Аз ще се хвана за ей-това изказване:
Цитат
Аз искам кучето ми като се разгони да не го кастрирам или някакви подобни извергщини ами просто да си се чивтоса и живот и здраве да миряса,да роди малки и да те да си намерят любящ и отговорен стопанин
Веднъж родило, кучето НЯМА да миряса. Точно обратното, вариантите са два - или да се използва постоянно и редовно за развъждане, или изобщо да не се използва. Едно кучило в живота е възможно най-голямата грешка, която може да се направи.
Защо?
1. Защото бременността и раждането разбъркват хормоналното състояние на организма. Т.е. той влиза в друг ритъм и последващата липса на... симулация на този ритъм, да го наречем, т.е. повторни раждания, дава по-голяма вероятност за болести от рода на рак на млечните жлези и матката.
2. Защото "веднъж опитал", организмът си го търси пак. При женските кучета в един развъдник например това е по-слабо... видим ефект, но при домашното женско куче голяма част от женските стават "все по-настоятелни" с всяко разгонване, и все по-нещастни... мога да дам доста примери на хора, които са били щастливи с кучката си, докато не са я заплодили на 3-4-5 годишна възраст, след което става тя една...
Има и други причини, тези просто са по-основните, които ми хрумват от ход.
Или дадено куче се развъжда, или най-добре да се кастрира - ТОГАВА ще миряса безспорно b)
Намирането на любящи отговорни стопани не е никак лесна задача, даже точно обратното: то е денонощна главоблъсканица с няколкомесечна продължителност и дори след това, година-две по-късно може да се окаже, че намерените с толкова труд любящи стопани са пълни идиоти.
Типичен пример: преди няколко години семейство с дете в течение на месец и нещо упорито ме навестяваха и убеждаваха да им продам бебе-хъски от конкретно кучило; не разполагаха с пълната сума за кучето, но даваха всякакви възможни гаранции, че то ще бъде гледано и обичано... нормална ситуация. В крайна сметка ПОЛУЧИХА кученце. Известно време по-късно, когато тръгнах да проверявам как са бебетата (да е било 3-4 месеца след покупката), ми заявиха, че кучето е избягало от двора им (примерно миналата седмица) и точка по въпроса. Дори не си бяха дали труда да ми се обадят, че то е изгубено/откраднато, да се опитаме да го потърсим... дреме им на шишарката.
Такива случки стават постоянно. И обратното - оказва се, че хора, купили от някакви други хора куче, което пък е било купено от мен (примерно) с любов и отговорност се грижат за животинката и правят всичко възможно да ме издирят, за да установят връзка с развъдчика и т.н. и т.п...
С други думи: ако искаш да вземеш куче "за душата", вземи си пет-класа, кастрирай го още в сравнително ранна възраст и му бъди верен другар до края на живота му, наслади се на същността на това да притежаваш куче без недостатъците от рода на изложби, развъждане и т.н. Ако искаш да притежаваш... супер-куче b) , купи си такова с родословие, шоу-класа (или се предложи да го гледаш на съсобственост и в разни варианти), води го сериозно на изложби - и се забавлявай, преживяването е ПРЕКРАСНО! - и в последствие го включи сериозно в развъждане с ясната съвест, че притежаваш куче, което си струва да преживее НЕУДОБСТВАТА от развъждането; а какъв ще е късметът на родилите се малки... зависи до голяма степен и от теб и готовността ти да ги гледаш упорито до 5-6-10 месечна възраст и да им търсиш "най-добрите" стопани.
Горе-долу така стоят нещата.
Всичко останало са въображаеми измишльотини на стопанина на дадено куче, който му приписва собствения си стремеж за поколение, което да пребъде, без да се съобрази... например с факта, че: а) има заболяване, което може да предаде наследствено на детето; б) е хем грозен, хем тъп - роденото дете ще има ужасна съдба; в) раждането на детето е лесната част, после следва 15-20 годишен ангажимент към него... и тъй нататък.
Извинявам се за сравнението, но е така: стопаните са тези, които не се съобразяват, че кучето има дефект, проблемен произход, заболявания... неща, които ще продължат в поколението му; не се съобразяват с това, че кучетата им са се отклонили далеч от стандарта и вече не притежават нито търсения външен вид, нито търсената ПСИХИКА и характер, т.е. обричат собствениците на потомството им да си гледат страхливи или пък агресивни подобия на дадена порода.... ; не се съобразяват и с факта, че веднъж родили се кученцата, поемат отговорност за съдбата им, това не са четирикраки пачки с парички.
Въздъх. Стана дълга и оплетена лекция.
Вход
Регистрация
Помощ
Темата е заключена
Горе
Цитиране +
Почивайте в мир, мили ангели!
