Чау-Говорилня говорим за нашите любими мечета
#1322
Публикувано: 20 December 2009 - 07:31 PM
Благодаря ви за отделеното внимание ;) и поздрави на любимците!
Пишете ни как върви възпитанието, ще ми е интересно да следя развитието ви, а и дори има някаква грешка - не се притеснявайте, хора сме, правим грешки, важното е да се поучим от тях и да живеем комфортно с домашния ни любимец
:-))) Ще ви отнеме известно време, усилия и търпение, но резултата си струва.
Поздрави на Майки и весели празници.

Чау - кучето, близнало небето...
#1323
Публикувано: 21 December 2009 - 08:52 PM

Тъй като имах ме проблеми със завръщането и се наложи да минем през южна България и да преспим в Сливен сутринта към 10 видях пуснато само на разходка сладурско чау и веднага ми се прииска да се запозная със собствениците ,но не ги виждах никъде, а да тръгна след него и да се запозная с тях мъжо не ми позволи ,каза че съм луда за вързване и вместо да се притеснявам как да се добера накрая до Софгия аз ще гоня чау в чужд град.Примирих се ,иначе щеше да ме остави да тичам през улиците на града след непознати хора с надеждата че ще се запозная със собствениците и те ще се окажат някой от нас.Просто не ми се отвори парашута иначе така ми се искаше да настискам това разхождащо се рижаво мече.Накрая най смешно беше че имах ме и спътница която ме гледаше много страно и се престарши да ми зададе следният въпрос.Вие колко деца имате ,нали имате само едно ?
И аз отговарям, да .....?
Ми защото реших ,че имате и момиченце ,защото все питете .А малката яде ли , ходили до голяма нужда, тъжна ли е и как понася да е без нас?
Защото това е първият път който я оставяме сама с други хора.
След което аз естествено се споглеждам с мъжо и прихваме да се смеем .Жената изобщо не и е дошло на ума ,че става въпрост за куче. Та такива ми ти работи ...Сега и аз отивам да се забавлявам с моята мецка.Целувки на всички и весели празници.

#1324
Публикувано: 21 December 2009 - 10:31 PM
Относно поведението й искаш ли да говорим в скайпа или на живо? Това трябва да се изкоренява докато тя е на 1 година.
:-))
Разговора ще е дълъг и подробен, няма смисъл да извезвам фирмани, като можем с всичките подробности да го обсъдим на живо. Наблюдавай я сега как се държи с другите в семейството в твое присътствие, аз после ще ти разкажа какви ги върши моя вагабонт и как съм го усетила овреме сега - питай патилото, дет се вика)))

Чау - кучето, близнало небето...
#1326
Публикувано: 26 December 2009 - 11:35 AM



#1327
Публикувано: 27 December 2009 - 12:57 AM



Честита Коледа и Успешна нова година, за да не повтарям ИА--- само ще добавя нейния цитат !


#1328
Публикувано: 27 December 2009 - 12:28 PM
Иа, забравих коя точно козметика ни препоръча дамата с померанците, можеш ли да ми припомниш? Искам да поръчам от същата на Лео като приключа с шампоана на Here който имам в момента. Ще взема цялата гама от продуктите за всекидневна грижа, изложбен груминг не ни трябва, но за всеки ден трябва да купя.

Чау - кучето, близнало небето...
#1329
Публикувано: 27 December 2009 - 04:44 PM
#1330
Публикувано: 27 December 2009 - 05:35 PM
Оооо йееее, страхотна си! Благодарско много.
Спрейчета ще взема поне 10 от Антиколтуна и 5 от другото. А и имам други познати с космати кучета - знаеш че няма по-добър подарък за един луд кучкар, отколкото някаква такава глезотийка за любимеца му, тъй че и за подаръци трябва да предвидя по една бройка.

