Тема за flood-ене
#461
Публикувано: 10 October 2008 - 07:25 PM
Аманда има само 2 обезпаразитявания ( вътрешно) не при мен.
С парченце цестал - кет.
Следва още едно вътрешно - вече при мен - и ако не изкара ще последва първата й ваксина..
Има апетит, но ..
Не е лакома.Не плюска като "абстинентна".
Улична котка -а да не яде до побъркване?!.
Хапва си полека, бавно..Не стъпва в паничката си..
Точица верно Софи хапе?!
;D
А я сподели моля мяуче ли?
Кога най - често?
А нощем?
#462
Публикувано: 10 October 2008 - 07:26 PM
Дебел, търпелив, темерутест, възпитан, какин сладък Жаки Дебелаки, който мнооого търпеливо понасяше обличането в дрехите на куклата "Червена Шапчица", ходеше на разходка с каишка (не, че беше очарован), и какво ли още не...
Та в този ред на мисли - питай каквото те интересува, ще ти отговоря! Хем ми е мъчно и тъжно, хем много обичам да говоря за него...
#463
Публикувано: 10 October 2008 - 07:29 PM
Тази вечер на полянката бяха необичайно много кучета (10+) и голяма игра падна (И Неро ме слушаше :wub: Каква случайност! ;D ). Дойде по някое време едно корсо- огромно, мъжко и красиво. Да ама момъкът вече към годинка и половина отива... Не се закачаха с моя близо половин час и после какво им стана.... :rolleyes: Почнаха да ходят рамо до рамо, да се въртят към вратовете си и ми стана ясно какво ще последва.. Но не можахме да реагираме на време и се нахвърлиха един върху друг. Моят, както обикновено, гледаше да се измъкне(корсото е 3 пъти колкото него и на височина и на големина ;D), но този път не се получи. Въртяха се постоянно в кръг и беше невъзможно да ги хванем. :rolleyes: Стопанина на корсото успя да го хване за каишката и докато аз изтеглях Неро настрани, корсото се откопчи и пак тръгна срещу Нерон. Не ми стана ясно от кой изядох зъбите, но десните крайници пострадаха. ;D Добре че, не се сбиха наистина, че и аз щях да го изям... :rolleyes: Преди не сме имали проблеми с корсото. Неро има лошият навик каквото и да прави да ръмжи- игра, надмощие, лигавене... Само че, някои кучета го взимат на сериозно... Успя да захапе Неро за врата, но само лигите му останаха по моя пес, за щастие.
Та така... Аз пак много се разприказвах, ама то по навик... :P ;D Ще си ходя със синините една седмица, ама ще ми мине. :P


#464
Публикувано: 10 October 2008 - 07:31 PM
Мяученето и е нещо много странно- тихо, нежничко и го прави само сутрин, когато ме чуе, че ставам да храня бебето, а тя спи с мъжа ми в друга стая и явно също е гладна. Чува се едно много отчаяно и тихичко стържене. Аз отварям вратата и преди да нахраня бебето , слагам на Софи да яде( защото е по- малка ;D) Та това е нейният звук, за сега. А вече е доста едра - миналата седмица беше вече 900 грама. А две седмици по- рано- 500. Манди ми се вижда доста по- дребничка.
А цестал за толкова малко бебе....не зная, ама нашите доктори я обезпаразитиха с пастичка за бебета.
#465
Публикувано: 10 October 2008 - 07:32 PM
ай колко сладко с такава обич и привързаност ни разказваш за сър Жаки Дебелаки, че сега искам да узная ако не всичко то поне това, което ти би допуснала да ни споделиш за него..
И ..ако можеше й да го зърна на фотос, еха-а.. :yahoo: :drugarche: :kotence:
**
totschica
уеуее!
Почти 1 кг - за 2 седмици!
Да не я зобиш, ааа? :P
Фитнес - котка ли ще я праите?
За цестала..ами..добре, че все пак са могли и с нещо са я обезпаразитили преди да ме срещне съдбата с нея.
Иначе с дронтал - паста ще я обезпаразитяваме..
Искаш ли една снимка ама май беше на куче..
***
lizata
Добър вечер мила "Тес"!
Съжалявам за инцидента, който си преживяла..
Пази се, моля те!
Ей затова никога не съм обичала "стопано - кучешки сборища"..
Всякакви кучета, непознати, познати, всякакви стопани..
Как си сега Наденце?..
#466
Публикувано: 10 October 2008 - 07:41 PM
Тук е като съвсем бебе:

А тук е вече дърт, в ръцете на тати:

От втората снимка трудно може да се добие впечатление за размерите, ноооо... през лятото беше около 8 килца (а тогава почти не ядеше)
А за споделянето - и аз незнам какво да споделя, защото толкова много неща сме преживяли заедно... Просто за мен той беше най най най прекрасния котарак на света! Търпеше детските ми приумици, идваше да се гушка в мен в teenager-ските ми години, когато не се чувствах добре, гледаше да се крие, когато в къщи течаха купони (брррр, това цигарите гадна работа според него, а силната музика - ужас...), изтърпя геройски другите котки и кучета, които добавяхме към зоо-то в движение, но всяваше ред и дисциплина... незнам, наистина питай, защото 14 години са много, и много мога да разказвам...
#468
Публикувано: 10 October 2008 - 07:53 PM
Спеше с нас, не ни будеше, изключае периода на разгонване на женските, когато седеше на прозореца в кухнята (на масата - което му беше забранено), и плааач и мяяяяууууу от 5 сутринта... Нооо! една единствена маца си доведе - буквално - и я остави да му яде от чинията! После имаха котенца...
Уфф, да обясня - с нашите сме запалени ветроходци, и всяка събота и неделя бяхме на язовир Искър, на базата на Академик. Съответно и Жаки с нас, там се хареса с момата и така ... Но беше мноооооого сладко, защото тя папа от неговата чиния, той седи и я гледа с умиление!
За мишките - миии, честно казано, никакви въображаеми (може би на сън), а направо реални, всяко лято на Арапя! Ходеше нощно време да лови полевки, сутрин ставаме - той подредил няколко броя в чинията си, няколко до нея и седи до чинията си и гледа гордо! Отделно, че го бях видяла няколко пъти да си носи мишани, все още шаващи, да си ги яде в чинията! Е, след Арапя задълже минаваше през вътрешно обезпаразитяване...
#469
Публикувано: 10 October 2008 - 07:54 PM
п.п. ама това, с кльопането на мишчици, нещо не мога да си го представя да ми се случи( с моята котка) :Бляк!:
#470
Публикувано: 10 October 2008 - 07:59 PM
Там където ние се разхождаме има един прекрасен циамец,сини очи точната окраска НО копирана опашка и част от върха на едното ухо го няма как то ми се вижда май е горено :mazohist:
Виждала съм го преди няколко месеца някои го е изхвърлил :'(
Котето е много хубаво,ще му направя утре другиден снимки и ще ви го покажа и ще поразпитам дали някои се грижи за него,ако не ще му търся дом :blink:!
#471
Публикувано: 10 October 2008 - 08:02 PM
Рали вие сте го водили с вас на пътешествия!
Ей точно това си мечтая и аз..
Като се сдобия с кола да тръгнем 4 римата на нейде си..
Дури + 2 лаещи+ мяукаща( макар и рядко) из България.
Разкажи моля те как го свикнахте да се връща?
Мен това би ме притеснявало да не си я загубя нейде.
Затова ще и сложа, като я охраня, микрочип, нашийниче и медальон с името и номера ми - за всеки случай.
Разбира се нямам намерение да я оставям да се шляе насам -натам из квартала!
Пази Боже!
Но..мечтата ми е да напълня една кола животни и ..газ..по магистралата на нейде..
#472
Публикувано: 10 October 2008 - 08:04 PM
Цитат
Да си кажа честно, и ние в първия момент не повярвахме на очите си... Ама на, инстинкта си каза думата...
shrekky - а защо реши, че му е купирана опашката на сиамеца? Те си имат възли, и не винаги развиват опашка такава, каквато е при другите котки...
#474
Публикувано: 10 October 2008 - 08:07 PM
Колкото до поведението му - през деня си спеше в кошницата, или се увърташе около нас ако беше гладен, нощно време излизаше на скитня. Но винаги сме му оставяли възможност да се прибере. Например на язовира, в бунгалото, вратата винаги открехната, за да може да си влезе...
Лошото е, че навремето можеше човек да спи спокойно по този начин, а сега - незнам...
ПП- допълвам.
Дури, да, на палатка, но аз говоря за 80-те години на миналия век... Нещата бяха коренно различни, сега не бих отишла по този начин на Арапя... Незнам, толкова много се промениха нещата... в момента ме е страх да изляза с Дарк на разходка, независимо, е че е малък, и че кварталните кучета го приемат...
#475
Публикувано: 10 October 2008 - 08:08 PM
А по отношение за пътуванията- нашата София ще е Пантелей- пътника и тя покрай нас. Вече свикна с клетката( там и стои храната) и я повозвам, за да не се стресира. Но всеки път се шашка по малко( за сега). Ще свикне!
#476
Публикувано: 10 October 2008 - 08:12 PM
Ех блазя й на Софето - за пътуванията.
*
Рали
а от къде си го имахте?
Моята Аманда ми е улично късметче!
И..кой можеше да предположи, че 2008 година дури ще се сдобие с тази котешка фантастика!
Още повече, че..дури..седите ли добре?
Я е страх от котки!
Е от Аманда Лиър не ме е.
Но истината е това.
Още ли сте по столовете си? :namigam: :meche:
#478
Публикувано: 10 October 2008 - 08:21 PM
А за Жаки - ама то цял роман... Значи, 1977 нашите отидоха на работа в Мароко. И там по ветроходна линия се запознаха с развъдчик на персийци (персиец чинчила най-точно). И взехме чичото на Жаки, чистокръвен, родословие, али бали... На прибиране от Мароко към Б-я в Югославия, ни откраднаха Хюго на една бензиностанция (още му пазим срязаната каишка)...
И собстненика на майката каза, че ще ни даде котенце от следващото й котило за без пари... да, ама някакъв палав мароканки кот прескочил оградата и... Собственика се опита да ни откаже, че това котило не било това, което искал да ни даде, ама мама - Това ни било писано, и явно така се оказа - 14 години живя с нас Жаки, толкова много радост и пухост, и прекрасни моменти...
#479
Публикувано: 10 October 2008 - 08:26 PM
Цитат
Защото преди това беше дълга,много а сега е късичка имаше огромна рана на опашката и явно някои го е водил да му я отрежат за да не се мъчи,та за това е сега с къса опашка.
Аз знам как иначе са им опашките :blink: две мои приятелки имаха сиамци :blink:
#480
Публикувано: 10 October 2008 - 08:32 PM
Цитат
Цитат
Защото преди това беше дълга,много а сега е късичка имаше огромна рана на опашката и явно някои го е водил да му я отрежат за да не се мъчи,та за това е сега с къса опашка.
Аз знам как иначе са им опашките :blink: две мои приятелки имаха сиамци :blink:
Пфууу, гнсссс, това наистина е гадно ... Горката душичка... :'(