Преди да развъждате кучета...
#21
Публикувано: 04 January 2005 - 12:16 AM
може само да си чешем езиците, но виж че Самотната се отказа да запложда кокерката си. Все е нещо. Да, имаш право - няма да се променят нещата глобално, и ако кажем на бабичките в парка че е по-отговорно и по-милосърдно да се приспиват малките, а не да се изхвърлят, рискуваме да бъдем налагани с чадъра или няколко възрастни дами да колабират от праведният гняв. Този проблем трябва да е проблем на държавата - само така може да се реши, тоест - животните които не са за разплод да се стерилизират, така се намалява процента на бездомните кучета, от другата страна бездомниците да се прибират в приюти, където някой, който иска куче, вместо да плати 50 лева в зоомагазина, да си осинови едно от приюта. А ако иска расово - да ходи в развъдника и да се изръси така солено, че през ум да не му минава да си върже кучето на село, или преди да се изръси да помисли добре дали може да осигури добро гледане на толкова скъпо куче....
уффффф....мечти...

Чау - кучето, близнало небето...
#22
Публикувано: 04 January 2005 - 08:25 AM
А откъде знаеш, че жената все пак не си е заплодила кокерката??
На мен дотук опитът ми подсказва, че хората казват "Ще си помисля" и плодят напук.
Преди известно време например дойдоха едни с женско хъски, гледаха мъжките кучета в ужасен дъжд и мизерия до колене :))) Оказа се, че искали да роди кучката им само защото ветеринарят така ги посъветвал, че е по-добре. Положих усилия да ги убедя, че няма смисъл "само за здраве" и, ако това им е целта, по-добре да не заплождат - зима е, явно нямат условия, а имат проблеми...
Е, те казаха, че ще си помислят и изглеждаха много.. ъъъ... убедени, че наистина ще се спестят още повече проблеми, ако не заплодят кучето.
Вечерта ми се обадиха собствениците на друг клубен мъжки, че женската е била заведена при него и работата станала... Собствениците на женската, впрочем, така и не се обадиха; още не знам и дали е родила или не (което подсказва, че май ще има проблеми с документите, ако е родила, на това е друг въпрос).
---
Или... преди време с мой мъжки беше заплодена една женска. Миналия месец довтаса собственикът й - уж интелигентен и разумен човек - който ми съобщи, че има ТРИМЕСЕЧНИ кученца с баща самоед (и връзката е съзнателно направена!!!) и ги продава, та, ако може клубът да му намери клиенти... Косата ми се откъдри.
---
Такива неща...
Общо-взето, май вече се поотказах да променям света. Не става.


#23
Публикувано: 04 January 2005 - 08:42 AM
Другата крайност(например в САЩ) е обществото да има право да се намесва в лична територия.Биг Брадър ви гледа дори в тоалетната и ще ви изхвърли ако тоалетната хартия не е от марка Х.
Постигането на баланс между лични и обществени интереси е съвършенство,към което светът се е стремил хиляди години.
Но да се върнем в кинологията-
1.По повод породните кучета- в клубната дейност е необходимо да се търси баланса между личен интерес и желания и клубния.Пълната слободия,както и едноличното управление и диктатура са отблъскващи.
2.По повод-развъждането на мелези за улицата- ако всеки ден,който го срещне такъв човек- му задава въпроса:Ти защо ми създаваш допълнителен проблем?Да,звучи смешно,но си представете че този въпрос му го задават всеки ден,по 10 пъти на ден.Метод на "китайската капка".Убеден съм че ще се замисли следващия път.Защото не му е комфортно,тоест директно се влиза в неговата територия.

