[Apso]

rimela, в Jun 3 2009, 01:20 PM, написа:

Apso, в Jun 3 2009, 01:17 PM, написа:

Свобода... а куче има нужда от свобода?

Ами да - всеки има нужда от глътка свобода, поне малко и поне понякога!
Едва ли някой тук оспорва необходимостта кучето да е обучено да изпълнява команди, особено да идва при повикване, както и това, че е безумие да се оставя да се шляе безнадзорно - последствията и от двете могат да бъдат трагични.

"Глътка свобода" е да бъде оставяно понякога да прави това, което самото то иска, а не това, което искам аз - естествено, на достатъчно безопасно място и под надзор. За моята хубостница това е двора на вилата - боже, колко е щастлива там да тича, накъдето иска, да гони пеперудите, да си рови дупки, да се търкаля по тревата... След като слуша цяла седмица команди "Не!", "Ела тук!", "Тихо!", водя я на повод наляво, когато тя иска надясно, карам я да седне, когато иска да тича - има право животинката и на "лично време"!
А след като се налудува - идва при мен с грейнали очи и иска да играем, да общуваме, да я погаля или просто да бъде до мен.

В града е друго. На разходка в парка ме следва без повод, търси погледа ми за одобрение, преди да тръгне нанякъде, идва при повикване (е, не при първото де ...). Предпочита играта на топка с мен пред игра с друго куче. Определено се паникьосва, ако ме изгуби от поглед.

Та за другите кучета не знам - но моето има нужда от свобода. Както има нужда и от мен, разбира се.

БРАВО! ти си ИДЕАЛНА стопанка!
Само че кучето има нужда не от свобода, а от активни игри на природа. Думата *свобода* има по скоро абстракто-филосовско значение. *Свободна професия*, *свободен мъж*.....

[Apso]

Самочувствие- состояние на здраве.
Как ще се почувстваш кога твоето куче схази кола? Искаш нормално кръвно?-вземи куче на каишка.

[rimela]

Apso, в Jun 3 2009, 03:18 PM, написа:

БРАВО! ти си ИДЕАЛНА стопанка!
Само че кучето има нужда не от свобода, а от активни игри на природа. Думата *свобода* има по скоро абстракто-филосовско значение. *Свободна професия*, *свободен мъж*.....

Ами мерси - коли не шутишь! Много съм далече от идеална стопанка...
Активни игри сред природата стават и със стопанина - под негово ръководство, разбира се.

Но свободата си е съвсем конкретно нещо - да правиш това, което искаш, а не това, което иска друг.
И в определените граници това трябва да се разрешава понякога, за да бъде връзката на стопанина и кучето пълноценна и за двамата - поне според мен. За мен лично би било крайно подтискащо да знам, че кучето не може да се занимава с нищо, без да го "организирам", че чака САМО и ЕДИНСТВЕНО на мен да му осигуря движение, игра, забавления, и най-важното - впечатления, емоции, без които е непълноценен живота на всеки. Удоволствие за мен е да я наблюдавам, когато се занимава със своите си "кучешки" работи - души си, рови си, гони си там вятъра...
Тази сладка дума "свобода"!
Е, после приказката свършва - и, хайде обратно на повод и под команда!
Та така...

Поздрави на всички!

[Apso]

Вспомних си за един *борец за свобода на кучета* в Китай
Мао цзе Дун, реши че кучета трябва да живеят на свобода в истинската си среда- в гори със своите роднини-вълци.
И така, хващали всички кучета(стопански и улични) и с спецални коли пращали в дивата гора к прапрадядовцам.Учудваще, но кучета са бягали обратно към града към своите човешски семейства.След няколко не успешни опита, кучета са оставили на мира, да живеят как то ти си избрали- като роби и затворници.
Мисля сериал *Женени с деца* актуален за тази тема за едни семейство е раят, за други-ад или затвор.

[wind]

Темата се измести, но свободата на кучетата има връзка с дискусията.

