Цитат
.... и много ме озъдачиха а именно че имало руски и немски ротвайлери
Преди години, на едни познати им продали Български ротвайлер, щото е с по дребна костна структура. Големи смехории. ^_^ :podigravka:
Ето и малко исторически данни:
Смята се, че родоначалник на тази порода са древните пастирски кучета от догоподобен тип, но според някои специалисти при породообразуването е била влята кръв от древни молоси и мастифи. Други кинолози са на мнение, че във формирането на породата са участвали швейцарски алпийски кучета. Предполага се, че предшествениците на ротвайлера са били разпостранени в Европа от войнстващите римски легиони. Многочислената римска армия се нуждаела от големи продоволствени запаси, най-вече от прясно месо. За тази цел след войсковата част водели говежди стада, които били охранявани от силни и смели кучета - предшественици на днешния ротвайлер. При придвижването и намаляването на стадата отпадала и нуждата от многобройните охраняващи кучета, които войниците оставяли на местното население. По този начин те били разпространени почти из цяла Европа. Породата е получила наименованието си от малкият германски град Ротвайл, където след завладяването на Южна Германия от Римската империя се настанили римски военни части. По-късно градът станав скотовъден център, като се развила търговията с животни, чиято охрана била осъществява от надеждни и силни кучета. Първоначално тези кучета били наричани ротвайлерски месарски кучета, тъй като ги развъждари предимно скотовъдците месари. Едва в началото на 1900г. започнала целенасочена развъдна работа с тези ценни четирикраки помощници на скотовъдците и тогава породата е получила сегашното си наименование РОТВАЙЛЕР
Ротвайлерът спада към по-старите породи кучета, а неговите предци са живеели в Германия още по времето, когато тези земи са били в границите на Римската империя. По това време в тези региони широко били използвани бойни и пастирски кучета, които охранявали стадата добитък, прекарвани от едно място на друго. Въпросните животни били много сходни с молоските кучета, носещи името на знатната владетелска фамилия на Молосите от Епир.Родът на Молосите отглеждал отлични кучета, които заедно с римските легиони (които нахлували в днешните земи на Франция, Испания, Германия) в по-късни времена преминали Алпите, участвайки в прекарването на стада и обозите. И досега са известни някои от маршрутите на римските войски - един от тях минава през местата, където днес се намира немското градче Ротвайл - откъдето идва и името на породата. Отначало кучетата били използвани за всякаква работа, включително и за лов. Римските прадеди на ротвайлера в продължение на векове са се кръстосвали с местните пастирски породи. Основните им задачи по това време били да защитават стопаните си, както и да прекарват на големи разстояния стадата добитък, като внимателно ги охранявали. В един момент от своето развитие, през Средновековието, ротвайлерът, обитаващ околностите на имперският град Ротвайл, получил популярното название " ротвайлерско месарско куче ". Защото през 17-18 век именно месарите и търговците на добитък от околностите на този град селекционирали породата, преследвайки една основна цел - да запазят нейните изключителни работни качества за една конкретна дейност - водене на едрия добитък. Независимо от това, кучетата все още били използвани и за придружители на пазачите из горите.
За тежката работа били необходими спокойни, мощни и издържливи кучета - с течение на времето местните жители успели да ги създадат. Симпатичният ротвайлер бил с много добри защитни качества, способен да участва в съпровождането на многобройните стада, както и да тегли количките с тежки товари. Благодарение на своите работни качества, ротвайлерът станал много популярен и скоро спечелил много поклонници навсякъде. Но по-късно, с промяната на икономическите условия, кучето било лишено от възможността да върши тази работа - все по-често добитъкът бил превозван с влакове, а използването на кучета в тази дейност било забранено от закона. И областта на разпространение на ротвайлерите била видимо ограничена, въпреки, че породата не можела да бъде забравена или пренебрегната поради изключителните си качества. Хората си спомнили за тази порода, когато в началото на 20 век се появила нуждата от "по-особено" куче, което да бъде обучавано за специална полицейска служба. Защото благодарение на целенасоченото предишно развъждане, ротвайлерът притежавал необходимите качества. Специалистите го изпробвали за целите на полицията и потвърдили голямата му стойност. Ротвайлерът демонстрирал уникална вярност, издържливост, прилежност и смелост, а при това бил лесно управляем. Още през 1907г. кучето било взето под опеката на множество ротвайлер-клубове, а през 1910г. породата получила официално признание от Първият германски съюз на полицейските кучета. Но както често става, разногласията между споменатите местни клубове ставали причина за разлики в изискванията към това куче. Едва през 1921г., след продължителни преговори, било постигнато съгласие и бил създаден Германският ротвайлер клуб. След това селекцията станала по-целенасочена, което довело до увеличаване на популярността на породата в по-ново време.
Вход
Регистрация
Помощ
Темата е заключена
Горе
Цитиране +
