Лабрадор ретривър
#633
Публикувано: 18 February 2007 - 06:59 PM
Официално в стандарта на породата са признати само жълт, черен и шоколадов цвят на козината. Така наречения бял лабрадор си е просто много светъл жълт. А сивия е някакъв американски експеримент за който има две теории, че е кръстоска с ваймаранер или ,че при лабрадор с шоколадов генотип е работено върху гена за интензивност на цвета, както при сребристите добермани. Каквото и да е все още не е признато нито от FCI нито от AKC.
Иначе азгласувам за всичките, цвета не е важен, важна е породата! super best
Иначе азгласувам за всичките, цвета не е важен, важна е породата! super best
#636
Публикувано: 19 February 2007 - 10:11 PM
Има ли кафяв лабрадор или така ми се струва:
?
Иначе бежовия май повече ми харесва или черният... незнам и двата цвята са много красиви. Ако има кафяв - той е най-симпатичен.

Иначе бежовия май повече ми харесва или черният... незнам и двата цвята са много красиви. Ако има кафяв - той е най-симпатичен.
#637
Публикувано: 19 February 2007 - 11:04 PM
"Цвета на козината на Лабрадора е жълт, черен и шоколадов. Всеки друг цвят или комбинация от цветове е дисквалификация. Допустимо е единствено малко, колкото монета от 5 пени, бяло петно на гърдите."
Горният цитат е от АКС Лабрадор Ретривър Стандарт. Признати са единствено 3 цвята на лабрадор ретривъра. Бяло петно на гърдите е позволено. Никакви други цветове не са допустими! Въпреки, че и други цветове на космената покривка се срещат и съществуват. Шарени, черно и жълтокафяв, разреждане на шоколадовите гени и проявяване на шоколадово-сив цвят (или сребърен). Тези цветове са дисквалифициращо нарушение и некоректно развъждане.


Горният цитат е от АКС Лабрадор Ретривър Стандарт. Признати са единствено 3 цвята на лабрадор ретривъра. Бяло петно на гърдите е позволено. Никакви други цветове не са допустими! Въпреки, че и други цветове на космената покривка се срещат и съществуват. Шарени, черно и жълтокафяв, разреждане на шоколадовите гени и проявяване на шоколадово-сив цвят (или сребърен). Тези цветове са дисквалифициращо нарушение и некоректно развъждане.



#638
Публикувано: 20 February 2007 - 12:08 AM
Цитат
Има ли кафяв лабрадор или така ми се струва:
?
Иначе бежовия май повече ми харесва или черният... незнам и двата цвята са много красиви. Ако има кафяв - той е най-симпатичен.

Иначе бежовия май повече ми харесва или черният... незнам и двата цвята са много красиви. Ако има кафяв - той е най-симпатичен.
М дамм, някои хора вече се радват и на трите цвята наведнъжcheers




Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#639
Публикувано: 20 February 2007 - 10:45 AM
Дисплазия на тазобедрената става при кучета
(Canine hip dysplasia, Dysplasia articulationis coxae)
Дисплазията на тазобедрената става при кучето се характеризира с различна по степен отпуснатост (хлабавост на тазобедрената става), сублуксация (частична дислокация) и тежки артрозни изменения. Клиничните изяви варират от липса на каквито и да било клинични признаци при някои засегнати кучета, до тежка куцота при други. Още повече, тежестта на клиничните признаци не корелира задължително със степента на наблюдаваните радиографски или патологични изменения. Породата и индивидуалните особености на темперамента биха могли сериозно да повлияят степента на дискомфорт, която демонстрират различните индивиди.
Развитие
Дисплазията на тазобедрената става е генетично обусловено заболяване, което е наблюдавано при повече от 82 признати породи кучета. От първоначалното му диагностициране през 1935 година, то се среща най-често при по-едрите породи.
Заболяването се унаследява и се развива обикновено прогресивно, като има полигенен тип на унаследяване. Това означава, че е необходимо наличие и съчетание на множество гени, за да се прояви заболяването. Обикновено тазобедрените стави при кучета, които в последствие развиват това заболяване, по време на раждане и скоро след това са напълно нормални. В повечето случаи дисплазията се проявява и при двата крайника (билатерално). При приблизително 7% от случаите е засегната само едната става.
Една от най-ранните програми за редуциране на дисплазията на тазобедрената (коксо-фемуралната) става е започната още през 1959 от Swedish Kennel Club. Тя поставя като задължително условие представянето на сертификат за нормални тазобедрени стави, диагностицирано чрез радиография, за всяка немска овчарка, за да участва и бъде награждавана на състезание, както и за да бъде внесена и регистрирана в Швеция. Развъдчиците са поощрявани да развъждат само кучета свободни от заболяването.
За нещастие, случаите на тазобедрена дисплазия при шведските овчарки не спадат така бързо, както се е очаквало при задействане на програмата. Десет години на селективно развъждане не успяват да редуцират случаите на средни и тежки по степен заболявания. Общото убеждение, че изключването на диспластични животни от разплод, ще доведе до поколение, което ще е свободно от заболяване, се оказва невярно. При кръстосване на две радиографски здрави кучета може да се стигне до раждане на диспластично поколение, ако са налични гените, отговорни за заболяването.
Няколко вторични фактора повлияват също развитието на дисплазията на тазобедрената става. Те включват телесния размер и тегло, телесното развитие и растежния модел. Когато е налице генетичния потенциал за дисплазия, храненето на кучетата с високо калорични храни, високо протеинови диети, водещи до бързо натрупване на телесна маса, ускоряват проявата и тежестта на заболяването.
Степента на замускуленост на задните крайници също е свързана с развитието на дисплазията. При немските овчарки, колкото по-голяма е мускулната маса на задните крайници, толкова по-редки са случаите на дисплазия. Добре балансираната мускулна поддръжка е необходима за осъществяване на нормална функция на ставата. Общата или специфична слабост на хълбочната мускулатура може да доведе до изменения в развитието на тазобедрената става.
Несъответствието между мускулната поддръжка и бързия растеж на скелета означава, че ако мускулите на задните крайници изостанат от темпа на растеж и достигане на функционална пълноценност на костите, това може да доведе до нестабилност на ставите, което евентуално да доведе до развитие на дегенеративен артрит. Тази теория се подкрепя от факта, че хрътките, със своята огромна мускулна подкрепа на относително лекия си скелет, боледуват много рядко от дисплазия.
Което води до извода,че не само лабрадорите боледуват от ТБД... или т.е. от страх трябва да гледаме само пинчери и пикенези,така ли?!
(Canine hip dysplasia, Dysplasia articulationis coxae)
Дисплазията на тазобедрената става при кучето се характеризира с различна по степен отпуснатост (хлабавост на тазобедрената става), сублуксация (частична дислокация) и тежки артрозни изменения. Клиничните изяви варират от липса на каквито и да било клинични признаци при някои засегнати кучета, до тежка куцота при други. Още повече, тежестта на клиничните признаци не корелира задължително със степента на наблюдаваните радиографски или патологични изменения. Породата и индивидуалните особености на темперамента биха могли сериозно да повлияят степента на дискомфорт, която демонстрират различните индивиди.
Развитие
Дисплазията на тазобедрената става е генетично обусловено заболяване, което е наблюдавано при повече от 82 признати породи кучета. От първоначалното му диагностициране през 1935 година, то се среща най-често при по-едрите породи.