Мисля, че всички писали по темата са прави. Просто зависи от условията, в които се разхожда кучето и от това, доколко стопанинът е готов да приеме неудобството кучето му да не го слуша от раз. Моите не изпълняват всичко от раз, защото имам чувството, че наистина разсъждават. Примерно вървят си напред по пътеката в гората, а аз си наумя, че трябва да ги викам при мен, без нужда, просто защото аз подавам командата, а те се обърнат и ме погледнат едно такова особено "Ти пък сега, хубаво, можем да дойдем, но какъв е смисъла?". Докато видя ли човек или кози примерно, викна ли ги, идват. Но нашите разходки са в гора и принципно мога да си позволя да ги оставям да скиторят. Не се загубват, следят ме, макар и отдалеч и рано или късно идват при мен. Естествено, това рано или късно в моя случай не е фатално (всички са кастрирани, коли няма, хора много рядко и т.н.)

Докато при разходки в парк или градски условия нещата са съвсем различни. Там е почти задължително кучето да изпълнява командите веднага и да не се отдалечава от стопанина си.

За съжаление на нас ни се налага да ограничаваме свободата на любимците си не защото иначе те са загубени и безпомощни (напротив, не ги подценявайте), но защото те живеят в среда, в която важат нашите, човешки правила, а не природните. Всяка свобода се заплаща.

По въпроса за методиката на обучение. Моята е почти никаква - чела съм доста, но нищо не прилагам на 100%. Харесвам си нещо, пробвам, ако не ми върши работа при разходките, го изоставям. Ползвам поощрения, понякога наказания (или корекции, както им казват). Най-важното според мен обаче е това, което видях при Сизър Милан (ако не бъркам името). Кучето трябва да те признае за водач. На 100%. (При мен идеална работа свършиха две половинчасови разходки на повод по улиците, като не позволявах кучовци да вървят дори крачка пред мен, с отпуснат повод). Дори вече няма нужда да подавам различни команди - просто едно "Шт", може би с различна интонация и те знаят какво искам от тях - да ме изчакат, да не джафкат пред вилата, зад вратата на която лаят кучета, да минат зад мен, да не се втурват да тичат и т.н.

От един месец се разхождаме, като кучетата вървят след мен без повод, на места ги пускам да тичат, но да не се отдалечават много (наистина е наложително да ги ограничавам, защото тримата стават машина за убиване на диви животинки - вече и в нашата гора една нощ нападнаха някаква животинка, даже не разбрах какво беше). Много по-лесно е, когато имаш контрол над тях, но лично на мен не ми доставя удоволствието, което изпитвах преди, когато тичаха свободни.

Не ми харесва, в момента ми идва да рева, не ми харесва в гората кучетата ми да ходят край мен и да не мога да ги оставя да тичат свободни, защото се страхувам да не убият някое животинче. Още повече, че съпругът ми категорично отказа вече да ги водим в планината поради същата причина. За мен обаче планината никога няма да е същата, ако моите кучета не са с мен.

Много моля ако някой има опит за такава ситуация, да сподели може ли да се направи нещо. Как да се отучат ловни (не чисти породи, а смесени) кучета да гонят диви животни без да им се подава команда, защото те може да са далеч от стопанина си, когато видят животно. Възможно ли е изобщо такова нещо?

Това се оказа най-ужасният ми проблем, на който не мога да намеря решение и наистина моля за помощ.

[Apso]

wind,
кучета са по прости те нямат абстракто мишление, а ти имаш. Пример *храна* дума която знаят хора и кучета(кои имат стани). Ако ти(човек) дойдеш в екзотичен ресторант и кога ще ти донесат нещо кое не приличе на твоята обикновена храна, има друг цвят, форма, миризма- ти все пак няма да откажеш да похапнеш, защото друг човек ти е казал че това е храна. Предложи на своето куче нова храна с непозната миризма и форма- то няма да еде дори и гладно.Можеш колко то искаш да му говориш че това е храна- няма да еде.То не може да свърже дума ХРАНА и с познато пиле и месо и с непознато авокадо. Но, храна която ти яж, от твоята чиния- е храна.Куче вижда- ти това яж- значи това е храна. Пряка логика.
Кучета имат пряка логика, но нямат абстрактно мишлене. В твоят случай- ти казваш *Ела*- ползваш абстрактна дума. А кучета знаят(на пример):
1. Ела с по тверд тон- нещо става трябва веднага да дойдем
2. Ела с мек тон- стопанин/ка иска да ни помоли за нещо
3. Ела с груб тон-стопанин/ка иска да ни гони с камшик

в 195? година в един цирк имаше един дресер той подавал само една команда Але!, а кучета правили 20 различни номера. Фокус беше в интонация,мимика и микрожестове.

Кучета правят пряка връзка. Имат логика. Но нямат абстракто мишление.
доста трудна темичка за коментар

искам да добавя.

