Има и бездомници с късмет. Ето поредните от тях, за които Соня

успя да намери хора в Австрия и Германия:
1. Барни - бивше домашно куче, от краен столичен квартал. Естествено, по-голяма част от деня е прекарвал на улицата, пред къщата. Минава група роми, един от тях хвърля камък по Барни. Барни започва да лае по тях. Ромите подават сигнал до Екото, че кучето се било нахвърлило върху циганка, естествено бременна. Дежурен екип отива на другия ден и прибира кучо в Сеславци, с етикет "агресивно". А Барни е като голяма плюшена играчка - всеки може да го мачка, стиска, дърпа и щипе - той все се радва. Стопанката му е имала право да си го прибере, при условие естествено, че няма да го пуска вече на улицата. Чакахме я повече от месец, но тя не пожела да направи това, заряза си кучето в Сеславци, без да се обади нито веднъж да пита живо ли е, как е, що е. Значи не го е обичала. Горкия Барни. Та като мина месец и нещо от инцидента, пуснах молба за осиновяване, и ни разрешиха да го вземем сладурчото. Междувременно съквартирантите в клетката му спретнаха едно превратче, тъй като той беше шефа там /хранеше се пръв, не друго/. Та постоя и в Амивет, където беше станал любимец на докторите - безкрайно любвеобилен и търпелив пациент. Сега Барни е в приемен дом и се надявам скоро да бъде осиновен, защото той дава много обич на всеки, има право да получи същото. Ето го момчето на последната му разходка на изпроводяк, и в буса за Европата:
2. Фрей - ненужен куч, от пред някакво боянско заведение. Катереше се като маймунка в клетката, затова го извадихме в Суходол. На втория ден се тръшна със сополи и температура, Митко ни сигнализира веднага, и го преместихме в Амивет за лечение. След като се излекува, го върнахме обратно в Суходол, защото не можахме да намерим приемен дом. Много добро животинче, общително и се успокои веднага, щом излезе от Сеславци. Ето го, вече като пътник:
3. Самсон - уличник не в първа младост. Много мил и безпроблемен с хора, но с кучетата си пада малко драка, затова трябваше да ограничим до максимум контактите му със себеподобни. Но германките на Соня си го харесаха и са му осигурили дом без други домашни любимци. Ето го:
4. Дестъни - още едно куче с история. Заварихме я един понеделник така:

- жестоко нахапана и стресирана.
А тя беше едно много нежно и безконфликтно куче, като мушица. Но скуката кара някои кучета да откачат просто, и се случват и такива нещастия. Веднага изведохме Дестъни в Амивет, там дълго лекуваха голямата рана и душата ѝ. Кожата колкото се събра, събра се, и след това настанихме момиченцето в приемен дом. И точно два дена след това едното оче на Дестъни започна да сълзи обилно. И се започна едно ходене по прегледи, едно чудо, има-няма два месеца. Спасихме очето, но тя не вижда с него. Дестъни е от най-милите кученца, на всекиго отстъпва, с всичко се съгласява, а такава лоша серия от травми... Дано вече да я чакат само хубави неща, тя го заслужава. Ето я прри изпращането:
5-6. Симба и Маша - две сестрички от улиците на краен софийски квартал. Много жизнерадостни и любвеобилни кучанки, никак не им се стоеше в клатката. Точно опитите им за бягство наложи да ги преместим в Суходол. Те и идея си нямат какво можеше да им се случи по улиците, или в Сеславци - болести, побоища, стрелби, коли и какво ли не още. Тръгнаха ей така, усмихнати и щастливи:

- две щастливи куклички.
7. Миси - това е едноочката на която
LKK 
осигури щастливо бъдеще. Миси беше една от многото, определено не от тези кучета, които молят да бъдат спасени. Напротив - при опитите ни да общуваме с нея, тя излайваше недружелюбно и се прибираше в къщичката си. Е няма да я молим, естествено, след като така или иначе не можем да помогнем на всички... Но b]LKK[/b] я забеляза и чудото се случи - в училището на Галя кучето започна да се отпуска, поведението ѝ се промени. Междувременно Соня започна да ѝ търси дом, и много скоро едно немско дружество пожела да осинови Миси. Чакаше я приемен дом и искаха да я вземат веднага, нищо че обучението съвсем не беше завършило. Изпратихме я Миси, разбира се, а беше стоялапри Галя само 19 дни. Ето снимките от нейното изпращане. Милата Миси влезе в клетката и все едно само това е чакала, сладко си заспа. Имаме вече снимки от новия ѝ дом, но те - утре :
8. Лулу - много сладко момиченце на около годинка, супер общителна и миличка, заловена някъде в Овча купел. Бяхме я настанили в Суходол:

