[Nort2005-2]

Имаме нови снимки на Мориц:


и Нала:

Милите, колко спокойни и красиви изглеждат! Нала - със синьото оче и Мориц - със смешните зъбки, всеки с чара си .

[Nort2005-2]

Следват нови снимки на щастливите Бъгс и Наталия.
Натали беше невероятно страхливо куче, в една клетка с Бруно в Сеславци. Беше ни съвестно да вземем Бруно, а тя да остане /беше се залепила за баткото като гербова марка/, и я извадихме и нея. Първо беше на обучение при Галя в Пловдив, след това тук "на квартира", голям зор беше, докато се отпусне. Но сега Натали е едно щастливо домашно кученце, ето я:



Сигурно помните и Бъгс - невероятен добряк, с демодекоза. Излекувахме си го в Сеславци, замина и бързо беше осиновен:

[Nort2005-2]

Братчетата Оскар /с по-малката главица/ и Елмо препускат на поляната в приемния си дом. Прекрасни са и двамата. Оскар вече е осиновен, надявам се много скоро и Елмо да го последва:




А това е Бос - много добро момче, близо година изчака в Сеславци и в приемен дом, но пък отиде директно при осиновителите си в Германия. Вижте го как се радва на свободата, въздуха и тревата - щастието е пълно:







- сладка германска муцунка!

[Nort2005-2]

Ето го и сеславчето Таз в Австрия. Той е още в приемния си дом, хората много си го обичат и май ще си остане при тях:







- има си пръчка момчето, кой като него!

[Nort2005-2]

Синдерела - нещастното дребосъче, озовало се в Сеславци след бурен среднощен семеен скандал. Веднага я хареса семейство в Германия с бобтейл, и как няма - тя е направо същата като тяхното куче, разликата е само в размера. Вижте първо колко беше нещастна в Сеславци:



При новите си стопани, обичана и спокойна:





- на фризьор, нали трябва да е най-красивата !

[Nort2005-2]

Помните Скай, нали? Той живее с две малки дечица и доберман, и там "купонът" тече с пълна сила. След чудесните коледни снимки много ми липсваше, но ето го отново:



- щастливото австрийче Скай.

[Nort2005-2]

Лошо е в жегите да имаш много козина... И затова, вижте какво му се случи на Борис - пълна промяна! Старчето заприлича на момченце, дано по-бързо му излезе късмета.

[Кристина]

Здравейте, имам въпрос - при кастрация в Сеславци слагат ли чип на кучето? И могат ли по някакъв начин да удостоверят, че едно куче е ваксинирано и евентуално чипирано при тях? Кучето няма ушна марка и е кастрирано преди повече от половин година там. Има възможност да замине за Германия, но трябва да му оправя документите, а ще ми е много по-лесно ако от Сеславци ми удостоверят, че е ваксинирано и кастрирано при тях, иначе трябва пак да му се слага ваксина бяс и т.н...

[Nort2005-2]

Кристина, в 08 July 2013 - 08:23 AM, написа:

И могат ли по някакъв начин да удостоверят, че едно куче е ваксинирано и евентуално чипирано при тях?

Единственият начин да си отговорите на въпросите е да заведете кучето в Сеславци, да му прочетат чипа /дано има такъв/, и тогава всичко ще е ОК. Още по-лесно е да проверите при кварталния ветеринар дали кучето има микрочип, за да не го разхождате напразно до Сеславци. Ако има чип, напишете номера му на един международен паспорт, и в Сеславци трябва да ви нанесат беса. Ако кучето няма микрочип, трябва веднага да го заведете на ветеринар, за да му постави такъв, и да му сложи пак вакс. бяс.

[Nort2005-2]

Близо седмица не съм писала, но вие си знаете - три пъти седмично дохранваме кучовците, наглеждаме настанените в хотели, ходим по клиники, ваксинираме и обезпаразитяваме.
Ето например тази малка хубавица - Сиси. Мила и добричка, но докарана по сигнал в Сеславци, защото се влачела безпомощна по шосето, със счупен гръбнак и неподвижни задни крачета:









Не можехме да я оставим там и веднага я заведохме в "Амивет". Направиха ѝ рентген, след това и скенер. Засега лечението ще е консервативно - магнит и нивалин. А тя е толкова мъничка - само на три месеца, би трябвало да тича и играе, а вместо това злата съдба е решила животът на Сиси да е труден и тъжен, поне засега е така.
Искам да ви помоля за конкретна помощ - трудно се справяме с това почти ежедневно обикаляне - Богров, Сеславци, Суходол, приемни домове и клиники. Това освен много време, струва и много пари за гориво. Така че, който може да помогне, ще сме много благодарни.

Имаме си и майка с осем бебета! Прибрани от двор на учебно заведение /както повелява Закона/, семейството нямаше никакви шансове в общинския приют. Изведохме ги на хотел и трябва да им стискаме палци да доживеят до заветното диванче... Ето ги:



Повече снимки - утре.

[Nort2005-2]

Ето ги бебоците, вече в хотела:

- №1 -

- №2 -

- №3 -

- №4 -

- №5 -

- №6 -

- №7 -

Три женски и четири мъжки красотички, ако не се лъжа. Повече снимки на мамата - утре. А тя е толкова добричка, че е престъпление някой да не се е погрижил да я кастрира, преди да роди.
Дано бебетата са здрави.

Днес в Сеславци - както обикновено. Изведохме още кучета, снимките - след ден-два.

[tkusa]

Пратих парички за Дара. Как не съм по-наблизо, че да я намачкам на това диванче. Целувки на момата.

[Nort2005-2]

tkusa, в 14 July 2013 - 01:22 AM, написа:

Пратих парички за Дара. Как не съм по-наблизо, че да я намачкам на това диванче. Целувки на момата.

