[Nort2005-2]

Днес бяхме пак в Сеславци, за да видим как са раните на белчото. По този случай животинките имаха извънредна почерпка. А сложихме и ваксини на още 12 кучета, утре ще им направим снимки и ще ви ги покажа:





Отидохме рано, в 9.00ч., и заварихме как започват да обработват раната на нахапания белчо. Той е страхливо кученце, но явно е разбрал, че има нужда от помощ, и се държа доста задоволително. Дори успях да го погаля няколко пъти:







- вижда се, че раните са лоши, затова Соня реши да го преместим в Амивет.



В Амивет се видяхме и с другото нахапано сеславче - Барни. Момчето вече е много по-добре:







Преди това отидохме и в новия Богров, за да вземем две сеславчета, откарахме ги на хотел. Много мили момчета, едното вече го очакват в Германия:





В хотела се видяхме и с други наши сеславчета / в смисъл на които Соня плаща престоя там/:







Имаме още няколко кучета там, но нямаше време за повече снимки.

Снимка (и)

• 

[blondy36]

Моля, спрете да пускате поредни безсмислени постове, които съдържат единствено цитат на ваш стар пост!
мод

[Nort2005-2]

Снимки от вчера, сряда. Студеният дъжд не спря целия ден, и кучета и хора се измокрихме до кости, фотоапарата също . Имаше много кучета, от хубави по-хубави. Като знам, от една страна, как безотговорно се размножават дворни и пр. "домашни", а от друга - колко е трудно да се помага, и да се задомява, направо полудявам. Понякога имам чувството, че наливаме вода в пробит чувал, но то пък не може нищо да не се прави по въпроса...
Та така, ето малко снимки:


























Аз пък се сдобих /временно/ с един дребосък, защото от персонала се оплакаха, че се катерел като маймунка по решетките, и успявал да излезе извън клетката - цели три пъти това! И тъй като Соня му е намерила дом, го взех вкъщи, докато мине времето за ваксините.

Ето за това маймунче говоря:

Изкъпахме го у дома и стана като нов. Много кротък и безобиден, дано не се развихри след няколко дни, като се поокопити. На 5-6 месеца е, и някой идиот му е отрязал опашката... :









Утре ще изведем още три дребосъка, отиват също в приемен дом. Ако има още желаещи, пишете!

[Nort2005-2]

Вчера в Сеславци - както обикновено: дохранихме, ваксинирахме няколко животета, правихме снимки и изведохме седем кучета.
Ето още няколко снимки на изоставения възрастен косматко, много иска да го галят и гушкат:





Изведохме на хотел шест кучета, едно - в приемен дом:





Двете сивички от последната снимка ги изведохме, защото са направили два успешни опита да се измъкнат от клетката си.
И това черничкото, защото беше много, много слабичко:





Веднага го заведохме на доктор, но животинчето е било на края на силиците си и тази сутрин почина...
Много кучета минават през Сеславци и за съжаление нямаме възможност да помогнем на всички. Смъртта на едно толкова младо животинче, и то смърт, причинена от глада, е нещо ужасно. Милото, да няма кой да му даде парче хляб... ужасно е.

[Nort2005-2]

Поредния питбул в Сеславци:



Взехме това дребосъче, защото беше с лошо наранено краче:



И това го изведохме, то е братче на дребосъка у нас, защото и то е доста слабичко, да не го сполети участта на черното му приятелче:



И това кученце, също защото е кожа и кости:



Имаме си и нови германчета, за тях малко по-късно.

[Nort2005-2]

От вчера - няколко ваксинки, дохранване - както обикновено. Имаме нужда от приемни домове и пари. Соня осигурява клиники, хотели, храна и ремонти на клетките, но има още разходи...
Малко снимки от вчера:

- храната

- изоставено в Сеславци домашно, много добро животинче.

