[Nort2005-2]

Момата е добре, диванчето е по мярка и Луси с пълна сила живее живота, който ти ѝ осигури, tkusa ! От нежелана и преследвана, ти превърна Луси в щастливо домашно кученце - по цял ден се изтяга на диванчето, хапва вкусни манджи и се препича на слънце в разкошния си двор. И е кротка, гальовна и послушна /почти винаги /.
Аз малко я попритесних с нахалния си фотоапарат, но няма как, нали повече хора трябва да я видят колко е прекрасна . Та ето я Лусита, в нейния си малък свят, доволна и щастлива:


- готова да се отдаде на сладката дрямка...

[Nort2005-2]

Мърфи , ето нови снимки на Хейзъл - краставата кучица, на която ти осигури хотела, та да можем да се справим и с кожното! Щеше да е ужасно това жизнерадостно същество да свърши живота си в рани, изядено от мухи... Никой не заслужава такава съдба.
Та в неделя бях при момичето, за да направим поредното вътрешно и външно обезпаразитяване, да се поразходим малко и да се поглезим - тя набляга на последното . То не беше скачане, не беше глезондене, не беше фръцкане. Много е жизнено детето /ама и малко ли витамини излапа, нали беше на специален хранителен режим заради крастата/. Така че, енергия - бол, само да има кой да ѝ обръща внимание... много е сладка.
Ето я Хейзъл, която изпраща целувки на Мърфи и на всички, които ѝ стискат палци за по-скорошно намиране на хубав и сигурен дом:

[Nort2005-2]

Щастливите вече Авва и Вон. И колко бързо са започнали да изглеждат прекрасно! Новите им стопани казват, че са и гальовни, и игриви, и послушни...
А на бившия им стопанин ясно какво ще му пожелаем, от сърце !






Още веднъж много благодарности за ATANASOVA и всички замесени в тази щастлива развръзка за тези изтормозени кучета.

[Nort2005-2]

За следващото щастливче ще благодарим на Соня ! Много благодарности, защото от това безумно изплашено и оцеляващо на ръба кутре, без капка самочувствие и на практика без бъдеще, Съни се превърна в перфектно домашно кученце!
На всичкото отгоре нашето сладурче съвсем е вирнало нослето, защото отскоро вече си има и медал, спечелен в някакво кучешко състезание /може би за най-красиво куче ?/. Е, вярно, медалът е бронзов, но за догодина се надяваме на повече .
Има голяма разлика между двете снимки на Съни, нали? Първата е тук, в градския приют, а втората - в Германия, на мекото легло с възглавничките и с гордостта, че е медалист!
И забележете, колко различни са очичките на двете снимки, те казват толкова много... А Съни замина само преди 3-4 месеца...
Ето затова са тичането, нервите, безсънните нощи и неприятностите - за да бъдат щастливи нежеланите. Това компенсира всички трудности и неприятности.

Снимка (и)

• 
• 

[Nort2005-2]

Хайде сега да си спомним за Крис - от три и половина години вече е щастлива германка, хората са изпратили много снимки, но съм публикувала само няколко през тези години, времето не достига. По-важни са ни тези, които са все още застрашени и нещастни.

Та ето, нови снимки на нашата Крис:

- в Сеславци

- в Германия, на разходка със стопаните си;

- и сладка дрямка в леглото им.

Крис е единствен домашен любимец в семейството. Животът ѝ тече тихо, спокойно и щастливо - мечта за всяка животинка. Гальовна и послушна, остава само здраве да й пожелаем - всичко друго си го има.
Соня !


И все пак, ето няколко от предишните снимки, хубави са:

[ane_lia]

Норт безкрайно много благодаря за новините и снимките на Рафи.С Кики отдавна не сме влизали в дог-а и не бяхме видяли,но снимките определено я разплакаха. .Усмивката ми е до ушите и не мога да си я прибера Много съм щастлива.А Рафи беше майка с 6 или 7 бебенца в изолатора.За съжаление в последствие бебенцата починаха.Още веднъж много много се радвам на снимките и се извинявам за спам-а./вече започнах да пиша несвързано от радост/ Норт ,Соня

[Nort2005-2]

Да, Анелия, разбрах, че вече не влизате тук и затова писах на Кики във Фейсбук, не биваше да пропуснете тези снимки!
Спомних си историята на Рафи, но като физиономия я бях забравила и ако Соня не ми беше казала кое е кучето, нямаше да я позная.
Обичана е, много е обичана душицата, то и се вижда де. А с малкия са неразделни /това е бебето от количката на първата снимка от Германия, вече е пораснало/.
Тези снимки са съвсем скорошни. Може да е имало и други през тези години, но Соня буквално е зарината с писма - за осиновени и търсещи дом наши животинки, а вторите са с предимство, то е ясно.
Дано Рафи живее дълги години, има защо!

