[Face]

Цитат

... и надявам се да не я хранят с кокали, за да повръща... и не знам ти защо си го правила...

Tова е пояснение за Нора
Ерика яде абсолютно същата суха храна, с която се хранеше и преди и ще продължава да се храни с нея . Не знам защо си мислиш, Норче, че си центъра на света и САМО ти можеш да се грижиш за Ерика :huh:


Съсобствеността не е причина, за личните проблеми на Нора. Имаме още 5 кучета в съсобственост и те нямат такива проблеми със собствениците си както Ерика.


Норче, при тези твои истОрии и с тези твои истЕрии, не мисля, че някой в България ще се съгласи някога дори да ти продаде далматин.

[Ерика]

към няколко души отговор:
DessyD - ти винаги можеш да вдигнеш телефона и да питаш как е Боно, винаги можеш да отидеш да го видиш, винаги.Никой не може да ти го забрани.Докато на мен нищо не ми казваха, само добре е, тича - всеки път само това и нищо друго...
benyb - не знам дали ще взема да гледам куче отново, не искам 3-то куче да изгубя... Съни почина (наложи се да я приспим, беше зле и парализирана безвъзвратно) от 2 инсулта миналата година през Март, а през Януари изгубих и Ерика, айде кажи ми как да издържа и чия психика ще издържи на това... Освен това живеех сама, тя ми беше опората и взаимно се поддържахме...Сега съм толкова сама, колкото никога до сега...
И незнам дали ще се оправя някога, вярвай ми, че винаги ще обичам Ерика и ми е много болно, че я крият от мен, че нищо не ми казват за нея и не мога да звънна на хората да ги питам какво прави, как е, да се уговорим за среща и да прекарвам известно време с нея (примерно събота или неделя да пътувам до Панагюрище и да прекарвам няколко часа с нея, да сме си само 2-те и да се разхождаме заедно), та да ми е някак съвсем малко по-леко ТАЗИ ОГРОМНА ЗАГУБА... Поне да знам, че е жива и здрава...
Huskypower - кокали й дадох само веднъж, но като видях, че не й понасят не съм и давала повече, оттогава не е яла никога.
И за съжаление, бях наивна и не сключихме договор, беше на думи само, ама си викам познавам ги от дълго, приятели сме, няма да ме излъжат... Ама сбърках...
Майка ми ми говореше, че един ден ще си я вземат - и точно така стана... Казваше, че друга такава балама като мене няма...ДА ГЛЕДА ЧУЖДО КУЧЕ...
И не знам как да мисля позитивно, когато тъкмо си помисля, че нещата се оправят и пак ми се случи нещо отвратително, при това по независщи от мен обстоателства - говоря за квартирата, иначе още щях да съм си заедно с Еричка и нямаше да ми се налага да понеса цялото това страдание, което ме смаза тотално...
Face - знам, че може да ти се стори банално и знам, че в теб няма капка сътрадание и съчуствие...
А пишеш постинги за помощ на болни деца ?