Компютер и кучета са имат едно ощо- двоичен код= има 1/няма 0, (става/нестава). Погледнете на своят комп сега- колко и какви разни операции прави! При това комп и кучета нямат абстрактно мишление. Всичко зависи от програма/обучение и процессор/способности на кучето

[Apso]

За гора няма как да помогна- моето куче има алергия към не знам каква билка, а аз...винаги успявам да намеря някоя змия.. дори на траса или в парка. Аз нямам страх от тях, но кучето ми дребничко.

[wind]

Apso, в Jun 4 2009, 11:30 AM, написа:

кучета са по прости те нямат абстракто мишление.

В твоят случай- ти казваш *Ела*- ползваш абстрактна дума. А кучета знаят(на пример):
1. Ела с по тверд тон- нещо става трябва веднага да дойдем
2. Ела с мек тон- стопанин/ка иска да ни помоли за нещо
3. Ела с груб тон-стопанин/ка иска да ни гони с камшик

Кучета правят пряка връзка. Имат логика. Но нямат абстракто мишление.
доста трудна темичка за коментар

Права си. Вероятно е така. Но тъй като аз имам абстрактно мислене, мога да си позволя да фантазирам относно мислите на кучето (въпреки че зная, че интонацията е основна).

И все пак, кучетата проявяват и ревност примерно, което малко не се връзва с липсата на способност, наченки за абстрактно обобщаване, колкото и примитивно да е това :))

[Apso]

Намерих страхотен цитат
"Ребенок залезает на подоконник потому, что просто не понимает, чем ему это грозит. Человек взрослый, знающий, что такое высота, падение, смерть, человек с воображением легко представит себе, как он теряет равновесие, соскальзывает, тщетно цепляется пальцами за карниз, болтая ногами в воздухе... А вот другой пример. Контрабандист на осле подъезжает к границе. Уже загодя он начинает нервничать, но осел не испытывает ни малейшей тревоги. Потому ли, что осел храбр? Нет, потому, что он осел".

[wind]

И именно това ни различава от животните - Разумът и Въображението, които ни са дадени. Който е умен, ще ги използва за своето добруване. Който не е - за своето робуване :))

[rimela]

Мисля си, че всъщност всяка връзка "стопанин - куче" е уникална и неповторима. Както всеки човек е уникален, личност със свой характер, така и всяко куче си е... ами и то си е "кучешка личност", със своя си специфичен характер.
Така че универсална методика за обучение едва ли има, по-скоро - основни насоки в нещо сложно и многообразно, каквото е отношенията между човека и кучето.
И всяка такава двойка "стопанин - куче" си търси своя път за разбирателство...
Е, поне аз стигнах до този извод на база съвсем скромния си личен опит. Доста скептично гледам на всякакви универсални методики - особено ако се обявяват за "единствена правилност"...
И хората са различни, и кучетата са различни.

Изчела съм всичко по-важно в подфорума "Възпитание, обучение, спорт" - не знаех нищо по въпроса, всяка информация беше и е цена за мен. Е, нищо не съм прилагала като алгоритъм - поради недоверие или просто поради невъзможност, или поради липса на търпение. Но и нищо ново не съм измислила - всичко, което правя е адаптиране на прочетено тук към конкретния случай с мен и кучето ми.
Мога да разказвам подробно кое и как, но няма смисъл - това е просто "нашия случай".
А всеки трябва да си намери своя ... и няма начин друг да му го намери, защото това ще е отношения между "другия" и кучето ти, а не вашите с него.
Без срам ще си призная, че взаимствам много неща от хора, писали тук - идеи, начини да привлечеш внимание, да мотивираш, да покажеш одобрение или не.... И клипчетата гледам с любопитство, и споделени истории кой как се е справил.
Но в крайна сметка идва момента на истината - изправяш се САМ срещу кучето си.
Това е твоето куче, ти си неговият стопанин.
Какво се крие там в главата му - точно никой не знае.
Но всеки трябва да знае какво е в неговата глава - какво точно иска, как иска да общува, да живее с това куче.
И това е отправната точка - ние, стопаните, трябва да знаем какво искаме, да търсим начин да се разберем с кучето на нашия си с него, уникален и единствен - език. Той се нарича "връзка стопанин - куче".