[Nort2005-2]

Поредния питбул в Сеславци, който търси дом. От преди близо месец момчето е там. Спокойно и разбрано куче, не лае и не хапе.

[Nort2005-2]

А сега историята на още едно щастливо сеславче. То е щастливо, защото LKK му помогна - осигури му безопасно място, където да изчака истинския си дом. Щастливката се казва Ники, ето нейната история.

Прибрана в Сеславци по сигнал за агресия?!?, красавицата си висеше и страдаше в клетката. Страдаше, защото тя много обича хората. Иска да се гали, да играе, да контактува - с хора. Плачеше и протягаше лапки да докосне всеки преминаващ покрай нея:




И не се знае какво можеше да се случи с нея, ако LKK не се беше смилила над нея - тя пое разходите за хотел на сладкото момиченце. Хотел, който гарантира, че Ники ще дочака истински дом. В хотела Ники беше вече много по-спокойна, спря да плаче, научи се да върви на повод като истинско домашно кученце:




След няколко месеца Ники замина за Германия, където дружество за защита на животните я настани в тяхната база. Отзивите за нея бяха - социална, игрива, гальовна и много добричка. LKK , виж я нашата кукла, досущ германка:




И я осиновиха бързо, разбира се, как няма! Много сме щастливи, че стопаните на Ники ни изпратиха снимки:




LKK , много ти благодаря, че помогна на Ники! Направи щастливи и нея, и нас, и всички четящи тук /така е, нали?/.
Благодарности и на Дора и Соня, които финализираха тази поредна спасителна акция!

[LKK]

Съвсем друг имидж има това куче! Много се радвам за нея и от сърце благодаря всички помогнали за задомяването й!

[Nort2005-2]

ATANASOVA и нейните приятели помогнаха пак! И се надявам очите на този нещастник никога повече да не са тъжни, и късметът да не го напуска!
Оказа се, че Питчо е много мило и социално животинче. Веднага се харесаха с момчето, направиха една разходка с цел опознаване, и се осиновиха. А кучето за пръв път от един месец насам се изправи на крака, може да се каже - обикновено лежеше на скарата, тъжен и замислен в малката клетка. Ето го щастливеца:

[Nort2005-2]

"И още малко снимки на Спайк <br style="color: rgb(93, 93, 93); font-family: tahoma, arial, verdana, sans-serif; font-size: 13px; line-height: 19.5px; background-color: rgb(250, 251, 252);">Момчето е добре,и се оказало много послушно,ходи редом на повод и без повод,и както го описаха се преобразил изцяло,превърнал се в едно много игриво и лигаво куче :).Имал поносимост към всякакви животинки-кучета,котки...с всички искал да играе..."


Ето това се случва вече с питчо ! ATANASOVA и приятелката ѝ Мариела изпращат снимки на Спайк от днешната му разходка:

[Nort2005-2]

Ето историята на още една кучица, на която успяхме да помогнем. Нарекохме я Мая. Името ѝ отива - много е добричка и мила.
Мая е била докарана по сигнал, че "разнася зарази", в общинския приют Богров в окаяно състояние - с напреднала демодекоза и много изтощена. Имаше шанса да я видим /там са 900 кучета, а ние ходим в Богров само по един път седмично, защото сме само двама човека и не можем да огреем навсякъде/, преди девет месеца. Веднага я настанихме в клиника, защото кожата вече беше разранена и инфектирана. Страшничко беше:

- снимка в трансп.клетка, на път към клиниката. И в клиниката:





Момичето се лекува няколко месеца, успешно. После постоя в приемен дом:







А от миналия месец Мая вече е едно наистина щастливо кученце - здрава, красива и с любящи стопани! Хората не могат да я нахвалят - колко е кротка и добричка. Имаме и снимка от лятната къща на семейството - в Германия, естествено :

- препатилата Мая.

И накрая да кажа, че цялото лечение на Мая излезе няколко хиляди лева, а и платения приемен дом... Соня е герой, че успя да набави средствата. В същото време с тези пари бихме могли да спасим живота на няколко други сеславчета... Но как да я оставим в този вид, та те мухите жива щяха да я изядат... Въобще мъката е голяма, а и когато трябва да правиш избор кой да живее и кой не /на практика така се получава/, става направо ужасно.

[kai_tina]

Много моля тези, които ходят по-често до приютите в Богров и Сеславци да поглеждат и за черно женско куче с дълъг косъм с малко беличко на гърдичките. Кастрирана доста отдавана още 2009 г, голяма колкото овчарка, около 30-35 кг. Много кротко и тихо същество. Изчезна на 04.06.2014. Проверих и в двата приюта, но я няма. Обиколих района доколкото позволява това, защото е много голям терен и тревата е над 1.5 м, а има и доста дупки и незатворени шахти. Никога не е изчезвала за такъв период. Надеждата ми е, че все пак ще се появи някой ден, но малко съм необнадеждена. Все пак, ако забележите такова куче по описанието, моля да ми пишете. Благодаря предварително.

[kai_tina]

kai_tina, в 10 June 2014 - 08:05 AM, написа:

Много моля тези, които ходят по-често до приютите в Богров и Сеславци да поглеждат и за черно женско куче с дълъг косъм с малко беличко на гърдичките. Кастрирана доста отдавана още 2009 г, голяма колкото овчарка, около 30-35 кг. Много кротко и тихо същество. Изчезна на 04.06.2014. Проверих и в двата приюта, но я няма. Обиколих района доколкото позволява това, защото е много голям терен и тревата е над 1.5 м, а има и доста дупки и незатворени шахти. Никога не е изчезвала за такъв период. Надеждата ми е, че все пак ще се появи някой ден, но малко съм необнадеждена. Все пак, ако забележите такова куче по описанието, моля да ми пишете. Благодаря предварително.

Кучето все още го няма. Кръстила съм я Рокси. Живея до оживен булевард, но тя никога не е ходила до него. Живее в района от около 8-9 години и е много странно как изчезна, при все че всичко и е до болка познато. Моля от сърце, ако я забележите в един от двата приюта да ми пишете
.

[ATANASOVA]

До скоро тъжното сеславче Спайк...все по-красив

Снимка (и)

• 
• 

[Nort2005-2]

Голям късметлия е този Спайк, да е жив и здрав, и много послушен!

ATANASOVA , супер сте - толкова бързо успяхте да се организирате!

[Nort2005-2]

Ужасен ужас! Писах, писах, и когато почти привърших, всичко изчезна! Затова този пост ще го пускам на порции, че немам нерви вече .

Та така, сега ще ви пусна снимки от последните две седмици. Съжалявам за закъснението, но наистина времето не ми достига. Три пъти седмично дохранваме, носим храна по приемни домове, трябва да наглеждаме и сеславчетата, които са в хотели и клиники. Освен това ваксини, обезпаразитявания, осиновявания - в старанието си да помогнем на повече кучета сме на границата на силите си /двама човека сме/. Ако някой се включи с помощ, би било чудесно. Всеки ден почти изминаваме по над 100км, което и финансово си е ужасно...
И да ви кажа пак, че не ни е разрешено да снимаме кучетата, които са във вътрешните клетки /в сградата/. Затова не мога да помогна на тези, които търсят конкретни животинки - ще трябва всеки да отиде лично до приюта.
Снимките:
















Обещавам утре да направя повече снимки, въпреки че рядко остава време и за това, но ще се постарая.
Соня осигурява храната, ваксините и домовете.




tkusa , нямам търпение да ти съобщя, че твоята подопечна Лусита вече е в приемния си дом в Германия - при една приятелка на Соня, в апартамент, отзивите за нея са отлични! Оцеля момичето с твоя помощ, и от едното диванче се телепортира на другото . А е толкова добра и послушна, като една мушица е. Ще бъде идеалният домашен любимец и много щастлива, сигурна съм! Благодаря ти, tkusa !
Ето последните снимки на родна земя:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort2005-2]

tkusa , нямам търпение да ти съобщя, че от вчера милата Лусита е в приемния си дом, при една прекрасна жена в Мюнхен.
Това много добро и кротко животинче надали би дочакало истинския си дом без твоята помощ. За което пак много, много ти благодаря .
От българското диванче - на немското, на Луси нищо няма да ѝ липсва. Сладка и послушна, тя ще бъде идеалният домашен любимец и ще е много обичана, няма как. Дори не лае, перфектна е! Хем е гальовна, хем не досажда... наистина е куче-мечта.
Ето последните ѝ снимки на родна земя. Определено не ѝ се тръгваше, усети, че нещо ще става и не искаше да се отлепи от земята, носила съм я на ръце до колата. Но след това се успокои и по пътя не е имало проблеми.

[tkusa]

Много се радвам за Луси, дано се радва дълги години на немско диванче. Пуснах парички за следващата душа. На седмата снимка има един мечок/ бяло и черно/ наместил се в мястото за хапване, може ли него/ нея/ ?