- пак то -

Следват три млади кученца, едното от които, черничкото, до една седмица няма да е между живите. Много, много слабо, едно същото такова прибрахме миналата седмица и така си умря, не можа да изплува. Искахме и това да вземем, да опитаме, щяхме да го заведем в клиника, но на табелката на клетката пишеше, че ловецът е Васил. Васил е екземпляр в пенсионна възраст, според мен дори е опасно на такъв дъртак да се поверява пистолет с упойващи вещества. Много често се случва да изпуска кучета, когато ги сваля от колата - все пак ЕГН-то си казва думата - реакциите и движенията му са забавени. Много често "залавя" и малки, тримесечни кученца - нали се плаща на бройка, но докторът отказва да ги кастрира, и пак ги връщат. Обаче основното за този злобар е, че колкото пъти сме искали да изведем "негови" кучета, отговорът винаги е бил "хората си ги чакат". Какви хора бе, той лови в ромските гета, където знаете колко са кучетата и какви грижи се полагат за тях. Та и това полуумряло от глад черно кученце според Васил също си го чакат. И много му е драго, когато види разочарованите ни физиономии. Ето ги кученцата:



И сега една красота, която след като я изведохме от клетката, за да ѝ направим снимки:

, докато се обърна, и я видях да тича в другия край на двора.

А тя явно се е изкатерила, прехвърлила се е през решетките, и си тича из двора. А тя е многа добричка, та я гушнах и я затворих в друга клетка, и вижте я веднага какво направи:



И затова я преместихме пак в клетка вътре в сградата, където няма слънце и е студено и влажно. Но то е за нейно добро - Соня ѝ търси дом, кученцето има бъдеще и жалко ако изчезне безследно...
Още снимки:

[Nort2005-2]

Това кученце, което извадихме преди няколко дни:

,

се оказа с раздробена тазобедрена става. Изпитва силни болки. Докторът е казал, че това се е случило или при прострелване, или след силен удар /не от автомобил/. Рентгеновата снимка ще покаже повече.
Такова мило дребосъче с какво ли е заслужило тези страдания? Дано има възмездие, не може така.

[Nort2005-2]

Има и бездомници с късмет. Ето поредните от тях, за които Соня успя да намери хора в Австрия и Германия:

1. Барни - бивше домашно куче, от краен столичен квартал. Естествено, по-голяма част от деня е прекарвал на улицата, пред къщата. Минава група роми, един от тях хвърля камък по Барни. Барни започва да лае по тях. Ромите подават сигнал до Екото, че кучето се било нахвърлило върху циганка, естествено бременна. Дежурен екип отива на другия ден и прибира кучо в Сеславци, с етикет "агресивно". А Барни е като голяма плюшена играчка - всеки може да го мачка, стиска, дърпа и щипе - той все се радва. Стопанката му е имала право да си го прибере, при условие естествено, че няма да го пуска вече на улицата. Чакахме я повече от месец, но тя не пожела да направи това, заряза си кучето в Сеславци, без да се обади нито веднъж да пита живо ли е, как е, що е. Значи не го е обичала. Горкия Барни. Та като мина месец и нещо от инцидента, пуснах молба за осиновяване, и ни разрешиха да го вземем сладурчото. Междувременно съквартирантите в клетката му спретнаха едно превратче, тъй като той беше шефа там /хранеше се пръв, не друго/. Та постоя и в Амивет, където беше станал любимец на докторите - безкрайно любвеобилен и търпелив пациент. Сега Барни е в приемен дом и се надявам скоро да бъде осиновен, защото той дава много обич на всеки, има право да получи същото. Ето го момчето на последната му разходка на изпроводяк, и в буса за Европата:








2. Фрей - ненужен куч, от пред някакво боянско заведение. Катереше се като маймунка в клетката, затова го извадихме в Суходол. На втория ден се тръшна със сополи и температура, Митко ни сигнализира веднага, и го преместихме в Амивет за лечение. След като се излекува, го върнахме обратно в Суходол, защото не можахме да намерим приемен дом. Много добро животинче, общително и се успокои веднага, щом излезе от Сеславци. Ето го, вече като пътник:




3. Самсон - уличник не в първа младост. Много мил и безпроблемен с хора, но с кучетата си пада малко драка, затова трябваше да ограничим до максимум контактите му със себеподобни. Но германките на Соня си го харесаха и са му осигурили дом без други домашни любимци. Ето го:




4. Дестъни - още едно куче с история. Заварихме я един понеделник така:

- жестоко нахапана и стресирана.