И не - не са "прости" кучетата. Не са елементарни, предвидими, и отношенията с тях не са проста дресура - "идваш при мен - давам лакомство".
Бинарни? Двоичен код= има 1/няма 0, (става/нестава)
0 - 1?
А може би на хората им е удобно да мислят, че това е така?

Е, слава Богу, поне моята хубостница не е "бинарна"....
Бих била много разочаравана, ако беше - щото аз компютър си имам.
И не ме кефи компа така, както кучето ми - честно!
Вероятно е по-безопасно, ако кучето е 100% предвидимо, управляемо дистанционно, с превключвател многопозиционен "сън - разходка - игра - храна - облекчаване...."
Сигурно ще е най-добре, най-надежно и безопасно. Нищо непредвидено няма да се случи, стопанинът ще е доволен и спокоен.
Както се пееше в една песен:
"Если у вас нет собаки,
Ее не отравит сосед,
И с другом не будет драки,
Если у вас, если у вас, если у вас друга нет,
Друга нет.
Оркестр гремит басами,
Трубач выдувает медь.
Думайте сами, решайте сами -
Иметь или не иметь,
Иметь или не иметь.
Если у вас нету тети -
То вам ее не потерять,
И, если вы не живете,
То вам и не, то вам и не, то вам и не умирать,
Не умирать. "

Поздрави!

[Apso]

Ок, темата се измести, като винаги
В английска литература има 2 страхотни персонажа:
един- сух, стриктен, целата негова глава е компьтер, за него а,а,А,А - 4 разни букви. Ако би куче е могло да доживее до негови години и можело да чете, то всяко едно куче било би по гениално от него.Този човек е мастер да разбере някоя запутана следа- като куче.
други- по мек, обиче литература и други *не практични* неща- чете философия на пример. Има фантазия и пише раскази за своят приятел.
Първият на база *бинарно мишление*( това/не това, става/не става) и пряка логика* А-Б-В-.-.-Я* развива метод дедукции.

Как се казват тези двамата?

[wind]

Влизам в тон с отклонението.

Тези двама персонажи (онзи сухият, по филмите го дават най-често с дълъг шлифер) са просто литературни герои и като всички такива са НЕРЕАЛНИ. Пък в действителността дедукцията, лишена от интуицията, надали би довела до особено впечатляващи резултати.

Няма човек, който да е само бинарен, или само изпълнен с мечти и фантазии. Най-вероятно същото важи и за другите живи същества, в нашия случай кучетата. Все пак има хора, занимаващи се с кучешка психология, но никой не говори за психология на компютрите все още

[Apso]

за да говорим по понятно ПСИХОЛОГИЯ като термин http://bg.wikipedia....%B3%D0%B8%D1%8F
Психологията (на гръцки: ψυχή душа, дух, пеперуда, λόγος наука) е група от академични, клинични и промишлени дисциплини, занимаващи се с обяснение и предсказване на поведението, мисловните процеси и чувствата на хората. Психологията също се отнася до прилагането на това знание в различни сфери на човешка активност, включително проблеми от ежедневния човешки живот и лечение на ментални заболявания.

[greeneyed]

wind, в Jun 3 2009, 10:23 PM, написа:

те се обърнат и ме погледнат едно такова особено "Ти пък сега, хубаво, можем да дойдем, но какъв е смисъла?". .
......................
Много моля ако някой има опит за такава ситуация, да сподели може ли да се направи нещо. Как да се отучат ловни (не чисти породи, а смесени) кучета да гонят диви животни без да им се подава команда, защото те може да са далеч от стопанина си, когато видят животно. Възможно ли е изобщо такова нещо?

Това се оказа най-ужасният ми проблем, на който не мога да намеря решение и наистина моля за помощ.

Подобно и при нас.
Кучето е мелез. Според вет в приюта - може би от доберман и хаунд. Според някои познати - може би от малко стаф, или малко pit. (Според мен - от кифличка и слънчице , но това е друга тема)
В парка гони катерички и зайци, a там има много. Вижда ги отдалече и хуква. Не хуква , а се изстрелва като в рисувано филмче. Hо колкото и бързо да тича, катеричките се качват на дърво, а зайците се скриват в ниакаква дупка. Въпреки това винаги съм била сигурна , че ако ги стигне просто ще ги лае или ще ги бори, както котараците у дома. Никога - че ще ги захапе.