Но все пак аз отгледах Ерика от бебе, всеки ден бях с нея, всеки ден съм се радваля че тя е до мен, точно тя, и че тя си е моето кученце, още помня детските й игри и какво правеше като бебе,
как не можеше да се качи на леглото, защото беше мъничка,как първата нощ ни събуди с 4 сутринта, а втората в 6 сутринта - че се чустваше тъжна още от раздялата с Айра, как ходихме до магазина да й купя първия нашийник - който още пазя, как си надъвка повода, как как дори ми беше нагризала обувки, как се беше заляла с фанта и лепнеше цялата, как като пътувахме всеки ден с нея всички хора ми казваха колко е сладка и красива... как всички й се радваха.Как реагира първия път като видя друго куче, как се уплаши от него и се скри, как се сменяше зъбките, колко интересно и беше в офиса до военна болница да гледа какво става навън през прозореца, как като миехме плочките скачаше върху моп-а и го хапеше и гонеше...
Как на 2.5 месеца беше напълно социализирано куче, как спокойно приема всичко, как обича всички, помня всеки един миг с нея, всичко...
Как страдах когато не беше при мен.Как дори на Николай звънях да го питам как е и какво прави...
Колко много се радвах като се върна...
Как когато бяхте на море с нея, а Адела беше при мен, как всеки ден почти ви звънях да питам как е, и страдах че не е при мен, дори че ставае въпрос за 7-10 дни...
Как когато заминахте за Чехия звънях да питам дали знаеш нещо ново за нея, А ТИ МИ КАЗВАШЕ ЧЕ СЪМ ТЕ ТОРМОЗЕЛА, КАТО СЪМ ЗВЪНЯЛА ВСЕКИ ДЕН ДА СЕ ИНТЕРЕСУВАМ...
Помня игрите й в парка, как тя беше най-бързата, как всички й се възхищаваха, колко е добра и игрива...
И как изпаднах в ужас, когато само 2 СЕДМИЦИ ПРЕДИ НОВА ГОДИНА, ХАЗЯЙНА МИ СЕРВИРА УЖАСНАТА НОВИНА,А ТОВА БЕШЕ НЕЩО, КОЕТО НЕ ЗАВИСЕШЕ ОТ МЕН - А СЕ ОКАЗВА, ЧЕ СПОРЕД ТЕБ АЗ СЪМ ВИНОВНА ЗА ТОВА...
Как всеки божи ден съм плакала, знаеки какво ще се случи, как Ери разбираше какво става и също си промени поведението - усетих го...
С Ерика са едни от най-хубавите моменти в живота ми, защо сега нямам право да знам нищо за нея, аз никой ли съм в нейния живот...  и тя в моя..
Между нас има връзка,която никой никога няма да разруши.И защо като хората ти звънят всеки ден, не ми предаваш какво става и какво са казали, защо не ми се обади в деня, като заминаваше за Панагюрище да ми кажеш да дойда да я видя, защо като беше още в София не ми каза къде е, не ми предложи нито веднъж да я видя, и като я доведох на 5-ти, едва ли не ме изгони от вас...

Всичко това  няма ли поне малко да те трогне, да се поставиш на мое място, само си го представи...
Или мислиш, че аз съм безчуствен камък, който не изпитва нищо...
Макар, че понякога ми се иска, за да незнам какво е да страдаш...
Защото за мойте 25 години съм преживяла толкова страдание, мъка и болка, колкото и някой да 50 не е преживял...

и последно - Аз на твое място, щях да взеха Ерика в къщи ако трябва, без значение че има 2 кучета и дете, докато мога да си я взема, а не да не мога дори хотел да й плащам - както ти не можеше, а аз да...
аз все още съм готова да давам пари за нея...

И не мисля, че е честно и коректно да ми спреш изцяло контактите с нея, мислиш ли за нея, дали й е добре...
Тя да не ме вижда изобщо 10г, след като ме види, ще полудее от радост... 100 %

[Vesela_5]

Много тъжна история  :( Мислех си, и вярвах че ще завърши добре за всички, но уви..
Все пак се радвам, че завърши добре за Ерика - нов дом, ново начало, спокойствие, кучето бързо ще се адаптира. Мъчно ми е за теб, Нора, задето допусна да я загубиш..
Не обвинявай другите, първо търси вината в себе си.. Не мога да повярвам, че на 25 години ти не успя да се справиш с тази ситуация..  :( Какво точно не ти достигна, време за намиране на квартира, време за намиране на работа, или просто не ти достигна волята да се пребориш с това? Наистина ми е любопитно. Ще се радвам, ако отговориш..
И по темата: Аз съм с 2 ръце ЗА съсобствеността. Защото точно тя гарантира благополучието на кучето. Какво щеше да стане, ако Ерика не беше в съсобственост? Отговори ми, Нора. КАКВО ЩЕШЕ ДА СТАНЕ С КУЧЕТО??
Ако не можеш да си отговориш на този въпрос, значи трябва да благодариш, че Ерика е била в съсобственост.
Когато се взима куче, трябва да се обмисли много добре това. Аз планирам да си взема куче и още от доста време подготвям почвата. Смених си работата с по-платена и с повече свободно време. Осигурих си кредитна карта за спешни спучаи. Осигурих си и няколко възможни изхода от непредвидени ситуации. И когато си взема кучето, ще му открия спестовен влог и ще му внасям пари всеки месец, за да имам винаги резервен вариант при спешен случай. Нямам деца, но приемам кучето за дете. Заедно с всичките задължения и отговорности. Когато поемаш отговорност за ЖИВОТ, трябва да я поемеш докрай.
Не допускай повече грешки.

