Цитат
Живо ме интересу ва от къде е твоето кученце - може да си писала,но ние от скоро четем тоя форум , вобще аз рядко пиша и чета по форумите, иначе на живо не млъквам - Теди е свидетел, но тук ми е интересно! Пиши ми от къде е и има ли родословие или поне кои са майката и бащата!
За съжаление нямам родословие черно на бяло. А таткото е клубно куче - Yster pan Amor / Archi/, записан е под номер 66 в племенната книга на клуба, майката е Тара, доколкото разбрах, също е записана в клуба. Когато си търсех кученце, бях в лоша финансова ситуация и търсех без родословие. Писах си доста време със собственичката на Арчи, и тя и собственикът на Тара се съгласиха да ми продадат кученцето на по-ниска от обявената цена. Страшно съм им благодарна за жеста, първото ми куче /КОЛИ , донесено от Москва, той имаше доста дълго родословие/, беше починало на 13 год. и не ме свърташе в апартамента. Толкова празен ми се струваше, че когато оставах сама вкъщи / а това не ми се случва често/ не ми се стоеше вътре, а гледах да изляза навън. Просто много ми липсваше това мило същество, което постоянно се мотаеше из краката ми и с което бях свикнала толкова много. А защо толкова много исках точно лабрадор - нямам обяснение. Някакво вътрешно усещане, дотогава бях само чела за тези кучета, наживо не ги бях виждала.Аз наистина четях като ненормална из интернет всякакви сайтове за всякакви породи кучета /най-много руски/ и у мен се породи някакво много силно желание точно за такова кученце. Да ,но се предлагаха на високи цени, а с финансите в къщи нещо го бяхме позакъсали тогава. И доста дълги кореспонденции водих, докато попаднах на собственичката на Арчи. И така, вече си го имам това черно слънчице, което е толкова различно по характер и поведение от предишното ни куче.Но е толкова чаровно, толкова мило е умничко, че няма да намеря думи да го опиша. И сега ходим като залепени , и денем и нощем. Най-смешно ми е, когато някой друг от семейството тръгне да го разхожда, а той от вратата се връща и сяда до мен. Е, вече излиза и с мъжа ми. Но когато двамата го разхождаме , не се отделя от мен. Добре се чувстваме двамата. Та не ми беше удобно и да отварям думя за родословие тогава, пък и признавам си, това не ми е било важно никога. Най-важното е ,че сме заедно с Рекс /това беше името на предишното ни куче, и по-емоционални причини така нарекохме и сегашното./ Това е. w) d) w)