Много нежелани в Сеславци, СОФИЯ
#802
Публикувано: 20 June 2009 - 02:10 PM
blueocean, в Jun 20 2009, 10:31 AM, написа:
Да, беше майка. Малките й отдавна ги отнесе парвовирозата. След тях - още няколко порции мъници. Вчера оттам взех три нови кученца, но другата седмица пак ще има нови. Защото кучката е много добра, при нея слагат малки бебета, които са без майка.
Абе няма какво да коментираме - малки неваксинирани кученца влезнат ли в приют, не оцеляват. Не е само в Сеславци така. Единственият им шанс е някой да ги измъкне бързо оттам. Предишните бебета, които взех, развиха парвовироза у нас два дни след това, а не са били в клетките - аз ги взех направо от камиона, току-що ги бяха докарали.
#803
Публикувано: 21 June 2009 - 09:51 AM

В края на другата седмица си освобождавам квартирата в София и се прибирам за постоянно в Стара Загора (поне до есента, зависи къде ще запиша магистратура). Много, ама наистина много ми е мъчно, че няма да бъда част от т. нар. "Сеславска група" вече и от месец се настройвам на тази вълна. Присъединих се към инициативата с отговорност и готовност и никога, никога няма да съжалявам. Напротив- радвам се, че допринесох по един или друг начин. Имаше един период, в който си мислех, че ще ходя там просто, за да разсипя храната и ще стана безпристрастна към случващото се в изолатора. За мое щастие това не се случи. Определено за толкова месеци човек добива известна рутина и някои от нещата спират да го изненадват, но след всяко ходене там винаги остава едно странно чувство, което не минава...може би чувството, че оставяш нещата недовършени и в същото време знаеш, че няма как да бъдат довършени. Някои кучета все още са там от самото начало на инициативата- Рошко, един сивчо от първата клетка, черничкият с кривото краче и други. Не си кривя душата- към онези "15 нежелани" винаги съм имала по-специални чувства (Макси още краси скрийн сървъра на компютъра ми). Всички кучета там са страхотни! С времето започваш да ги опознаваш и сега имам чувството, че оставям приятелите си. Сигурно постът ми звучи доста пресилено, но наистина ми е много тежко, че трябва да приключа нещо, което е част от мен. В изолатора хубави неща не се случват, не се виждат, но аз разбрах, че тук има много Хора, които не си затварят очите пред истината и не гледат само откъм розовата страна на нещата.
След като аз за съжаление преустановявам посещенията си в Сеславци, имаме нужда от друг човек, който да ходи с Кики. Моля ви, помислете дали това не бихте били вие. Знам, че много от вас са възпрепятствани откъм време, затова някои помагат финансово, други с морална подкрепа, с обяви, с намиране на нов дом и това изобщо не е малко, а напротив- така инициативата успя да стане реалност не за ден или два.
Щастлива съм, че бях част от всичко това. Ако някога съм засегнала или обидила някой, моля да ме извини.
#804
Публикувано: 21 June 2009 - 07:59 PM
Успех ти желая във всички начинания и се надявам наесен да се видим пак.
#805
Публикувано: 22 June 2009 - 09:44 PM



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#807
Публикувано: 25 June 2009 - 03:26 PM
Anuk, в Jun 17 2009, 02:50 PM, написа:
С Anuk маалко се разминахме и така храната остана у мен.
Днес я раздадох на кучовците. На кучица-добродушка, която слагат с бебешори +гранули, сложих и наличните ми 4 бр. консерви. Чудех се къде да ги дам и предпочетох малчовците. Много са на едно място и слаби, слаби ... поне за тях да има повече.
Кучовците имаха вода и бързо се оправих.
На кикика - благодаря. Момичето не беше добре, но не ми отказа съдействие.
Ходенето ми днес беше под въпрос. В последният момент ми се отвори вратичка. За ротвайлерите имаше запитвания и исках да ги видя. Съчетах информационното с необходимото.
Разхпледелих 20-те кг., които имах, между всички ... по равно, според размера и броя на едно място.

Не са ме е хапали кучета, ... само хора! - М. Монро
#808
#809
Публикувано: 26 June 2009 - 08:31 PM

Не са ме е хапали кучета, ... само хора! - М. Монро
#810
Публикувано: 26 June 2009 - 08:51 PM
#811
Публикувано: 28 June 2009 - 10:03 AM
Това са новите бебета изложени на първовироза във външната клетка.12 на бр.Много сладки мъниченца,черни,кафяви,сиви и едно бяло.Техния единствен шанс да оцелеят е някой да ги осинови.
#812
Публикувано: 28 June 2009 - 02:32 PM
На първата снимка е едно момиченце, на около 2-3год, в Сеславци е от времето на Дългунчо...Много е миличко...пък е и красавица


Още едно социално и много контактно:

Изключително мило куче, постоянно търси да се бутне за галене, и за снимка :)

Също социално кучле:

И това...

И този слабушко е контактен:

Голям гушан и много приказлив:

И това момиченце, заедно със сестричката си (на следващата снимка), много милички, но и доста наплашени...
Дошли са там с майка си, но отдавна са самички.


Това куче има малък тумор на врата и някакъв кожен проблем - има оголено петънце на хълбока. Много се кара се на другите в клетката.

За този хубавец не мога да кажа нищо, освен, че отдавна присъства на всичките снимки и гледа все така тъжно. Ако някой знае нещо за него...

Много наплашена душица.

А това е едно голямо, много добро момче. Трудно е да го снимаш от далече, все идва да се бута. Много красив!


"Животните са мои приятели, а аз не ям приятелите си." Джордж Бърнард Шоу
#813
Публикувано: 28 June 2009 - 08:32 PM
Този юнак никак не е добре, д-р Станкова му сложи антибиотик, дано се оправи. Доста бягаше, но в неговото положение е разбираемо.

Този куч е мноого голям, ужасно мил и много го бият в клетката. Наистина много.


Много общително и миличко момиченце.












Това дете също присъства отдавна в снимките и е все така страхливо. Минава на прибежки и гледа само да се скрие някъде. Не излезе даже да хапне.

Съжалявам за дългите постове и многото снимки, все ми се иска да се видят колкото може повече кучета. След малко ще сложа и тези от вътрешните клетки и бебетата, за които е писала Кикита.

"Животните са мои приятели, а аз не ям приятелите си." Джордж Бърнард Шоу
#814
Публикувано: 28 June 2009 - 10:25 PM







Това куче има някакъв проблем с лапичката, не я използва, държи я странно. Кръстихме го с кодовото име Рик. Ето и клипче:
http://www.youtube.c...h?v=tkK29gKOURE


"Животните са мои приятели, а аз не ям приятелите си." Джордж Бърнард Шоу
#815
Публикувано: 30 June 2009 - 09:06 AM
Цитат
дните вече не са 8 , ако може Норт или който знае точната дата да пише
за съжаленеи няма нито лев преведен за тях
#816
Публикувано: 30 June 2009 - 12:43 PM
В началото на месеца се изръсих 1500лв., вкл глобата на швейц. летище, за 6 кучета от форума, които летяха, и други 3, прибрани от разни откачалки - ако не беше didiqn да помогне, щяха да са повече. 1200лв. отиват месечно за Сеславци, така че ми се налага да доплащам над събраните от дарения по 400-500лв. месечно. И затова сега не мога да се включа с повече от 100лв.
Плюс трите сеславски кученца има място и за една бабичка от Старозагорския изолатор. Така че трансп. разходи ще са 400лв., може и малко отгоре. Жалко ще бъде ако не могат да тръгнат, защото и четирите кучета са над 10-годишни и не мисля, че ще имат друга такава възможност. Ще трябва да ги върна в изолатора, не можем безкрайно да ги подмятаме насам-натам.
#817
Публикувано: 30 June 2009 - 07:40 PM
#818
Публикувано: 30 June 2009 - 07:54 PM
irena_ig, в Jun 30 2009, 08:40 PM, написа:
Когато се хранеше беше с гръб към мен. Аз го оскубах (




Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#819
Публикувано: 01 July 2009 - 08:14 PM
#820
Публикувано: 01 July 2009 - 09:10 PM



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com