[lonesome]

Точно защото си млада трябва по - лесно да се отърсиш от мисълта за кучето. Не е лесно да се разделиш с другар, но във всичките ти постове се изказваш супер егоистично! Нито теб познавам нито другият съсобственик, но щом той е сметнал, че не полагаш достатъчно грижи за кучето, то най - вероятно е така! Никой не би ти го взел ей така само за да те измъчва! Приеми, че при другите хора то е по - добре. Ако не друго, поне ще има покрива, който ти не си му осигурила. Вече от опит знам, че повечето кучета лесно се адаптират към новата среда. Моето куче е значително много по - старо от твоето, ама бързо свикна с мен. Поплака два - три дни и сега плаче вечер когато баща ми закъснее от работа, защото няма в кой да се сгуши... Не ставай инфантилна. Вземи се в ръце и приеми фактите: на кучето там му е по - добре!

[insult]

И как точно продължаването на контактите с теб са добри за Ерика???  :huh:
Кучето е при новите си стопани и това е. Животните не живеят с миналото, те живеят само в настоящия момент. За нея ти вече не съществуваш. И всяка твоя поява в живота и само ще я обърка. Престани да пишеш глупости вече. Да не ти дава господ наистина да преживееш нещо страшно, че да те научи да си мериш думите.

[spotmaniac]

Норче, аз ще ти го кажа направо: СТИГА ЛЪГА! Излагаш се тотално.

Хората са го казали много точно: "Храни куче, да те лае", "Подай му кокал, то ще ти откъсне ръката" :angry: :angry: :huh: :huh: :huh: :angry:

Само не разбрах, за кое точно сме те излъгали и за какво точно сме ти длъжни?

Явно имаш интересни представи за съсобствеността - Според теб излиза, че ние като съсобственици и производители на кучето ТРЯБВА, о не, дори сме ДЛЪЖНИ да ти осигуряваме всеки път, когато решиш да си "починеш от работа": квартира, нова, добре платена работа, временно жилище за Ерика и т.н. само и само на теб
да ти е добре и да останете заедно с Ерика? Извинявай, но нещо си се объркала. Не можеш постоянно да подлагаш кучето на такива емоции и да ми твърдиш, че си много загрижена и привързана към нея. Нещо не се връзва цялата работа? Ако толкова много обичаше Ерика нямаше да се стигне до тук. Много ти е лесно да кажеш майка ми, хазяина и Ангел са виновни за всичко - "единия не иска да вижда кучето, другия ми вдига наема или ме гони (защото не си го плащам редовно), а пък този отвратителен човек Ангел ми взима кучето и го дава на други хора... защото ..... абе защото е измамник и лъжец. А пък Аз съм едно толкова невинно и наивно същество, че друг като мен няма..... Напускам си работата, когато ми писне, когато реша че ще ми е най-добре да си взема почивка  :huh: :huh: :huh:......" и накрая пак майка ти виновна, че не си почнала друга работа. Абе направо всички сме ти длъжни и ако случайно не стане по твойта започваш с клетвите и лъжите....  :huh: :huh:

Май ти е много лесно да забравяш какви ги свърши!
Направо се отвратих и изморих от твоите постъпки, Норче!
ЕРИКА НЕ ЗАСЛУЖАВА ТОВА, КОЕТО ТИ С ТВОИТЕ БЕЗОТГОВОРНИ ПОСТЪПКИ И БЕЗУМНИ РЕШЕНИЯ Й ПРИЧИНЯВАШЕ!!!

Радвам се, че Ерика намери по-здравословна и безопасна среда за живеене.

И приеми един съвет от мен: Спри да кълнеш хората, защото всичките ти клетви ще те настигнат....

[redy]

Не знам кой е прав в цялата история, но бих искал да попитам какво значи да имаш куче в съсобственост? В смисъл какви са задълженията на двете страни?
Простете ми за неосведомоста. :blink:

[Eni]

Цитат

Не знам кой е прав в цялата история, но бих искал да попитам какво значи да имаш куче в съсобственост? В смисъл какви са задълженията на двете страни?
Простете ми за неосведомоста. :blink:

Ето ТУК можеш да прочетеш.

[redy]

Не знам , но за мен ако няма договор, това значи , че и двете страни имат някакви ангажименти към кучето като гледане храна.
Аз лично никога не бих си взел по такъв начин куче, правилно е казал бащата на това момиче, да гледа и храни чуждо куче, а ония тарикати да си вземат малките и да заплождат. По добре си го плати колкото струва за да ти е мирна главата.

