Имам страхотно дакелче, след две седмици ще направи година. Взехме го, когато беше на 7 месеца и ни увериха, че има хигиенни навици и няма да ни създава проблеми. Изчетох всичко написано в началото на темата от Мil_, а и всички други съфорумци, но безуспешни се оказаха моите усилия да го науча на нещо. На първо място пишка и ака навсякъде в къщи, а пишкането му е върху спалнята- 4 пъти поне, където и той спи, разбира се

, а и на неговото си легълце. Другото любимо място му е върху дивана, а после си го изтърбуши, сигурно от кеф или да замаже, че се е изпуснало там. Пишка и върху креслата и пак се опитва да ги изтърбушва. Пишкането е рядко на пода и съм направо щастлива, когато само с това се разминавам. Акането е на всевъзможни места, но се радвам, че поне е на пода. Опитвах по всякакви начини, е не успявам. Следващият проблем е хапането до кръв. Почти постоянно, когато сме заедно в леглото, за да гледаме телевизия или чета книги, пиша на компютъра, малкия започва да ме хапе, уж гальовно, но много болезнено. Блузите ми ги дъвче и те се късат, чаршафите и одеалата също дъвче до скъсване. Гледа ме и си ръфа

, а когато му се карам, започва да ръфа ръката ми. Направо в чудо се виждам. Моят мъж му говори, обяснява, когато трябва се кара, но веднага след това същото се повтаря. Интересното е, че само мен ръфа, а при мен спи. Мисля, че много добре разбира, какво му се говори, но е инат и се налага.
А да не говорим, че когато трябва да остане сам или някой от нас двамата се налага да излезе, макар и за малко, в къщи започват едни писъци, едно драскане по вратите, скимтете, лаене и така поне половин час. А когато остане сам, започва същото, но поне час било така.Съседите започнаха да ни правят забележка и се притесних много. Принудих се да викам свекъра или свекървата, да стоят до него и го успокояват или извеждат през времето, когато тръгваме на работа. Но това не е работа за стари хора, които трябва да идват при нас специално. Отделно, че мебели, жици и нови, скъпи обувки си заминаха изгризани с най -голямо удоволствие. При разходките ни, аз се налага да тичам почти през цялото време, за да съм в крак с моя любимец. Защото инак започва да се дърпа, скимти, ляга на земята и аз не зная какво да правя. Може отстрани да изглежда глупаво и смехотворно, но на мен изобщо не ми е до смях, плаче ми се. Зная, че всички дакели са своенравни, но чак пък толкова.