А тя беше едно много нежно и безконфликтно куче, като мушица. Но скуката кара някои кучета да откачат просто, и се случват и такива нещастия. Веднага изведохме Дестъни в Амивет, там дълго лекуваха голямата рана и душата ѝ. Кожата колкото се събра, събра се, и след това настанихме момиченцето в приемен дом. И точно два дена след това едното оче на Дестъни започна да сълзи обилно. И се започна едно ходене по прегледи, едно чудо, има-няма два месеца. Спасихме очето, но тя не вижда с него. Дестъни е от най-милите кученца, на всекиго отстъпва, с всичко се съгласява, а такава лоша серия от травми... Дано вече да я чакат само хубави неща, тя го заслужава. Ето я прри изпращането:










5-6. Симба и Маша - две сестрички от улиците на краен софийски квартал. Много жизнерадостни и любвеобилни кучанки, никак не им се стоеше в клатката. Точно опитите им за бягство наложи да ги преместим в Суходол. Те и идея си нямат какво можеше да им се случи по улиците, или в Сеславци - болести, побоища, стрелби, коли и какво ли не още. Тръгнаха ей така, усмихнати и щастливи:



- две щастливи куклички.


7. Миси - това е едноочката на която LKK осигури щастливо бъдеще. Миси беше една от многото, определено не от тези кучета, които молят да бъдат спасени. Напротив - при опитите ни да общуваме с нея, тя излайваше недружелюбно и се прибираше в къщичката си. Е няма да я молим, естествено, след като така или иначе не можем да помогнем на всички... Но b]LKK[/b] я забеляза и чудото се случи - в училището на Галя кучето започна да се отпуска, поведението ѝ се промени. Междувременно Соня започна да ѝ търси дом, и много скоро едно немско дружество пожела да осинови Миси. Чакаше я приемен дом и искаха да я вземат веднага, нищо че обучението съвсем не беше завършило. Изпратихме я Миси, разбира се, а беше стоялапри Галя само 19 дни. Ето снимките от нейното изпращане. Милата Миси влезе в клетката и все едно само това е чакала, сладко си заспа. Имаме вече снимки от новия ѝ дом, но те - утре :






8. Лулу - много сладко момиченце на около годинка, супер общителна и миличка, заловена някъде в Овча купел. Бяхме я настанили в Суходол:



- на хотел в Суходол.


9. Ласи - десетгодишно коли, което е било домашно, но преди три години е оставено за отглеждане в автосервиз, при близък на семейството. Преди два месеца обаче автосервизът фалира, и Ласи е оставен този път в Сеславци. Много добро куче, но много занемарено, естествено:




10. Ганди - сеславски дребосък, от двора на някаква фирма, не си го искаха обратно. А той - красив, добър, млад, напълно безпроблемен. Настанихме го в Суходол и Ганди бързо беше харесан от едно немско дружество. Настаниха го уж в приемен дом, но на третия ден хората са се обадили, че няма да могат да се разделят с нашето момче, и са отишли да подпишат осиновителския договор. Ето го сега Ганди на изпращането:




11. Янус - още един белодрешко, 7-8-годишен, него го взехме от новия приют в Богров. Много добричък, много лаком и много послушен. Бил е в двора на някакво училище, оттам в Сеславци, после - в Богров. Постоя малко и в Суходол:





На последната снимка, в клетката, лявото дупе е неговото . Старчето си влезе в клетката и заспа веднага, не можах да му снимам физиономийката.


12. Акино е "мистър куч" на това пътуване, според мен. От рахитичен тийнейджър за няма и два месеца в приемния дом Акино се превърна в красив младеж. Докаран в Сеславци като ненужен екземпляр, мотаещ се на детска площадка, сега кучо ще пленява немскоговорящите сърца :








13. Куки - бяла хубавица от двор на детска градина. Много добричка, социализирана, благодарна за това, което правим за нея. Първо я изведохме на хотел, след това беше в приемен дом. Ето я:

- куклата Куки.


