Публикувано: 02 January 2006 - 08:10 AM
Оф, айде да взема и аз малко теория за физическите контакти да вместя.
Глутницата. Водачът. Поведението на водача.
1. Кучетата по принцип използват езика на тялото си и, по-конкретно, муцуната и предните си лапи
2. При налагане на доминантността си алфа-кучето поставя муцуна върху холката (плешките) на по-нижестоящото куче или се качва с предните си лапи върху него - т.е. буквално "намира се отгоре".
3. При показване на подчинение нижестоящото куче се обръща по гръб и показва корема си и незащитената си шия, за убедителност може да се напишка (силен източник на миризма плюс доказателство, че се признава за нижестоящо)
4. Нижестоящото куче облизва вишестоящото по муцуната и очите; това е "прерастнал" жест на кучето-бебе, което моли майка си да му повърне храна
5. Висшестоящото куче "лапа" муцуната на нижестоящото в уста
И тъй нататък
6. Вишестоящото куче използзва ГЛАСА СИ, за да докаже позицията си.
От повечето такива "жестови" изпълнения може да се изведе и значението на човешките действия.
Много същественият момент е да се прави разлика между наказанието като такова и пребиването на кучето - второто е безсмислено упражнение и от него полза няма да има... както няма полза да си пребиете и детето - ще му счупите психиката, ако го смажете от бой, но едно-две добре "сложени" шамарчета в нужна ситуация няма да причинят болка, а ще доведат до положителен резултат.
Тоест:
1. Наказанието трябва да се прилага НЕЗАБАВНО след простъпката. Няма смисъл да излезете от стаята, да идете до коридора, да вземете каишката и да се върнете да шибнете кучето с нея: то ще го приеме като нападение върху личността си, а не като наказание.
2. Водачът трябва да приложи наказанието така, че на кучето да му е ясен източникът - т.е. да е ясно, че го наказва водачът, а не безлична каишка, вестник и т.н.
От тази гледна точка е по-добре да цапнете кучето с ръка (по правилното място), отколкото да прибегнете до друг метод. Идеята не е в ПРИЧИНЯВАНЕТО НА БОЛКА, а в прилагането на правилния жест.
Примерно:
- потупваме кучето по врата и гърба (дружески): смисъл - "добро куче, послушно куче, аз съм шефът, ти си под мен" (слагаме с приятелски намерения "лапа" на гърба му)
- хващаме с длан муцуната му за игра или гушкане: същия добронамерен смисъл
- прегръщаме го през гърба или (което е чест жест на доверие от страна на кучето) то пъха глава под мишницата ни: пак дружески жест в смисъл "добро куче, човекът стои над теб"
И, съответно, наказателни жестове:
- рязко цапване по муцуната/носа с пръсти или длан - "лошо куче, "гризвам те" за наказание"
- хващане за кожата на врата, повдигане и разтърсване - "лошо куче, мирясай! аз съм шефът, аз го казвам"
- сурово повишаване на гласа: пак същото - "аз съм по-високо от теб в йерархията и ще те НАДВИКАМ, а ти си кретен"
В повечето случаи правилното тълкуване и прилагане на наказанието и дружеското поведение "вършат работа".
Пак от тази гледна точка нанасянето на "побой" върху кучето не върши правилно работа, ако то не знае защо го бият и не се смята за виновно... Разликата е тънка.
Кучето-водач ще се нахвърли върху провинилото се куче и ще го накаже безмилостно, включително може и да го нахапе по-сериозно, докато нижестоящото не демонстрира подчинение и "осъзнаване" на вината си. Това е нормално и провинилото се куче МОЖЕ да очаква известна доза болка за наказание, но на практика ЧОВЕКЪТ в 90% от случаите не е в състояние да реагира правилно. Така че по-добре да не опитва... а да покаже недоволството си по друг начин.
---
В заключение: за пищящите малки кученца.
Мама си стои при кучилото. Факт от живота за малкото бебе е, че когато се разквичи, мама пристига - източник на манджа b) , топлинка и ласка. Повечето кученца имат нужда от МНОГО внимание и нощно време се чувстват самотни. Някои свикват по-бързо да живеят без мама, братя и сестри... други - не така бързо.
По принцип идеята е да се осигури "компания" за бебето: под формата на бутилка с топла вода, одеалце за гушкане, играчки в "гнездото му"... не винаги помага.
Съществен момент е да се уточни причината, поради която кученцето врещи нощем. Дали през деня е непрекъснато с човек? В такъв случай от негова гледна точка е неуместно изведнъж да остане самотно нощес. Дали може да огладнява по някое време и, ако го нахраним точно преди лягане, ще спи непробудно? Дали не му е студено? Дали просто проявява инат? Дали няма да се успокои, ако му оставим включено радио да дърдори тихичко?
По принцип е грешка тактика всеки път като се разпищи кученцето, да се ходи при него и да се успокоява - така то прави пряка връзка между квиченето си и пристигането на "мама". Но... всеки случай е сам по себе си.

Почивайте в мир, мили ангели!