Цитат
сега доколкото разбирам че единствено акбаша е изключение които макар и бял и посяга и на хора,от друга страна пук кангала е единственото азиатско което пук не хапе ,освен това тои не е бял ,нали?
аз без да претендирам за достоверност оставам с впечатление ,че такава е била селекцията ,поне при нашето ,и сега се държи на агресията към хора,ако туърците казват
Ако един Кангал ухапе дете, значи не е Кангал.
то българите казват не пуска ни човек ни животно просто са ни такива разбиранията маи,от дръга страна през последните 15 сетина години кучето се ползва изключително за охрана от хора по вили дворове и.тн.т.
хем започва да се затвурждава този белег хем се обучават за това
Това е и така, и не е точно така.
Аз не обичам хиперболизирането, когато се говори за научни факти, но Кангала наистина е нещо изключително спрямо останалите азиатски кучета пазачи. Нямам достоверна научна информация защо наистина Кангала е толерантен към хора, но това е факт. И същевременно, това кротко животно си има своите специфики. Има много индивиди, които са изявено агресивни. Има кучета (говоря само за Кангали), които се използват като охранители и поведението им съвсем не е такова, каквото е на кучетата пазачи. Преди години в Турция са правени опити да се използват Кангали в армията и жандармерията, а така също и кръстоски мужду Кангали и Немски Овчарски Кучета. И тези животни не са имали и нямат нищо общо с класическия Кангал.
Аз ще си позволя да разкажа два случая, на които съм личен свидетел.
Когато бях на Международния симпозиум за проучване на Кангала, присъствах на редица други мероприятия, включително и на една много голяма изложба (по-скоро, събор) на кучета. Всички кучета бяха работни (работещи със стада) докарани от различни части на Анадола с каруци, камиони, трактори с ремаркета, пикапи и т.н. Мъжките, особено тези, които бяха от различни ферми, проявяваха изключителна агресивност помежду си.
Най-фрапантният случай бе, когато покрай едно ремарке премина човек с кучето си. За зла негова участ под ремаркето на сянка лежеше друго куче. В момента, в който преминаващото куче наближи непосредствено до свалената каната на ремаркето, това, което бе отдолу скочи мълниеносно и просто за секунди разкъса долната част на крака на преминаващото куче.
Случаят, който ме впечатли повече бе този: Две кучета бяха доближени прекалено близо едно до друго. Докато собствениците им се усетят, те се вкопчиха в схватка. С големи усилия няколко човека от едната страна и няколко от другата успяха да ги разделят. Не бяха изминали 2-3 минути и аз галех едното по главата. То не прояви никаква агресивност към мене.
Другият случай, който съм наблюдавал обстойно и описал в една от етограмите, които съм правил е следният:
Бях в една ферма, където кучетата се движат свободно между овцете. За кучетата се грижат няколко човека от близкото село. Те ги хранят, те обслужват и стадото. Кучетата се отнасят изключително дружелюбно с тях познават ги от години. Хората си отиват вечер около 19-20 часа. Когато някой от тях се върне обратно около 23-24 часа, кучетата моментално скачат (както лежат между овцете), хукват към оградата с лаене и не позволяват на работника да влезе. На другия ден същият този работник, когато дойде сутринта да си върши работата няма никакъв проблем. Кучетата са дружелюбни, позволяват да бъдат галени, изчакват го да им сипе храна и т.н.
Когато излезем на разходка със собственичката на кучетата и вземем някое от тях заедно с нас, се наблюдава следното поведение. Кучето е дружелюбно към мене, но по време на движението ни винаги застава между мен и стопанката си. Ако направя опит да го заобиколя, то без да проявява промяна в поведението си се промушква отгново между нас, не позволявайки скъсяване на дистанцията.
Това са частни наблюдения, защото съм наблюдавал при единични случаи, но всички, с които съм разговарял казват, че поведението на Нангала е такова, каквото аз съм наблюдавал.
По отношение на Акбаш, както казах той има друг произход, който го отличава от този на северния клон на азиатските кучета. В исторически план при него селекцията е водена по друг начин, което го е прави по-агресивен към човека.
Относно европейските бели кучета. Много от тях са с агресивност спрямо човека, но може би по-цивилизованият начин на отношения между хората е насочил селекцията към животни, агресивни към хищници, но не и към хора.
На Запад са извеждани много опити по отношение охранителните способности с различни породи кучета пазачи Пиренейско планинско куче, Маремано-Абрузско куче, Кувас, Чувач, Комондор (който също е малко по-специфична порода и доста по-агресивна). Извеждани са опити и с кръстоски между гореспоменатите. Резултатите са добри и изводите са, че всички тези породи са подходящи за охрана на стадата, на фермите или комбинирано на стадата и фермите. Извеждани са опити и с шарпланинец и с кавказка овчарка. За кавказката овчарка всички изследователи са категорични, че това куче е неподходящо за самостоятелна охрана на стадото. Агресивността му често е неконтрулируема и почти всички включени в експериментите кучета са нападали странични хора, доближаващи до стадото.
Относно овчарското куче на България няма достоверни научни изследвания (въпреки разни набедени асоциации) на неговото поведение. Лично мое предположение е, че това куче е занемарено в селекционно отношение, оставено е под въздействие единствено на природните си инстинкти (териториално поведение, поведение на собственичество и др.) и на една неконтролирана примитивна селекция на принципа щом хапе, значи е добро. А какво хапе, как го хапе и защо го хапе никой не си задава като въпроси и равносметка дали това е най-рационалното като ползователна характеристика.
Вход
Регистрация
Помощ
Темата е заключена
Горе
Цитиране +
