какво се прави там, но не знам инат ли е или нещо му стана изведнъж...