[DessyD]

Цитат

Не знам , но за мен ако няма договор, това значи , че и двете страни имат някакви ангажименти към кучето като гледане храна.
Аз лично никога не бих си взел по такъв начин куче, правилно е казал бащата на това момиче, да гледа и храни чуждо куче, а ония тарикати да си вземат малките и да заплождат. По добре си го плати колкото струва за да ти е мирна главата.

Точно защото т.нар. "тарикати" са проявили своя ангажимент, Ерика вече има нов, надявам се по-скопокоен живот! :huh: Слава Богу, че има този вариант "съсобственост", че човек да може да прояви своята отговорност на развъдчик, когато единият от собствениците застрашава живота на кучето. redy, изказваш се абсолютно неподготвено!

[bis]

Отговорност и задължения имат и двете страни, затова договорът е просто ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН! И в него да са обхванати най- разпространените казуси, които могат да възникнат между страните. При невъзможност на едната страна да изпълнява задълженията си, при смърт на една от страните, кой ще плаща при лечение в чужбина например, данъци и т.н.

[tangenta]

От известно време следя темата. В началото от любопитство, какво означава термина съсобственост. После от чисто човешко любопитство, а и защото вълненията не стихват.
Първо бих искала да се обърна към Нора. Вие сте сравнително млада, все още допускате грешки по емоционални причини. Много ми е мъчно, защото разбирам Вашата непримиримост към случилото се. Няма да забравите Ерика, а и никой не го очаква от Вас. Но нещата вече са приключили за Вас - не можете да промените станалото, а и не бива. Кучето е явно в добри ръце и сега му трябва спокойствие, за да се адаптира. Една ваша среща би го върнала в началната позиция

Цитат

Как всеки божи ден съм плакала, знаеки какво ще се случи, как Ери разбираше какво става и също си промени поведението - усетих го...

Това ли Ви е необходимо?!?

Цитат

Радвам се, че Ерика е със здрава психика.   
Най-важното е, че Ерика е добре.

Гордейте се със себе си, че сте съумели да отгледате чудесно и стабилно куче. Дори Face Ви го признава индиректно. Но явно проблемите Ви са преминали някаква граница и разбирам че тук се задейства ролята на съсобственика, който отстрани може да прецени обективно ситуацията.
В момента Вие Нора реагирате единствено емоционално на загубата и все още се надявате на чудо. А би трябвало да си извадите поуки, да приемете, че в момента плащате висока цена за важен житейски урок. Страдайте! Плачете! Нормално е, макар че нещата не са толкова страшни - Ерика е жива и здрава и наистина няма да Ви забрави. Но спрете се за миг и се опитайте да си смените ролите с другия съсобственик. Вие не бихте ли постъпили по аналогичен начин?! Колко шанса бихте дали на някого?!
В случая постоянно се сещам за библейската притча за двете майки, които спорили за едно дете. Когато отишли при Ирод на съд и никоя не се отказвала от детето си, той предложил да го разсекат на две и да дадат на всяка по половина. Едната жена веднага се отказала от спора и се съгласила, че детето е на другата. Тогава Ирод отсякъл, че това е истинската майка. Ако Вие наистина обичате Ерика най-много от всичко на този свят, значи ще намерите сили в себе си да се откажете от нея, за да е добре тя.

[Ерика]

Да, просто трябваше да си направи договор, видях че на думи всеки е силен...
Щях да поискам опция, ако се случи нещо подобно, да си осигуря право да я виждам, както е и при попечителството на деца на разведени родители...
Доверие вече никому, само на един човек в живота си вярвам, на никой друг, никой...
И няма да смея да взема друг път куче, защото знам че ще се привържа към него и не искат някой пак да ми го вземе...
Прави бяха нашите, те и затова не я искаха вкъщи, защото не беше само моя, всеки път ми натякваха че някой ден ще си я вземат, ама аз наивната, не няма, няма да го направят...
Наистина договора трябва да е задължителен, ако ще и майка ти да го сключваш...

