[Nort2005-2]

Грахче , супер, дано Чуши се спогоди и с габровските приятелчета! А представи си тази енергийна бомбичка как е живяла 7-8 месеца в клетката - то горкото се мяташе като риба на сухо. Но иначе беше командаджийка де, респектираше групата, без да ги хапе, и командваше парада .
А сега искам да ви помоля за помощ - две от кучинките, на които търсим дом, спешно се нуждаят от приемен такъв, или от средства за настаняване в хотел.
Това е първата кукла - Фения:



За нея има сигнал, че е агресивна?!? Затова много бързо я преместиха в Богров. Кучицата не слиза от покрива на къщичката, защото явно някое друго куче я тормози. А как се качва там, кога пие вода и кога се храни, не зная. Въпрос на не много време е да се пренесе на оня свят, случвало се е и това. Ние имаме много кучета в клиники и хотели, нямаме възможност да я поемем. А тя е много мила, гальовна и добричка, обича целия свят, и е съвсем младичка, животът е пред нея, ако дочака новия си дом.

Другата кукла е тази бяла красавица - Джона, която също живее на покрива, в Сеславци. Тя поне слиза за храна и вода, виждала съм я, и веднага пак скача на покрива. Обаче пък има кожен проблем и там надали ще се справи с това. Само с едно оче е, също като Миси / LKK / , но това не я прави по-малко пленителна . Много е добричка и тя, много спокойна. Нуждае се от приемен дом или платен такъв, където да се третира с необходимите лекарства. Ето я и Джона:



Моля ви, харесайте си Фения или Джона, помогнете им, за да отидат и те в щастливия раздел. Без вашата помощ може и да не дочакат своя дом...

[Nort2005-2]

Докато Фения и Джона чакат някой да им помогне с приемен дом или хотел, ще ви запозная с още две сеславски кучета, и двете - бивши сеславчета, и двете домашни преди това, със стопани...
Първият нещастник е Борис, даден от стопаните му на Екото - от квартала им са били взети няколко бездомничета за кастрация, та хората "използвали" да се отърват от Борис...
Кучето беше изключително стресирано, и как не - на десетгодишна възраст му се наложи да промени коренно начина си на живот - затворен с още шест непознати кучета в клетка, на непознато място, при непознати хора, по-точно без хора. Освен това Борис си носеше и "наследството" - сплъстен и мръсен, с безброй много паразите - вътрешни и външни, и вследствие на това - с една голяма мокра рана в долната част на гърба. И с нокти, които почти не му даваха възможност да се движи, и му се брояха ребрата. Прекрасни стопани е имал, няма що!
Обезпаразитихме го, ваксинирахме го, излекувахме раната, преместихме го в кучешки хотел. Слава богу, Борко беше харесан от семейство в Германия. Подстригахме го, накиприхме го, и старото момче замина. Той е много добро и спокойно куче, обича хората, без да им досажда, и съм сигурна, че годините, които му остават, ще си ги изживее кротко и достойно - дано повече кучета имат неговия късмет /за което ние даваме всичко от себе си, за да се случи/.
Ето историята на Борис в снимки. Първите две - от сеславския му престой. Мърфи , на едната снимка зад Борко, на покрива естествено, е Джеси, те поживяха заедно няколко месеца:



Ето го, душата, колко е послушен, докато го подстригват:





- това остана от "скафандъра" на Борко.

И ето какъв красавец се показа изпод сплъстената козина:



Сега Борис живее в Германия, има си истинско семейство и няма грижа за нищо. И дворче си има:



- милото деденце, дано живее по-дълго, има защо - сега е щастлив.

Това беше историята на Борис, изпратен в общинския приют от старите си собственици. Утре ще продължа и ще ви покажа едно друго домашно куче, също оказало се в Сеславци.

[Nort2005-2]

В Сеславци какво ли не вижда човек... Ето и поредният абсурд от преди няколко дни:



- женско куче, домашно, гледано на синджир.

Та този нещастен скелет бил даден от "стопаните" си за кастрация. И искали да им се върне, защото много си го обичали?!?
Повечето от потребителите на този форум знаем, че улично куче не би могло да изглежда така - все ще се намери някой да му подхвърли нещо, то ще си открадне някаква храна, или ще си изпроси.
Но нещастните домашни нямат тази възможност. Ако синджирът е по-извехтял, и оградата е по-скапана, или въобще няма такава - кучето се спасява, "бяга" и се храни. Но тази кучица явно много старателно е била вързана.

[bushkata]

Не може ли някое НПО да се "самосезира" и да иска закона да се заеме с тези стопани? Това е страхотна жестокост!
И как точно ще кастрират кучето - то няма да оживее, а едва ли в Сеславци ще го охранят първо...

[rodegunda]

Буш, като гледам, тя вече е кастрирана.
Няма ли как да не се връща на тия "стопани" с предтекст, че проявяват жестокост?

[Nort2005-2]

rodegunda, в 15 November 2013 - 07:06 AM, написа:

Буш, като гледам, тя вече е кастрирана.
Няма ли как да не се връща на тия "стопани" с предтекст, че проявяват жестокост?

Лошото беше, че кучето беше доведено от екипа на Васил. А той е най-големият кретен от всички ловци, които са работели някога в Екото. Работи от самото създаване на предприятието, вече е в пенсионна възраст, а не го махат. И изпитва неистово удоволствие да казва "не", когато го попитаме за някое куче дали си го "чакат". Случвало се е много пъти да шофираме след него и да виждаме, че ги пуска на улицата и съответното куче никой не го чака.
Но това точно куче наистина се оказа, че има "стопани", които живеят във фургон, а кучето е вързано на синджир. "Откупихме" животинката, доста скъпичко, защото се оказа, че "много си го обичат". Кучанката е много изплашена, щрака със зъбки и не зная как ще се справим с този случай. Но наистина не можехме да не реагираме, защото в този си вид, след операцията и в мръсотията на синджира, сигурно нямаше да оживее.
Настанихме Сара, така се казва кучицата, в хотел. Там тя ще има храна и вода, и покрив над главата си, дано има късмет кучето. Според "стопаните" е на 4 години.
Зная, че хората тук си имат много кучешки и котешки грижи на главата, но все пак, който може, ще сме му много благодарни, ако ни помогне с някой лев. Имаме много разходи, които остават непокрити, а тежките случаи се трупат непрекъснато...
Ето я Сара, вече спасена от "любящите" ѝ стопани:





- тук ми прилича на Дългунчо, дано има неговия късмет.

Ето го какъв беше и Дългунчо, сега щастлив и дебел швейцарец:

[tkusa]

Пуснах парички за г-ца Софи. Дано и се е оправило коремчето, че манджата чака. Целувки от мен.

[Nort2005-2]

tkusa , Софи се чувства прекрасно. Освен, че си пази диванчето на живот и смърт, вече и се е позагладила, ребрата ѝ започнаха да изчезват , и как няма, като не се отделя от паничката си! Когато излиза от стаята, захапва паницата и я носи със себе си! Такова чудо не бях виждала, но всяко нещо си има има първи път! Нищо, че по пътя разсипва гранулите, обаче явно, че освен за диванче, цял живот си е мечтала и за паничка, милата животинка... Забравих си фотоапарата там, така че снимките ще пусна утре.
А сега една изненада: Мари! Не зная защо снимката е само една, но и на нея се вижда колко е спокойна и щастлива госпожичката. Тя отдавна е осиновена - има си топъл дом и две каки, които да я гушкат - какво повече му трябва на едно куче!
tkusa, момиченцата много, много ти благодарят !

- милата и нежна като цветенце Мари.

[Nort2005-2]

При нас нещата си вървят както обикновено - три пъти седмично дохранване в Сеславци, ваксини, снимки, с които търсим осиновители. Помагаме, колкото можем, като това ни коства много време /на практика цялото ни време/ и нерви, за парите да не говоря, но добре, че основните разходи ги поемат германките. Кучетата са много, страшно много, защото се опитваме да помагаме и в новия Богров, а там са 1000 ... , но спасяваме животинки и оттам. Сега ще ви разкажа историята на едно богровче, която започва някъде из прашните улици на едно столично гето.
Кръстихме я Мона. За първи път видях Мона в Сеславци - слабичка и много изплашена, кастрирана и с краста. Сгушили се бяха с още едно момиченце /Мери/, взети бяха от едно място - въпросното гето. Ловец - "любимият" ми Васил . Искахме да ги вземем двечките, защото с тази краста на улицата животът на Мона би бил ад, но Васил не разреши - чакали си ги хората, и край. Той винаги така ни отговаря, казвала съм ви, защото според него ние продаваме кучетата, богатеем, и това не трябва да се случва /да забогатяваме, иначе за кучетата не му пука въобще/. Аз затова и не ги снимах в Сеславци кученцата - след като няма да им търсим дом, няма смисъл и от снимки.
Но отивам след седмица в Богров, и какво да видя - сестричките преместени там! Т.е. Васил ни е излъгал за пореден път, сакън да не вземем да забогатеем . Мона и Мери бяха много изплашени и не помръдваха от ужас, но добре поне, че ги бяха сложили в отделна клетка. Ето ги двете момиченца, дето уж много си ги чакаха, пък се оказаха в Богров:



За два месеца успях да излекувам Мона, ползвайки указанията и лекарствата, осигурени от д-р Станкова . Кученцето напълно възстанови космената си покривка, козинката ѝ стана гладка и лъскава. Но междувременно се появи и друг проблем - Мона започна да слабее. В същото време сестричката ѝ пък напълня, очевидно тя изяждаше полагаемата се за двете храна, незнайно защо. Единственото, което забелязах, бяха две малки брадавички, които се появиха около устата на Мона, затова заведох кучанката за преглед при д-р Станкова:





Когато докторката отвори устата на Мона, веднага стана ясно защо кученцето не е могло да се храни - цялата устна кухина беше обкичена с брадавици - по небцето, под езика, отвътре на бузите, имаше чак и в гърлото:



Грозно и страшно нещо! И какво щеше да стане, ако кучето беше на улицата и нямаше да има кой да помогне? Това младо и добро животинче щеше да умре бавно и гадно от глад! И щеше да стане едно от хилядите бездомничета с нерадостна съдба, отишло на небето преди още да е пораснало даже...
Д-р Станкова упои Мина и изряза почти всички брадавици, изтече доста кръв:









След това ясно, че трябваше да взема Мона у дома - докторката каза да ѝ се дава в началото само мека храна, заради раните в устата. Отделих кучицата, за да се повъзстанови и да се позахрани. А то, горкото животинче, наистина се оказа, че само брадавиците са му пречили да се храни - първите няколко дни изяждаше по три големи консерви /по 1240г/ дневно, беше като една прахосмукачка, още от първия ден след операцията!



За седмица Мона се позаглади

и започнахме разходките

Само за два дни Мона се научи да върви на повод, като продължаваше успешно да се възстановява:













Нали е красавица? А беше като едно парцалче - жалко и нещастно, и никому ненужно.
А от днес Мона вече е в приемен дом в Германия, Соня се погрижи за това. Много мислих, преди да се реша да пусна нейната история в картинки - че току виж някой си я "познал" и си я заиска обратно, но не се стърпях, защото Мона ми е слабост. Освен това исках да споделя как от "нищо", с не много усилия, едно нещастно кученце се превърна в красавица. Ние, пишещите тук, ги знаем тези неща...

Между тази и тази
снимка има по-малко от два месеца време.

