Цитат
С риск много от хората в този форум да ме намразят, бих искал да поставя следната тема.
Мого хора вече търсят родословни кучета, които струват по 800-900 евро само защото пред имената на родителите стои някаква титла за красота. Това го разбирам за декоративните породи, при които това е търсената цел на разработването им. Но това вече е обхванало всички видове породи(ловни, овчарки, служебни)- набляга се изключително на екстериора и идеалния стандарт като се забравят различните работни качества, които са били целта на разработването им(естествено това включва и екстериор, който би бил ''по- удобен'' в дадената дейност). А когато заложените работни качества не се тренират, а се правят само фризури и се мери с линийка, то мисля че ще се съгласите, че тези качества лека полека си заминават. И най- чудното ми е, че към тази суета се стремят все повече и повече. Кучетата трябва да улесняват човека в работата му, използвайки развитите си заложби, а не да бъдат белег на човешката суета.
Очаквам с нетърпение мненията Ви!
Уважаеми г-н Стоименов,
Попаднах случайно на този Ваш текст и си позволявам да Ви отговоря. Дали ще приемете написаното от мене или не е Ваш избор. Позволявам си да изкажа мнение, но това съвсем не означава, че налагам мнение.
Около 70% от породите кучета са с произход от предци, работещи в една или друга сфера: пазачи на животни, персонални пазачи, бавно гонещи, ползващи обоняние (гончета, блъдхаунди и др.) бързо гонещи, ползващи зрение (хрътки) и т.н.
Всяка една порода (с изключение на специално създадените като кучета-играчки или просто и единствено за компаньони) е задължително единство от работни качества и екстериор. Екстреиорните форми, променени с времето от човека би трябвало да са в полза на подобряване на работните качества.
При немското овчарско куче с годините бе променено заъгляването, за да се получи по-добър тласък на задните крайници, а от там икономичност на крачката и по-голяма издържливост. Друг е въпросът, че се стигна до залитания и някои превърнаха немските овчарски кучета едва ли не с влачещи се по земята задници. Това вече е модната и суетна тенденция на любители, но не и специалисти.
Да вземем друг пример. Не зная дали са Ви попадали снимки на хрътки от територията на Афганистан, Иран или Турция такива, които работят и са ненадминати ловци. Но 100% съм сигурен, че по съвременни снимки или изложбени рингове сте виждали богато окосмените с дълга до земята пухкава, копринено-бляскава космена покривка. Предполагам се досещате какъв ще бъде ефекта, ако една такава лъскава хрътка бъде поставена в реална среда Първо, че няма да хване заека е едно на ръка. Не може куче, което изисква ежедневни скоростни натоварвания, а те не му се осигуряват, да свърши тази работа. Второ, ако все пак хрътката се спусне да гони, почти съм сигурен че ще се изгуби урбанизацията отдавна е притъпила естествените й ориентировъчни рефлекси. Трето, ако все пак тя се върне при собственика си, ще е пълна с толкова много тръни, ще е така качествено проскубана, че просто ми е трудно да си представя как собственика-сноб, ще може отново да се изпъчи в изложбения ринг, за да добави още една купа към останалите, които са критерий само за красота и нищо друго.
Не зная виждал ли сте уйпет, а още повече ливретка (също хрътки). Те до такава степен са изнежени от изкуствената селекция, която е водена с тях, че невротизираността им е пословична кучета не ставащи за нищо друго, освен да ги галиш, да им говориш изключително нежно и внимателно поради крайно лабилната им нервна система, да им обличаш палтенца, защото най-малкият студ ще ги изпрати в отвъдното.
Има и друг момент от въпроса работно или изложбено куче. Това, че при някои породи се извършват изпитания и кучетата успешно постигат изискуемите резултати, съвсем не ги прави работни. Така например при Шутцхунд-3, където се проверява борбеността на немското овчарско куче, един от елементите е то да захапе ръката (ръкава) точно в областта на предмишницата. Автоматимно възниква въпроса: Ако вие гоните престъпник с такова куче (което е учено и научено да хапе само в тази област, защото така изисква правилника), настигайки го би трябвало да му кажете: А бе, хей! Я понамали крачката и се нагласи така, че кучетото да те захапе. Е, това г-н Стоименов, според Вас работно куче ли е.
Аз съм имал възможност да наблюдавам работа както на кучета по методиката Шутцхунд, така и изпитания на полицейски кучета в австрийската полиция. Как хапят те: Гонят престъпника, той не се обръща, за да им се нагоди, насигат го и се хвърлат върху една от плешките му. Точно под плешката (по-правилно под лопатката) се намира нервен плексус (възел), които при травмиране довежда до блокиране на съответната ръка. Ето тук има два момента:
1. Кучето се нахвърля в гръб и в резултат на голямата скорост поваля противника.
2. В момента на нахвърляне то вече е захапало плешката и поваленият противник поне за известно време е в безпомощност.
Аз имах възможност да наблюдавам куче, което преследваше едновременно 5 противника. Реакцията му бе следната: При настигане на първия то го захапа и повали, въбще не се задържа над него да го хапе, а моментално се спусна след втория, повтори същите действия и така докато настигна и повали и петтимата. Естествено през това време след него тичаха двамата полицаи и те довършваха работата на кучето.
При втория тест от прикрите (метална преграда, вдигната като щит) срещу кучето стреляха с картечница с халосни патрони (не с пистолет, не с автомат, а с картечница!). При подадена команда за атака, то се спусна срещу прикритието, премина като стрела през обсега на огъня от халосните изстрели с риск да бъде обгорено, прескочи металната преграда и се нахвърли върху противника.
Ето, това са работни кучета. Останалото е, както се казва в библията суета на суетите.
Относно изложбите по екстериор. Те имат своята висока племенна стойност, но за жалост не я изпълняват. Международната федерация по кинология и нейните подопечни федерации са адменистративни институции, отстоящи далеч от реалната селекция. Селекция се води в клубовете по породи, а федерацията е само една събирателна и констативна институция. Защо казвам това. Ами много просто: Вие отивате на изложба, на кучето ви е присъдена някаква оценка, дори САС, САСІВ или нещо подобно и .. от тук нататък какво?! Дава Ви се копие от оценката на съдията, дава ви се грамота или купа и.. шоуто свършва.
А оценъчният лист трябва да се проанализира от специалиста по развъждане на вашата порода, да го вземе под внимание при съставяне на следващия случен план, да го използва като ориентир Вашето куче с кой разплодник ще бъде най-подходяща двойка, да прогнозира евентуалните резултати от раждането на приплодите, да използва данните за потвърждаване или промяна на тенденциите по отношение на прилаганото до момента развъждане и т. н.
Колко хора г-н Стоименов, извършват това и мислите ли, че на ниво федерация някой не само го извършва, но и има нужната компетентност да го извършва. Не е ли много по лесно да хванем някой и друг спонсор, да спретнем едно шоу, да пораздадем малко награди къде честно, къде задкулисно договорени и който трябва, да си отиде доволно потриващ ръце.
Селекция не се води във федерация (не само в нашата, а по принцип). Селекция се води в клуба на породата ако има кой да я води.
Кучето винаги трябва да бъде съчетание между екстериор и работни качества освен, както казах така наречените изкуствени породи, които не са продукт на еволюиране на породата, а на вмешателство на човека-сноб.
Обясненията ми станаха доста дълги, може би и пообъркани, но се надявам да сте схванал основната идея.
Поздрави!
Вход
Регистрация
Помощ
Горе
Цитиране +