НО ТАКА И НЕ РАЗБРАХ С КАКВО ЗАСЛУЖИШ ДА НЕ ЗНАМ НИЩО ЗА НЕЯ И ДА Я КРИЯТ ОТ МЕН, ДА НЕ МИ ДАВАТ ДА Я ВИЖДАМ

Какво, да не би ще й направя нещо... ?

Дано все пак никога да не я ухапе куче, никога нищо лошо да не й се случи, дано никога да не изпита болка, дано господ да я пази от всяко зло - да я благослови и да я пази повече от очите си, дано да намери сили да живее без мен (аз сили да живея без нея няма да намеря никога), защото й тя страда, но като няма кой да я разбере, за някой тя е просто едно куче, а не както за мен - ДЕТЕ...
Аз си знам какво ми е, никой друг...

И ДА ДОБАВЯ ПОСЛЕДНО - АЗ ПРОДЪЛЖАВАМ НИЩО ДА НЕ ЗНАМ ЗА ЕРИКА И ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ПОБЪРКВАМ ОТ ЦЯЛАТА ТАЗИ НЕИЗВЕСТНОСТ...

[insult]

Каза ти се вече - кучето е добре.
И ти се каза вече също защо не бива да я виждаш.
Ма ти не четеш явно. Само пишеш ли пишеш...

[Ерика]

Цитат

Вие сте сравнително млада, все още допускате грешки по емоционални причини. Много ми е мъчно, защото разбирам Вашата непримиримост към случилото се. Няма да забравите Ерика, а и никой не го очаква от Вас.

Да млада съм, но защо толкова много лоши неща ми се случват, който ме съсипват.Защо хубавите неща който са ми се случили са точно 3 (Съни - тя почина миналата година за съжаление, приятеля ми и Ерика - която жива и здрава съдбата ми я отне), а лошите работи- мога да изпиша цяла тетрадка по тая тема...

Цитат

Гордейте се със себе си, че сте съумели да отгледате чудесно и стабилно куче.

ГОРДЕЯ СЕ ДОРИ ОТ ФАКТА, ЧЕ Я ПОЗНАВАХ ЕРИКА, ОТ ФАКТА ЧЕ ИМАХ ЩАСТИЕТО ДА Я ВИЖДАМ, ДА ЖИВЕЯ С НЕЯ, ДА СЕ РАДВАМ ЗА НЕЯ, ДА Я ПРЕГРЪЩАМ И ЦЕЛУВАМ, ДА ПРЕКАРВАМ ВРЕМЕТО СИ С НЕЯ.ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ТОЧНО ТЯ ПОПАДНА ПРИ МЕН, ГОРДЕЯ СЕ С НЕЯ, ДОРИ МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ Я ОБОЖЕСТВЯВАМ - А ТЯ НАПЪЛНО ГО ЗАСЛУЖАВА...
ТЯ Е НАЙ-КРАСИВАТА, НАЙ-УМНАТА, НАЙ-СЛАДКАТА, НАЙ-ДОБРАТА, НАЙ-НЕЖНАТА, ТЯ Е МОЯТА ПРИНЦЕСКА, ТЯ СИ Е МОЕТО МОМИЧЕНЦЕ, МОЯТА ЕРИЧКА...

Цитат

В момента Вие Нора реагирате единствено емоционално на загубата и все още се надявате на чудо. А би трябвало да си извадите поуки, да приемете, че в момента плащате висока цена за важен житейски урок.

И Винаги ще се надявам, даже сега като разбрах, че са спечелили джакпота, от тотото (около 3 милиона) казах на майка ми, ако аз го бях спечелила, готова съм 2 милиона да дам на Ангел, да ми ми върне Ерика и никога да не може да ми я вземе повече... А тя се измя и вика - Може ли така да мислиш...

Страдайте! Плачете! Нормално е, макар че нещата не са толкова страшни - Ерика е жива и здрава и наистина няма да Ви забрави.

Цитат

Но спрете се за миг и се опитайте да си смените ролите с другия съсобственик. Вие не бихте ли постъпили по аналогичен начин?! Колко шанса бихте дали на някого?!