Заболяването се унаследява и се развива обикновено прогресивно, като има полигенен тип на унаследяване. Това означава, че е необходимо наличие и съчетание на множество гени, за да се прояви заболяването. Обикновено тазобедрените стави при кучета, които в последствие развиват това заболяване, по време на раждане и скоро след това са напълно нормални. В повечето случаи дисплазията се проявява и при двата крайника (билатерално). При приблизително 7% от случаите е засегната само едната става.
Една от най-ранните програми за редуциране на дисплазията на тазобедрената (коксо-фемуралната) става е започната още през 1959 от Swedish Kennel Club. Тя поставя като задължително условие представянето на сертификат за нормални тазобедрени стави, диагностицирано чрез радиография, за всяка немска овчарка, за да участва и бъде награждавана на състезание, както и за да бъде внесена и регистрирана в Швеция. Развъдчиците са поощрявани да развъждат само кучета свободни от заболяването.
За нещастие, случаите на тазобедрена дисплазия при шведските овчарки не спадат така бързо, както се е очаквало при задействане на програмата. Десет години на селективно развъждане не успяват да редуцират случаите на средни и тежки по степен заболявания. Общото убеждение, че изключването на диспластични животни от разплод, ще доведе до поколение, което ще е свободно от заболяване, се оказва невярно. При кръстосване на две радиографски здрави кучета може да се стигне до раждане на диспластично поколение, ако са налични гените, отговорни за заболяването.
Няколко вторични фактора повлияват също развитието на дисплазията на тазобедрената става. Те включват телесния размер и тегло, телесното развитие и растежния модел. Когато е налице генетичния потенциал за дисплазия, храненето на кучетата с високо калорични храни, високо протеинови диети, водещи до бързо натрупване на телесна маса, ускоряват проявата и тежестта на заболяването.
Степента на замускуленост на задните крайници също е свързана с развитието на дисплазията. При немските овчарки, колкото по-голяма е мускулната маса на задните крайници, толкова по-редки са случаите на дисплазия. Добре балансираната мускулна поддръжка е необходима за осъществяване на нормална функция на ставата. Общата или специфична слабост на хълбочната мускулатура може да доведе до изменения в развитието на тазобедрената става.
Несъответствието между мускулната поддръжка и бързия растеж на скелета означава, че ако мускулите на задните крайници изостанат от темпа на растеж и достигане на функционална пълноценност на костите, това може да доведе до нестабилност на ставите, което евентуално да доведе до развитие на дегенеративен артрит. Тази теория се подкрепя от факта, че хрътките, със своята огромна мускулна подкрепа на относително лекия си скелет, боледуват много рядко от дисплазия.
Което води до извода,че не само лабрадорите боледуват от ТБД... или т.е. от страх трябва да гледаме само пинчери и пикенези,така ли?!
#641
Публикувано: 20 February 2007 - 11:41 PM
Цитат
Което води до извода,че не само лабрадорите боледуват от ТБД... или т.е. от страх трябва да гледаме само пинчери и пикенези,така ли?!
Точно така - далеч не са само лабрадорите.
P.S. И когато копираш или цитираш текст от някакъв източник, е добре да кажеш откъде е текста и кой е автора. Иначе си е интелектуална... кражба.
#643
Публикувано: 24 February 2007 - 09:39 PM
Много е готино! b)
#645
Публикувано: 25 February 2007 - 04:14 PM
ето част от профила му в списанието:
С лабрадор до тебе животът никога няма да е скучен!Голям любопитко,винаги весел и обожаващ игрите той е идеалното куче за собственик спортист по природа.Обича да плува,обича да тича,обича да играе.Горко им на мързеливите стопани,по грешка попаднали на лабрдора.Горко му и на кучето:ако бъде оставен да скучае,и още по-лошо,вниманието към него се замества с лакомства извън редовното хранене,ето това е най-сигурния начин да погубите своя любимец.Той ще затлъстее и това може да се отрази пагубно на неговото здраве.
Ако състествуваше класация за кучета,най-често явяващи се върху заглавните корици на седмичните списания като емблема на преданост и кураж първото място по правило би принадлежало на лабрадора. b)
С лабрадор до тебе животът никога няма да е скучен!Голям любопитко,винаги весел и обожаващ игрите той е идеалното куче за собственик спортист по природа.Обича да плува,обича да тича,обича да играе.Горко им на мързеливите стопани,по грешка попаднали на лабрдора.Горко му и на кучето:ако бъде оставен да скучае,и още по-лошо,вниманието към него се замества с лакомства извън редовното хранене,ето това е най-сигурния начин да погубите своя любимец.Той ще затлъстее и това може да се отрази пагубно на неговото здраве.
Ако състествуваше класация за кучета,най-често явяващи се върху заглавните корици на седмичните списания като емблема на преданост и кураж първото място по правило би принадлежало на лабрадора. b)
#646
Публикувано: 25 February 2007 - 04:18 PM
Интерестни са ми снимките...на български кучета ли са? И общо представяне на породата ли е? d)