Публикувано: 22 November 2009 - 12:05 PM
Лошото е, че каквото и куче да си вземем наша Саруна ще го изяде. Тя си пази къщата, не допуска никой да пристъпи вътре. Незнам как ще стане. Колкото до лов тати искаше да я води с него. Пробвахме веднъж - бяхме сами с нея в гората на разходка. Тати взе пушката и гръмна с нея. не видях как Саруна се изпари с 200 от страх. Тя изпитва много страх от гърмежи. Ела да видиш какво е на Нова година. Напишкваме се от страх. Е после осъзна, че няма нищо и се върна ама трепереща. Пък и вече е голяма не става за обучение. А аз много искам още един дакел. Най - добре щеше да е ако беше родила, ама не. Знаеш ли аз някога мразех дакелите, защото много лаят. Бях се зарекла, че вкъщи няма да влезе такова куче. Но щом тати донесе Сарушка и й измислих името, си промених мнението. И сега я обичам повече от всичко на света. Обожавам дакелите. Спирам хората на улицата да се радвам на дакелите им. И те ми се радват. Усещат, че ги обичам. Имаме си тука един черен в квартала. Като ме види отдалече почва да плаче и се дърпа към мен. Скача в мен да го гушкам. И е влюбен в Саруна, но тя не го обича.

[
