[tkusa]

Пуснах парички за момата, Сузи и беше името нали? Как пи се отразява мекото диванче ?

[Nort2005-2]

tkusa , Ема ти благодари за осигуреното диванче, вкусната храница /само готвено, тя така обича/, лечението и топлината през лошата зима.
Сузи беше предишната кучица, на която ти помогна - и тя с краста, брояха ѝ се ребрата и без теб не би оцеляла. Излекувахме я, навакса килограмите и Соня успя да ѝ намери дом. Т.е. аналогичен случай, затова бъркаш имената.
Сега ще ти пусна няколко от последните снимки на Ема, от преди два дни. Тя, както обикновено, е на любимото си диванче. Все едно, че цял живот /то колко живот, най-много две години/ е мечтала да си има диванче, и сега не се разделя от него. Излиза навън само, за да си свърши онези неща, и веднага се залепя на вратата, за да я приберат, и веднага пак се мята на любимото диванче. Горките кученца, как моментално разбират, че диванчето е тяхната мечта!
Лечението на Ема ще продължи още един месец, и след това вече ще може да ѝ се търси дом. Голям късмет извади това кученце! Дай боже повече да имат нейния късмет.

[Nort2005-2]

Снимки от тази седмица. Много е трудно при това това изобилие от добри и прекрасни кучета да се вземе решение кой да си остане бездомен и кой да започне нов живот. Соня пое ангажимент за тези добродушковци, но дали ще дочакат те този ден? Между тях има млади и стари, по-дребни и по-едрички. Това, по което си приличат е, че всички са много добри и социални.
Хотелите са скъпи, затова търсим приемни домове. При мен в момента има три сеславчета /споменавам го това, за да не си кажете - тази иска помощ за душиците, а какво прави тя самата?/.

[Nort2005-2]

Съжалявам, че снимките на Ема са супер еднообразни, но какво да направя, след като тя не се отлепя от диванчето ?
Момичето вече е напълно здраво, има прекрасна козинка и започва да си търси дом. Домът трябва да е с много диванчета и много храна !
tkusa !

Снимка (и)

• 
• 

[Nort2005-2]

Стоят си милите душици и се надяват нещо добро да им се случи...
Е, случи се - тази седмица 15 от тях се сдобиха със собствен дом и стопани, които да ги обичат, да се грижат за тях и никога да не ги оставят сами.
Соня, !

[Nort2005-2]

Снимки на Ема в приемния ѝ дом, от преди няколко дни, с последния сняг и с нацъфтелите иглики. Вече е топличко и тя с удоволствие тича из двора и се препича на слънце. Демодекозата остана в миналото, благодарение най-вече на tkusa . Защото нищо не бих могла да направя, ако кучето беше останало в приюта - невъзможно ми е всеки ден да съм там. Ако tkusa не беше я извадила, сега Ема щеше да е едно нещастно болно създание, без козина и с кървави рани по тялото, с броящи се ребра, запътило се към "моста под дъгата".
Който следи темата знае, че избягвам сърцераздирателните описания, за да не ви разстройвам и натъжавам. Но вие сигурно се досещате, че са много кучетата, които имат нужда от по-специални грижи, за да бъдат спасени. И най-вече им трябва место, където да получат тези грижи. Затова помощта на tkusa е изключително нужна, тя е незаменима - точно за тези, болните душици.
Иначе за тези, които са здрави, е малко по-лесно. Соня осигурява дохранване три пъти седмично, аз и още един човек отделяме по няколко дни в седмицата, за да ги храним, ваксинираме, обезпаразитяваме и снимаме /за да може да им се търси дом/. От няколко седмици идва още едно момиче, за да прави снимки, дано не се откаже скоро.

В петък бяхме в Сеславци, утре пак - кучанките не знаят, че са празници и си искат своето . Освен това изведохме и няколко кучета /от Сеславци и Богров/, за които Соня е намерила дарители, които ще заплащат престоя им в кучешки хотел. Това са животинки, за които или вече имат кандидат-стопани и не искаме в последния момент да им се случи нещо непоправимо, или такива, които имат нужда от лечение - две са с микроспория, едно с демодекоза, няколко с чревни инфекции. Ето и малко снимки:






























Поздрави от кучовците и весели празници!

[tkusa]

Пуснах парички за Ема. Как е момата ?

[Nort2005-2]

Ема ти благодари, tkusa , това е поредното спасено от теб куче - от градския приют, с крастата, през топлия дом с диванче и вкусна паница - и ето я момата жива, здрава, и готова за осиновяване.
Много е любвеобилна, игрива и социална, направо си е куче-мечта. Онзи ден бях при нея специално, за да направя снимки. Не е за вярване, че това е същото куче, което извадихме от приюта. Да ви припомня в какъв вид беше тогава:





И сега Ема, с прекрасна козинка, няма и следа от демодекозата, отвсякъде е лъскава и гладичка като рибка, и със сигурност щастлива. Чисто нова! Има разлика, нали?:

[Nort2005-2]

Отдавна не съм ви показвала снимки на екоравновесните душици. Стоят си затворени и се надяват нещо хубаво да им се случи...
Това, което със Соня можем да направим, е да дохранваме част от тях, и да задомим някои.
Много сме благодарни за всякаква помощ .
Тези снимки са от втората част на м.април:

[Nort2005-2]

Снимки на две сеславски момчета, осиновени в Германия. Първо семейството взе Вотан /кафевия/, после - Карлос /черния/.
Вотан беше в Сеславци, докаран там по сигнал от граждани, че "агресивно куче стои на улицата и не можем да минем покрай него/. Сложиха го в голяма клетка с още няколко големанчовци и започна патакламата - когато ги хранехме, винаги се заформяше някаква разправия. Нямаше изпохапани, но звучеше наистина страховито. Затова го преместиха в единична клетка. Там пък му беше тясно и го прехвърлиха в Богров.
Добре, че Соня успя да му намери хубав дом и Вотан отпътува за Европата. Ето го в Сеславци и Богров:




Другия късметлия - Карлос, стоя доста време в Сеславци. Прибран от краен квартал, беше много окаян в началото, но след обезпаразитяването и захранването с хубави гранулки се пооправи.

Ето го и него:

Сега Вотан и Карлос живеят в уютен дом с хора, които ги обичат. Станали са големи приятели, обичат дългите разходки и да се излежават на мекичко след това. Имат си и коте, и с него са приятели :




Трудно се намира дом за такива кучета - мъжки, едри, не в първа младост. Къде-къде е по-лесно, ако кученцето е дребно, сладко и рошаво... Но Соня успя, за пореден път.

[Nort2005-2]

Сега ще ви представя историята на едно от най-трудните ни кучета - Трикси.
Трикси беше едно много страхливо и хапещо, когато се опитвахме да и "досаждаме", куче. Живееше в сеславската клетка заедно с приятечето си Тими. Ама то живот ли беше - предимно се криеха по ъглите и изпадаха в луда паника, ако някой ги погледне. А видеха ли фотоапарата, заставаха като за разстрел:






Такива страхливи кучета нямат никакви шансове за задомяване. Но снимките привлякоха вниманието на добри хора в Германия, които поеха финансовия ангажимент за социализацията на Трикси, покрай нея и на Тими. Вижда се, че връзката между двете кучета е много силна, затова искаха да дадат шанс и на момчето.
Ето я Трикси, как я извеждаме от Сеславци. С триста зора докторите се съгласиха да я упоят малко, иначе или щеше да има изпохапани, или на нея щеше да \ се пръсне сърчицето:




После в приемния дом, където трябваше да се социализира, Трикси беше държана или в клетка, или на синджир /жената се страхуваше, че може да я ухапе/. След няколко месеца без никакъв напредък обяснихме, че няма смисъл само да се дават пари - кучето продължаваше да се държи като "хванато от гората".





Така Трикси замина за кучешко училище в Германия. В дом, с още няколко кучета и жена, която явно си разбираше от работата си. Разноските продължиха да се покриват от същите спонсори. Ето го нашето момиче в чуждоземското училище:
















След няколко месеца престой в това училище Трикси е започнала да се доверява на хората и е била щастливо задомена. Милото ни момиче вече си има собствен дом, приятели и стопани, които я обичат:











Та така, Трикси вече е домашен любимец... С цената на много време, нерви и пари. Но се получи, защото много хора пожелаха да ипомогнат.
Покрай нея и на Тими му излезе късмета. Той няколко месеца беше тук, в хотел с обучение, а сега е в приемен дом в Германия. Добре му е, приемната му мама е много свестен човек и когато му дойде времето, тя ще го настани в дом, който ще бъде само негов.

Соня !

Снимка (и)

• 

[tkusa]

Пуснах парички за Ема. Това диванче чудеса прави, немога да я позная. Целувки на момата.

[Nort2005-2]

tkusa , от тази седмица твоето момиче Ема вече е германка! Замина с още няколко сеславчета в приятелска организация, хората от която проучват на место кандидат-осиновителите и извършват следосиновителския контрол. И Ема веднага им е станала любимка! И другите кучанки са големи сладурчета, но Ема е грабнала сърцата им моментално! Милото момиченце, тя е млада и има късмета да изживее един дълъг живот като домашно и обичано куче. А беше на крачка от грозна и болезнена смърт - с тази краста точно това я очакваше...
Ема и всички други, спасени от теб кучета, ти благодарят, tkusa ! Без теб Ема нямаше да има никакъв шанс.
Ето снимки от изпращането на куклата:


Ето я Ема вече като германка:



Дано повече затворничета имат съдбата на Ема, искрено се надявам.

Относно следосиновителския контрол - чрез същата организация задомихме едно 10-месечно кученце миналата година. В прекрасен дом, семейство с една голяма 25-годишна дъщеря, всичко е било наред доскоро. Преди две седмици обаче дъщерята е върнала Еди, много е плакала при раздялата си с него и е обяснила - трагедия в семейството, не разбрах точно какво, но се налагало да се раздели с кучето. Станалото - станало, на кучо ще се търси нов дом, но така или иначе няма да бъде бездомен и необгрижван нито за миг.
Искам да пусна още много снимки на сеславчета - осиновени и живеещи в Сеславци, дано имам време по-късно днес.

[Nort2005-2]

Ето ги обещаните сеславчета - бездомни и ненужни... Полагаме много усилия да променим това и благодаря на няколкото човека, които ни помагат с приемни домове:






Бих могла да напиша много за всяко едно от тези приятелчета - виждам ги по няколко пъти на седмица и бързо си ставаме близки. Но има ли нужда от думи, когато очите им казват толкова много...
Ако някой иска да помогне конкретно на някое от животинчетата, да каже и ще дам пълно описание на кучето.

[Nort2005-2]

Една от спасените - Фея от приют Богров. Показвам ви я, защото нейният случай е показателен - след едногодишен престой в софийския приют, само една седмица след като замина в Германия, милата душа се сдоби с прекрасен дом и голямо семейство, което я обожава.
Ето я Фея в приюта:






Следващите две снимки са от приюта, малко преди да потегли към цивилизацията:




И седмица след това, вече като домашен любимец:

[tkusa]

Радвам се за Ема, само здраве за момата,че да се порадва на живота. Пуснах парички за следващата душа. Гледам на последните снимки от Сеславци едно(а) мече с пострадала опашка ако не е късно даго измъкваме от този АД.

[tkusa]

Neka da e Ari.

[elinka01]

Здравейте. Имам нужда от помощ за едно много хубаво куче, което утре ще дойдат да го приберат от Екоравновесие. Не мога да преценя възрастта му точно, но не е повече от 3 години. Живее на улица в Мало Бучино и 3-4 къщи наоколо го хранят, вкл. и аз. За съжаление аз не живея там и не мога да я прибера. Кучето е кастрирано и ваксинирано миналата година при някаква акция. Смята територията на тези 3-4 къщи за своя и я пази - лае по минувачите. Има плашещ вид когато така се разлае , но реално си защитава територията. До сега няма ухапан от нея, само уплашени. По деца не лае, дори придружава малчуганите при игрите им наоколо. Всички я обичат, но никой не иска да я вземе, защото вече си имат дворни кучета.
Моля ви помогнете да спасим Бубка. Ето и нейна снимка :



Много е мила като усети , топлинка и обич. Всеки ден се галиме с нея и не дава да се доближи някой до мен, ако не й кажа "не" . Тогава спира да лае и е много тиха и полслушна. За съжаление не мога да бъда всяка минута на улицата, а къщата, която ползвам не е моя. Собствениците й не искат да я прибера в двора. Ползвам част от къщата за склад и всяка вечер се прибирам в София. Няма как да се грижа повече от това за нея , а не искам да унищожат такова хубаво куче. Опитваме се да й намерим дом и моля помогнете да я спасим. Вземете я при вас, ще давам пари за храна само да я спасим.
Това е моя тел. 0897207552 Много се надявам да се обадите.
Ако темата не е за тук,моля преместете я и помогнете.

[Nort2005-2]

Първо да благодаря на tkusa за поредното кученце, на което тя ще помогне:

- Ари

Ари е с кожно заболяване, което лекуваме вече 3-4 месеца, но резултатът не е задоволителен. Иначе кучо израстна, стана силно и весело момче, обаче имаме проблеми с козината. Досега беше в приемен дом, уж за малко, с парите се справях горе-долу, но явно, че трябва да остане там още няколко месеца и добре, че tkusa ще поеме престоя му. Тепърва ще го водя по доктори и ще го лекуваме Ари, докато козинката му стане гъста и красива. Утре ще му направя хубави снимки, за да видите колко е пораснал за тези няколко месеца.

За кучето от Мало Бучино. Кастрираните кучета ги закарват в новия приют в Богров и надали ще я видя въобще, защото там ходим много рядко. Знам, че с говорене няма да помогна, но как им дава сърце на хората да си захлопнат вратите и да я оставят навън. Щом е само едно куче, е лесно, все на някой трябва да му трепне сърцето, щом и я хранят. Дано размислят и някой си я прибере.

А сега - поредните сеславски муцунки - млади, стари, любвеобилни и не чак толкова - кучетата на големия град...

- домашен. Изхвърлен, защото им се родило бебе, ужас!

- много страхливо бебе.

- много мила бабичка. Знаете ли кой слага такива ушни марки?


- едно много тъжно изхвърлено старче. Думите са излишни, очите му казват всичко...

[Nort2005-2]

Задомявали сме много бебета. При тях, милите, основното препятствие е да оцелеят първите 15 дни, след като сме ги поели. Защото повечето пристигат в приюта със стомашно-чревни проблеми, следват доктори, системи, лекарства... Някои не успяват да се преборят, много е тъжно!
Трудно е започнал и живота на Йоши - нежелан още от появата си на този свят и натоварен в буса на Екото като ненужен отпадък. Видях как го свалиха и ми беше ясно, че не го ли вземем веднага, до два-три дни животът ще напусне това измъчено телце:

- слабичък и обезводнен, тъжен, но все още с желание за живот.

Настанихме го в приемен дом. Приемната стопанка го взе много присърце, положи огромни грижи за него и Йошка се посъвзе и започна да се превръща в истинско кученце:

- доста време беше малко като наплашен, но и това го преодоля, с обич и грижи.

Соня му намери прекрасни стопани в Германия и от няколко месеца вече Янош /така са го преименували хората/ е пълновластен господар на сърцата им. Обожават го. А той се радва на грижите и обичта им, много е послушен и им дава в замяна цялата си обич.
Та така, далеч не можем да помогнем на всички, но полагаме много усилия и резултатите ни правят много щастливи.

Снимка (и)

• 
• 
•