Ето и последните снимки на Мона на родна земя:



- Бъди щастлива, Мона, обичаме те!

[tkusa]

Това се казват новини - Софи е О.К. диванчето и купата с папо правят удеса, Мари при своите хора, наистина колко малко им трябва на душиците да са щастливи. Целувки на Софи.

[Nort2005-2]

tkusa, в 25 November 2013 - 08:25 AM, написа:

Това се казват новини - Софи е О.К. диванчето и купата с папо правят удеса

tkusa , абсолютно вярно е това. Да припомня как изглеждаше Софи, когато я изведохме от приюта в началото на месеца:

- наистина ѝ се брояха ребрата.

За три седмици спокоен живот и редовна храна Софи се е превърнала в едно доволно и жизнерадостно куче, преливащо от енергия. Непроменени са останали само обичта ѝ към хората и безкрайната ѝ доброта. Идеалното домашно куче - това е Софи, дано късметът не я напуска никога вече. Ето я гушлата:

[lingo diesel]

Познат търси, колкото може по едро женско[кастрирано] куче за пазач на вилата ,до 3-4 годишно.Ще седи пуснато из двора но проблема е че ще е само през повечето време на деня.Ако има някоя подходяща мацка ..?

[Nort2005-2]

Подходящи мацки има много, със сигурност. А в новия приют в Богров има даже пет пъти повече. Най-добре е човек да отиде на място и да си избере подходящо куче.

[Nort2005-2]

Нали помните нежната Фения, която живееше на покрива?

- това беше нейният начин да оцелее.

Но благодарение доброто сърце на Gven , малкото съкровище вече е на топло и безопасно място - настанихме я в малък домашен хотел, където е с още четири кучета. Фения вече е спокойна и сигурна в бъдещето си, може без напрежение да се нахрани и наспи. Така - докато си намери нов дом и стопани. От името на Фения всички ти благодарим, Gven !

Ето я сега куклата:

[Nort2005-2]

Още снимки на сеславчета с късмет, които спокойно изчакват новите си домове. Късметът за тях се олицетворява с tkusa , LKK и Петя . Благодаря ви, момичета! Онзи ден направих снимки на кученцата - те изглеждат прекрасно, весели са и усмихнати.

Ето го момичето на tkusa - Ниша, която вече не носи паничката си за храна навсякъде, спокойна е, че няма да остане пак гладна и да се върне в скелетоподобния си период. Много обича да се гали и не подбира - познати, непознати хора - раздава милувки и изисква да ѝ се отговори със същото:






И Ники на LKK - и тя е от кучетата, обичащи целия свят. Много харесва разходките и игрите, изяжда си храната до зрънце, и раздава целувки наред. Трудна е за снимане, но след дълга разходка все пак се получава нещо:






А това е новото куче, което Петя взе у дома си. Милата Амбър е с отрязана опашка /наложило се е, след като е била жестоко нахапана от други кучета/ и раната не иска да зарастне. Кучицата е много мила и уравновесена, дано не създава проблеми, защото Петя има бебе. Ето я Безопашкова:





Благодаря ви, момичета, за помощта! Вие дарявате живот на бедните същества, и това със сигурност ви прави наистина щастливи!

[Nort2005-2]