Marten BG
#25
Публикувано: 04 January 2005 - 10:11 AM
В нашия клуб беше дадено пълното право на селекционера да определя кой кучета с кой да се заплождат (изключение имаше само за развъдниците) Това изглеждаше добре в момента в който го приехме, но в последвие се оказа, че това не е така и се наложиха промени. Защо се наложи това? - Клуб не може да се занимава с равъдна дейност поради простата причина, че кучета не са собсвеност на селекционера или на клуба а на негови членове. Клубът трябва просто да изгради правила и да следи за тяхното спазване единсвено собсвениците на кучета си преценяват с кой кучета да заплождат. Естесвено те всички(собствениците) могат да получат съвет с кой кучета евентулано са най-подходящи за връзка, но само толкова. Вече самите собственици си носят отговорност за това което правят. Ощо взето е това селекционера само регистрира и следи за спазването на правилата, друго и да иска не може да прави а и няма право.
#26
Публикувано: 04 January 2005 - 11:58 AM
Ако селекционерът има пълното право да ръководи връзките еднолично, ДОРИ ако е справедлив и обективен, ще има купища несъгласни, обидени, недоволни... и ДОРИ тогава резултатът ще бъде селекция на базата на виждането единствено на въпросното лице и на никой друг, а кой казва, че това е правилно? Плюс, че никой не е СПРАВЕДЛИВ и ОБЕКТИВЕН - просто няма начин да бъде... дори ако е честен и умен, и начетен човек; а в 90% от клубовете няма нито един такъв. Не ми казвайте, че да речем в клуб "Басет" или в клуб "Кокер" има лице, което действително познава дадената порода, тенденциите в нея, кръвните линии, големите развъдници и всичко останало... Дори в клубовете, където има начетени хора, запознати с породата, недоволни и "по-начетени" винаги ще се намерят... Значи, не може и не става чисто практически едно лице да е отговорно за връзките и да ги "измисля".
БРФК много настоятелно държи, както всички сме се убедили, само и еднолично развъдчикът да е отговорен за връзките на кучето/кучетата си. Това на практика ЗАБРАНЯВА на клубовете всякакви други идеи, така или иначе...
Но доколко и това е правилният начин - селекционерът на клуба да няма никакъв контрол върху връзките и да не може да се намеси - също е сложен въпрос.
Предполагам, че златната среда е някъде... в средата :))) - т.е. клубът да си оформи някаква основна идея накъде е тръгнал в развъждането и какво точно иска да постигне, и как да го постигне, а собствениците на кучетата да се... как да го изразя най-точно... не да се съобразяват, а по-скоро да се консултират с тази общоклубна идея.
Само че в България май има не повече от 2 достатъчно големи и достатъчно стари клуба, които разполагат със знаещите хора, опита и материала да съставят подобни "развъдни програми" - просто липсва основата, върху която да се гради нещо. Тъй че това, което по-малък и прекалено "млад" клуб би измислил, най-вероятно няма да е най-добрата и смислена стратегия...
И тъй нататък, което ни връща обратно до факта, че преди да развъжда, човек трябва добре да се запознае с породата, да проследи кръвните линии, да добие представа какво представлява реално неговото животно и какво иска да постигне чрез него, и едва тогава да обмисли най-подходящите партньори... и чак когато е убеден в правотата си, да пристъпи към осъществяване на проекта в действие.


#27
Публикувано: 04 January 2005 - 12:13 PM
Относно контрола на селекцинера той има право на контрол но в случайте когат има опасност да се съберат кучета който с дадено генетично заболяване и т.н. (това разбира се са много редки случай). относно стратегиите за развъждане това е супер отностелно нещо а и не може да се направи. Как примерно може да се накара собсвеник на мъжко куче да го пуска на женско (или обратното) защото клуба има еди каква си идея, ами ще се разберът ли помежду си собсвеницте за условията и всички останали неща който изброй в предните си постове. Общо взето отговрност и това е.
#29
Публикувано: 04 January 2005 - 09:57 PM
#31
Публикувано: 04 January 2005 - 11:39 PM
Зависи от клуба, но по принцип схемата е такава:
развъдчикът уведомява селекционера / или ОРД-то - отговорник развъдна дейност, зависи как се казва в дадения клуб длъжността / че ще запложда кучето си и кои партньори е избрал
ОРД-то потвърждава, че няма пречки за връзката (голяма вероятност за дефекти, много близък инбридинг)
Връзката се прави и собствениците на мъжкото и женското подписват два документа: един, който удостоверява извършената връзка - акт за връзка, развъден лист или все едно как се казва - и един, който удостоверява, че са се разбрали помежду си за заплащането и какво е то (договор за заплождане, задължителен според FCI).
След раждането собственикът на женската уведомява клуба за броя, пола и цвета на малките
От клуба идват на оглед и потвърждават, че кучилото няма дефекти и се развива нормално
Собственикът на женската - вече развъдчик - попълва документи за регистрация на кучилото, на базата на които се дават татуировъчни номера и той се задължава да татуира малките; татуировчикът се разписва на татуировъчния документ.
Развъдчикът подава молба за издаване на родословни документи с имената, пола, цвета и татуировките на кученцата....
Издават му се родословия според описаното в молбата.
--
Селекционерът няма пръст в определянето на партньорите. Може да наложи вето, ако връзката е... да речем, опасна за здравето на малките кученца, в който случай собственикът на женската може да иска това мнение да се преразгледа, било от клуба или от БРФК, ако не вярва на хората в клуба, че му го казват за добро. Може и просто да каже, че според него няма нищо опасно и селекционерът копче не може да му каже.
Единственото задължение на въпросния селекционер е да сложи параф на документите, удостоверяващи връзката... т.е. тя е регистрирана в клуба.
Впрочем, в някои клубове този документ за състояла се връзка се предоставя чак когато се регистрира кучилото. Няма значение - важното е да го има.


#32
Публикувано: 04 January 2005 - 11:50 PM

Чау - кучето, близнало небето...
#33
Публикувано: 05 January 2005 - 01:38 PM
#34
Публикувано: 05 January 2005 - 05:15 PM
Цитат
Мисля си че селекционерът на клуба трябва освен да е човек който много разбира от породата , то и да е човек който го уважават хората.
Каквито наблюдения имам второто изискване не се получава по типично български маниер.
И няма начин човек който не уважаваш, но знаеш че знае да ти каже какво да правиш с женското си куче.
Аз поне на знам клуб в който всичко да е ОК и да няма дразги.
#35
Публикувано: 05 January 2005 - 05:42 PM


#36
Публикувано: 05 January 2005 - 06:58 PM
Бихте ли продали на такъв купувач малките? Или критерия за евентуалният отказ може да е друг?

Чау - кучето, близнало небето...
#37
Публикувано: 05 January 2005 - 07:38 PM
Иначе, специално моите критерии са - хора, които искат кучето; може да нямат точна представа какво да правят с него, как да го хранят, гледат и т.н., но нали ние сме за това?!, въпросът е да желаят наистина да имат куче, да са готови да питат какво да правят с него :)), да изглеждат уравновесени, разумни и, в случая с хъскитата, малко или много подготвени. Май даже не знам точно как да го формулирам:(( Да, случвало ми се е да откажа да продам кученце. Нееднократно. Особено много ме притесняват такива, които купуват куче "за детето". Едно е да ти се изтърси цялото семейство - "мама, татко и аз" и да гледат и избират, това е нормално. Друго е да цъфне таткото примерно и да заяви, че купувал кучето за подарък на детето си... Да, ако е за подарък, нека детето си го хареса, но нали тати и мама ще го гледат?!
Най-драстичният ми случай беше един собственик на немска овчарка - петгодишно, добре обучено куче, които се поинтересува от цените на малките и реши, че е склонен да си купи едно, защото му било писнало от овчарката... На внимателното ми заявление, че хъскито е мноооого по-различно като характер, той бодро отговори, че "щял да го направи, няма страшно, то кучето зависи от стопанина!", ама искал да смени овчарката... Човекът остана много изненадан от прякото ми заявление, че няма да му дам от моите кучета. "Ма сериозно ли няма да ми продадете??!" - Ми, съвсем сериозно... въпросът не е в пачката с пари в крайна сметка; идеята е кучето да се чувства комфортно в новия си дом. Да махнеш животно, което си гледал пет години, защото така те светнало?!
Имам и обратни случаи - прекрасен собственик с нежелание ми върна (както е по договор) кученце и дори не си искаше парите обратно: внезапно му се наложило да замине в чужбина... В последствие Ванилка отиде чаааак във Варна, но също в добри ръце.
И още по-обратен случай: моят любим доктор, който тръгнал да си търси куче-пазач за новата къща в Банкя, финиширал при кучилото на Ясмела и се снабдил с бебе оттам без никакво намерение да ходи по изложби :)) и с нулева представа що е то хъски. Силно подозирам, че аз не бих продала на този човек кученце, но Самураят с радост разправя тази история и още една (за Розичка и клиентът, който умирал от ужас да не го ухапе кученцето)... Днес докторът е изложбен ентусиаст и Дарси си живее кажи-речи като царица.
Сещам се и за другата ми любимка - Фриза, която отиде при много ентусиазирана собственичка, лекарка-хомеопатка. Жената редовно се обаждаше, доведе кучето за обучение... и по едно време тихо и полека изчезна от хоризонта. Година по-късно Фриза се появи с нови собственици. Оказа се, че хомеопатката я продала дори без да се обади - а аз бих изкупила обратно кучето си!! - и добре, че на родословието пише името на развъдника, та хората успели да ме намерят... Купили са Фриза в лошо състояние, пребивана, наплашена...
Така че първоначалното впечатление може да бъде... неправилно. Никой не е застрахован срещу това.


#38
Публикувано: 05 January 2005 - 08:56 PM
Като видят и залепват.Мълчат,гледат,като че ли изпиват с поглед.След това редовно пак идват,дори само да погледат.
Като усетя такъв- съм сигурен че песът е в много сигурни ръце.
Това са бъдещите стопани за подходящата за тях порода.Всичко друго е случайност.На други-възможно е да се възпламени желанието им по късно,но то едва ли ще е свързано с кучето, по скоро с ритъма на изложбите,срещите,разговорите,да станат съдии...,да де- да се усетят значими.Все пак си е социална изява.тях ще открием най лесно- като кажат че конкурентът им развъжда помияри.
60% успеваемост е ужаааасно много.Ако от едно кучило случим поне на двама такива,родени за породата собственици,то си удрям з... в тавана от радост.Останалото е компромис- да са съвестни и отговорни,та поне да не страда.
Разбира се,на муцуни и прекупвачи се отказва.Както и на такива,който си бърше дълго панталоните от косъмчетата от допира на малкото кученце...

Marten BG
#39
Публикувано: 15 January 2005 - 04:11 PM
a) Доста лоша постъпка, но за съжаление се срещат и такива хора лошото е наистина че не винаги можеш да ги перцениш от пръв поглед
#40
Публикувано: 03 November 2005 - 04:01 PM

"Благородният дух има прекрасното качество да се вдъхновява за достойни неща!" Сенека