Чау-Говорилня говорим за нашите любими мечета
#1511
Публикувано: 22 March 2010 - 04:16 PM
#1512
Публикувано: 22 March 2010 - 04:19 PM
Оооо, тежка тема. Мнението ми за скачки на кучета без родословие е тук http://forum.dog.bg/...6...0&start=360
Погледнете темата "Бъдете милосърдни - не заплождайте" да видите за какво иде реч...

Чау - кучето, близнало небето...
#1513
Публикувано: 22 March 2010 - 04:24 PM
Как така го простреля?! Леле, какви са хората... нямам думи, настръхнах, аз за кучето си не знам какво щях да направя.
Напълно разбирам че можете много да говорите за него - аз още от сега помръквам от мисълта че един ден ще остана без моето Рижаво Сърце и как ще го преживея не ми е ясно. Сигурно за това бързам от сега да го нащракам, за да има повече от него около мен, когато замине оттатък дъгата.
Относно обезценяване на породата - да, зоомагазините са пълни с тях, а за кварталните скачки да не говорим. Което води до деградацията на породата и външно, и здравословно. Сега в България знам само за 4 родословни изложбени екземпляра.
Ами той имаше навика да бяга като се разгонят женските наоколо. Така една вечер се върна.Помня ,че имахме много гости. Главата му беше двойна,цялата в кръв. Цяло Симеоново познаваше кучето и го обожаваха. Имахме само един комшия ,който живееше под наем в съседна къща и не го харесваше. Заведохме го на лекар. Сачмата слава Бого беше излязла. Цяла седмица не яде,само по малко вода пиеше. След този инцидент оглуша с едното ухо. А комшията отнесе доста бой от всички мъже,които ни бяха на гости. Не знам защо го беше направил.Самият той не знаеше.Просто кучето го дразнело. Не доумявам как му даде сърце. Джино беше толкова кротък,дори не лаеше .Изрод !!!
#1514
Публикувано: 22 March 2010 - 04:46 PM
Истински изрод... Той и моя облайва само когато сме на почивка някъде, иначе не се чува никакъв, освен ако не грухти от кеф при мачкане и ресане/къпане.
Темата за кварталното размножаване, за която споменах, е тук http://forum.dog.bg/...showtopic=31360
Вижте за какво става дума. И край няма това... Поне аз не виждам как ще спре това безумие.

Чау - кучето, близнало небето...
#1516
Публикувано: 22 March 2010 - 11:08 PM


#1517
Публикувано: 22 March 2010 - 11:09 PM
И да има закон - няма кой да го спазва, за това остава едно: ако искаме да имаме потомство от чау, то е по-правилно да внесем от чужбина родословно изложбено куче на което после ще му се направят изследвания за дисплазия, ентропион на очите и да го заплодим с друго изложбено такова.
За да не се раждат кученца за чийто произход стопаните не знаят нищо.
Аз друго се чудя - тия хора, ако при тях отиде човек с болно куче и ги пита:"Защо си ми го причинил на мен и на кучето ми?" как ще го погледнат? С какви очи?
Аз бих дала много за да разбера кой е продал в зоомагазина моето куче, за да го намеря и да го питам с какъв акъл бебе на 45 дена го е продал от Унгария, та не можем да се отървем от болести... Много неща бих му ги казала на тоя "човек".
За това лично мое мнение е, че кученца не предназначени за разплод, без документи, с фалшиви родословия, с дисквалифициращи пороци - просто трябва да се кастрират. Защото съблазъна е велик в ръцете на незнаещите.

Чау - кучето, близнало небето...
#1518
Публикувано: 23 March 2010 - 12:02 AM


Мерси и добре заварила. Не пожелавам на никого от вас да ви сполети кончината на някое от кучетата.Все едно човек е умрял.Той почина в ръцете ми ,аз доведох ветеринаря да го преспи.До ден днешен всеки път като мисля или говоря за него плача. Болката не е отминала ,не и намаляла. Просто е непрежалим.Една седмица не излязох тогава от вкъщи, а точно преди да го погребат припаднах. Може да ме помислите за луда,но понякога сядам до гроба му (който е под ореха на двора) и му говоря както навремето. Дано малкият Джино да е жив и здрав ,защото не искам да преживявам същото отново. Със сигурност ще е последното ми куче.
#1519
Публикувано: 23 March 2010 - 12:07 AM
Аз самата съм израснала с кучета, погребани са, дъщеря ми пък е израснала с чау, проходи като го държеше за опашката или гривата. Така че гледайте си дребсито, обучавайте го, възпитавайте го, решете го, къпете го, говорете му, дресирайте го и си имайте едно щастливо дългогодишно преживяване.
И не се заричайте.
Кучкар без куче не може.

