[Nort2005-2]

Мърфи , вчера бяхме с едно приятелче в Суходол и направихме голяма разходка на Хейзъл, с много снимки. Как ѝ се тича милата, но не смея да я пускам без повод, та по този случай момчето доста се поизпоти покрай нашата палавница:




Момичето е в прекрасна форма и се надяваме скоро да има добри новини за нея.

[Nort2005-2]

Снимки от вчера. Първо - питбулка, не в първа младост, от седмица е в Сеславци. Докарана е по сигнал, че лежи пред някакъв магазин за хранителни стоки и хората ги било страх от нея... А кучето е добро и спокойно. Дали някой ще си я хареса за другарче?





И останалите снимки - добре си хапнаха децата:

[Мърфи]

Хейзъл много добре изглежда, пу пу! В началото грозничка ми се стори, ама сега като се е поуспокоила е по-друго!
Много се радвам за нея!

[Nort2005-2]

Ето и няколко снимки от вчерашното ни посещение в Сеславци. Няколко ваксинки, няколко обезпаразитявания, и дохранване на всички с висококачествена храна:












И възрастната питка /може да е и стафордшир, не правя разлика/ - категорично отказва да яде гранулите, затова даваме консерви:





И една нова кучица, бивша домашна, прибрана по сигнал на съседите. Те - в чужбина, а малката нещастница - в Суходол. Горката, много трудно ѝ е да се примири с клетката. Катери се до тавана, изважда си главицата и има опасност да се самообеси някой ден... Много е добра и социална и ще ѝ се намери дом - изпратих снимките на Соня, но дали ще доживее милата? Дано се примири с решетките...

[Nort2005-2]

Малко снимки от вчера. Снимките винаги са малко, защото обикновено съм сама и един от гледачите ми помага - носим чували, единият сипва гранулите по клетките, а другият придържа вратата, за да не избяга някое куче. А през цялото това време кучовците подскачат, радват се и се надпреварват кой пръв да се докосне до нас или до гранулките . Е кой да снима в това време и как? Ако има желаещи, добре са дошли!

- когато ям, съм глух и ням

Ето и щастливците от вчера - момче /кафявото/ и момиченце, които взехме с нас. Момченцето е много страхливо и директно го настанихме в специален дом за социализация. А девойчето, което е невероятно гушкаво и спокойно същество, отиде в обикновен хотел. Само да добавя, че децата сме ги ваксинирали и обезпаразитили още докато бяха в Сеславци. Соня ги уреди всички тези неща, тя ще им намери и подходящ дом.

[lingo diesel]

Двете каракачанки [поне мисля че са две] по нагоре в темата,при снимките на старата питка какъв пол са ,приблизителна възраст и поне на снимка изглеждат социялни,така ли е ?

[Nort2005-2]

tkusa , ето я и Найра - поредното сеславско животинче, на което помагаш ! В Сеславци лакомията на Найра беше невероятна, дори не даваше на другите в клетката ѝ да се хранят!
Но излизането от Сеславци прави чудеса! От първия ден в приемния дом тя се държи като перфектното домашно куче - храни се нормално и не приема като "конкурент" и "съперник" кучето на приемните стопани; върви на повод и е много послушна, с хигиенни навици. Много обича да стои в двора, едва успяват да я приберат вечерта. А най-обича да лежи и да се търкаля на прясно подстриганата трева, много е щастлива!
Въобще, Найра е куче-мечта. А за малко щяхме да ѝ дадем такава характеристика, с която намирането на стопани щеше да се превърне в мираж...
tkusa, !

- и как умно гледа, сладурка голяма е!

[tkusa]

Много целувки на мецана, ма как и отива на зелена полянка..... На нея май дворче трябва да търсим, не диванче.

[Eross]

Борбата на Ейнджъл или историята,която всеки трябва да прочете
Представям ви Ейнджъл,най-смелото куче на света Момичето е съвсем прясно изведено от Сеславци,където е попаднала след като собствениците и са я изоставили на улицата......Когато отидохме да я приберем знаехме,че е трудно да бъде задомена понеже е много възрастна,но все пак искахме да и дадем шанс.Оказа се обаче,че възрастта е най-малкия проблем. Ейнджъл има рак със разсейки къде ли не....в бъбреците,в червата,около млечните жлези,дори в ушите и устата,в дробовете.Има сърдечна недостатъчност и артрит.Костите и са износени на 80%,има перде и на двете очи.......Раждала е адски много пъти и вероятно това е била причината да я гледат. Всичко до тук звучи ужасно,меко казано. Но...аз през живота си не съм виждала по-болно,но борбено и изпълнено с живот куче. Въпреки болката,въпреки това,че се движи трудно и е уплашена Ейнджъл не спира да раздава целувки на всичко,което се движи...Толкова много живот има в нея,толкова бързо заблестяха очите и,че човек няма как да не се зарадва. Много малко кучета на нейната възраст и то напълно здрави са така енергични.В момента,в който я изведохме от клетката тя започна да скача по всички наред и да се радва.Днес е плувала,за да се облекчат болките в ставите и е била безумно щастлива. От този ден нататък ще бъде на обезболяващи непрестанно,защото болката наистина е много силна,макар че тя не го показа нито веднъж.Пиша това първо за да благодаря на всички,които помогнаха на Ейнджъл и второ за да помоля всеки прочел това да даде малко от положителната си енергия на милото бабче

Снимка (и)

• 
• 

[Chita]

Милата, вече не е самичка.
Eross, поздрави, че сте се погрижили.

[dmm]

Прекрасно е, че баби Ейнджъл е извадена от там.
Страхотни сте, добри хора, че й давате шанс да доизживее дните си спокойно и достойно ... възможност, която нейните стопани са й отнели.
Адмирации към вас!

