[Ila]

На мен също ми се е случвало дакелката ми да бъде нападана от мъжко куче. Ввсъщност, самата тя е доста агресивна и очевидно провокира такова поведение. Но не ми се вярва някое мъжко куче да я остави да му се дзвери и да не отреагира само защото тя е женска.  :blink:

[tsvl]

Цитат

Но не ми се вярва някое мъжко куче да я остави да му се дзвери и да не отреагира само защото тя е женска.  :blink:

Напротив, възпитаните кавалери се държат точно така :blink:, но не е казано, че всички ще са кавалери... ;D Моят дядо е готов да се бие с всеки мъжки, който го провокира от достатъчно близо разстояние, но веднъж на една разярена госпожица само ръмжеше и си пазеше врата, като си подлагаше задните бутове.

[rimela]

Цитат

Напротив, възпитаните кавалери се държат точно така :blink:, но не е казано, че всички ще са кавалери... ;D Моят дядо е готов да се бие с всеки мъжки, който го провокира от достатъчно близо разстояние, но веднъж на една разярена госпожица само ръмжеше и си пазеше врата, като си подлагаше задните бутове.

Е, за дядовците мога да го повярвам - джентълмени от старата генерация! :blink:
Ама това младо поколение...
:o

Сега сериозно - темата е "Как да предпазим кучето и себе си от нападение на други кучета!?"
Та въпросът ми е: "Ако моето куче е женско и абсолютно неагресивно и непровокативно при среща с други кучета на кучешката полянка, без идея за борба за доминантност или нещо подобно -  мога ли да се надявам, че няма да бъдем атакувани от МЪЖКИ кучета? "
За женски не питам - там ми е ясно, МОЖЕ! И се е случвало!
Питам единствено и само информативно - ако някой има личен опит с такива ситуации.
Разбира се, правилници и закони в случая не важат. Отговорността си е моя - ако стане нещо неприятно...аз и само аз съм длъжна да да осигуря максимална безопасност на моето куче! Като преценя риска...
Затова и питам
:(

[dmm]

Цитат

...Ако моето куче е женско и абсолютно неагресивно и непровокативно при среща с други кучета на кучешката полянка, без идея за борба за доминантност или нещо подобно -  мога ли да се надявам, че няма да бъдем атакувани от МЪЖКИ кучета? ....

Не се надявай. ;) Не разчитай, че щом твойта е кротка ще получи симпатиите на мъжката част. Ти познаваш своето, но не познаваш отсрещното куче.
Личните ми впечатления са, че мъжките кучета са по-толерантни към женските (за разлика от женските, които могат да нападнат както женски, така и  мъжки, без причина), но всяко правило си има и изключения.
Най-сигурно е да си е на повод и колкото и кротко да ти е момичето, да не го оставяш свободно да си ходи при момченцата, щото е добричка. Единствено можеш да си спокойна при срещите ви с "проверени" кучета. Всичко друго си е риск и главоболия от необмислени и неприятни действия.. :blink:

[dolittle]

Искам да попитам - как реагират кучетата покрай блоковете на новодошло кученце в блока, което вече го извеждат? Не ми е опряло още до Д-то, но ме притеснява как биха реагирали кучетата около блока, които са си на тяхна територия и не са виждали мъничето да сега. Да не стане така да го изведа и да се спуснат да го ядат глутниците?! :o Принципно са много кротки кучетата, ние от блока си ги гледаме, храним и те само пред входа си стоят, но все пак ще е ново кучето?

Споделете опит, че ми е притеснено!

[dmm]

Не би трябвало да има проблем, защото никое куче няма да нападне бебе. Сигурно в началото ще ви наобиколят, за да го душат и опознаят, но това е с цел "запознаване". Подготви се и не изпадай в паника - да го пазиш или вдигаш на ръце, високо. Клекни до твоето пале и остави батковците да го подушат. Бъди спокойна и уверена.
Успех на запознанството!

[rimela]

Благодаря на dmm за съвета.
Не че имах някакви илюзии де...

