Американски питбул териер
#7441
Публикувано: 03 October 2013 - 07:35 AM
Здравейте! Искам да ви се предсавя тъй като съм нова тук! :) От почти 2 месеца съм горда собственичка на кученцеот тази породата.
След като преминахме всики процедури с ваксините и обезпаразитяването започнахме да излизаме навън - бяхме много радостни и с голямо любопитство изучавахме заобикалящия ни свят. Всичко беше нормално докато един ден по време на разходката зваля дъжд и така както припкахме извднъж малката спря и не искаше да ходи повече. Реших че се страхува от дъжда. Възможно ли е такова нещо? Някой имал ли е такъв или подобен проблем? Как може да се преодолее това, защото честно казано съм доста обезпокоена.
След като преминахме всики процедури с ваксините и обезпаразитяването започнахме да излизаме навън - бяхме много радостни и с голямо любопитство изучавахме заобикалящия ни свят. Всичко беше нормално докато един ден по време на разходката зваля дъжд и така както припкахме извднъж малката спря и не искаше да ходи повече. Реших че се страхува от дъжда. Възможно ли е такова нещо? Някой имал ли е такъв или подобен проблем? Как може да се преодолее това, защото честно казано съм доста обезпокоена.
#7443
Публикувано: 03 October 2013 - 10:43 AM
Моето куче е на година и половина почти и въпреки че си има дъждобран е сърдит като вали ;) А предишното ми куче видеше ли че вали просто се обръщаше и се прибираше без значение дали и се ходи на разходка или не :) Не е страшно и има шанс да свикне и да не и пречи :) Дъждобрана за мен е просто задължителен!

PUNISH THE DEED , NOT THE BREED !
Welcome to yani4ka's zoo world :)



#7445
Публикувано: 03 October 2013 - 11:34 AM
Гаранция никога за нищо няма,но все пак дъждобрана ще направи разходката по приемлива.На моя не му е приятно да вали дъжд,но ходи с дъждобран и си върши работите без проблем,ако е силен дъжда действаме бързо,като спре на следващата разходка компенсираме.Все пак на никой не му е приятно да го мокри,все едно Вие да излезете без чадър навън,когато вали,същото е и при тях.

PUNISH THE DEED , NOT THE BREED !
#7451
Публикувано: 08 October 2013 - 09:41 AM
Мммм дам нормално да е зиморничав при вясе,че е и бебе от топлите месеци. Демек сега се запознава със студа и явно не му е по вкуса.
Моя е зимно куче и въпреки всичко най-екстра е под завивките,пред духалката или какъвто и да е източник на топлина.
Моя е зимно куче и въпреки всичко най-екстра е под завивките,пред духалката или какъвто и да е източник на топлина.
#7459
Публикувано: 05 January 2014 - 10:25 AM
Здравейте,
Изчетох огромна част от тази тема. Отне ми дни. От тук научих много за питбулите и може би дори повече за техните стопани като цяло :) .
Пускам снимки на моя питоподобен "лисугер-мекотело", за да може целият "фором" да му се порадва и използвам случая да задам едно въпросче.
Ето я предисторията: Алекс беше доста страхлив, с течение на времето и доста усилия този страх все повече се редуцира и той вече си играе нормално с повечето кученца (от някои още го е страх - космати, лаещи, някои хъскоподобни). Вече е на 11 месеца. Всъщност да тича и да се гони с други кучета му харесва толкова много, че това създава проблеми. Много е превъзбуден и хареса ли си някое куче - малко, голямо, няма строг критерии, но най-често енергични кучета, не го оставя на мира. Всмисъл, дори кучето да си играе с Алекс и да се поумори и да се върне при стопанина си, нашият отива и продължава да го тормози да се гонят. Ако кучето не му обръща внимание, ето тук идва проблема - първо приканя с пози, тропа с лапи по земята, понякога с лапа удря другото куче и ако всичко това не помогне - посяга да хапе, за да предизвика реакция. Естествено, захапването не е силно, не е и от злоба, но разбираемо е нежелано. Това не е от вчера, в началото просто се радвахме, че проявява интерес към други кучета (защото беше супер наплашен), но някой път по този начин ще си изяде пердаха, защото не всяко куче ще толерира тази негова простащина :-Р. От известно време взимаме мерки и го караме първо да се запознае с кучето, а после да започва да играе, защото Алекс понякога и това не прави - идва някое куче на поляната, той си го харесва (обикновено от пръв поглед) и му се лепва.
Ментално Алекс е още бебе, това най-ясно си личи от кучетата, с които предпочита да си играе - други бебета като него.
Вчера имахме отлично изживяване, когато един свръхуравновесен, внушителен и зрял боксер реши да си играе с Алекс. Алекс се опита да се перчи, но боксерът само за минута го постави на мястото му без да се бият, без да го хапе - просто с присъствието си установи правилата на играта. След това играта на Алекс и с другите кучета се промени, нямаше я тази превъзбуденост. Беше много възпитателно. Истината е, обаче, че такива уравновесени кучета са малко и повечето бебешори, а и по-големите, имат особености в характера, които не са съвсем приемливи, но поради една или друга причина на хората не им прави впечатление. Но нашият е от "кофти порода" и уравновесени или не, Алекс трябва да се научи да общува по-нормално.
Мисля, че е добра идея да му сложа намордник докато си играе или поне докато свикне да си играе по-спокойно. На какво мнение сте?
Принципно занапред, ако този проблем не бъде решен или не постигнем желания резултат, нямам против и постоянно да е с намордник, когато е пуснат в парка. На повод - не мисля, че ще се наложи.
В момента имаме само намордник-лента с велкро, но той не е подходящ за игра, тъй като не мисля, че кучето може да диша нормално с такъв, ползваме го на ветеринар или в градския (реално два пъти, когато беше малък :) ). За игра по-скоро смятам да взема нещо подобно на това - http://www.bluecross.../Muzzle%201.jpg . Има едно доберманче, което е с такъв и няма проблеми.
Откъм послушание и команди нямаме грижи, но това с общуването е нещо, на което могат да го научат само другите кучета. Аз се намесвам, когато го видя, че се превъзбужда, викам го, идва. Рестартираме играта. Когато кани за игра куче, отново гледам да съм до него и посегне ли да "кълве", спирам го, избутвайки го настрани, след което го карам да седне и да стои, да свали темпото, след което отивам при другото куче и викам Алекс.
Подобрение има, но на два пъти е клъвнал едно лабрадорче и стопанката му ме заплаши тактично с физическа саморазправа :-D. Приех критиката и макар да осъзнавах, че нашият е постъпил зле не от злоба, а от незнание, не й се обяснявах на момичето. Не е конфликтно кучето (за сега), но има какво да учи.