14. Холи - опасна дребосъчка, кълбо от нерви и зъби . Оставена в Сеславци, защото изяла две кокошки на стопанина си. Доста постоя в приемния си дом, но се поукроти. Привързва се към хората, след като им се довери, трябва ѝ просто малко време. Холи:




15. Зои - поредното много добро куче, социално, може би е била някога домашна, не зная. Изчака пътуването си в Суходол. Но е доведена в Сеславци без опция за връщане, не я искали в квартала. Ми като не я искат в квартала, много им здраве, защото Зои я поискаха в Германия. Ето я Зойчето:

- отпред е Лулу, зад нея - Зои.


16. Сиа - поредното дребосъче, което става излишно след смъртта на възрастната си стопанка. Настанихме я в Суходол. Малко чепато кученце, явно не е свикнала да общува с много хора, но щом хареса някого - няма проблеми. Иначе се сърди, свива и дава гръб:

- дясното дупе е нейното .

Ето я как изглежда, когато не е сърдита:


16. Марика - прекрасна топка, идеална за прегръдки и целувки. До последно си беше в Сеславци, разбира се чудесно с хора и кучета. Прибрали са я по сигнал от входа на голям магазин за хранителни стоки, плашела била клиентите. Е, вече няма да ѝ се налага да проси парче хляб:




17. Бали - шареното куче от снимката, 4-годишно. Сеславче, което живее при д-р Станкова вече две години. Кучо е бил прострелян и два пъти блъскан от кола преди това. Като резултат - изпуска се по малка нужда. Но и на него му дойде реда - взима го семейство, което безрезервно дава дома си на нашия красавец. Бали специално благодари и на Соня за това, че сбъдна мечтата му. Ето го страдалчето:




И още малко снимки:





Соня име вече и доста германски снимки на кучовците от групата, ще ви ги покажа след ден-два.
Аз, защото най-често съм при кучовците, си позволявам да благодаря от тяхно име на всички, които помагат да има и щастливи сеславчета - било с дарения, било с приемни домове или попечителство, било с конкретни грижи за кучетата в приюта. За Соня няма какво да казвам - вие знаете какво прави тя за тези нещастници.

Снимка (и)

• 

[Nort2005-2]

Вчера дохранихме сеславчетата, поставихме две ваксинки, няколко външни обезпаразитявания и направихме снимки:

- тази храна не достигна, сипахме още 40кг.

- много добра кучка, търси приемен дом.

- стеснително момиче, също търси приемен дом.

- все стои на покрива, много добър, и той е на опашката за приемен дом.

Следващият глупчо е харесан от германките, обаче е доста шантав, та не знам дали ще му се получи:



Трикрако момче от промишлената зона на Кремиковци. Много добър и спокоен, социализиран. Соня му търси дом в Австрия. Дали някой ще го вземе като приемен родител?



Млада дребосъчка, която пристигна миналата седмица разгонена в Сеславци, барабар с цялата си група ухажори - от 5 до 50-килограмови кучета. Все още е много изплашена. Много добро кученце, тежи 5-6-килограма. Дали някой може да я вземе, временно? Ето я малката кукла:



Следващият маймун го подозираме, че е нахапал по врата белчото при Аминков. Затова го отделиха сам в карантинна клетка. С хора е разкошен - прегръща, целува и слуша. Соня му търси дом:



- и тя чака своя дом.

[Nort2005-2]

Днес сложихме една ваксинка, дохранихме и снимахме:




























Избягвам да правя снимки на кучетата от вътрешните клетки, защото те са там само по 2-3 дена - докарват, кастрират и изнасят - или откъдето са взети, или в новия Богров, т.е. дори някой да си хареса и иска да спаси някое куче, на другия ден най-вероятно то вече не е там. Почти всички клетки са непрекъснато заети, движението е голямо

И сега - добрата новина от вчера: Мърфи е решила да помогне на този симпатяга - кучето, което живее на покрива:



Мърфи ще настани доброто момче в хотел и така сладурчото спокойно ще изчака своите си стопани.
Току що научавам от Соня,че кучо вече си има име - Джеси. Стискайте палци Джеси да е жив и здрав и с много късмет оттук нататък. Мърфи му подава ръка и Джеси вече има своя шанс!

