И сега - обещаната добра новина. Имаме си поредните 22 сеславски емигрантчета! Животинките отидоха в приемни домове и приюти на приятелски организации /където не взимат нови кучета, ако няма съответния брой вече осиновени/. Ето ги щастливците:
1-7. Мели:
и останалите ѝ шест братя и сестри:
Аз бях приемна мама на Мели, защото роднините я поступваха и не ѝ даваха да се храни. А останалите шест душици бяха на хотел, докато чакат заминаването си.
8-10. Три дребосъка - Джина, Чао и Колди. Те бяха в приемен дом:
11. Фарина - прекрасна грамаданка, много добра, леко стресирана. Оказа се, че милата кучица е с лайшмания, но приемните ѝ стопани там не се отказаха от нея и ще я лекуват. Ако не могат да я задомят, Фарина ще остане при тях:
12. Давеска - тази красота е била осиновена преди няколко месеца от Сеславци за една баба на село - за да пази кокошките, да "обажда", да яде сух хляб и така, знаете как е с бабите на село. Обаче бабата бързо-бързо обявила, че не можела да я гледа повечме, и хслаба богу, хората съвестни, та я върнали пак в Сеславци. Веднага я взех вкъщи, защото кучицата от пръв поглед е много подходяща за "обаждач" и пазач на кокошки, а тя млада, иска да тича и да си играе, и да прегръща и целува. Ето я:
13. А тук Давеска е с една друга Мели, която също е бивша домашна, оставена в Сеславци, и която също беше у дома до заминаването си. По-късно ги разместихме в отделни клетки, защото имаше свободни:
14. Бъки - също с класическа история. Прибран отнякъде си и доставен на поредната баба на село, но не са се разбрали /най-вероятно е пищял и лаел силно, докато е стоял вързан, за да не рови по доматите и цветята/. Връщат го в София, пускат го пред жилищния блок, и много скоро се намира умник, който започва да засипва Екото със сигнали, че има агресивно куче, което иска да ухапе детето му?!? Това, че повечето хора се застъпват за сладурчото, не върши работа. Та Бъки мина процедурите преди заминаването в хотел, а неговите попечители даже помогнаха финансово и за пътуването. Ето го "агресивното бебе", със Соня така му казвахме

:
15. Бъки - поредният домашен, даден на екипите със заръката да не го връщат след кастрацията. А той много добро животинче, даже беше станал любимец на персонала в Сеславци. Малко стреснат, но то е нормално, при такива стопани...
16. Жало - този сладур си издейства привилегията да е настанен в хотел, защото правеше всичко възможно, за да избяга от сеславската клетка. Много мило куче, заловено в двора на учебно заведение, затова не е бил върнат след кастрация. Ето го:

- много спокойно и нежно кученце.
17.
tkusa 
, и Дара замина! Харесано е момичето, отиде в малък приют на приятелска организация. Кучетата си имат стаички с легълца, но все пак не е като домашното диванче... Дано я осиновят по-бързо! А това сигурно ще стане скоро, защото например "връзката"ни там пише, че Дара веднага ѝ е станала любимка - била "толкова скромна и сладка". Само да напомня, че и Дара е бивша домашна кучка, зарязана в Сеславци... Добре, че
tkusa
плащаше "квартирата" на Дара, за да бъде чакането по-приятно.
Ето я кучицата на тръгване:
18. Шари - това момиче беше подлудило пазачите - все намираше начин да се измъкне от клетката. Затова д-р Станкова

я прибра у дома си за времето до пътуването. Шари вече е харесана от семейство и другата седмица ще бъде осиновена

. Ето я куклата :
19. Паул - добро и много палаво куче. Обича да прегръща и целува, да играе и да тича. Изведохме го преди доста време от Сеславци и дочака пътуването си в хотел:

- но в клетката беше много кротичък, слава богу.
20. Зундра - поредното изхвърлено хъски /в Богров винаги има поне по десетина, които търсят дом/ .
21. Покрай нея взеха и Ерик, нали се пада роднина някакъв, а хората са фенове на породата:
22. А покрай Ерик се уреди и Блеки, защото двамата бяха големи приятели, а въпросните хора са много добри и състрадателни:
И така, това са поредните спасени 22 кучета. Домовете уреди Соня

, с изключение на Дара, Шари и Паул - тези три кучета трябва да благодарят на Дора Тонева

. Дано са повече задомените кучета и дано са по-малко раждащите, та да доживеем някой ден да спим спокойно.
Това не са всички снимки от пътуването, но нещо не ми се получава да ги кача. Друг път ще опитам пак.