А за бездомните около блока - странно, но нашите някак разбират кое куче е домашно и не им сработва инстинкта за пазене на територията. Просто ги игнорират! Но към пришълци други улични - мале-е! :o

Но не мисля, че това е някакво правило - просто при нас е така!
Остава си изискването за максимална бдителност. На мен, откакто имам куче, имам чувството, че очи се отвориха и на тила...
;D

[ZviariK]

В неделя си вървя улицата и гледам как бездомен шаро си е полегнал и се препича след дъждовете. Усмихвам му се и подминавам, а в този момент изпод една кола изкача друго куче, скача към мен и започва да лае......никога до сега куче не беше реагирало към мен по този начин......много се стреснах, започнах веднага да мисля как да реагирам, след като изпищях......държах раница и се чудех ако тръгне да ме хапе и го ударя с нея дали ще ми помогне или ще го озлобя още......за щастие кучето нищо не ми направи - само излая 2-3 пъти и се прибра под колата, а аз бавно и плавно се разкарах от улицата...
Знам, че е тъпо, че изпищях, но го направих инстинктивно.....а това само би го раздразнило повече. Изкарах късмет, че не налетя да ме хапе, но се чудя каква би трябвало да бъде реакцията ми в този момент, за да се отърва възможно най-леко. Какво трябва да правим по принцип ако ни нападне куче?
Съжалявам, ако някъде има подобен въпрос или тема, но не открих нищо.

[wind]

Навремето се движех с колело и на едно място (слава Богу, само на едно) имаше куче, което винаги се хвърляше към колелото. В началото не знаех какво да правя, спирах и изчаквах, но то веднъж дори направи опит да ме захапе, въпреки че спрях. Съпругът ми ме инструктира да им викам силно и ядосано и да ги подплашвам някак. Имаше резултат. Просто спирах и започвах да му викам и да го гоня, тропайки с крак. (повечето кучета на улицата са страхливи и бягат, ако им се изрепчиш).

В Родопите ни се е случвало още в ниското, преди да поемем нагоре, имаше цяла глутница край нещо като изоставен ресторант, които ни обградиха (добре, че тогава нямахме кучета с нас, че щеше да настане меле) и не ни даваха да минем по пътеката. Бяха може би около 10ина. Тогава съвсем се уверих в ползата от ядосаното викане. Съпругът ми крещеше като луд и хвърляше камъни. По-лошото беше, че на връщане по същата пътечка вече беше тъмно и те пак ни обградиха. Постъпихме по същия начин, само дето не виждахме изобщо кучетата, а чувахме лая им, който ни обграждаше. Та за улични и бездомни това като че ли върши работа - силен глас и много ядосано викане, с посягане надолу за камък или нещо и ако няма, дори самото имитиране на хвърляне на камък понякога пак върши работа. В никакъв случай да не усетят, че те е страх.

За домашни, особено пазачи, пуснати свободно и овчарски кучета в планината не знам дали това върши работа. За овчарските досега сме имали късмет, че овчаря се е появявал навреме. Но аз като се приближи някое такова огромно към нашите (в планината) и почвам да се карам къде на нашите, къде на овчарското, в смисъл викам много строго "НЕ" - не искам и да разбирам дали само това е достатъчно по принцип.

[ZzIT@]

Преди няколко месеца и аз попаднах в такава ситуация. Различното при мен бе, че кучето не беше едно, а цели четири. :rolleyes:
Вървях по една тъмна улица, рано сутринта.Всичко беше нормално, докато не чух кучешки лай и не видях как срещу мен се бе засилило едно бездомно куче - ръмжеше заплашително, оголваше зъби и пристъпваше към мен. В първия момент се изплаших много, разпищях се и се предпазих с чантата си. Започнах панически да викам за помощ, защото видях че кучето нямаше никакви намерения да ме остави. Веднага след това, отново от нищото, изкочиха още три кучета, също толкова "добронамерени". На улицата нямаше жива душа! Започнах да вървя бързо назад с единствената мисъл да се измъкна някак. Дори все още се чудя как не се препънах като цялата ни улица е в дълбоки дупки. Но благодаря ти,Господи, защото ако това беше станало кучетата нямаше да се поколебаят!Хубавото беше, че вървях назада, а не се обърнах директно с гръб към тях.Чувала съм, че това не трябва да се прави, защото по този начин показваш своята уязвимост и така кучето се чувства сигурно да нападне. И след като осъзнах, че няма кой да ги пропъди реших да бягам - блока ми беше на 50м. След като стигнах до входа кучетат се отказаха. Прибрах се с разтреперени ръце и крака. До онзи момент никога не ме е било страх от бездомни кучета, но след случилото се нещата се промениха. И дори сега, когато вървя с някой по тъмна уличка, изпитвам същия страх и изпадам в паника.

