[Nort2005-2]

Продължавам с Арти, заминал през м.май 2011г. От непотребно парцалче, стигнало кучешкото дъно /Сеславци/, той се превърна в любимото куче на едно германско семейство. Хората имат и котка, с която нашето момче е пръв приятел. Първата снимка е от Сеславци - там, където вероятността някой да го разходи, да му направи албумче във ФБ или да го забележи дори е почти равна на нула:

- никому ненужен.













- спи спокойно, мило момче, твоето щастие е и наше!


Да не пропусна и новите снимки на австрийчето Скай. "Поръчан" от стопанката си, екип на Екото го е взел от апартамента и ние бяхме в Сеславци, когато го доставиха там. Скай беше потресен, шокиран и ужасен от случващото се. Настанихме го в хотел, приемен дом и не след дълго той намери истинско семейство - с две големи човешки бебета, родители и кучешко приятелче. Пускала съм ви много снимки, от които се вижда, че общо взето там хора и кучета са на един акъл, в смисъл че купонът винаги е на мах ! Ето новогодишния поздрав на Скай:



Налага се момчето да си ляга рано, защото и купонжийската работа не е от леките, пък са се заредили празник след празник .


Идва ред и на щастливите снимки на Мона /Брадавицата, както си я наричаме/, преминала успешно през Сеславци, Богров и операционната маса на д-р Станкова . Гадните брадавици бяха започнали да я убиват, но всичко това вече е зад гърба ѝ. Публикувала съм много нейни снимки, така че сега ще я видите само в Германия - в приемния дом и с новата си стопанка, която току що я е осиновила. На тази снимка жената още не знае какво съкровище е Мона - мила, добра, послушна, гушкава, спокойна и чистичка:






Блубел - малкото съкровище от циганската махала, което беше в същия приемен дом, където беше Мона, и тя вече е осиновена, на снимката е със стопанката си:




В същия приемен дом е и късокракото сеславче Клинтън, което още няма нов дом, но приемната стопанка и къщата са прекрасни, а той толкова чаровен, че спокойно вече можем да не го мислим:

[Chita]

Nort,
Ти си като добрия вестоносец! Благодаря , че споделяш тези вълнуващи снимки. Желая ти щастлива Нова 2014 Година!

[Nort2005-2]

Chita, в 29 December 2013 - 02:36 PM, написа:

Nort,
Ти си като добрия вестоносец! Благодаря , че споделяш тези вълнуващи снимки. Желая ти щастлива Нова 2014 Година!

О, благодаря ти, Chita, дано Новата година е щастлива за всички "кучкари", тогава и животинките ще са добре!
А баш добрия вестоносец е Соня , защото тя завежда отдел "Международни осиновявания и контакти" в нашата дружинка, състояща се от двама човека и половина .
А аз продължавам, че много снимки са се насъбрали, много нещо:

Следва Бени - вече горд притежател на прекрасна стопанка, домашен любимец /друго куче /, диванче, играчки и сума ти още благинки. При него всичко се случи необикновено бързо - и харесването, и изпращането, и осиновяването. В Сеславци стоя по-малко от месец, голям късметлия наистина. Прибран е от улицата, след сигнал за агресия, а германската му стопанка не може да се спре да го хвали, и говори за него само със суперлативи, да не изрждам - най-такъв, най-онакъв... И не може да повярва, че кучето е пристигнало директно от софийския приют.
Но стига приказки, ето го най-кучето Бени /жълтото/:










- Джипси - тази дребосъчка /4кг/, в не първа младост, е била намерена в парка "Заимов" преди година и нещо почти замръзнала - обледена и неподвижна. Добра жена я прибира и с помощта на доктори и много лекарства и процедури успява да я върне към живота. Но дребосъчката, явно изхвърлена домашна, проявя "характер" - хапе. Спасителката я задържа половин година при себе си, пуска обяви за намерено куче и за евентуални нови осиновители, но след като Джипси прави и микроспория, това прелива чашата и жената подава сигнал до Екото - помощ, хапещо куче, елате го вземете. Не променя решението си дори когато д-р Нейков ѝ казва, че този дребосък няма да оцелее и седмица в приюта. Решихме да опитаме ние - стопанката се съгласи да я задържи, докато излекуваме гъбите. И господи, видях с очите си как жената си имаше специални дебели кожени ръкавици, които слагаше, преди да пипне малкото дяволче - било за да ѝ сложи повода, или да я държи, докато слагаме лекарството за гъбите. И това в апартамент, повече от шест месеца след прибирането на кучето там!
Та излекувахме Джипси, Соня ѝ намери дом и я изпратихме. Две семейства в Германия се мъчиха с нашето цигане и не се справиха. Работата стигна до а-ха, да пътува обратно момичето, но в последния момент се явиха трети кандидати, които решиха да дадат пореден шанс на Джипси. Хората имат слабост към дребосъчести кученца, и искат да я спасят на всяка цена. От два месеца е в техния дом, и слава богу, казват, че горе-долу се справят, и са с намерение да изтърпят всичките ѝ магарии. Освен всичко, кучицата е и на Римадил поради болки в крачката /сигурно последствие от адското измръзване тук/. Но според новите стопани е станала по-спокойна и малко по-сговорчива. Ето нови снимки на това изстрадало животинче /със синята кърпа/ в последния ѝ дом. "Ако можеха да говорят..." какво ли щяха да ни разкажат?