[Мърфи]

Джеси е хубаво име за този сладур! Пожелавам му всичкото щастие на света!

[Nort2005-2]

Мърфи, в 10 April 2013 - 09:29 PM, написа:

Джеси е хубаво име за този сладур! Пожелавам му всичкото щастие на света!

Щом има приятели, ще бъде щастлив Джеси, няма как . Утре ще го преместим в хотела, и му остава само да чака, Соня ще се погрижи за останалото.
Ето още няколко щастливчета от последните пътувания:

LKK , ето я едноочката Миси, за която ти осигури приемен дом и обучение тук, в България. Хората продължават тренировките там /затова е омотана в няколко повода / и са много доволни от нея. Казват, че Миси е много мило куче, а в Сеславци само лаеше и се криеше. Значи малко ѝ е трябвало, за да стане домашен любимец, и ти я забеляза, LKK. Ако не беше ти, това куче нямаше да има шанс. А сега си има и топла къща, и меко легло, и пухкава възглавница, тя е в нов свят:







И Ласи, във временен дом. Държи се перфектно, няма проблеми с него:



Следва много нещастният до скоро Самсон. Стои близо година в Сеславци, започна да налита на бой, та последните 6 месеца изкара в самостоятелна клетка. Затова е в приемен дом, където няма други кучета, но пък има легла, храна и обич:



И Куини, в приемен дом, се радва на свободата. И тя прекара доста месеци в Сеславци, и то в най-отвратителните клетки, защото инечи се катереше и бягаше:



И Акино, в приемния си дом. Много добро кученце:



Джейми е в приют на организация, надяваме се скоро да бъде задомен. Става все по-пухкав и красив:



Робин, който е осиновен заедно с друго бълг.куче. Наш Робинчо прескочил два пъти оградата им, та се е наложило да я достроят още един метър нагоре.:



И Алира - все по-красива и безкрайно спокойна:

[LKK]

Жане, нямаш си представа колко се зарадвах! Ами на едната от снимките виждам, че си дава ушенце за чесане, дано всичко да се подреди както трябва при нея!
Аз за момента много съм закъсала с един от моите, но пак ще помагам на милите затворници, няма начин!

[Nort2005-2]

LKK, в 11 April 2013 - 12:23 PM, написа:

Жане, нямаш си представа колко се зарадвах! Ами на едната от снимките виждам, че си дава ушенце за чесане, дано всичко да се подреди както трябва при нея!
Аз за момента много съм закъсала с един от моите, но пак ще помагам на милите затворници, няма начин!

И мен това ме впечатли най-много - колко е спокойна, когато я галят. А докато беше тук, не много отдавна, това беше немислимо. На мен точно не ми даваше и с пръст да я пипна . Галя каза, когато я взимахме от при нея, че точно предишния ден се е престрашила да тръгне на повод, но е още много плаха и т.н. Слава богу, че не е дръпнала назад в Германия. Те хората си знаеха за нея, затова е в дом само с едно куче, и приемната стопанка е от дружество и е взимала и преди Миси кучета за социализация, но друго си е да видим снимките.
А ти че ще продължаваш да помагаш на "ничиите" кучета, не се съмнявам, то не си и спирала да го правиш .
А снимките са супер, като мед за сърцето!

[Nort2005-2]

Мърфи , ето как протече петъкът за твоя избраник Джеси. Първо му сложих повода и той с голямо желание слезе от покрива и излезе от клетката. Разходихме се по двора - голяма радост беше - скача, въртя се, търкаля се в тревата:





След това го затворихме в транспортната клетка и тръгнахме към Суходол. Джеси беше идеалния пътник, тих и послушен, даже клетката остана чиста . Пристигнахме, поразходихме го пак, за да сдобие представа за новото място и го настанихме в стаичката. Ще бъде сам, за да се му се отпусне душицата, че то толкова месеци да живееш на покрива не е лесно:

[tkusa]

Пращам парички и целувки на момата. Как е г-ца Дара?