Чау - кучето, близнало небето...
#1331
Публикувано: 01 January 2010 - 01:30 AM



#1336
Публикувано: 03 January 2010 - 08:36 AM
#1337
Публикувано: 05 January 2010 - 04:05 PM
Картината, описана тук, до такава степен отразява действителното положение на нашата порода към сегашното време, че по-грамотно и по-подробно не виждам как да бъде написано.
Просто вместо "хъски" сложете "чау-чау".
СВРЪХПОПУЛЯРНАТА ПОРОДА
"Най-страшният кошмар на всеки един добросъвестен развъдчик е "неговата" порода да стане модна. Да, хубаво е, когато всеки срещнат на улицата харесва твоето куче и иска да има същото. Обаче, лошо е, защото в отговор на повишеното търсене мигом се появяват фалшификации… И ако станалата модна марка дрехи примерно сама по себе си няма да пострада от такъв бум – Капалъчарши е пълна с "Версаче" – то породата за две-три години може съвсем буквално да изчезне от лицето на земята. Причината е проста: щом има търсене, винаги ще се намери кой да го задоволи. Само че количеството качествени кучета, които са в разплод, не е достатъчно, а това значи, че куцо и сакато ще пусне некачествените си кучета, ще произведе хиляди и хиляди "минали покрай породата" поколения, наоколо ще се напълни с всякакви увредени и дефектни животни и просто за нула време всичко постигнато досега с тази порода ще се размие в морето на посредствеността… За сметка на кучетата някой ще натрупа състояние, но самата порода никога няма да е същата.
Кинологията в световен мащаб помни дузини такива модни възходи и падения. Една от вероятно най-интересните истории е "Ласи-манията", предизвикана от едноименния филм. С появата на умната Ласи на екран, публиката полудява: всеки иска да притежава подобно прелестно и безкрайно съобразително куче; никой не знае какво в действително представлява колито като характер, какви грижи да полага за него, как да го обучи и отгледа… Търсенето е огромно и клубовете не са в състояние да го задоволят дори отчасти. Включват се всякакви печалбари, продават се като топъл хляб кръстоски, кучета без документи, посредствени кучета… Две-три години по-късно, когато индустрията се върти на пълен оборот, търсенето пада критично – от една страна, вече всеки, който е искал такова куче, се е наситил на "сладостите" на породата, от друга страна огромна част от произведените междувременно животни "просто не са Ласи", та и колита не са… И породата пропада в тежка стагнация. Доста години са нужни на клубовете да възстановят постигнатото преди бума качество и ниво на колито…
Разбира се, това не означава, че колкото по-малобройна е една порода, толкова е по-добре, а още по-хубаво, ако на света има само една двойка от този вид. Колкото по-малоброен е пък генофондът, толкова по-зле. Трябва да се търси златната среда между качество и популярност, но…
България също помни такива модни кризи – че даже и повече от една – и в ограничен мащаб при нас се е случвало същото.
Например, доберманската истерия. По неясни причини през 1991-1993-та из страната се беше развихрила истинска мания за добермани (може би под влияние на западните филми, където кучетата за охрана са все такива и са кошмар за крадците?). Страната никога не е разполагала с що-годе прилична популация от тази порода, а по онова време никой не беше и чувал за документи. За сметка на това всичко, което вървеше с марка "доберман", дори ако е бяло на петна или с брада и мустаци, се продаваше като топъл хляб. Година-две-три… след което публиката осъзна, че това, което си купува, няма нищо общо с кошмарните зверища, дето беснеят срещу престъпниците на екрана… Доберман-клубът и досега не може да дойде на себе си. Стагнацията продължава. Доберманите вървят по пет за лев, никой не ги купува, никой не внася, никой не ги и развъжда, клубът съществува почти само на хартия…
А стафърдширската истерия? Когато първите АСТ пристигнаха в страната, направиха фурор. Всеки поиска да притежава такова куче-убиец… безразборен разплод и внос, АСТ и питбул се купуват на поразия… И – стагнация. За щастие, АСТ притежават великолепен характер (нищо общо с кучеубийството) и НКАСТАСТЕБТ успя да набере сила навреме, пък и вносът отвън не беше отчайващо кошмарен. Сега породата постепенно се възражда. Страната ни не успя да я погуби – и слава Богу.