Не мога да не споделя новите снимки на Дино - "краставицата", както му казваха докторите от "Амивет". Писала съм ви за него, но пак да припомня историята му. Дино беше най-обикновено улично куче, добро и общително, на година-две, прибрано за кастрация в Сеславци, след което щеше да бъде върнат обратно на улицата. Но видяхме, че има наченки на кожно заболяване, изследванията показаха демодекоза. И тъй като знаехме колко мъки ще трябва да понесе на улицата с това заболяване, го "осиновихме". Настанихме го в чудесен приемен дом, лекувахме го по предписана от доктор схема и точно когато мислехме, че вече е излекуван, крастата избуя наново, с пълна сила. Настанихме го в Амивет и зачакахме. Междувременно Дино беше отслабнал много - хем ядеше като за двама. След 3-4 месеца, слава богу, козинката му започна да расте, пробите бяха вече отрицателни, само дето до последно тук, в България, кучо си остана много слабичък, да се чуди човек какво ставаше с всичките тези калории, които изяждаше. Докторите ни предупредиха, че има такива кучета, които са със слаба имунна система и никога не могат да се преборят окончателно с крастата - ту я има, ту я няма, просто стопаните трябва да са готови за рецидив. Междувременно да кажа, че Соня му беше намерила дом на Дино и хората търпеливо изчакваха неговото пътуване. Преди година и нещо и това се случи - слабунчото Дино замина при осиновителите си - вече с козинка, малко опърпан, но пък той е толкова любвеобилен, че няма как човек да не отвори сърцето си за него. И чудото на Дино продължи - в семейната среда Дино /с ново име Кено/ се възстанови на 100% - качи килограми и е здрав като скала - няма никакви кожни или други проблеми. Е, останал е същия лакомник, както беше в България, но там поне не хаби материала . И така, да обобщя - преди година и половина Дино имаше краста, а сега - любящо семейство и приятели! Преди година и половина Дино го очакваше къс и тежък живот, с ужасен край, а сега го очаква какво - целувки, прегръдки и много игри с приятелите. Живот, какво да се прави, дай боже да има повече щастливи животинки. Което обаче не се получава само с "лайкване" и "споделяне", и героични писания... Но това е друга тема, не за тук. А сега - историята на Дино в снимки:

- в Сеславци, болен и нещастен.


При постъпването си в "Амивет", след като веднъж вече се беше уж излекувал:




Следващите снимки са от Германия. Вижда се как Дино става все по-красив и по-щастлив:


Ето ги и най-новите снимки, от този месец:

- Дино обожава стопанката си.

[tkusa]

Пуснах парички за Софи. Момата се разхубавява на това диванче, може да не я позная следващия път. Много целувки от мен.

[Nort2005-2]

tkusa, в 15 December 2013 - 04:22 AM, написа:

Пуснах парички за Софи. Момата се разхубавява на това диванче, може да не я позная следващия път. Много целувки от мен.

Благодаря ти, tkusa , и Софи ти благодари. Тя е едно съкровище, което щеше да си отиде безименно и безславно, и ненавреме от този свят, ако ти не я беше подпомогнала.
И останалите кучета, които имат конкретна помощ от добри хора, са добре - и Ники на LKK , и Фения на Gven , и Амбър на Петя . Тези кучета със сигурност ще дочакат истинско семейство и топъл дом, защото вече са на безопасно място, благодарение на изредените по-горе добри феи .

А сега имам време, за да ви разкажа историята на едно сеславче, минало през двугодишни перипетии, докато дойде времето да отпусне спокойно сърчицето си /в буквалния и преносния смисъл/, а с това и ние да си отдъхнем щастливо.
Видяхме Зизу за пръв път точно преди две години, в Сеславци:

Веднага след кастрацията започна кърваво разстройство, повръщане и температура. Лекувахме я там, в клетката, заедно с ветеринарния техник - антибиотици, витамини, хубава храна. Беше си цяло чудо, но Зизу оздравя. За да не лепне пак нещо, преди да сме я ваксинирали, я изведохме на хотел:

Момичето стоя там няколко месеца, но беше много тъжна и при първата отдала ми се възможност, я прибрах при мен:



Зизу беше едно прекрасно и безпроблемно куче - мила, добра, послушна, винаги чистичка, не прави пакости. Малко повече от година живя у нас, след което отиде при Петя . Снимки от първата им среща:





И при Петя Зизу е била перфектна. Петя има малко бебе и Зизу е била изключително внимателна и мила с него. Въобще, куче-мечта.
Когато дойде времето Зизу да замине за Германия, на нея не ѝ се тръгваше. И Петя беше склонна да я остави при себе си завинаги, но решихме, че след като ѝ е излязъл късмета в Германия, нека да е там, пък ние тук имаме хиляди други, които имат нужда от нашата помощ. И Зизу замина за приюта на организация, където са намирали домове на много други наши кучета, напр. там беше и Джеси, на когото помогна Мърфи . Ето снимки от изпращането на Зизу, никак не ѝ се тръгваше :







Зизу пристигна благополучно и инфото за нея беше, че веднага е станала любимката на персонала. Но първоначалният медицински преглед е показал, че нашето момиче има сериозен сърдечен проблем - порок на сърцето, най-вероятно вроден. Кръвта се смесва и т.н., докторите знаят подробностите. Тя нямаше никакви външни симптоми за сърдечно заболяване, и ако не беше този рутинен преглед, никой нямаше да знае за това.
Междувременно кардиолозите, заедно с кандидат-осиновителите на Зизу, са взели решение веднага да се оперира, защото в противен случай животът ѝ би бил в голяма опасност и тя не би живяла дълго още...
Операцията се извърши в средата на м.ноември, в специализирана клиника, и беше успешна! След няколкодневния престой там, Зизу е отишла у дома си, при семейството, което я обича. Хората са платили за операцията 1500евро. Ето го нашето момиче в новия си дом:

- прекрасна е, нали?

Тъй като операцията е успешна, докторите са казали, че сега вече Зизу ще живее толкова, колкото би живяла, ако се беше родила със здраво сърчице. Все едно, че живее втори живот, а това не би станало, ако беше останала в България. Камък ми падна от сърцето и вече не ми е гузно, че я натоварихме в буса, въпреки че Зизу искаше да остане...
"Виновниците", за да има тази история щастлив край, са много, затова ще кажа само за Дора Тонева и Соня Митрева , и разбира се, самата Зизу, която с добротата си плени толкова много хора.

[Nort2005-2]

Онзи ден, вн навечерието на Коледа, Софи /Ниша/ е имала малко приключение. tkusa , спокойно, момичето е живо и здраво, но приемната ѝ стопанка за малко не е получила удар . Та прибира се жената от покупки и си влиза с пазарските чанти в кухнята, и какво да види: всичко, което е било по плота - съборено на пода - чинии, една тенджера с ядене, няколко чаши и разни други нещица, все едно е минал тайфун. А Софи я няма никаква, все едно се е изпарила. Започва търсене под масата и дивана, след това в двора, за всеки случай - няма я. А жената е много свястна и отговорна, просто е била на път да се побърка.
И чудейки се какво да прави в тази ситуация, чува тихичко шумолене, при това звукът идва от тавана някъде. Поглежда нагоре и какво да види - Софи /вече около 20-килограмово куче/ се е свила върху горните! кухненски шкафове, между шкафовете и тавана!
Как се е оказала там, един господ знае - дали не е вървяла по стените, като муха? В потвърждение на това са и изкъртените закачалки за кухненски прибори и кърпи, да се смееш ли , да плачеш ли...
Жената, как да е, я е придумала да слезе, скачайки първо в ръцете ѝ... С една дума, Софи е била много изплашена от нещо, и се е "скрила" на най-безопасното, според нея, място.
Естествено, че сега, по тези празници, страшното нещо са стрелбите - увеселителни, но особено за някои кучета, които вече са преживели истинска стребла по себе си, тези пукотевици са ужасни. А Софи е точно такова куче - вече стреляно. А пък защото е много мила, социална и доверчива, е стреляна много отблизо. За това ѝ приключение научихме случайно преди седмица, ето как стана това.
Приемната стопанка ми се обади, че на Софи ѝ е излязло на стъпалото отгоре някакво образувание. Отидох, видях го - малко по-голямо от грахово зърно, твърдо, кожата наоколо без никакви изменения, неподвижно. Заведох кучицата на другия ден при д-р Станкова и какво се оказа - сачма! От по-големите и силно деформирана, което значело, че е стреляна отблизо. Не се знае кога е станало това, но не е скоро, а сачмата е "мигрирала" и се е оказала на място, където да я забележим. И още една откри докторката, на коремчето. Що за идиот трябва да си, за да стреляш по животно, което иска да те прегърне? Нямам думи, за пореден път съм потресена от човешката жестокост.
И това прекрасно същество Софи след това пък щеше да умре от глад, въобще чудничка съдба, няма що!
Сега вече приемната стопанка ако излиза някъде по празниците, ще води и Софи със себе си, защото всяка тъпа пиратка връща милото кученце отново и отново към преживения вече ужас...
tkusa , благодаря ти, че помагаш да спасим това съкровище! А ето и снимките от премахването на сачмите:

[Nort2005-2]

Ще ви покажа снимки на няколко от осиновените наскоро сеславчета:

- Стиви - почти сляп, не е възрастен, много добро момче. Замина през лятото, вече е осиновен. В България шансовете му за осиновяване бяха нулеви - хем сляп, хем съвсем обикновен:





- спокоен и благодарен за спокойствието, за което си мечтаеше тук...


- Хенсън - палаво и енергично момче, преживяло вече едно несполучливо осиновяване тук, при баба на село. И добре, че го върнаха в Суходол, та да се погрижим за него и да му спестим доживотната верига. Сега живее в къща насред гората, в Австрия, и всеки ден "инспектира" със стопанина си поверената му територия :

- Хенсън в Суходол






- Фил - заминал преди две години. Не в първа младост, но добро момче, обявено за агресивно от поредния идиот-кучемразец. То всъщност нашите кучета повечето са такива... Първите две снимки сме направили, когато Фил беше в Сеславци, останалите са от дома му в Германия, с новото си приятелче:


 SCAN036.pdf (193.88K)
Брой сваляния: 25  SCAN037.pdf (169.28K)
Брой сваляния: 27


- Индия - тук набедена за агресивно куче, ухапало полицай ! А всъщност е мило и притеснително същество, завина за Германия през м.октомври тази година. Вече осиновена от чудесно семейство, има си и кучешко приятелче, и диванче - какво повече му трябва на едно куче? Първата снимка е от сеславския ѝ период:






- Тайсън - този дъртушко замина преди година, осиновен е миналия месец. Много мил, кротък и тих. Мечтите му бяха за вода, храна и легло, а сега освен това има любяща стопанка, топъл дом и двама приятели. Първата снимка е от Сеславци, той беше в карантинните клетки, където трябва да се изолират особено опасните кучета... :



- милото момче, да е жив и здрав още много години! Стопанката му казва, че той вече е напълно сляп, но се справя чудесно - проучил е вече подробно цялата къща и двора, знае кое къде е, обонянието му работи безотказно.


- и Жоди - куче от Студентски град, много добро, кастрирано и обгрижвано от добри хора там. Оказа се, че д-р Станкова я познава още от студентските си години... И това мило същество стана жертва на поредната антикучешка истерия - оказа се в Сеславци, с доживотна присъда. Изведохме я, беше година и повече време в хотел и приемен дом, докато и на нея ѝ излезе съсмета - преди десет дни замина директно за стопаните си в Германия:






- и накрая /за тази вечер, утре ще има още снимки/ - сеславчето Бъди. Поредното добро същество, оказало се недостойно дори за улицата... Но през месец май замина за приемен дом в Германия, осиновиха го през юни, а сега ни изпраща поздрави за празниците. Първата снимка е в Сеславци, втората - като домашно и обичано кученце:



Благодарности за всички, които помагат по някакъв начин на останалите без всякаква надежда сеславчета - те ви пожелават много успехи и усмивки!