Днес беше един дълъг, тежък и тъжен ден, но поне имаше щастлив край...! [/quote]
Ето и подробности за този ден, 10-ти април, вторник.
След като категорично беше отказано да се осинови което и да е от "кучетата от Малинова долина", във вторник преди обяд отидохме с германките /представителки на немското дружество, което е намерило домове на най-много сеславчета в Германия/ на Соня

в Сеславци, защото жените поискаха да спасят на тяхно място други животни, които и да са те. Т.е. да ги "осиновят", да ги настанят в хотели, да се подготвят за пътуване и след това да се транспортират до Германия, като сметките за това щяха да се поемат изцяло от немското дружество. Тръгнахме с осем клетки, като се надявахме изведените кучета да бъдат над десет. Защото при поредната забрана за хранене в изолатора, и подготвянето на заповед, според която вече за осиновяване ще се дават най-много по две кучета /вкл. и ако осиновителите са дружества/, това беше последен шанс реално да се спасят някакви кучета.
Но каква беше изненадата ни, когато управителят на обекта, д-р Петков, ни посрещна с думите "Не може, спрени са всякакви осиновявания, заповед "отгоре". Предния ден могло, но сега - не! Това беше спретнато в чест на германките, сигурна съм. А защо - всеки може да предполага, според мен от чиста злоба, че така или иначе някакви си "помияри" ще живеят по-добре от тях /които за съчинили тази абсурдна заповед/ самите.
И така, след няколкочасови телефонни разговори с кого ли не, но най-вече поради намесата на екипите на вестник "24 часа", Българска национална телевизия и вестник "България днес", тези "отгоре" дадоха благословията си двете германки да осиновят по четири кучета. Точно по четири. Интересно, ако им бяха разрешили да вземат по пет например, какво щеше да се случи - да намалеят кучетата по улиците дотолкова, че да се наложи да закрият сладкото "Екоравновесие"? Не, разбира се, но все пак колкото повече животни по улиците - толкова по-добре за тях, явно.
И така, представям ви осемте щастливци, получили се след много тел.разговори, нерви, сълзи и сополи. Специални благодарности също и за
jani4ka 
, която беше връзката ни с медиите. :
Това са те. Повече можем да не ги мислим, бъдещето им е осигурено. Те никога няма да попаднат на улицата, нито във фризера /явно за съжаление на тези "отгоре", а и не само на тях/. Благодарностите ни трябва отново да са към Соня

, защото тя направи така, че това да се случи. Вместо осем, щастливците щяха да бъдат повече, но не - явно уличните кучета в София са застрашен от изчезване вид, защо ли не ги впишем в Червената книга?
А сега ето снимки и на част от тези, които останаха в Сеславци. То не че завинаги ще са там, но къде-къде по-зрелищно е да измрат от жажда, глад, побоища или показни евтаназии. За да се докаже, че и тези "отгоре", и тези "отдолу" са "пичове", и няма да се огънат пред някакви си "помияри". Рапорт даден - рапорт приет, това е положението.
Та ето ги и тези, на които не се даде изходна виза /за по-младите - това е документ, който ти разрешава да излезеш от страната, нямаш ли го - гниеш тук до гроб/. На снимките са и допълнителните 9 кучета, които са насъбрали из Малинова долина:
Това са само част от кучетата, които остават в Сеславци. А те на всичкото отгоре и пречат - ловните екипи са увеличени, би трябвало в изолатора да постъпват повече животни - а къде ще ги настаняват? Може би затова през четирите почивни дни е забранен достъпа на външни лица - за да не се види, например, че кучетата ще бъдат оставени без вода, за да си умрат по-бързо и самосиндикално, без формалностите по евтаназията. Че няма да ги хранят - няма, но от глад не се умира толкова бързо. Е, ще има няколко разкъсани, но то си е нищо, не върши работа.
Какво друго да си помислим при този отказ от публичност, при този отказ от прозрачност в работата? Нещо се крие, значи не е както трябва да бъде, не е "за показване".