[ZviariK]

Странна работа, до преди няколко години никак не ме беше страх от кучета, ама наистина никак! Абсолютно безотговорно галех и мачках наред. Мои познати с уж много злобни кучета са оставали потресени като започна да се лигавя с тях....
Изведнъж обаче ме хвана страх......моя приятелка беше ухапана поради.....никаква причина. Минава си покрай един пазар, дори и не чува лай.....само усеща зъби. Нищо сериозно не е било, но стреса......а и тя и без това не обича животни, най-малко кучета.....сега вече ги мрази, а на мен ми насади страх  :(

[tedinceto_96]

Ние имаме едно много злобно куче в махалата, което лае и се спуска на всички.Та като вземе да ми се спуска трябва да го ритам.

[tedinceto_96]

И мен са ме хапали кучета, но честно казано не ме е страх, просто... не.Когато бях малка на село съседското куче като ме подхвана, та ме гони до вкъщи.

[taira_lora]

Чудя се какво да правя всякаш всички кучета мразят моята златна душица и немога да си обясня защо.Тя е на 4 месеца и вече има две нападения едното от кокер а другото от питбул,второто беше ужасяващо ,добре че прителят ми беше с нас да  нарита гадината окачила се върху моето бебче,иначе щеше да има последствия

[siera]

Аз също имам подобен проблем. И наистина, много рядко ни нападат бездомни кучета. Аз като извеждам Шейди винаги се съобразявам къде има глутници или опасни кучета, но дори да ни се е случвало да попаднем на глутница бездомни кучета, те само ни лаят, а аз се отървавам като им говоря на висок глас, понякога викам и едновременно с това се отдалечавам от територията им.
Имаме си един  път, по които минаваме винаги и сме сигурни, че няма глутници бездомни кучета, които да ни нападнат. Но за съжаление на точно тази единствена улице има едно много злобно куче, което по принцип живее в двор, но понякога собствениците го пускат и то ни напада. Кучета  е страшно злобно, когато ни види с моето винаги се спуска да хапе или Шейди или мен. Наскоро даже собственика беше до него докато то ни нападаше и докато му крещях да си прибере кучето, той съвсем спокойно отвърна да го изчакам да се доближи до нас, за да можел да го хване. Мен ме обзе дива ярост - собственика не правеше почти нищо, докато кучето му се спускаше върху нас и се опитваше да захапе. Накрая, когато най-после го хвана, каза: "Е, можехте да пуснете кучето си, той само си лаеше" ... 
:huh:
Моля, посъветвайте ме какво да правя в такива случаи. Няма как да избегна евентуални срещи с това куче, защото това е  единственият път без глутници бездомни кучета. Стопанинът по принцип е до кучето и го прибира, но това невинаги ще е така. А кучето не само лае- спуска се да хапе.

[tedinceto_96]

Цитат

Аз също имам подобен проблем. И наистина, много рядко ни нападат бездомни кучета. Аз като извеждам Шейди винаги се съобразявам къде има глутници или опасни кучета, но дори да ни се е случвало да попаднем на глутница бездомни кучета, те само ни лаят, а аз се отървавам като им говоря на висок глас, понякога викам и едновременно с това се отдалечавам от територията им.
Имаме си един  път, по които минаваме винаги и сме сигурни, че няма глутници бездомни кучета, които да ни нападнат. Но за съжаление на точно тази единствена улице има едно много злобно куче, което по принцип живее в двор, но понякога собствениците го пускат и то ни напада. Кучета  е страшно злобно, когато ни види с моето винаги се спуска да хапе или Шейди или мен. Наскоро даже собственика беше до него докато то ни нападаше и докато му крещях да си прибере кучето, той съвсем спокойно отвърна да го изчакам да се доближи до нас, за да можел да го хване. Мен ме обзе дива ярост - собственика не правеше почти нищо, докато кучето му се спускаше върху нас и се опитваше да захапе. Накрая, когато най-после го хвана, каза: "Е, можехте да пуснете кучето си, той само си лаеше" ... 
:huh:
Моля, посъветвайте ме какво да правя в такива случаи. Няма как да избегна евентуални срещи с това куче, защото това е  единственият път без глутници бездомни кучета. Стопанинът по принцип е до кучето и го прибира, но това невинаги ще е така. А кучето не само лае- спуска се да хапе.

