Смесени породи
#441
Публикувано: 01 April 2007 - 02:50 PM
Но не мога да се сдържа да го похваля - просто е прекрасен! Страхотни снимки, а вие си знаете колко емоционален заряд стои зад тях!
Принципно пуснат ли го разхождате в гората или сега е било изключение, което е завършило с гонитба? Макс сме го гонили един път и ние, но беше на втория месец откакто го взехме и после 2-3 месеца бяхме само на повод и дълго въже, което оставяхме да се влачи след него. Но ме ядоса порядъчно тогава, оставяше ме да се доближа на метър до него и после хукваше...но при нас връзката е била още неукрепнала в началото, защото сега и повод няма от подобно поведение. Ужасно безпомощно се чувства човек в такъв момент. Пожелавам ви да нямате повече подобни преживявания.
А момчето е страхотно просто! Не мога да му се нагледам.
П.С. Честит имен ден на sunysmile! Много, много сбъднати мечти и дълго приятелство със Съни, да сте щастливи и двете!
#442
Публикувано: 01 April 2007 - 03:13 PM
А по горите не. И друг път е бягал, до интернационалното летище седмица-две след като го взехме от приюта. Ама там той сам се върна след 1/2 час. Много рядко го пускаме, отдалечаваме се един от друг по пътеката до гората на 20-30 метра и го викаме ту при единия, ту при другия, като дойде- голямо браво, пръчка, наградка и така.. Вчера го пускахме така и беше перфектен. Днес обаче...
Сега спят двамата като пребити, ама ще ги вдигна след малко да ходим на полетата с 20м въже, което ще вържа на едно дърво и ще се упражняваме. Просто със съжаление трябва да констатирам, че още явно не ни е достатъчно силна връзката и лова му е много по-интересен от нас. А и май той си знае много добре, че няма да го оставим, ще го чакаме до безкрай и той може да се весели в гората и като му писне/огладнее/ожаднее, да се върне.
#443
Публикувано: 03 April 2007 - 12:00 PM

Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи!
#444
Публикувано: 03 April 2007 - 11:52 PM
#445
Публикувано: 04 April 2007 - 09:45 AM

Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи!
#446
Публикувано: 05 April 2007 - 05:23 PM
Цитат
Хихи диването е страшно. Като го взехме от приюта пишеше "tres gentil" (много добричък), от там му излезе прякора gentil-gentil, но постепено мина на "диване с диване" l) l) Сега отглеждаме едно такова диване и дори нямаме право на рекламация.
Откакто прилагам техниката, вместо да коригирам с каишката, да отивам директно до него и да му се карам, слуша повече. Да видим дали ще продължи.
Ааа да ви се похваля най-сетне. Имаме среща в сряда да подписваме на заема и застраховките за закупуване на къща. Даймънд ще го кръщаваме вече "диване с диване, калпазанин, земевладелец, градинокопач" b) Надявам се нищо да не се обърка дотогава, ужким няма вече какво да стане, ама стискайте палци все пак, че толкова проблеми докато стигнем до тук имахме, още не мога да се отпусна.
#447
Публикувано: 05 April 2007 - 05:32 PM
Цитат
Ау това е ужасно. Аз затова водя Дай само с нагръдник и ако искам да го възпитавам слагам нашийник. Не знам разказвала ли съм ви, ама още няколко дни след като го взехме, отиваме с него до супермаркета. искахме да вземем каишки, кошчета- всичко. Това малкото така се изплаши и като се измъкна от нашийника, право през паркинга и директно изскочи на ужасно оживен булевард. Боже, още изпитвам ужас като се сетя. То затова така се притеснявам сега като не идва. Много хора ми се чудят, нали се връщали кучетата. Щял да направи едно кръгче и да дойде...
Просто имам запечатана пред погледа картинката на шмугващия се с подвита опашка, опитвайки се да се предпази от една кола, Даймънд. И мина няколко пъти по тоя булевард, на който колите карат със 70-тина км/ч. Аз така се бях изплашила за кучето, че бях застанала насред булеварда, махайки с ръце на идващите коли да намаляват. Внимавайте хора, ние бяхме късметлии, че се измъкна на няколко десетки сантиметра.
#448
Публикувано: 05 April 2007 - 09:43 PM
Стискам палци вие с Дай скоро да си имате собствено царство без досадни съседи. Какъв по-прекрасен великденски подарък! Обаче после няма да се стискате, ами ще чакаме снимки с ухилени дву- и четириноги!
#450
Публикувано: 07 April 2007 - 02:18 PM

............................................BLACKY forever in my heart.............................................[br]


#452
Публикувано: 07 April 2007 - 05:02 PM
#454
Публикувано: 09 April 2007 - 04:01 PM
#456
Публикувано: 10 April 2007 - 11:37 PM
Ето как спинкахме като бяхме бебешори... w)
Прикачени файлове
-
picssssssssssssh.JPG (36.46K)
Брой сваляния: 164
#458
Публикувано: 11 April 2007 - 05:15 PM
Кога ще го видя аз Зак да го намачкам???Само него и Дай не съм ги виждала. wink
#459
Публикувано: 11 April 2007 - 07:19 PM
Ще се видим обещавам, малко сме под пара обаче като изпратя сина далеееееко , далеко си оставам само със Захо Белята и като го ударим на живот малииии wink bravoS
#460
Публикувано: 11 April 2007 - 10:30 PM
Днес като се върнахме на село заварихме на баба ми женското куче с 14 кученца
Тя е смеска м/у питбул и друго едро куче,бащата е най-вероятно каракачанка
Майката е към 45 кг,а мъжкият е над 60кг
Предполагам че ще излезнат големи кутрета,но майката е била използвана за борби с кучета и е мнооого злобна,както и бащата е много злобен.
Интересуваме дали и те ще станат такива?
Прикачени файлове
-
DSC00101.JPG (67.05K)
Брой сваляния: 164