- на хотел в Суходол.
9. Ласи - десетгодишно коли, което е било домашно, но преди три години е оставено за отглеждане в автосервиз, при близък на семейството. Преди два месеца обаче автосервизът фалира, и Ласи е оставен този път в Сеславци. Много добро куче, но много занемарено, естествено:
10. Ганди - сеславски дребосък, от двора на някаква фирма, не си го искаха обратно. А той - красив, добър, млад, напълно безпроблемен. Настанихме го в Суходол и Ганди бързо беше харесан от едно немско дружество. Настаниха го уж в приемен дом, но на третия ден хората са се обадили, че няма да могат да се разделят с нашето момче, и са отишли да подпишат осиновителския договор. Ето го сега Ганди на изпращането:
11. Янус - още един белодрешко, 7-8-годишен, него го взехме от новия приют в Богров. Много добричък, много лаком и много послушен. Бил е в двора на някакво училище, оттам в Сеславци, после - в Богров. Постоя малко и в Суходол:
На последната снимка, в клетката, лявото дупе е неговото

. Старчето си влезе в клетката и заспа веднага, не можах да му снимам физиономийката.
12. Акино е "мистър куч" на това пътуване, според мен. От рахитичен тийнейджър за няма и два месеца в приемния дом Акино се превърна в красив младеж. Докаран в Сеславци като ненужен екземпляр, мотаещ се на детска площадка, сега кучо ще пленява немскоговорящите сърца

:
13. Куки - бяла хубавица от двор на детска градина. Много добричка, социализирана, благодарна за това, което правим за нея. Първо я изведохме на хотел, след това беше в приемен дом. Ето я:

- куклата Куки.
14. Холи - опасна дребосъчка, кълбо от нерви и зъби

. Оставена в Сеславци, защото изяла две кокошки на стопанина си. Доста постоя в приемния си дом, но се поукроти. Привързва се към хората, след като им се довери, трябва ѝ просто малко време. Холи:
15. Зои - поредното много добро куче, социално, може би е била някога домашна, не зная. Изчака пътуването си в Суходол. Но е доведена в Сеславци без опция за връщане, не я искали в квартала. Ми като не я искат в квартала, много им здраве, защото Зои я поискаха в Германия. Ето я Зойчето:

- отпред е Лулу, зад нея - Зои.
16. Сиа - поредното дребосъче, което става излишно след смъртта на възрастната си стопанка. Настанихме я в Суходол. Малко чепато кученце, явно не е свикнала да общува с много хора, но щом хареса някого - няма проблеми. Иначе се сърди, свива и дава гръб:

- дясното дупе е нейното

.
Ето я как изглежда, когато не е сърдита:
16. Марика - прекрасна топка, идеална за прегръдки и целувки. До последно си беше в Сеславци, разбира се чудесно с хора и кучета. Прибрали са я по сигнал от входа на голям магазин за хранителни стоки, плашела била клиентите. Е, вече няма да ѝ се налага да проси парче хляб:
17. Бали - шареното куче от снимката, 4-годишно. Сеславче, което живее при д-р Станкова

вече две години. Кучо е бил прострелян и два пъти блъскан от кола преди това. Като резултат - изпуска се по малка нужда. Но и на него му дойде реда - взима го семейство, което безрезервно дава дома си на нашия красавец. Бали специално благодари и на Соня

за това, че сбъдна мечтата му. Ето го страдалчето:
И още малко снимки:
Соня име вече и доста германски снимки на кучовците от групата, ще ви ги покажа след ден-два.
Аз, защото най-често съм при кучовците, си позволявам да благодаря от тяхно име на всички, които помагат да има и щастливи сеславчета - било с дарения, било с приемни домове или попечителство, било с конкретни грижи за кучетата в приюта. За Соня няма какво да казвам - вие знаете какво прави тя за тези нещастници.