И други такива кризи се помнят – дого-аржентино-истерията (в малък мащаб, слава Богу!) например. Ако съдим по световните събития, предстои ни лабрадор-мания… В момента обаче на прицел са сибирското хъски и самоедът.
Проблемът в случая е двояк, но предпоставките са налице. От една страна, сибирското хъски бързо и стабилно набра популярност, което предизвика масов внос в периода 97-99, когато цените още бяха много високи. След което пазарът се понасити, цените паднаха и вносът секна. Сега обаче същите тези внесени кучета постепенно влизат в разплод, в разплод влизат и техните първи поколения. Факт е, че ако за 2000 г. БКК "Северни кучета" е регистрирал 9 кучила от тази порода (и да приемем, че БКСХ има още толкова), то за 2001-ва (когато БКСХ "влезе" в БККСК) кучилата са вече 26, грубо с 50% повече от предишната година. За първите 8 месеца от 2002 кучилата са 16 и бройката със сигурност ще надвиши 26, макар и не с 50% (надяваме се). От друга страна, цените паднаха достатъчно, за да бъде достъпно хъскито за масовата публика. Средният българин не е в състояние да даде 800 лева за куче, но 250 охотно ще отдели. Породата мина в "нормална" ценова категория. И, трето, голяма част от развъдчиците не са обхванати от клуб (що се отнася до това, може да се каже, че клубовете не са си свършили работата както трябва). А, освен всичко друго, ниската цена не стимулира особено вноса на качествени животни отвън.
С други думи: търсене има, кучета в разплод има, започва развъждането… И сега нивото на породата е "на сантиметър от нищото" и по-голямата част от животните са, ами, некачествени – хубави домашни любимци, но нищо съществено от гледна точка стандарта на породата. От стотиците и стотици сибирски хъскита в страната истинските изложбени животни се броят съвсем буквално на пръсти. Това означава, че след като хъски-манията мине през България, от породата просто нищо няма да остане…
Добре де, ще кажете, какво толкова страшно има? Много просто: ако едно куче с посредствено качество бъде пуснато на друго такова, ще се родят посредствени малки. Куче с дефект ще го предаде на поколението. Това поколение на свой ред ще разпространи дефекта си… И не след дълго именно привлекателните черти на породата ще изчезнат. На кого му трябва хъски с крака като клечици, опулени жабешки очи и едно клепнало ухо? Да не говорим, че хъскито и без друго е порода с труден характер и не е за всеки. И какво ще стане тогава с онези кучета, които никой не иска – на улицата ли ще идат? Или ще живеят мъчително като нелюбими, ако не и мразени бивши любимци, ще минават от ръка в ръка…
Как може да се спре това? На първо място, чрез сурово, да не кажем жестоко ограничаване на развъждането. Вече не става дума за постепенно подобряване на популацията на породата, а за запазване на нивото й. Което означава, че кучетата под определена долна граница на качеството просто НЕ БИВА да бъдат използвани за разплод. За щастие, България е малка страна; тук просто няма условия за "кучешки заводи", както навън – обикновено посредствените кучета са собственост на любители, които и не държат чак толкова да ги развъждат. Второ, нужна е силна реклама на клуба – и то на клуб, който гарантира качеството на произведените от неговите членове малки. И трето, нужен е внос на качествени кучета.
Що се отнася до вноса – вярвате ли в породата? Искате ли наистина да имате хубаво хъски? Тогава си купете нещо, което си струва. С удоволствие ще ви окажем помощ и ще ви свържем с развъдчици от Европа и Америка, които ще са щастливи да дадат на България кучета от шампиони; кучета, които си струват, кучета, които ще направят нещо за породата у нас… Не е толкова страшно да си внесеш куче отвън – то ще си оправдае разходите. Вложете в бъдещето на породата - вие сте на ход!"
Оригинал:
http://www.northernd...

Чау - кучето, близнало небето...
#1338
Публикувано: 06 January 2010 - 02:07 PM
#1340
Публикувано: 06 January 2010 - 03:32 PM
Здравейте.
Не ви трябва скайп само на един човек - информация във форума е разнообразна, има различни мнения на различни хора, които ще са ви в пъти от полза, отколкото инфо по скайповете. Прочете и разгледайте най-различни теми и смело задавайте въпросите които ви тревожат:-)))
Добре дошли:-)

Чау - кучето, близнало небето...