Дара ти благодари за диванчето, то е твоята помощ за нея, tkusa ! Прекрасна "междинна спирка" по пътя ѝ към истинския дом. Между другото, Дара наистина е уникална, казва временната ѝ стопанка. Разходките са им кратки, защото щом си свърши работите, Дара иска да се прибере веднага, и да легне на любимото диванче. Затова гледам да минавам по веднъж в седмицата, за да я изведа на по-дълга, едночасова разходка. Качвам я в колата и отиваме на едни поляни, далеч от пустия му диван, за да не се разконцентрира момичето, и тя си върви като нормално куче. Но ако диванчето е наблизо, действа ѝ като магнит . А дано скоро да ѝ излезе късмета, Соня прави всичко възможно.

[Nort2005-2]

А сега да ви представя най-новия ни подопечен - това 4-месечно кученце:



Историята е банална - занесен при баба на село, за да пази. След една седмица бабата вече не го иска, и кучо бързо-бързо е върнат в града. Къде точно - на улицата, естествено. Следва сигнал от възмутен баща, че кученцето е ухапало дъщеричката му. Вдига се шум до небето, отива спешен екип от Екото, стрелят го, упояват го - и хайде в Сеславци.
В петък, онзи ден, видяхме кучо - мил и общителен, малко стреснат от решетките... Изведохме го, закарахме го на хотел и сме поели писмено ангажимента да го наблюдаваме 14 дни, дали пък няма да прояви признаци на бяс... Е, ще го наблюдаваме, разбира се, но и друго ще направим - ваксини, чип, обезпаразитяване по схема... познайте защо.

- ето го, вече наш, фактически и документално.

[Nort2005-2]

Пак се насъбраха много неща, за които искам да ви пиша, и започвам с историята на малката Хоуп /много подходящо име за тази душица/. Началото го знаете - докарана в Сеславци по сигнал, че почти безжизнено куче лежи на пътя. На другия ден ние я видяхме:



То беше ясно, че лечението ще е трудно, скъпо и продължително, а резултатът от него - неизвестен. Но не можехме да го подминем това страдалче... Соня се нагърби с нелеката задача да събере средства за лечението на кученцето, дано успее.
И така, натоварихме малката във вълшебната баничарка , и я заведохме в "Амивет":







Рентгена и скенера показаха, че операция не може да се направи и лечението трябва да бъде консервативно - с нивалин и магнит. И се започнаха процедурите в клиниката. Хоуп е изключително мило, кротко и добро кученце, лесна за обслужване, и не е създавала никакви проблеми на докторите.
Междувременно Соня успя да намери приемен дом на Хоуп в Германия - нейна позната, която през годините се е грижила и за други бълг. кучета с двигателни проблеми. Така че преди седмица Хоуп замина. Изпратихме я с много надежди и свити сърца. Там ще направят всичко възможно за нея - вече е започнато медикаментозното лечение и физиотерапията. Но ще трябва и малко късмет - време е Съдбата да се смили над това невинно същество.
Ето как я изпратихме:







Соня вече има снимки на Хоуп в Германия. Момиченцето лежи на мекичко в леглото на приемната си стопанка и, като всяко бебе, иска да играе и щъка из цялата къща. Има си и нейно си легълце, естествено,много пухкаво и с играчки. Изглежда щастлива, дано късметът е с нея:








То стана цял роман, дано краят да е щастлив.
А за да можем да помагаме на повече "нежелани", моля да дарите средства за тях, без вашата помощ няма да се справим.

[Raallss]

Извинете искам да попитам какво стана с Мими, дали има още снимки или поне дали си е намерила Семейство в германия и дали случаино в сеславци има едно кутре което прилича на лисичка бяло с петна !

[Nort2005-2]

Мими е осиновена. За снимки - Соня изпраща, но не може да смогне с всички, много са, съответно по същата причина и аз не мога да публикувам всичко, което тя ми изпраща. Освен това денонощието е ограничено в 24 часа, и ние предпочитаме времето да отива за кучетата, които все още са тук - в приюти, клиники и хотели. Някой хубав ден, ако се сдобием с безплатна секретарка , защото и ние сме безплатни, PR дейността ни ще бъде по-всеобхватна.
Относно кучето, което търсиш - при над двеста животинки в Сеславци е невъзможно, поне за мен, да издирвам куче по описание. Иди и разгледай сама, не е чак толкова страшно.
Този отговор можеш да ползваш и за следващите си въпроси.

[Nort2005-2]

През изминалата седмица бяхме четири пъти в Сеславци, ето и малко снимки:





















Има доста нови кучета /трайно настанени/, повечето от които са от някакъв разрушен цигански катун. Животинките са много добрички, но бъкат от паразити /едното е с краста/. Ще има доста тичане по тях, моля който може да помогне - с приемен дом или с пари.

[Nort2005-2]

Имаме нови снимки от новия дом на Армани. Вече повече от месец момчето е там, и хармонията е пълна, така пише новата му мама. В началото не му е харесвало да е чак толкова целуван и нагушкван, но се е примирил . Интересното е, че другото куче в семейството също е сеславче - Тото, който от миналата година е там.
Много зор беше с този Армани, но си е заслужавало - още едно от "нежеланите" кучета има дом и е щастливо. Ето го:

- опитва се да гледа страшно





Соня, за всичко, което правиш за тези затворничета!

[Nort2005-2]

Получихме снимки и на Сали и Марлей - миналата година заминаха и отдавна са осиновени, заедно. Имат си хубав и топъл дом, прекрасно семейство и големи хубави поляни за дълги разходки и игри. Като добавим леглата, диванчетата и възглавничките - какво повече му трябва на едно куче... Щастливи и спокойни са, то се вижда: