Ротвайлер(стара тема)
#2073
Публикувано: 23 August 2007 - 01:20 PM
Цитат
става за обучение, но трябва да ходиш с него постояно и да штракаш, а звука е - земи една капачка от лутеница и натискаи посредата и звука е сйштия или по истанен
доста малумно щото всеки път трябва да си с него...по добре думи
ако не та мйрзи може да са разровиш b)
#2078
Публикувано: 23 August 2007 - 02:15 PM
Прикачени файлове
-
___________045.jpg (91.72K)
Брой сваляния: 40
#2079
Публикувано: 23 August 2007 - 02:16 PM
Прикачени файлове
-
___________050.jpg (88.16K)
Брой сваляния: 38
#2080
Публикувано: 23 August 2007 - 02:17 PM
Прикачени файлове
-
___________051.jpg (93.46K)
Брой сваляния: 34
#2082
Публикувано: 23 August 2007 - 02:42 PM
Цитат
Kolangi, понеже скоро обсъждахме този проблем, мислех че си прочела предишните постове.
Боцкането се усеща, но не е лошо самото кученце да свързва ходенето при доктор с нещо приятно за него. Всяко кученце - от 3-4 мес. възраст - запечатва първите си впечатления от външният свят. Дали ще види добро или лошо зависи от теб, въпреки че някои случки са не можеш да предвидиш...... Когато го запознаваш с неща, които са нови за него, не е лошо да си приготвиш разни лакомства и да го забаламосваш, докато в случаят доктора го боцка. Дори бих ти препоръчала, при следващата ваксина първо да позволиш на докторите да го поглезят - да го галят, гушкат, или да му дадат лакомство и чак тогава да го боцнат. Разбира се и ти трябва да го разсейваш докато му бият ваксината, за да не следи докторите, а и така градиш връзка помежду ви. Добре е да не изпитва неприязъм към вет.кабинети, защото по нататък дори и при год.ваксина, ще ти трябва помощник и намордник r)

Не са ме е хапали кучета, ... само хора! - М. Монро
#2085
Публикувано: 23 August 2007 - 02:54 PM

Не са ме е хапали кучета, ... само хора! - М. Монро
#2086
Публикувано: 23 August 2007 - 03:14 PM
Цитат
ти недеи тйи... те си разбират
моита кат влезем са радва дават и "солети" галят я ама кат са доближат до одзаде и почва са варти и ако я хванеш почва да хапе, не признава кои кои е
ние я оправяме Ъ човека. единия я хвашта за педните лапи др даржи наморника 9штото го сваля), а третия с каишката...иначе не става
#2089
Публикувано: 23 August 2007 - 06:47 PM
#2090
Публикувано: 23 August 2007 - 08:25 PM
Бяха минали горе-долу около 7-10 дни от както правехме първите разходки. Мъжът ми решил да я разходи пред блока и понеже има зеленина, далече е от улицата и т.н. решил да я откачи от повода. Изведнъж от храстите изскочило едно бездомно куче, сдавило я и избягало. Всичко е станало за броени секунди, дори не е имал време да реагира и да изгони другото куче. След това я огледал добре, нямало кръв и рани, но след 5 мин. лапата се издула, а кучето започнало да куца и да скимти. Веднага на доктор - прегледи, снимки и...... счупена лапа и гипс.
Понеже като малка беше голяма беснотия и въпреки, че не и давахме да ходи и скача, най - редовно си сваляше гипса. Всяка седмица по два пъти ходехме в кабинета, за да и сложат нов гипс. И понеже вече знаеше много добре какво я чака, започваше се едно голямо дърпане да влезе в кабинета. А щом я качвахме на масата следваше едно връзване на муцуната, главата и се заклещваше в едни шини, застопорени за масата, единият доктор и държи предните, мъжът ми задните лапи, аз почти съм легнала върху нея, за да не се гърчи в стремежът и да се отскубне. А другият доктор я превързва и гипсира през това време. Тогава беше малка и слава богу всичко мина и сега това е само един лош спомен.
Разказвам ви това, за да ви кажа, че след всичките тези премеждия и лоши спомени за нея, все пак не я е страх от доктори и дори е много щастлива когато ги види. Разбира си, че при някаква манипулация е малко неспокойна, но това си е в реда на нещата. А аз самата съм много доволна от нея и нямам никакви притеснения.

Не са ме е хапали кучета, ... само хора! - М. Монро
#2091
Публикувано: 23 August 2007 - 08:44 PM