[Nort2005-2]

Продължавам, сега или никога .

Две геройчета от прословутата Малинова долина, от много добрите петнайсетина кучета, които успяхме да спасим оттам.

- Нети - публикувала съм нейни снимки. Много добричка, мила и красива. Вече повече от година е в германския си дом, обичана и обичаща, стопаните не могат да я нахвалят:





- има си и котка, съжителстват без никакви проблеми.


- Жокер - още едно сеславче от Малинова долина. И за него съм ви писала, това са нови снимки с осиновителите му. Млад, весел, игрив, щастлив и енергичен, обичан, нахранен, разходен, сигурен в бъдещето си - това е Жокер сега, дай боже всекиму. А в София мечтите му стигаха до някой и друг кокал /без месо/, пък и го забъркаха в онази гадна история, после Сеславци, животът му беше "на кантар"... Дано е забравил всичко това:

[Nort2005-2]

Накъсвам инфото в отделни постове, защото предиобед ни спря тока, и щях да се гръмна, сума ти писаници ми изчезнаха.

Следват снимки на Жоси. Кратко, точно и ясно - момичето в Сеславци, където не спираше да плаче, докато има хора около нея, неистово се стремеше да привлече внимание, и най-вече да намери кой да я гушка. Е, вече има до себе си такъв човек, няма как да не бъде щастлива и спокойна:




И един откачалник, Мико - много стреснато и страхливо куче, стигащо до истерия, и щракащо със зъби, естествено. Без никакви шансове за дом и стопани. Но пък красив и чаровен. Направихме снимки, ваксинирахме /не ме питайте как, страшничко си беше/, описахме го с всичките му кусури, и зачакахме.
Соня се свърза с жена в Германия, която осинови преди време друго трудно куче, а и има слабост към такива косматковци, и я помоли за приемен дом. Получихме ОК и Мико замина. И за това не ме питайте как - имах чувството, че ще превозваме бенгалски тигър - в специална клетка, със специална хранилка и постелка, то беше чудо на чудесата. Не ме питайте и как го вкарахме в клетката - имаше много екшън , но успяхме.
Сега ви го показвам момчето как прави първите си стъпки на немска земя:





- и още първата вечер си е легнал в леглото!

Приемната му стопанка го е държала цяла седмица в къщата, за да не забегне нанякъде, след това полека-лека в двора с нейните две кучета /едното е българче/. И Мико е започнал да се поотпуска, лека-полека, разрешил е да бъде гален и воден на повод .
И се е стигнало дотам, че май временният дом ще му стане постоянен , а дано, за да не го мислим повече и този юнак. Ето още снимки на Мико и компания:


-Мико/този от лявата страна/ с първите две кучета в дома;

- тримата приятели след дълга разходка в гората;

- Мико в очакване на нещо вкусно ;

- Мико обича да си поспива, явно наваксва от софийския си период;

- Двете приятелчета на Мико си имат даже и кола, скоро очаквам подобна снимка, но да са се подредили и тримата .


- А това е Мерлин, точно стопаните му си го взимат от приемния дом. Като го знам какъв е енергичен и игрив, голямо тичане и игри го чакат малчугана от снимката:

[Chita]

Разбира се и Соня. Имах честта да се запозная с нея по времето, когато помагаше на Пернишкия приют. Соня

[Nort2005-2]

Nort2005-2, в 15 November 2013 - 07:44 AM, написа:

rodegunda, в 15 November 2013 - 07:06 AM, написа:

Буш, като гледам, тя вече е кастрирана.
Няма ли как да не се връща на тия "стопани" с предтекст, че проявяват жестокост?