П.п. Съжалявам, доста дългичко стана. Дано на някого му издържат нервите и да даде акъл.
И преди да сте ме нападнали, че не съм знаел, какво куче си взимам - ДА. Мислих си, че знам, но реално не знаех. Мислих си, че нямам предразсъдъци, но се оказа, че трябва да ги преодолявам. Е, учим се и до тук каквото не сме си поставили като цел, това не сме постигнали :).
Изчетох огромна част от тази тема. Отне ми дни. От тук научих много за питбулите и може би дори повече за техните стопани като цяло :) .
Пускам снимки на моя питоподобен "лисугер-мекотело", за да може целият "фором" да му се порадва и използвам случая да задам едно въпросче.
Ето я предисторията: Алекс беше доста страхлив, с течение на времето и доста усилия този страх все повече се редуцира и той вече си играе нормално с повечето кученца (от някои още го е страх - космати, лаещи, някои хъскоподобни). Вече е на 11 месеца. Всъщност да тича и да се гони с други кучета му харесва толкова много, че това създава проблеми. Много е превъзбуден и хареса ли си някое куче - малко, голямо, няма строг критерии, но най-често енергични кучета, не го оставя на мира. Всмисъл, дори кучето да си играе с Алекс и да се поумори и да се върне при стопанина си, нашият отива и продължава да го тормози да се гонят. Ако кучето не му обръща внимание, ето тук идва проблема - първо приканя с пози, тропа с лапи по земята, понякога с лапа удря другото куче и ако всичко това не помогне - посяга да хапе, за да предизвика реакция. Естествено, захапването не е силно, не е и от злоба, но разбираемо е нежелано. Това не е от вчера, в началото просто се радвахме, че проявява интерес към други кучета (защото беше супер наплашен), но някой път по този начин ще си изяде пердаха, защото не всяко куче ще толерира тази негова простащина :-Р. От известно време взимаме мерки и го караме първо да се запознае с кучето, а после да започва да играе, защото Алекс понякога и това не прави - идва някое куче на поляната, той си го харесва (обикновено от пръв поглед) и му се лепва.
Ментално Алекс е още бебе, това най-ясно си личи от кучетата, с които предпочита да си играе - други бебета като него.
Вчера имахме отлично изживяване, когато един свръхуравновесен, внушителен и зрял боксер реши да си играе с Алекс. Алекс се опита да се перчи, но боксерът само за минута го постави на мястото му без да се бият, без да го хапе - просто с присъствието си установи правилата на играта. След това играта на Алекс и с другите кучета се промени, нямаше я тази превъзбуденост. Беше много възпитателно. Истината е, обаче, че такива уравновесени кучета са малко и повечето бебешори, а и по-големите, имат особености в характера, които не са съвсем приемливи, но поради една или друга причина на хората не им прави впечатление. Но нашият е от "кофти порода" и уравновесени или не, Алекс трябва да се научи да общува по-нормално.
Мисля, че е добра идея да му сложа намордник докато си играе или поне докато свикне да си играе по-спокойно. На какво мнение сте?
Принципно занапред, ако този проблем не бъде решен или не постигнем желания резултат, нямам против и постоянно да е с намордник, когато е пуснат в парка. На повод - не мисля, че ще се наложи.
В момента имаме само намордник-лента с велкро, но той не е подходящ за игра, тъй като не мисля, че кучето може да диша нормално с такъв, ползваме го на ветеринар или в градския (реално два пъти, когато беше малък :) ). За игра по-скоро смятам да взема нещо подобно на това - http://www.bluecross.../Muzzle%201.jpg . Има едно доберманче, което е с такъв и няма проблеми.
Откъм послушание и команди нямаме грижи, но това с общуването е нещо, на което могат да го научат само другите кучета. Аз се намесвам, когато го видя, че се превъзбужда, викам го, идва. Рестартираме играта. Когато кани за игра куче, отново гледам да съм до него и посегне ли да "кълве", спирам го, избутвайки го настрани, след което го карам да седне и да стои, да свали темпото, след което отивам при другото куче и викам Алекс.
Подобрение има, но на два пъти е клъвнал едно лабрадорче и стопанката му ме заплаши тактично с физическа саморазправа :-D. Приех критиката и макар да осъзнавах, че нашият е постъпил зле не от злоба, а от незнание, не й се обяснявах на момичето. Не е конфликтно кучето (за сега), но има какво да учи.

П.п. Съжалявам, доста дългичко стана. Дано на някого му издържат нервите и да даде акъл.
И преди да сте ме нападнали, че не съм знаел, какво куче си взимам - ДА. Мислих си, че знам, но реално не знаех. Мислих си, че нямам предразсъдъци, но се оказа, че трябва да ги преодолявам. Е, учим се и до тук каквото не сме си поставили като цел, това не сме постигнали :).