Официално стандарта разглежда породата като единно, консолидирано цяло. Породата обаче се развъжда екстензивно, все още под влияние на редица критерии, отстоящи встрани от развъдната наука.
Типизирането на представителите е предимно по териториален принцип, а не толкова по екстериор или работни качества. Придвижвайки се от изток на запад в Анадола може да се говори за
Кангал в Ерзинкан, Кайзери, Киршехир, Невшехир, Нижде, Киркале, Коня, Караман, Аксарай.
Според областта, където за пръв път е описано кучето Кангал и където породата е с най-голямо разпространение, като най-правилно се смята названието
Куче Сивас Кангал. На български език произнасянето на звучи много добре. На турски то е
Сивас Кангал Кьопеджи, а на английски
Сивас Кангал Дог. В международната номенклатура, а по късно и в самата Турция се приема като коректно название на породата
Кангал Дог (англ.) и
Кангал Кьопеджи (тур.) Названието Кангал винаги се съпътства с названието Куче (Дог англ, Копек тур.).
Като официален е приет съставения през
1997 г. Стандарт, който е патентован под номер
TS 12172. Породата е призната от Обединения Кенел Клъб на САЩ. Разликата между турския стандарт и този на Обединения кенел Клъб е несъщестествена. В същото време породата има т.н. научен стандарт, който е изключително подробен, обхващащ и най-малките детайли, но се използва само за научни проучвания на породата. Този научен стандарт бе докладван на Международния симпозиум през 2005 г.
Основните различия при кучето Кангал се базират на цветовата окраска на космената покривка. Задължителен породен белег е черната маска на муцуната и черния връх на ушите, като това черно оцветяване може да бъде по-голямо или по-малко.
По цвята на космената покривка различаваме:
Опушено сиво до Светлобежово това е най-популярния цвят, обуславящ се от доминантен ген. Кучета с такъв цвят са популярни в района на Сивас и Кангал.
Сивкав цвят (на турски Кирчил сивкав, клонящ към побеляване) детерминира се от ген с рецесивен ефект. Кучета с такъв цвят се срещат най-често в района Акмаден-Йозгат, Шаркишла, Малатия.
Пепеляв цвят явява са като вариетет на Сивкавия цвят, но при тази окраска кучетата имат бяло петно на гърдите, и бели долни части на крайниците. Този цвят също се обуславя от рецесивен ген. Общо взето кучетата с такова оцветяване са малко по-масивни и замускулени, с по-твърдо поведение.
Сивокафяв който често има оформеност на окраската по начин, наподобяващ тигровата окраска при някои породи кучета. Често такива кучета се наричат Каракая Кангал. Най-често могат да се открият в района на Дамал и Ханак. Този цвят също се обуславя от рецесивен ген.
Жълто оцветен Кангал от Ерзурам много характерно жълто с цвят на злато или малко по-тъмно. Кучета с такъв цват се срещат най-често в района на Ердузум. Това са едни от най-красивите представители на породата.
Порода е под протекция на държавата. Контрол над нея се осъществява от Министерството на земеделието. Има и научноизследователски център с база за разплод, който също провежда кантрол. Имаше клуб, оглавяван от
Доган Картай, но там като че ли нещата тръгнаха повече към търговия, отколкото към селекция. От миналата година има нов клуб, оглавяван от
Онур Канли.
Не може да се каже, че се води някаква сериозна племенна работа. Всеки развъдчик води на отчет разплодните си кучета и от коя разплодна двойка какви потомци са получени.
С учредяването на Турската Федерация по Кинология се изготви и нещо като племенна книга, където от една страна се записват всички кучета, а от друга тези, които са разплодници.
Избирането или отстраняването на дадени кучета за разплод се осъществява по преценка на собственика на съответните кучета.
Кучето Кангал се разделя по два основни критерия:
Кангал, който работи с овце Кангал Сюрю Кьопеги и
Кангал, който охранява район Кангал Бекчи-Корума Кьопеги. Единия тип кучета никога не се смесва с другия. Кучетата, които пазят стадата от хищници са на по-висока почит и нито един сериозен развъдчик не съешава свое куче с тези, които се използват само като охраняващи разни обекти.
Едни от най-известните развъдчици в момента в Турция вече извършват масово рентгенография на кучетата си за тазобедрена дисплазия, а така също и ДНК тестове. Снимките за дисплазия се правят в Турция от оторизиран специалист, но разчитането и удостоверението се издава от (OFA Ортопедичната фондация по животновъдство в САЩ). ДНК тестовете се извършват в Турция и удостоверенията се издават на място.
За сериозна статистика по отношение на редица критерии и показатели на породата в Турция на този етап не може да се говори. Такива се извършват в САЩ.
Възможно е нещо да съм пропуснал в обясненията си, за което приемам нови въпроси. Ако са в сферата на компетентността ми, ще отговоря.
Искам да допълня, че и превода на някои от названията на турски език не е много сполучлив, но не мога да намеря адекватни български еквиваленти.
Помествам и статистически данни Сравнителна характеристика на работата на различни породи кучета пазачи. За съжаление качеството е лошо, но не мога да я форматирам по-добре. Таблицата е изготвена на база данни от САЩ.
Николай
Атанасов
http://www.cynology.info