Лошото беше, че кучето беше доведено от екипа на Васил. А той е най-големият кретен от всички ловци, които са работели някога в Екото. Работи от самото създаване на предприятието, вече е в пенсионна възраст, а не го махат. И изпитва неистово удоволствие да казва "не", когато го попитаме за някое куче дали си го "чакат". Случвало се е много пъти да шофираме след него и да виждаме, че ги пуска на улицата и съответното куче никой не го чака.
Но това точно куче наистина се оказа, че има "стопани", които живеят във фургон, а кучето е вързано на синджир. "Откупихме" животинката, доста скъпичко, защото се оказа, че "много си го обичат". Кучанката е много изплашена, щрака със зъбки и не зная как ще се справим с този случай. Но наистина не можехме да не реагираме, защото в този си вид, след операцията и в мръсотията на синджира, сигурно нямаше да оживее.
Настанихме Сара, така се казва кучицата, в хотел. Там тя ще има храна и вода, и покрив над главата си, дано има късмет кучето. Според "стопаните" е на 4 години.
Зная, че хората тук си имат много кучешки и котешки грижи на главата, но все пак, който може, ще сме му много благодарни, ако ни помогне с някой лев. Имаме много разходи, които остават непокрити, а тежките случаи се трупат непрекъснато...
Ето я Сара, вече спасена от "любящите" ѝ стопани:

IMG_1243.JPG IMG_1245.JPG

IMG_1248.JPG IMG_1256.JPG

IMG_1250.JPG - тук ми прилича на Дългунчо, дано има неговия късмет.

Ето го какъв беше и Дългунчо, сега щастлив и дебел швейцарец:

Дълг.1.jpg Дълг.2.jpg

Сара наистина се оказа с късмета на Дългунчо. Сега тя вече е щастлива германка - е, не е още дебела като Дългунчо, но то не е и нужно чак толкова .
Да благодарим на Соня за поредното спасено безнадеждно сеславче. Да са живи и здрави и всички останали, които обръщат някакво внимание на приютските кучета, защото това наистина е последният им шанс!
А сега - Сара, преминала през какво ли не, но добрала се до спасителния бряг. Вече ребрата са по-малко, нали?
И елхичка си има милата, и ушна марка за спомен...

Та така, някои сеславчета успяваме да спасим, въпреки че имат стопани. Нашенски парадокси...

[Nort2005-2]

Nort2005-2, в 29 December 2013 - 03:41 PM, написа:

Работата стигна до а-ха, да пътува обратно момичето, но в последния момент се явиха трети кандидати, които решиха да дадат пореден шанс на Джипси. Хората имат слабост към дребосъчести кученца, и искат да я спасят на всяка цена.

Днес получихме новогодишен поздрав точно от тролчето Джипси! Цигането /вдясно, най-тъмното кученце/ вече май се е предало, щом е разрешила да я маскират като джудже :

- три доволни и щастливи германски джуджета.

[Nort2005-2]

Нека предишната снимка

бъде новогодишен поздрав за всички приятели на сеславските кучета - тези, които осигуряват приемни домове или парична помощ за тези изстрадали душици.
Моля ви, не ги забравяйте и през новата година, те са толкова благодарни същества!
Поздрави и за малкото, но супер отговорни и сериозни доброволци, които разхождат сеславчетата всяка събота .

Специални поздрави и благодарности и за нашите швейцарски приятели Гергана и Беат Сен , които преди месец дариха на сеславчетата тон и половина висококачествена гранулирана храна, а преди седмица - 200 таблетки за вътрешно обезпаразитяване. Точно бяхме позакъсали с храната, и тяхната помощ дойде като манна небесна .

Нека 2014-та година бъде за всеки от вас по-щастлива и по-успешна от предишната, и бъдете живи и здрави!

[Nort2005-2]

Още една нова германска снимка на Бени, показах ви го в последните дни на миналата година:

- олицетворение на спокойствието. А тук не беше така...

[Nort2005-2]

Пак Бени, във вихъра на игрите:

[Nort2005-2]

Nort2005-2, в 31 December 2013 - 10:35 AM, написа:

Та така, някои сеславчета успяваме да спасим, въпреки че имат стопани. Нашенски парадокси...