Веднъж обаче хукна към един бивър. Настигна го, прекатури го и го захапа за крака. Аз направо ревнах и командата "Лошо", ( която обикновено означава прекратяване на каквото и да прави в момента и/или изплюване на каквото и е в устата) прозвуча, вместо сърдито, като плач.
Никога не съм очаквала, че това може толкова да я впечатли! Естествено че го остави моментално, но и през цялото време след това вървя до мен като ме гледаше тревожно и виновно.

Пак гони, но само катерички и май само заради удоволствието от тичането.

А идеята ми е - те разбират много повече отколкото си мислим. По-точно - усещат. Ако заплачеш за нещо, което са направили - разкъсано животинче, например, може би никога повече няма да го направят. Сaмо вземи животинчето, покажи им го и им кажи каквато и искаш дума, която означава твоето разочарование. Почти съм сигурна , че ще запомнят и думата и твоето разочарование и това че плачеш. Изобщо такива неща като плач, скръб, мъка - те ги усещат. Не знам как. И много повече се впечатляват, отколкото от това , че си ядосан, примерно.

ПП Даже котаракът ми, който е голям ловец, се научи, че се разстройвам, като донесе убити животни - зайци, катерички и птици. И се научи да ми ги носи живи. Хванал за врата жив заек и прескача оградата с него. Тича към вратата, отварям , без да видя какво носи - пуска ми жива птичка в хола...

[Galiadogs]

Всичко това се случва защото имате чудесна връзка помежду си,но за това точна методика няма.За кучето не съм изненадана,но от успеха Ви с котката съм повече от впечатлена.
Абсолютно вярно е,че долавят емоцията.Аз много разчитам на положителнителните такива.Особенно в игра,но това за тъгата при лов е идея.Предполагам,че на Wind ще и е от полза.Тя също има връзка с кучетата си.

[wind]

Apso, в Jun 8 2009, 02:14 PM, написа:

Психологията (на гръцки: ψυχή — душа, дух, пеперуда, λόγος — наука) е група от академични, клинични и промишлени дисциплини, занимаващи се с обяснение и предсказване на поведението, мисловните процеси и чувствата на хората. Психологията също се отнася до прилагането на това знание в различни сфери на човешка активност, включително проблеми от ежедневния човешки живот и лечение на ментални заболявания.

Тъй като имам малко общо с психологията добавям, че има клон на психологията, наречен ЗООПСИХОЛОГИЯ. Цитат пак от нета "Зоопсихологията търси отговорите на въпроси като могат ли животните да изпитват емоции, да мислят, имат ли съзнание. Занимава се с цялостната психика на животните и как тяхната нервна система влияе на поведението им."

По въпроса за тъгата - работата е там, че когато подгонят животинка, обикновено са мноооого далеч от мен. Няма как да тъгувам, когато се върнат - надали ще разберат. Нито пък аз щях да разбера, че наистина убиват, ако Рита не беше донесла сърнето (тя обаче е обучавана на лов и две години е ловувала. Тя научи Рекс да гонят дивеч в планината. Преди това той нямаше такива наклонности. А пък Рекс научи Лъки - той също доскоро не се отделяше много много). Колкото и да ми е мъчно, ще им огранича свободата - друг изход не виждам.

[mittel]

Здравейте,
Аз съм нов във форума и чета с интерес почти всичко
Направо съм впечатлен от това от къде тръгна темата и до къде стигна 
И да ви кажа честно ми доскуча, понеже започна да се говори за свободното куче, което само преценя какво да прави и веднага ми изкочи Свободата , Санчо, никъде я няма ...
Тук се гледа по много философски и сантиментален начин на т.н. свобода.
А какво значи свобода на домашно куче?? Такова нещо не съществува. Щом кучето е зависимо от стопанина си за дом, прехрана и сигурност за каква свобода говорите???
Но това че не е свободно по вашите критерии не означава , че то не е щастливо, напротив стопанинът и кучето има много силна връзка и са до голяма степен зависими емоционално, т.е. логично и се радват когато са заедно , близо, играят и т.н.
Не разбирам защо наскачахте така яростно срещу това че кучето трябва да следи командите на стопанина и да търси контакт с очи. Кое му е лошото на това??
Стопанинът го пуска на БЕЗОПАСНО място и кучето и е свободно търчи рови , гони катерици и т.н. и пак си е свободно в известен смисъл и е щастливо.
Защо трябва да пита за всяко нещо ... ами много просто кучето вижда катерица от другата страна на Цариградско шосе. Какво предпочитате ? свободното ви куче да се втурне веднага , до момента в който вие не му извикате не (Което може и да стане късно ако сте се заблели по нещо) или да почака да му разрешите с играй или давай или каквото и да е.
Кучето трябва да изпълнява безусловно всяка команда на стопанина и то не защото стопанина така се чувства по-мъж , а защото така гарантира сигурността на : кучето, на себе си и на околните.
Искате да се разхождате , кучетата да не са под вашия надзор, понеже не можете да се занимавате с тях и да бдите ... ами не им се сърдете че не са чули командата , която вие не сте им казали ....
Кучето трябва да слуша и да се съобразява със стопанина, а стопанина трябва да знае какво се случва с кучето ми във всеки един момент и да преценя кога каква команда да му даде.
Това уважаеми не е ограничаване, роботизация или превръщане на кучето в роб , а ОТГОВОРНОСТ , която сте поели в момента в който сте си взели куче, отговорност към НЕГО И ОКОЛНИТЕ.