Аз бих го попитала защо не се постави на мое място, защо не помисли как се чуствам аз, защо не помисли прав ли е да ми спира изобщо контактите с нея и да не ми казва нищо за нея, това защо - поне да знаех как е... Ако си разменим ролите и аз се държа так, добре ли ще му е... НЕКА СИ ГО ПРЕДСТАВИ РЕАЛНО, НО ВМЕСТО ЕРИКА, ДА СЛОЖИ ЕНЦО, КОЙТО ГЛЕДАШ ОТ 5 ГОДИНИ ИЛИ НАЙ-РЕАЛНО, СЛОЖИ МАРТИ - сина ти, така най-добре ще разбереш какво имам предвид...
И ПОНЕ ВЕДНЪЖ НАИСТИНА ПОМИСЛИ ТРЕЗВО...

ТИ НЕ ГУБИШ ЕРИКА, ПЪК И НЕ Я ОБИЧАШ КОЛКОТО МЕН, ЗАЩОТО НЕ СИ БИЛ ВСЕКИ ДЕН С НЕЯ...

Цитат

Ако Вие наистина обичате Ерика най-много от всичко на този свят, значи ще намерите сили в себе си да се откажете от нея, за да е добре тя.

А кой ще ми дава сили да продължа напред, в трудни моменти най-често тя беше до мен, тя ми даваше тези сили, тя се опитваше да ме успокой... тя ми помагаше да се оттърся от отрицателните мисли и енергия, тя ми помагаше със закачките и веселото си поведение, а разходките с нея направо бяха ободряващи и се оттърсвах от негативните настоения...

РАЗБИРАШ ЛИ СЕГА, А И ВСИЧКИ ВИЕ, ЧЕТЯЩИ ТЕМАТА, ЗАЩО ТОЛКОВА СТРАДАМ, ЗАЩО НЕ МОГА ДА ПРИЕМА ЗАГУБАТА...

[tangenta]

Нора нали знаете, че когато се осиновява дете, в ръцете на осиновителите остава решението, дали да гледат само напред и да не споменават миналото или да кажат цялата истина на детето. Не се сетих за друг пример, но в случая предполагам, че новите собственици на Ерика са се фокусирали върху нейното приспособяване, а Вашата реакция сигурно е известна и на тях. Мислите ли, че им е лесно?! Става дума не за бебе-кученце, а за животно с минало. Вашата поява би хвърлила Ерика в смут. Тя сигурно вече се привързва към нови хора. Вие ще я объркате, още повече, че не се владеете достатъчно в момента. Тя ще усети едно невероятно страдание и болка. Вие споделяте, пишете, а тя - какво трябва да направи?! Живейте със спомените, със снимките, гушкайте си вещите й - изживейте мъката си, но не хранете напразни надежди!
И не казвайте никога! Човек, който е гледал куче с любов и му е била многократно върната, трудно устоява. Чела съм доста Ваши постове - пропити са с любов. Изпълнете живота си с работа, организирайте се, намерете си жилище, помъдрейте, ако трябва не влизайте за известно време във форума, и когато сте достатъчно самостоятелна и отговорна, сама ще усетите момента. В човешкия живот има място поне за 3 кученца и всяко отнася част от душата и сърцето ни. Не мислете за лоши неща, а си мечтайте ... пък кой знае.

П.П. Бих помолила Face, ако не е прекалено нахално от моя страна, не може ли да се уговорите с новите собственици да публикуват по някоя снимка на Ерика във форума. Виждам, че има напрежение, не съм съвсем наясно за първопричините, но може би трябва да помислим и за човека в случая. Кой не греши?!
С уважение: Таня

[Face]

Казах ти Нора безочието ти няма граници. Погледни какви ги пишеш.
Вашите не искат Ерика у тях, ти като останеш без квартира се прибираш при тях, тогава вашите ти казват, че можеш да се прибереш там, но без кучето, после обясняваш колко са виновни всички и как вашите правилно не искали ЧУЖДО КУЧЕ.  :o :rolleyes:
След това защо Ерика не е при мен. Колко пъти е нормално да се случват тези неща? - 20, 30, 50 и винаги всички да припкат около теб и да ти решават проблемите.
Като искаш да гледаш куче трябва да можеш  да се грижиш за него.
Криели сме Ерика от теб? - глупости. Дали ще ти дам адреса на новите собственици решавам аз и те. В момента съм преценил, че най-важното е кучето да е спокойно.
За 20 дни Ерика три пъти сменя местоживеенето си. Казах ти да се успокоиш и да престанеш с измислиците си.

[vanko2]

Абе хора ми какво е това куче Ерика,ми то било много проблемно.Ерика след като не можеш да го гледаш защо го взимаш изобщо,това не е играчка да си я взимаш когато поискаш и да я захвърляш когато поискаш.Прави са хората да не ти дават да я виждаш,след като е била в теб и си я махнала защо я търсиш повече,все едно да я дадът на мене и ти да идваш да си я виждаш когато поискаш,ми ако не си ми приятна ;Dми ако мразя да идват хора в къщи и ти да се истърсиш от някъде и може ли да си видя кучето.Ти не си кучкар и гледач и никога няма да бъдеш това да ти е ясно,щом един път си изоставила куче това ще е за цял живот.Вкъщи имам 5 кучета,3 овчарски едно йорки и един териер и си ги гледам сам,мойта майка си отиде в Англия заради тия кучета защото искаше да ги махна ама се махна тя апък кучетата са си вкъщи ;D ;D ;DТака че ти нито имаш воля нито имаш толкова голямо желание да гледаш куче.Ще ми каже майка ела си у нас ама без кучето ;Dсамолета и в Лондон там няма кучета ;Dили на квартира ;Dили с кучетата у нас всеки има право на избор ;D

[Titka - banditka]

Ами ... "похвално" ... там, какво  си мерите, в овчарската тема ...  вече на всички е ясно ... и май потенциала на никой не стига! Ограничете излиянията си в тема дето още я търпят!

[elegance]

Ордавна не съм писала в този форум..но по тази тема няма как да не...
Нора,и аз имах две кучета.Живеехме си прекрасно,жез проблеми с другите живееши вкъщи,те ги обичаха,но разбира се,тъй като кучетата си бяха мои,аз се грижих изцяло за тях,аз ги хранех,разхождах,чистех и т.н.И имаше период,в който и аз като теб си мислех че ако си оставя "децата",ако ми ги вземат,или дори като умрат,защото за съжаление при кучетата това става по-рано отколкото ние искаме,и аз ще умра,няма да съществува свят без тях.
Но един ден напуснах работа,с идеята да си търся нещо,в което мога да се развивам.И си намрих.Намерих си работа,точно каквато исках.Заплата три пъти по-голяма от предната,срещи с много хора,възможности за доста добри бонуси и развитие в кариерата ако работиш както трябва.Но най-важното,свързана с дълги,всекидневни ПЪТУВАНИЯ,понякога се налага да оставам в един град дори и повече време.И какво се получи в един момент?Майка ми на работа до късно,и тя постоянно пътува,сестра ми си има нейния живот,и двете ми кучета стоят по 12-13 часа сами.И естествено,се появява промяна в поведението.Започнаха да се изпускат у дома,да се дървят на други кучета,мъжкия стана адсски ревнив и се биеше за най-малкото.
И тогава се наложи да взема решение.Никое живо същество не заслужава такава съдба.Те страдаха от липсата ми не толкова ,че мен ме няма,а че няма кой да им обърне внимание,да им даде малко ласки.
Сега кучетата ми живеят при един невероятен човек /Благодаря ти Ангеле/.Получават всеки ден необходимото количество ласки,има кой да се занимва с тях,тичат си безгрижно.Няма да отида да ги видя дълго време.И заради тях,и заради мене.Те вече обичат други хора.Защото,Норче,кучетата не са като хората.Те се ръководят от ИНСТИНКТИ,не от ЧУВСТВА.И ако ти сравняваш човешко дете с куче,значи наистина не си наясно с кучешката природа,и аз искрено се радвам че ти вече куче НЕ гледаш.Повярвай ми,щом Ерика получава храна и внимание от друг човек,тя вече го обича и му се доверява както и на теб,а може и повече,ако той и обръща повече внимание и по цял ден е с нея.
И накрая на моя дълъг разказ,ще ти напиша нещо,което ми каза една рускиня с 30 годишен опит и притежателка на топ развъдник в света за американски кокер:
"Вие българите сте много странни хора.Всеки развъдчик и човек,който има претенции че разбира от кучета по света,гледа едно животно до 4-5 години,и ако то има потенциал,го продава на друг развъдник,а ако не,го дава за домашен любимец.И не само за да сменя кръв и създава нови звезди,а защото ако си отгледаш всички кучета до старини,повярвай ми,за 30 години ще ти умрат толкова животни,че ако всеки път преживявш смъртта им и липсата толкова драматично,ще умреш твърде млад  :o"