Смели собств. едно хубаво та после да не го пуска.

[siera]

Tedinceto, той е възрастен човек и от дума не раазбира. Вече втори или трети път ни се случва, а той - нищо.  :mazohist:Той напримерно си е седнал отвън и е оставил кучето да си се разхожда по уличката отпред (малка прашна уличка) и дума не може да става да хване кучето на каишка. А и то постоянно се измъква. А и не съм много авторитетна -  на 16 години съм , а той на 60 някъде.
Благодаря все пак за съвета :blink:

[tedinceto_96]

Цитат

Tedinceto, той е възрастен човек и от дума не раазбира. Вече втори или трети път ни се случва, а той - нищо.  :mazohist:Той напримерно си е седнал отвън и е оставил кучето да си се разхожда по уличката отпред (малка прашна уличка) и дума не може да става да хване кучето на каишка. А и то постоянно се измъква. А и не съм много авторитетна -  на 16 години съм , а той на 60 някъде.
Благодаря все пак за съвета :blink:

Ами ако викнеш някой от вашите да се разправи може да спре?Все пак това е твоето куче, трябва да е в безопастност.

[siera]

Майка ми в момента не е тук и живея сама.

[HRISI_1084]

аз ще се влюча на темата как да предпазим кучето си от неграмотни стопани :rolleyes:. зимата разхождах чочко в парка и времето беше едно такова сумрачно.ние двамата и моята приятелка с нейното куче си вървим,а те си душкат наоколо.моят на 4-5 мес.беше още маник и го беше страх от всички кучета,единствено с нейното се поотпускаше.та вървим си и изведнъж от храстите изкача 1 ротвайлер и се втурва към нас.погва нейното ( явно не видя моя тай като е черен и дребен ) и почва до го гони.милото синди ( така се казва другото куче ) бяга и скимти,а онова след нея плътно и иска да я гризне за дупето.ние с приятелката ми крещим като загубени " синди тук .."то милото в страха си бяга и обикаля около нас,аз вече се панирах и вдигнах моя на високо.той като чу галимацията се разкимтя и се навря м/у краката ми.докато моята приятелка се бореше да изгони кучето аз се разкрещях " на кой е това куче.." и виждам 1 мъж на 20-тина метри да стои и да гледа.бях вече в ужас и му викам" господине елате да си хванете кучето"а той ми се хили :huh:и дреме.аз пак му викам вече истерично да доиде да си хване кучето,в този момент ротвайлера се обраща и трагва с/у мен и видя моя бебок.явно му стана любопитно и се надигна ( аз съм 156 см тежа 45 кг ) чочко вече се беше покатерил на главата ми от ужас и квичи.бях като вцепенена,едван се удържах да не падна,а онова скача отгоре ми.продължавам да крещя на онзи ,а той само " ала тук ма пача,ала ма говадо гадно", " е,ми нали виждате ,че не идва" и се хили.хванахме др куче ,а аз високо вдигнала моя вървя ,заедно с др куче което подскача отгореми.направо ми се прирева,че му се молим като идиоти,а резултат " 0".както и да е най-накрая кучето се дръпна,а онзи идиот ми вика " теб като те истрах от кучета ,защо си взимаш куче?'' :o
слава,че беше бебе и рота само е проявил любопитство.та какво да кажа как да се държи животно,към което системно се обръщат с епитети от сорта "пача,свиня и т.н"
кой в случая не трябва да си взима куче :huh:?
п.п
прибрахме се живи и здрави,сенди се размина само с 1 гризване, ама следващия път....?