Много нежелани в Сеславци, СОФИЯ
#5142
Публикувано: 21 March 2015 - 05:57 PM

Сузи беше предишната кучица, на която ти помогна - и тя с краста, брояха ѝ се ребрата и без теб не би оцеляла. Излекувахме я, навакса килограмите и Соня

Сега ще ти пусна няколко от последните снимки на Ема, от преди два дни. Тя, както обикновено, е на любимото си диванче. Все едно, че цял живот /то колко живот, най-много две години/ е мечтала да си има диванче, и сега не се разделя от него. Излиза навън само, за да си свърши онези неща, и веднага се залепя на вратата, за да я приберат, и веднага пак се мята на любимото диванче. Горките кученца, как моментално разбират, че диванчето е тяхната мечта!
Лечението на Ема ще продължи още един месец, и след това вече ще може да ѝ се търси дом. Голям късмет извади това кученце! Дай боже повече да имат нейния късмет.




#5143
Публикувано: 28 March 2015 - 08:03 AM

Хотелите са скъпи, затова търсим приемни домове. При мен в момента има три сеславчета /споменавам го това, за да не си кажете - тази иска помощ за душиците, а какво прави тя самата?/.














#5144
Публикувано: 04 April 2015 - 01:40 PM
#5146
Публикувано: 12 April 2015 - 02:39 PM


Който следи темата знае, че избягвам сърцераздирателните описания, за да не ви разстройвам и натъжавам. Но вие сигурно се досещате, че са много кучетата, които имат нужда от по-специални грижи, за да бъдат спасени. И най-вече им трябва место, където да получат тези грижи. Затова помощта на tkusa

Иначе за тези, които са здрави, е малко по-лесно. Соня

В петък бяхме в Сеславци, утре пак - кучанките не знаят, че са празници и си искат своето





















Поздрави от кучовците и весели празници!
#5148
Публикувано: 02 May 2015 - 12:45 PM

Много е любвеобилна, игрива и социална, направо си е куче-мечта. Онзи ден бях при нея специално, за да направя снимки. Не е за вярване, че това е същото куче, което извадихме от приюта. Да ви припомня в какъв вид беше тогава:


И сега Ема, с прекрасна козинка, няма и следа от демодекозата, отвсякъде е лъскава и гладичка като рибка, и със сигурност щастлива. Чисто нова! Има разлика, нали?:






#5149
Публикувано: 06 May 2015 - 08:59 AM
#5150
Публикувано: 09 May 2015 - 07:50 PM
Вотан беше в Сеславци, докаран там по сигнал от граждани, че "агресивно куче стои на улицата и не можем да минем покрай него/. Сложиха го в голяма клетка с още няколко големанчовци и започна патакламата - когато ги хранехме, винаги се заформяше някаква разправия. Нямаше изпохапани, но звучеше наистина страховито. Затова го преместиха в единична клетка. Там пък му беше тясно и го прехвърлиха в Богров.
Добре, че Соня



Другия късметлия - Карлос, стоя доста време в Сеславци. Прибран от краен квартал, беше много окаян в началото, но след обезпаразитяването и захранването с хубави гранулки се пооправи.
Ето го и него:

Сега Вотан и Карлос живеят в уютен дом с хора, които ги обичат. Станали са големи приятели, обичат дългите разходки и да се излежават на мекичко след това. Имат си и коте, и с него са приятели








Трудно се намира дом за такива кучета - мъжки, едри, не в първа младост. Къде-къде е по-лесно, ако кученцето е дребно, сладко и рошаво... Но Соня

#5151
Публикувано: 10 May 2015 - 12:56 PM
Трикси беше едно много страхливо и хапещо, когато се опитвахме да и "досаждаме", куче. Живееше в сеславската клетка заедно с приятечето си Тими. Ама то живот ли беше - предимно се криеха по ъглите и изпадаха в луда паника, ако някой ги погледне. А видеха ли фотоапарата, заставаха като за разстрел:




Такива страхливи кучета нямат никакви шансове за задомяване. Но снимките привлякоха вниманието на добри хора в Германия, които поеха финансовия ангажимент за социализацията на Трикси, покрай нея и на Тими. Вижда се, че връзката между двете кучета е много силна, затова искаха да дадат шанс и на момчето.
Ето я Трикси, как я извеждаме от Сеславци. С триста зора докторите се съгласиха да я упоят малко, иначе или щеше да има изпохапани, или на нея щеше да \ се пръсне сърчицето:


После в приемния дом, където трябваше да се социализира, Трикси беше държана или в клетка, или на синджир /жената се страхуваше, че може да я ухапе/. След няколко месеца без никакъв напредък обяснихме, че няма смисъл само да се дават пари - кучето продължаваше да се държи като "хванато от гората".

Така Трикси замина за кучешко училище в Германия. В дом, с още няколко кучета и жена, която явно си разбираше от работата си. Разноските продължиха да се покриват от същите спонсори. Ето го нашето момиче в чуждоземското училище:










След няколко месеца престой в това училище Трикси е започнала да се доверява на хората и е била щастливо задомена. Милото ни момиче вече си има собствен дом, приятели и стопани, които я обичат:






Та така, Трикси вече е домашен любимец... С цената на много време, нерви и пари. Но се получи, защото много хора пожелаха да ипомогнат.
Покрай нея и на Тими му излезе късмета. Той няколко месеца беше тук, в хотел с обучение, а сега е в приемен дом в Германия. Добре му е, приемната му мама е много свестен човек и когато му дойде времето, тя ще го настани в дом, който ще бъде само негов.
Соня

#5153
Публикувано: 24 May 2015 - 04:10 PM

Ема и всички други, спасени от теб кучета, ти благодарят, tkusa

Ето снимки от изпращането на куклата:


Ето я Ема вече като германка:




Дано повече затворничета имат съдбата на Ема, искрено се надявам.
Относно следосиновителския контрол - чрез същата организация задомихме едно 10-месечно кученце миналата година. В прекрасен дом, семейство с една голяма 25-годишна дъщеря, всичко е било наред доскоро. Преди две седмици обаче дъщерята е върнала Еди, много е плакала при раздялата си с него и е обяснила - трагедия в семейството, не разбрах точно какво, но се налагало да се раздели с кучето. Станалото - станало, на кучо ще се търси нов дом, но така или иначе няма да бъде бездомен и необгрижван нито за миг.
Искам да пусна още много снимки на сеславчета - осиновени и живеещи в Сеславци, дано имам време по-късно днес.
#5154
Публикувано: 30 May 2015 - 03:22 PM

































Бих могла да напиша много за всяко едно от тези приятелчета - виждам ги по няколко пъти на седмица и бързо си ставаме близки. Но има ли нужда от думи, когато очите им казват толкова много...
Ако някой иска да помогне конкретно на някое от животинчетата, да каже и ще дам пълно описание на кучето.
#5155
Публикувано: 02 June 2015 - 06:55 AM
Ето я Фея в приюта:


Следващите две снимки са от приюта, малко преди да потегли към цивилизацията:


И седмица след това, вече като домашен любимец:




#5158
Публикувано: 24 June 2015 - 07:50 PM
Моля ви помогнете да спасим Бубка. Ето и нейна снимка :

Много е мила като усети , топлинка и обич. Всеки ден се галиме с нея и не дава да се доближи някой до мен, ако не й кажа "не" . Тогава спира да лае и е много тиха и полслушна. За съжаление не мога да бъда всяка минута на улицата, а къщата, която ползвам не е моя. Собствениците й не искат да я прибера в двора. Ползвам част от къщата за склад и всяка вечер се прибирам в София. Няма как да се грижа повече от това за нея , а не искам да унищожат такова хубаво куче. Опитваме се да й намерим дом и моля помогнете да я спасим. Вземете я при вас, ще давам пари за храна само да я спасим.
Това е моя тел. 0897207552 Много се надявам да се обадите.
Ако темата не е за тук,моля преместете я и помогнете.
#5159
Публикувано: 27 June 2015 - 10:42 AM


Ари е с кожно заболяване, което лекуваме вече 3-4 месеца, но резултатът не е задоволителен. Иначе кучо израстна, стана силно и весело момче, обаче имаме проблеми с козината. Досега беше в приемен дом, уж за малко, с парите се справях горе-долу, но явно, че трябва да остане там още няколко месеца и добре, че tkusa

За кучето от Мало Бучино. Кастрираните кучета ги закарват в новия приют в Богров и надали ще я видя въобще, защото там ходим много рядко. Знам, че с говорене няма да помогна, но как им дава сърце на хората да си захлопнат вратите и да я оставят навън. Щом е само едно куче, е лесно, все на някой трябва да му трепне сърцето, щом и я хранят. Дано размислят и някой си я прибере.
А сега - поредните сеславски муцунки - млади, стари, любвеобилни и не чак толкова - кучетата на големия град...






















#5160
Публикувано: 27 June 2015 - 09:03 PM
Трудно е започнал и живота на Йоши - нежелан още от появата си на този свят и натоварен в буса на Екото като ненужен отпадък. Видях как го свалиха и ми беше ясно, че не го ли вземем веднага, до два-три дни животът ще напусне това измъчено телце:

Настанихме го в приемен дом. Приемната стопанка го взе много присърце, положи огромни грижи за него и Йошка се посъвзе и започна да се превръща в истинско кученце:

Соня

Та така, далеч не можем да помогнем на всички, но полагаме много усилия и резултатите ни правят много щастливи.