Чау - кучето, близнало небето...
#1520
Публикувано: 23 March 2010 - 12:16 AM
Аз самата съм израснала с кучета, погребани са, дъщеря ми пък е израснала с чау, проходи като го държеше за опашката или гривата. Така че гледайте си дребсито, обучавайте го, възпитавайте го, решете го, къпете го, говорете му, дресирайте го и си имайте едно щастливо дългогодишно преживяване.
И не се заричайте.
Кучкар без куче не може.
Най-вероятно сте права.
По въпроса с къпането ще видим. Старият дотолкова не обичаше водата,че не стъпваше в локви,а след дъжд не ходеше по тревата. В банята сме го вкарвали двама души ,носейки го . Голям зор беше с къпането. Малкият пък не дава да го реша. Направо подивява.Трябва един да го държи ,а друг да го реше. Не знам защо така става.Не го натискам с четката,но само като я види и побеснява.
#1521
Публикувано: 23 March 2010 - 12:24 AM
Взимаме гребена, показваме наградката, викаме го с мил глас. Няколко пъти ресане като му говорим. пускаме го да си играе, играем с него с гребен в ръка.
Пускаме-даваме лакомството, после започваме пак. Ще свикне, няма къде да ходи. Поощрявайте го с ласка и игра.
Той и моят хапеше гребена в началото. Търпение, упорство, постоянство му е майката. Кой е по-голям инат вкъщи? Да не е той, ама ха!
И така към 1 година най-късно ще свикне, даже ще се кефи и ще ляга по гръб да го решете. Просто не се отказвайте. Започнете с по 5 минути дневно, като всеки ден после ги увеличавате с 1 минута. Покажете му колко е приятно това.
Подпомагате при редовното ресане за изхвърлянето на старата козина, особено сега той е с бебешки пух, задължително трябва да го четкате във всичките посоки по цялото тяло.
Хей, ще се наредят нещата, с много търпение и любов винаги се нареждат.

Чау - кучето, близнало небето...
#1522
Публикувано: 23 March 2010 - 12:31 AM
Взимаме гребена, показваме наградката, викаме го с мил глас. Няколко пъти ресане като му говорим. пускаме го да си играе, играем с него с гребен в ръка.
Пускаме-даваме лакомството, после започваме пак. Ще свикне, няма къде да ходи. Поощрявайте го с ласка и игра.
Той и моят хапеше гребена в началото. Търпение, упорство, постоянство му е майката. Кой е по-голям инат вкъщи? Да не е той, ама ха!
И така към 1 година най-късно ще свикне, даже ще се кефи и ще ляга по гръб да го решете. Просто не се отказвайте. Започнете с по 5 минути дневно, като всеки ден после ги увеличавате с 1 минута. Покажете му колко е приятно това.
Подпомагате при редовното ресане за изхвърлянето на старата козина, особено сега той е с бебешки пух, задължително трябва да го четкате във всичките посоки по цялото тяло.
Хей, ще се наредят нещата, с много търпение и лъбов винаги се нареждат.
Много благодаря :)
#1523
Публикувано: 23 March 2010 - 12:40 AM
Относно чистоплътността на нашите кучета сте права - те не се въргалят в локвите и калта, старателно ги заобикалят.
Но къпането и ресането е част от контакта със стопанина, който вие сега тепърва изграждате. Чау с лекота се поддават н а дресура, но имат проблем с изпълнението, инак можете да го научите на всичко.
Успех ви желая.
И се радвам че сте в самото начало на едно невероятно приключение - отглеждане на паленце)))))

Чау - кучето, близнало небето...
#1525
Публикувано: 25 March 2010 - 11:09 AM


#1526
Публикувано: 25 March 2010 - 04:34 PM
#1527
Публикувано: 25 March 2010 - 04:54 PM
Къде живеете и кой ветеринар посещавате?
Кучета не умират от самите ваксини. Намерете си стабилен ветеринар да ви обясни как се процедира - ваксина, карантина след това, обезпаразитяване.
Какво пише във ветеринарния паспорт на кутрето?

Чау - кучето, близнало небето...
#1528
Публикувано: 25 March 2010 - 09:07 PM
Къде живеете и кой ветеринар посещавате?
Кучета не умират от самите ваксини. Намерете си стабилен ветеринар да ви обясни как се процедира - ваксина, карантина след това, обезпаразитяване.
Какво пише във ветеринарния паспорт на кутрето?
Живея в Любимец. Ние още нямаме паспорт. На първата ваксина ще ми изкарат. Днес ходих до Свиленград. Там ветеринарят ми се стори добър. Обясни ми че преди първата ваксина на кучето трябва да му дам някакво лекарство (не си спомням как му беше името), за да сме сигурни че няма глисти. Но аз все още не съм му го дал.
#1529
Публикувано: 25 March 2010 - 09:51 PM
Къде живеете и кой ветеринар посещавате?
Кучета не умират от самите ваксини. Намерете си стабилен ветеринар да ви обясни как се процедира - ваксина, карантина след това, обезпаразитяване.
Какво пише във ветеринарния паспорт на кутрето?
Живея в Любимец. Ние още нямаме паспорт. На първата ваксина ще ми изкарат. Днес ходих до Свиленград. Там ветеринарят ми се стори добър. Обясни ми че преди първата ваксина на кучето трябва да му дам някакво лекарство (не си спомням как му беше името), за да сме сигурни че няма глисти. Но аз все още не съм му го дал.
Слушайте препоръките на ветеринаря. Щом ви е казал да обезпаразитите кучето преди вакцините - не е ли най-разумното да го направите? Следвайте препоръките на лекарите, моля.

Чау - кучето, близнало небето...