[Nort2005-2]

tkusa, в 30 June 2014 - 07:32 AM, написа:

На нея май дворче трябва да търсим, не диванче.

tkusa , права си, поне за момента Найра предпочита тревичката пред диванчето . Но "зимъска, сняг кога забръска" - тогава ще оцени качествата и на едно хубаво меко диванче. Млада е кучицата и има много години на разположение, за да се радва на всякакви "екстри".

Eross, в 01 July 2014 - 02:39 PM, написа:

Раждала е адски много пъти и вероятно това е била причината да я гледат.

За съжаление, това не може да се каже за Ейнджъл... "Най-смелото куче на света" е било употребявано години наред и накрая изхвърлено като парцал! Точно когато има най-голяма нужда от обич и подкрепа, тя остава сама - с болката и глада. И, горката, се настанява пред магазин за хранителни стоки - хем има хора /същества, които тя обожава/, хем и храната е наблизо... Много, много благодарности на Eross , която за пореден път реагира светкавично и спаси Ейнджъл от самотата. Така кучицата ще бъде максимално щастлива и обгрижвана във времето, което ѝ остава.
Това е наистина една тъжна история с щастлив край. Този щастлив край дойде за Еѝнджъл съвсем накрая, но много кучета не доживяват и това.
Радвай се и бъди много щастлива, Ейнджъл, не мисли за болестта си и живей за деня! Хората, които са до теб сега са истински и няма да те изоставят!

[Nort2005-2]

А сега да ви представя Зевс - един от сеславските големанчовци. Добро куче, горе-долу послушно, не досажда. Яде по кило и половина гранули на ден, сега е около 70кг. На такива грамадани, знаете, трудно се намира истински дом. Пък и не е първа младост, та още по-трудно става - ако някой го поиска, то е за "пазач на верига, ама през нощта ще го пускаме". Това за нас не е "щастлив край", затова доста постоя момчето, но вече има хора, които го очакват - Соня, .
Обаче се случи нещо много тревожно - в устната кухина на Зевс се появи някакво образувание, което започна да му създава дискомфорт, и вчера го откарахме в Амивет. Веднага го оперираха и сега чакаме резултата от изследването. Стискайте палци на момчето туморът да е доброкачествен, дано.

Ето снимки на Зевс от преди година. Сладък е, нали?




Снимки от вчера, когато го изведохме от Сеславци:





И в Амивет, преди операцията:





Още веднъж бного благодарности за Соня и от Зевс, съдбата му е в нейните ръце.

А съм седнала да пиша толкова рано, защото днес пак ще е много дълъг деня и времето за писане не достига съвсем. Затова и пак ми се насъбраха много щастливи снимки, та и те чакат ред, за да ги споделя с вас, но друг път.

[Nort2005-2]

А това са снимки на три новогерманчета - мама Биби и двамата ѝ сина Арчи и Дъсти. Нормални, неагресивни кучета, живели са си тихо и кротко в краен софийски квартал. Но човешката лошотия ги сдобива с безсрочен престой в общинския приют.
Видяхме ги при пристигането им в Сеславци - много стреснати и "шашардисани" от шокиращата промяна, която им се случва, децата тогава бяха на по 6-7 месеца. Но не им било писано да вегетират в скучните клетки. Намери се кой да ги забележи и да им помогне, слава богу, и семейството, след половингодишен престой в хотел, се сдоби със собствени домове.
Арчи, едното синче, живее в прекрасен дом с хора, които обожават животните. Има си две нови приятелчета - голдън и един симпатичен дребосък. Ето го Арчи - изкъпан, сресан и спокоен, направо си е нов човек -

След това други хора осиновиха Биби - добрата мама /черничката/. Остана само Дъсти, но не задълго - Биби така заплени новите си стопани, че само след месец осиновиха и Дъсти в същото семейство, така че той ще си живее с мама. Вижте ги колко са сладки:




- третото легълце е на третото куче в семейството, някакъв дребосък

[Chita]

Това е най-тъжния и най-вдъхновяващия раздел във форума. Благодаря ти, Норт за историите с щастлив край. Пак успя да ме разплачеш. Соня,

[Nort2005-2]

Nort2005-2, в 26 June 2014 - 11:43 AM, написа:

И една нова кучица, бивша домашна, прибрана по сигнал на съседите. Те - в чужбина, а малката нещастница - в Суходол.

Разбира се, че не в Суходол, а в Сеславци. Лапсус лингве - извинете за грешката.

[tkusa]

Пуснах парички за Найра, да има да папка и да слушка. Целувки на мецанка.

[Nort2005-2]

Найра ти благодари, tkusa , и ти изпраща новите си снимки. Изкъпана, сресана, папка, слушка /наистина е много послушна/ и се излежава на хубавата тревичка:

-снимка като за корица на списание

[Eross]

Чудото на Ейнджъл продължава
Тези от вас,които четоха историята на бабчето,вече знаят за нейния втори живот на безумно щастливо куче
Но не си мислете,че всичко свършва до тук..нее
След като Ейнджъл беше осиновена от едно прекрасно момче,се оказа,че някога,в далечното бъдеще, тя е била любимото куче на втория баща на момчето.....Откраднали са му я преди 10 години и макар да я е търсил дълго време,той не я е видял никога повече....До вчера .....
Какво е изпитала Ейнджъл чувайки истинското си име-Сара,от най-любимия си човек -несравнимо....
С това вече цикълът е напълно завършен и ние със сигурност знаем,че всичко през което е минала милата баба през последните месеци,болката,самотата,изолатора си е струвало
За нас Ейнджъл винаги ще остане кучето-чудо

Снимка (и)

• 
• 

[Chita]

Прекрасен завършек на тази тъжна история! Ейнджъл-Сара