Още две хубави снимки на спасената "домашна" Сара. Уличните поне имат възможност да поровят в боклуците, а "домашните" на синджир какво им остава, освен да мечтаят... - за истински стопани, редовно хранене и хубави разходки. И да живеят с любимите си хора, а не да им тракат зъбите от студ, докато т.н. "господар" се излежава на диванчето, в топлия си дом... И ако случайно, в търсене на храна и обич, кучето успее да скъса омразния синджир и започне да се скита немило-недраго в големия град, "много обичащият го стопанин" пък не си помръдва задника и на сантиметър, за да го потърси, поне да знае живо ли е, умряло ли е...
Но стига с мрачната действителност, нека се порадваме отново на спасената от нас Саричка:

[tkusa]

Пуснах парички за Софи. Как е сладураната, мина ли уплахата от новогодините гърмежи? Целувки.

[Nort2005-2]

tkusa , благодаря ти от името на Софи! Тя е добре, здравичка и щастлива. Нещо през последната седмица много ми дойдоха ангажиментите, затова обещавам следващата да отида да я наснимам.
Ники и Фения също са в безопасност, благодарение на LKK и Gven . Благодаря ви, момичета! Животът в приют, особено през зимата, е много тежък и опасен...

Иначе при нас няма нищо ново - три пъти седмично сеславчетата получават вкусното си дохранване, някои кучовци настаняваме в клиника, други имат шанса за ново начало.
Ето утре, например, трябва да заведем на офталмолог тази не в първа младост кучица, иначе слепотата ѝ е в кърпа вързана. След това - хотел или приемен дом, за предпочитане, за да бъде лекувана:



И не само това - трябва да изведем и детето ѝ, защото те са неразделни, като залепени, и онзи ден то направо откачи, докато бяхме извадили мамата за снимки. Ето ги какви картинки са:



- ето го детенцето.

Та да попитам, би ли могъл някой да ги приюти за 2-3 месеца? Или да спонсорира престоя им в дом или хотел? Семейството така или иначе е без връщане, а такива дребосъци трудно оцеляват в приют.
Само да добавя, че сладурковците вече си имат имена - мама Лара и малкия Лено.

През последните десетина дни имахме и по-ведри събития - например изписването на тези две кукли от Амивет, след двумесечен престой. Пребориха се с ганата, стискайте им палци за по-бързо задомяване. И те вече са на хотел:



Така че, за да се стигне до щастливи снимки като тази на Лори /заминала за Германие преди два месеца/, се минава през много перипетии, но четящите тук го знаем това, затова сме толкова благодарни за всяка помощ .

- ето я и Лори, щастлива и обичана, със стопанката си.

Щях да забравя - на всяка цена трябва да измъкнем от Сеславци и това бабенце, Ейнджъл. Дребничка, добра, послушна и изстрадала, цял живот е живяла в кокошарник. Но стопаните вече са на небето, и Ейнджъл се е озовала в Сеславци. Такова дребно и нещастно същество ще бъде много бързо осиновено, но дали за нея ще се намери приемен дом?

[Kate2009]

А колко струва хотела за двете?

[Nort2005-2]

Kate2009 , можем да настаним Лара и Лено в малко топло стайче за по 10лв. на ден /общо за двамата са тези десет лева/.
Ти си помагала вече на сеславчета, това не се забравя .

[Грахче]

Поздрави на сеславчета от Чушка, която се носи из снега в планината кат минибулдозер на археологически разкопки :-)

Снимка (и)

• 
• 
• 

[missi]

Извинявам се, че публикувам тук, но ако някой забележи това куче в Сеславци или Богров, моля нека звънне на посочените телефони. Хората са ходили и на двете места, нямало го е, но нищо не се знае.
Цезар/Чико е изчезнал от дома си на улица Солунска, София! Вероятно е излязъл през отворена врата. Без нашийник е! Може да е навсякъде! Задръжте го и се обадете - дружелюбен е! Кастриран и има чип! Районите в които е разхождан са пл. Славейков, Докторската градина, Парка на Свободата, но може да е навсякъде! Осиновен е преди половин година от ГБПЖ приют Надежда - Лозенец! За контакт: 0886 889 995 - Моника, 0899 117 516 - Мая!

Снимка (и)

• 
• 

[Nort2005-2]

Грахче, Чуши изглежда супер, благодарим за снимките ! А колко жалка беше в клетката, милата...
При вас явно има много сняг, съчувствам ти, но пък за едно добре нахранено и гледано куче това си е повод за нови веселби.

[Nort2005-2]

missi, в 30 January 2014 - 12:08 AM, написа:

Кастриран и има чип!

Ако ми изпратите номера на микрочипа на "лични", мога периодически да проверявам в двата общински приюта.