[Андрей]

mittel, в Jun 10 2009, 02:53 PM, написа:

А какво значи свобода на домашно куче?? Такова нещо не съществува. Щом кучето е зависимо от стопанина си за дом, прехрана и сигурност за каква свобода говорите???

Щом зависите от това, дали шефът няма да забрави да преведе заплатата днес, то Вие не сте свободен/на. Нали?

И нещо последно по темата:

mittel, в Jun 10 2009, 02:53 PM, написа:

...стопанина трябва да знае какво се случва с кучето ми във всеки един момент и да преценя кога каква команда да му даде.
Това уважаеми не е ограничаване, роботизация или превръщане на кучето в роб , а ОТГОВОРНОСТ , която сте поели в момента в който сте си взели куче, отговорност към НЕГО И ОКОЛНИТЕ.

Моето лично мнение е, че кучето не е връзка ключове която постоянно трябва да знам къде е. Също като детето - не възнамерявате цял живот да го следите и да го напътствате, нали? Да, има разлика между човек и животно, но ми се струва, че много подценявате кучетата. Те също се учат, също мислят, макар и на по-различно ниво от нашето. Не разбираме това, защото нашите инстинкти са много по-слаби. Така или иначе, според мен, кучето не е нещо над което трябва да бдя денонощно и най-важното - нещо, което трябва да управлявам постоянно.



А сега нещо по същество:
Напоследък забелязвам, че кучето до толкова е изхитряло, че когато е наблизо и види друго куче първата му реакция е да тръгне бавно към него, след което да ни погледне, или да се ослуша. Ако не го спрем - тича. Ако кажем нещо, почва да скимти като бебе и да протестира Никога не сме го обучавали по някакви специални методики да иска нашето разрешение и въпреки това, понякога проверява дали 'и този път ще ме спрат, както винаги'. Не го прави често, но се случва.

И да попитам нещо друго - как се справяте с разгонените кучета? Понеже нашият 'мъж' е тъкмо в тази възраст в която женските са му много интересни, когато надуши наскоро разгонила се кучка направо оглушава, спира да изпълнява каквото и да е. Ето тогава ме е страх за него..

[mittel]

"Щом зависите от това, дали шефът няма да забрави да преведе заплатата днес, то Вие не сте свободен/на. Нали?"
--------- Всъщност , да.
" Да, има разлика между човек и животно, но ми се струва, че много подценявате кучетата. Те също се учат, също мислят, макар и на по-различно ниво от нашето. Не разбираме това, защото нашите инстинкти са много по-слаби. Така или иначе, според мен, кучето не е нещо над което трябва да бдя денонощно и най-важното - нещо, което трябва да управлявам постоянно."
-------------- Всъщност, кучетата се учат, но не мислят. Човека се отличава от животните с разума, способноста да преценя. Кучето както и всяко животно се учи , но това не е развиване на "разум" а на рефлекси и инстинкти.
Развива рефлекси към команди, добро , лошо и т.н. точно както се беше споменало за двоичния код 1 и 0.
Няма да го напътстваш цял живот, въпреки че едва ли твоите родители не те напътстват за абсолютно нищо, понеже вече си голям ...но , не ми се спори безмислено ...
Щом не мислиш че не трябва да бдиш над кучето си .... добре, за мен лично това си е чиста проба безотговорност , следствие на която съм се на гледал на случки и случаи ... това си е твой избор.