Много нежелани в Сеславци, СОФИЯ
#181
Публикувано: 27 November 2008 - 09:47 AM
#183
Публикувано: 03 December 2008 - 06:19 PM


#186
Публикувано: 05 December 2008 - 10:36 PM
Кучанките са добре. Слабичкият черен с изкривеното краче доста се е загладил, видимо е вече. Няма нищо общо с първите снимки, тогава беше жалка картинка. При Дългунчо дава резултати третирането с Адвокате, петната са завехнали само от едно накапване, продължаваме лечението - той е с демодекоза. Освен него други кльощи вече няма. Днес изяде 3кг наденица, човешка, и искаше още.
Шефката на Метро-София, някаква немскоговоряща мацка, се обадила на управителя да благодари за кучовците, даряват 70кг гранули. Той пък ги дава на нас. Ще отида да ги взема в понеделник и ще ги сложа в помещението, където стоят нашите запаси. Дано нещо по-качествено им се е откъснало от сърцето.
#187
Публикувано: 06 December 2008 - 12:45 AM
#188
Публикувано: 06 December 2008 - 05:45 PM
Баща му живее на село и е сам в голяма къща с двор,искат го да пази и мнооого да лае,да е лошо към чужди,ноооооооо тях да обича.
Давайте снимки,искам да спасим едно куче от този приют и да му дадем дом.
#189
Публикувано: 06 December 2008 - 07:31 PM
#190
Публикувано: 09 December 2008 - 04:15 PM
#191
Публикувано: 09 December 2008 - 07:34 PM
#192
Публикувано: 09 December 2008 - 11:08 PM
Цитат
дълбок поклон
Хора погледнете
Дългунчо
преди
сега
Цитат



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#194
Публикувано: 10 December 2008 - 07:06 AM
#197
Публикувано: 10 December 2008 - 11:10 AM
Цитат
И аз така. Когато ги виждаме по-често, не можем да хванем разликата.
#200
Публикувано: 12 December 2008 - 10:39 PM
След това отидох в Метро. Слизам от колата - и изненада, срещу мен върти опашка третия кльощи, Анук го беше нарекла "следващата красота" - преди два - три месеца приличаше на врабченце. То не беше радост, не беше чудо. Искаше да влезе с мене в магазина. Много ми стана мъчно. Хранят ги, но са си кучета на улицата. Гадна съдба. Иначе загладен, спокоен, но си няма диванче...