[Nort2005-2]

Здравей, tkusa, и въобще здравейте, приятели.
През изминалата седмица на Соня германките бяха в София, и бяхме по цял ден с тях - Сеславци, новия Богров, сеславчета по хотели и приемни домове - искаха да видят всичко жените. Със Соня зор видяхме, но мисля, че се справихме .
tkusa, Дара се държа перфектно! Въртя опашчица, радва им се, те много я харесаха, направиха ѝ много нови снимки. А дано по-бързо ѝ излезе късмета на момата! Тя много ти благодари за топлия дом, който ѝ осигуряваш !
Изведохме няколко кучета от Сеславци на хотел и няколко от Богров /те са си пак сеславчета, знаете/ в клиника. Днес денят ми е пак запълнен, затова засега показвам снимки само на един от щастливците, който отлетя с тях онзи ден. Това е Съни, добродушкото с кривите крачета, снимките са от приемния дом:



А ето го на летището:



- имаше куче - няма куче

Съни е пристигнал благополучно и отива направо при осиновителите си.

[Lady B*]

Здравейте!

Виждам, че това е темата за кученцата в Сеславци. Интересувам се как да стигна до приюта, за да потърся едно куче,.. Разгледах всички снимки, не я видях, но се надявам да е там! Прибрана е по погрешка с едни други бездомни кучета, иначе е кастрирана, има си знак на ухото - не знам как е станало просто!,..
Нямам кола, така че - с градски транспорт да ми кажете ,.. И от колко до колко часа е отворен приюта

Благодаря!

[Nort2005-2]

Натрупаха се доста новинки докато го нямаше форума, затова няма да губя време.
Първо искам да споделя радостта си за милото нещастно кученце, дадено от стопаните си на Екото. Екипите са били в района, за да ловят улични кучета за кастрация, и от една къща са ги привикали да приберат и тяхното им дворно куче. Просто така, не го искат, като да си прочистят къщата от ненужна вещ. Дали са го барабар с червеното елече, явно спомен от по-добри за кучето времена... Елечето беше почти залепнало за козината на нещастника, ама то кой да се занимава с такива глупости, нали хората се интересуват от къде-къде по-велики неща.

Ето го Фил в Сеславци, тъжен и питащ "защо?":

Изведохме го на хотел, Соня осигури заплащането, както и пътуването на нещастника за чужбинско. От следващите снимки ще видите, че Фил вече е чист, спокоен и щастлив.
Фил, пожелаваме ти дълги години да се радваш на новия си живот, и не се обръщай назад:

[Nort2005-2]

Nort2005-2, в 28 March 2013 - 11:00 PM, написа:

Аз пък се сдобих /временно/ с един дребосък, защото от персонала се оплакаха, че се катерел като маймунка по решетките, и успявал да излезе извън клетката - цели три пъти това! И тъй като Соня му е намерила дом, го взех вкъщи, докато мине времето за ваксините.

Ето за това маймунче говоря: мармозетко.jpg

Изкъпахме го у дома и стана като нов. Много кротък и безобиден, дано не се развихри след няколко дни, като се поокопити. На 5-6 месеца е, и някой идиот му е отрязал опашката... :

Маймунчето вече си има име - Оскар. В началото беше за седмица в клиника заради обикновено разстройство. Но беше толкова слабичък, че предпочетохме да бъде под непрекъснато лекарско наблюдение. Със сметката от 360лв. се справи Соня . Оскар още е при мен и продължава да е абсолютно безобиден, не е направил никаква беля. Е, не е толкова кротичък като в началото, но то е нормално като за здраво 6-месечно кученце. Изключително любвеобилен и гальовен, куче-лепка. Много ще ни е трудно да се разделим с него, но утешението е, че точно такива животинки се адаптират веднага където и да отидат. Ето го маймунчето Оскар сега:




И още едно от приемните ми сеславчета - кръстихме я Лили. Болонкоподобна, 5-килограмова, 5-годишна, с едно оче, изцапана и сплъстена. Ето как изглеждаше при постъпването си в Сеславци:



След като я поокълцах и свалих от нея над 150 /сто и петдесет/ кърлежа, ето как изглежда Лили: