[Nort2005-2]

Права си, tkusa , престоят на Ари в приюта на организацията е бил точно една седмица ! За него е имало кандидат-осиновители още докато беше в България, но е трябвало да се провери дали Ари ще ги одобри, и това е отнело една седмица време. Сега чакаме снимки, за да го видим бившето демодекозно богровче как се е устроило в новия си дом. На два пъти от организацията са му били "на гости", всичко е ок.
Извини ме, че не писах веднага за осиновяването, но ни се събраха много кучешки проблеми - болни бебета, пътувания и рядко ми оставаше време да пиша.
Сладкото момченце ме е страх да си помисля на какво щеше да прилича вече, ако не го бяхме извадили с твоя помощ, за да го лекуваме - ако въобще би било все още живо де... А сега той е щастлив, покрай него и ние, и всичко е наред, дай боже повече такива истории.
А това са новите душици, които ще спасим с твоя помощ - Боби и Банджа:





Бяха с парвовироза, едва оцеляха, особено Банджа - цяло чудо е, че оживя. След като оздравяха, ги настаних на късметлийското диванче и сега няма как, Соня трябва да им намери домове .

Въобще - надбягване със смъртта се получава - и за големите, и за малките. Но който си има късмет - има си, дано успяваме да помогнем на повече.
Благодаря ти!

[Nort2005-2]

Още една от спасените - Бубка от ж.к."Дружба" - стояло си момичепо пред блока, безобидно и срамежливо същество. Но някакъв старец решил, че Бубка рови в градинката с цветята, и викнал Екото. Но една добра жена от същия квартал реши да помогне на кучицата, т.е. да я изведе от приюта и да я настани някъде за социализация. Трудна работа се оказа това, явно животът като нежелана и подритвана я беше направил много предпазлива и недоверчива. Една цяла година жената плащаше за нея, но почти нищо не се получи.
След това Петя реши да помогне /безкористно, както винаги/, и Бубка започна да се отпуска, да общува с други кучета и хора. Та и на нея ѝ дойде реда да стане германка, ето я в деня на голямото пътуване:




След нея Петя даде подслон на друга кучица, спрямо която в приюта беше проявена агресия от съквартирантите ѝ - Елиза:




Сега Елиза може в безопасност да изчака пътуването до новия си дом, и ние сме спокойни за нея.


А ето и питоподобната Мари, която с тази снимка, на която се вижда пълното ѝ равнодушие към семейство

писанчеви, спечели новите си стопани.

- млади хора, напълно подходящи за жизнерадостната Мари. И съобщение за изядени котки нямаме , така че сме спокойни и за нея.

И милата душица Нала ще бъде обичана, няма как - тя е толкова прекрасна и добричка:

[Nort2005-2]

Малките сладки Боби и Баня вече си имат домове, където ги очакват. Соня, ! Въпрос само на време е кога ще можем да ги изпратим.
А на двамцата им е общо взето все едно кога ще отпътуват, защото tkusa им е осигурила топъл и уютен приемен дом, с диванчета и панички, и на нашите юначета не им остава нищо друго, освен да растат и хубавеят. Ето ги:




- не се подлъгвайте по невинните им физиономийки, големи беладжии са!


С една дума, Боби и Баня вече имат бъдеще. Което не може да се каже за Сиена - бивша домашна кучица, изоставена в приюта лично от стопаните си, защото много пътували. В семейството е имало и две деца, интересно тях кой ги гледа, докато родителите им пътуват, но няма смисъл да го обсъждаме, важен е резултата.
Когато се запознах със Сиена, два дни след изоставянето ѝ, тя беше доста стресирана и неориентирана - много кучета, ново място, всичко е толкова различно...

- стресната, тъжна, питаща се какво ѝ се случва и защо.

И резултатите от всички тези преживявания не закъсняха - Сиена е с краста. Веднага я изведохме и започнахме лечение, но няма къде да я настаним. Временно е приютена за седмица при добри хора, за след това не знам къде ще е. Тя е много добричка, с хигиенни навици, дали някой от вас не би могъл да ѝ предложи временен подслон? Ще я излекуваме и ще ѝ намерим истински дом, но в момента тя е в голяма беда и се нуждае от помощ. Ето я, когато я взехме от приюта:

[Nort2005-2]

Бях при тези двенките вчера, за да го намажа момиченцето с лекарство, че имаше съмнения за микроспория. Каквото и да е било, останало е в миналото и двете сладурчета най-накрая са напълно здрави. Дано успеят да отпътуват преди празниците.
tkusa , благодарности за въсможността, която им даваш да се лекуват и дочакат истинския си дом!

Снимка (и)

• 

[Nort2005-2]

Малко снимки на сеславските геройчета. Борят се със самотата, студа и страховете си, повечето успяват да се справят. Но животът им е много, много тъжен.
Все пак усещат, че не са забравени, някой мисли и за тях - аз съм три пъти седмично там, пустото Сеславци ми стана като втори дом. Нахранвам ги от вкусно по-вкусно /Соня/. Всяка събота - кратки разходки от сесл. доброволци - защото има ограничения в правилника, но все пак е нещо. И това е.
Ако не беше възможността за задомяване / Соня/ на някои от тези изхвърлени душици, нямаше да имам сили да ходя там. Безперспективността би ме сринала тотално психически и нямаше да мога през ден да се срещам с тези осъдени души, наистина. Вследствие на което освен всичко останало, кучетата щяха да са и гладни. Не ми се мисли, дано издържим повече време, а и нови хора да се включат, дай боже.


Ето и снимки на сладурковците, в очакване на зимата:

[Maiski Brambar]

Как мога да се включа за помощ? Мога да купувам храна, понякога и да ходя там, но не колкото ти заради работата си. Не знам дали ще ме пускат, обаче. Опитах да предложа да дарявам храна в Богров, но ми отказаха. Ако ти ме въведеш, може би ще стане?

[Nort2005-2]

Това е прекрасно, Maiski Brambar! Ние сме малко хора, така че всяка помощ ни е много ценна!
За дарение на храна - и на мен ми отказаха категорично още в началото. А и за предпочитане е да виждаме как животинките наистина си хапват, отколкото да гадая дали някой недобросъвестен гледач не си е отнесъл чувала вкъщи, защото през годините е имало и такива хора там...
Ти би могла да идваш с нас; да даваш храна, с която ние да храним /тук ще има снимки за това, естествено/; да участваш в съботните разходки; да помагаш за разходите на някое сеславче, което е на хотел - както си решиш. Пиши ми на лични, за да се уточним.
Извини ме за забавянето на отговора, но от няколко дни при мен е лудница - освен регулярните сеславски дейности, имахме и изпращане на поредните късметлийчета до новите им домове в Германия с всичките бумащини покрай това.

[Nort2005-2]

При насе все същото - трудно, тъжно и от време на време малко радост от щастливите погледи на осиновените кучета. Има животинки в Сеславци и Богров, които могат да са идеалните домашни любимци, но не - стоят с години в бетонните клетки. Ние правим много за тях,и задомяваме, но в двата приюта има общо над 1500 кучета и само една организация не може да се справи. Знам още двама човека, които взимат по няколко кученца месечно, и това е.
Добрата новина е, че утре Maiski Brambar ще бъде с нас, в Сеславци и Богров. Тя сама ще си прецени какво би могла да помага на животинките.
Храним:


tkusa, твоите две подопечни сладурчета тази седмица станаха германчета! Ето ги - на път за сборния пункт, в буса, преди да потеглят за новите си домове, и при пристигането си там:










Малките буболечки минаха през много перипетии, но с помощта на добри хора се справиха и сега ще бъдат много щастливи. tkusa, Боби и Баня много, много ти благодарят за приемния дом, който ти им осигури. Кученцата бяха много нестабилни след парвото, трудно приемаха храна, а за Баня докторите даже се съмняваха, че има генетичен дефект и затова не расте. Но диванчето и купата правят чудеса!
Ето я и сладката Ели, която в Сеславци трудно се справяше и Петя я взе при себе си. Ето я сладката сивушка, която също вече е в Германия /има снимки и от Сеславци/:










И поотрасналото сеславско бебче Лука -



И Майк вече е германче. Той е богровско момче, но преди няколко месеца започна нещо кожно и го взех вкъщи. Изключително кученце - добро, кротичко и безконфликтно. Ще бъде много щастлив и стопаните му - също:




Още няколко щастливчета от тази седмица:













Та така, живот... Дай боже да успеем да помогнем на повече животинки.
Храната и домовете са от Соня, да е жива и здрава!

[Nort2005-2]

tkusa, стопаните на Ари са изпратили снимки! Ходят на дълги разходки и се веселят цялото семейство, Ари точно това обича най-много. А изглеждаше толкова жалък и тъжен в приюта, не е истина просто как се променят кучетата, когато отидат в дом. Още тук Ари стана като нов.



Няма оплаквания от нашето момче, щастливи са заедно. Същите хора осиновиха преди няколко месеца и друго сеславче - Робин. Ето и негови нови снимки:



tkusa , целувки от Ари и много благодарности от мен за голямата помощ, която оказваш на тези клети душици!

[Nort2005-2]

Имам да споделям доста неща, но лаптопа ми нещо не е наред и затова само най-важното от всичко:

Всички бебета вече се оставят в Сеславци. От месец и повече в Богров няма бебета. Преди това бебета имаше и на двете места. Няма да коментирам какво и как, всеки може да отиде и да види. Успяваме да помогнем на някои от тях - извеждаме и задомяваме.
Имам си мнение за приютите въобще, но никой не ме пита. И затова давам цялото си време и доста пари, за да помогна на животинките. Със Соня спасихме доста кучета.
За малки бебета в приюта няма подходящи условия. След многото разговори, които имахме с ръководството на Екоравновесие - сегашното и предишното, преди два месеца ни беше обещано, че в Сеславци ще се направи сериозен ремонт, за да могат бебенцата и майките им да се чувстват по-комфортно. Очаквам още през м.януари да започнат строителните работи. А дано!
Както всички знаем, приютът е само временно решение за тези нещастни същества. Затова призовавам тези, които имат възможности, да извеждат кученцата от приюта и да търсят подходящи осиновители. А който няма възможност за това, то да помага на тези, които го правят. Това е истината. Защото колкото и прекрасни да са условията в един приют, кучетата искат да си имат дом.
Например през последния месец ние със Соня сме извадили от Сеславци 10 бебета и сме задомили 25 кучета от двата общински приюта. Част от тези 25 късметлийчета сме ги извели преди месеци и те бяха в приемни домове - платени такива и на доброволци. Това даже май ни е рекорд - 25 кучета за един месец!
Това са добри новини и би трябвало да ги пусна във Фейсбук, но предпочитам да го кажа тук, пред вас, заото сме приятели. А във Фейсбук има всякакви.
Maiski Brambar ще изведе една душица от Сеславци или Богров, което значи, че ще я спаси, защото Соня ще ѝ намери дом.

За днес толкова. Пожелавам на всички вас хубави празници и по-малко бездомни кучета - и в приютите, и по улиците. Което значи да сме отговорни и да не допускаме около дома ни, вилата или службата да има некастрирани нещастници.

[Nort2005-2]

В Богров има доста питбули и хъскита.
Зная, че има организации, които помагат точно на тези породи, затова напомням - идете в Богров и вижте.
Нас веднъж за едно хъски, което беше стояло три месеца в приюта преди да го осиновим, щяха да ни изядат с парцалите. Затова - моля, заповядайте, хъскита за спасяване има достатъчно, ние няма да участваме в това.
Питбулите пък не могат да се справят със студа. Нито един не успява да доживее до пролетта - и миналата, и по-миналата година беше така.
И два-три ротвайлера има, и много немски овчарки, САО, и "каракачанки".
Ние взимаме безпородни, защото те пък нямат абсолютно никакъв друг шанс, дори циганите /които идват да си вземат куче от приюта/ не ги искат.

Весели празници желая на всички, да сте живи и здрави!

[kinggod]

Каква е процедурата по осиновяване?

[Nort2005-2]

Трябва да носите личната си карта. Записват ви данните от нея, подписвате осиновителска декларация, в която посочвате къде ще отглеждате кучето, и това е. Не забравяйте да си носите каишка и повод. Успех, дано успеете да помогнете на някоя животинка!

Иначе в Сеславци по празниците е, както винаги, още по-тъжно. Има дежурни гледачи, които слагат от тяхната си храна и вода, но когато ги няма шефовете, можете да се сетите...
Ние пак си ходихме там да храним по три пъти в седмицата, няма как, два пъти отидохме и до Богров. Че там имаше едни полубебета и едни слабушковци, за които много ми беше притеснено, че няма да оцелеят в големите студове без силна храна. То не че като оцелеят кой знае какво толкова хубаво ги чака / само Соня не може да задоми всички нещастници/, но все пак не мога да остана безразлична.
Благодарна съм на инж.Киров, че ни позволява да храним и през празнични и почивни дни, все пак осма година доброволстваме там и поразии не сме правили.
Дори точно преди Коледа извадихме и две нещастни души. Едната е двегодишна сеславска дребосъчка, която Maiski Brambar настани в хотел. С 200-те лева, които тя дари, на кученцето се осигуряват 40 дни спокойствие и сигурност. Ето я късметлийката:







- тази снимка е веднага, след като я оставихме в хотела, нямахме време за повече. След няколко дни, когато отидем да я видим пак, ще има по-хубави снимки.

Другото нещастниче, на което Коледа донесе късмет, е една слабушка, още няма име. Добре, че я взех, защото със сигурност нямаше да преживее студовете. В нейната клетка имаше само още две кучета, но тя отказа да се храни, явно се притесняваше от тях. В Богров е била само десетина дни. През седмицата ще се опитам да разбера откъде са я взели. Вкъщи се храни нормално, надявам се скоро да мога да ви покажа по-хубави снимки и на нея:





Дано Соня ги задоми по-бързо, че опашката от нуждаещи се е много дълга...


И снимки от храненията през празничните почивни дни - само от Сеславци, защото в Богров не ни разрешават да правим снимки, освен когато са за осиновяване:

[Nort2005-2]

Сега ще ви разкажа историята на едно момченце, нарекохме го Винер.
В края на лятото ми се обадиха от новия кастр. център на Екото във Връбница, че са прибрали по сигнал младо /6-7 мес./ куче, блъснато от кола. Неподвижно от кръста надолу, в същото време много добро и гальовно. Докато е било под упойка за кастрацията го бяха и "изкъпали" със сух шампоан:

- Винер във Враждебна - задачка с много неизвестни...


После го докараха в Сеславци. Милото, не можеше да стигне до водата и храната даже, беше напълно неподвижен.




Рентгенът показа, че гръбначния мозък не е прекъснат, но счупен прешлен се е забил там и затова момчето е неподвижно. Трябваше да се направи операция и кученцето да се настани в хотел, където да му се обръща достатъчно внимание и да се полагат необходимите следоперативни грижи.
Ето го Винер как слушка и колко е търпелив по време на прегледа в клиниката:










- разбираше, че искаме да му помогнем, и оказа пълно съдействие.


Операцията, за щастие, беше успешна. Докторът отстрани парчето кост, което беше забито в гръбначния мозък, и Винер започна бързо да се подобрява, след една седмица вече вървеше и подскачаше - малко непохватно, но това беше огромно постижение за него:







- голяма радост беше - и за него, и за нас.



За 2-3 месеца Винер се възстанови напълно. Милата душица даже и продължи да расте в това време. Живее втори живот, така си е. и дойде времето да се разделим, защото Соня освен че плати операцията на момчето, успя да намери и за него местенце в Германия. Приятелска организация, която е намирала домове и за много други сеславчета, беше открила топъл дом за Винер. Ето снимки от изпращането:













Беше ни тъжно, че няма да видим повече това жизнерадостно момченце, но няма как, той трябваше да има нов дом, за да можем да се погрижим и за други негови приятелчета.



- друго си е да притежаваш собствено диванче!


Много се зарадвахме на тези снимки - видяхме, че момчето ни е спокойно и на мекичко. Но сега сме още по-щастливи, защото имаме новогодишен поздрав от Винер. Другото куче на снимката е пак бивш софийски нещастник - Рижко:



- като гледам, явно третият любимец в семейството е котанка. Големи игри ще падат!


Та така, това невинно същество Винер още от малко изпита човешкото пренебрежение и болката. Той имаше късмет, огромен късмет. Животът е пред него, пожелавам му много радостни и щастливи дни.
Соня, Винер, Рижко и стотиците други задомени сеславчета са ти безкрайно благодарни, сигурна съм!

[ATANASOVA]

Малко стоплящи сърцето снимки в този зимен ден ! Разпознахте ли ги ? ;)
Поздрави от двете Сеславски клетничета,след година и половина щастливи в своя истински дом,сред своите истински човеци <3

Снимка (и)

• 
• 

[Nort2005-2]

Е как да не ги разпозная, такава голяма емоция беше, когато успя да им намериш дом ! Струваше ми се невъзможно да бъдат спасени, прекалено хубаво, за да е истина! Вече ги виждах завързани в някой заден двор, с порутени колиби и броящи се ребра...
Толкова жалки изглеждаха в клетката, отвратително беше просто. Много, много ти благодаря за спасяването на двете сладурчета. Ти беше публикувала техни снимки малко след това, доколкото си спомням живеят във вилна зона до Варна. И сега нали и там ги наваля хубаво снега, сигурно е голяма радост и игри.
ATANASOVA, !!!

[ATANASOVA]

Да,точно така,живеят със семейството си във вила около Варна.Не спират да ги хвалят колко са послушни децата,и заради това ходят на голееееми разходки в гората,а после на кафе в града

Снимка (и)

• 
• 

[Nort2005-2]

Оле, и на кафенце ходят, значи са на "ти" и с цивилизацията, супер!
А как са се загладили милите, като рибки са! Това значи че здраво хапват и много тичат и играят. Да са живи и здрави и те, и собствениците!
Ще ме разберете, че на фона на тъжните очи, които виждам в Сеславци, снимките на тези две щастливи варненчета ми подействаха като балсам на душата. Освен това аз няколко пъти се опитвах да задомя животинки в България, все неуспешно.
Затова още веднъж за ATANASOVA и за новите стопани на двамата красавци /майка и син, доколкото си спомням/ !

[Nort2005-2]

При нас нещата са си същите - борба със зимния студ и глад и борба за топъл дом. Защото за да преживеят студовете, кучовците трябва да са добре нахранени, това всеки го знае. Но пък най-добре си е, ако си имат добри стопани - тогава няма да е необходимо да се преборват с нищо душиците, постоянно ще им бъде нахранено и топло.
Соня успя да осигури домове за поредните 15 късметлийчета - нежелани, изхвърлени и безкрайно добри живвотинки, висящи в приюта незнайно защо. А с останалите и през Новата година продължаваме същото - дохранване и намиране на домове. Ето снимките от вчера - студ и сняг, но кучанките преливат от енергия и започва луда радост, щом ни видят, много са благодарни милите.

[Nort2005-2]

Продължават отвратителните студове и снегове, снощи при мен беше -22 градуса. Колкото са ни възможностите, извадихме сеславчета и богровчета по приемни домове и хотели, но другите трябва да се справят сами в тази "ледена епоха". Ние помагаме с храна - три пъти седмично, знаете; и доливаме гореща вода в съдовете. И, слава богу, нямаме умрели кучета в тези най-трудни за тях дни. Благодарение на хубавата храна, която Соня осигурява, кучанките имат сили, за да издържат.
Точно сега е отвратително - изпражнения, урина и сняг са се стегнали в здрава ледена постелка, и няма разбиване - опитахме. Имаме уверението на персонала, че малко като се позатопли, т.е. след няколко дни, ще изринат всичко това.
Кучетата зъзнат в клетките и се показват само когато има нещо интересно.


- и ние доста се намръзнахме, но си заслужаваше, за да видим ситите и доволни муцунки на приятелчетата.