Много нежелани, Сеславци или... тези, които имаха късмета да се измъкнат
#41
Публикувано: 25 June 2009 - 03:29 PM
Браво бе, Соня, как ги правиш толкоз бързо тия магии! Има да се чуди Джорджо какво му се случва. Какво да говоря, това си е поредното чудо. Благодаря ти, Соня, че като го гледах как чака да се изтъркули някоя гранулка от големите, да ти се скъса сърцето. И доста бой изяде малкия, но продължаваше да е един такъв оперен. Абе супер, много се радвам!
И помощниците - д-р Станкова, Мила и Мартин - никак не е леко, много благодарности и за вас.
И помощниците - д-р Станкова, Мила и Мартин - никак не е леко, много благодарности и за вас.
#43
Публикувано: 25 June 2009 - 08:25 PM
Ужасно се радвам и аз за това момченце! Ето малко снимки от вчера, след като го взехме от Сеславци и мина на преглед. Странно е наистина как им се променят физиономийките на момента, в който излязат от там... Да е живо, здраво и много щастливо, и това дете, да му се радват дълги години, да наваксва любовта, която не е виждал толкова дълго!

"Животните са мои приятели, а аз не ям приятелите си." Джордж Бърнард Шоу
#44
Публикувано: 25 June 2009 - 08:30 PM
Невероятно е усещането да го видиш на живо - там в мизерията, да знаеш, че повечето няма никога да излезнат от там, да не говорим за такива като Джорджо - с някакви здравословни порблеми, и после да прочетеш, че е буквално спасен. Браво хора!



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#48
Публикувано: 26 June 2009 - 05:35 PM
Много добре, ама хайде покрай куклите Василева да уреди и някое по-обикновено.
#51
Публикувано: 26 June 2009 - 06:32 PM
Боже, душица златна! На този скакалец неистово му се живееше - скок-подскок, и открадне някоя гранулка от големите кучета. За което често отнасяше и по някое кроше... Но не се отказваше - подскача около големите и дебне. Тази жена има да се чуди на капацитета на стомахчето му, поне в началото
.
Соня, пак голямо благодарско. Без теб историята на комарчето Джорджо щеше да е една от многото истории с тъжен край.

Соня, пак голямо благодарско. Без теб историята на комарчето Джорджо щеше да е една от многото истории с тъжен край.
#52
#56
Публикувано: 03 July 2009 - 02:58 PM
Още един спасен от кошмара. Надявам се стопанката му да пише тук :)




Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#57
Публикувано: 03 July 2009 - 03:12 PM
Ехх, стоплихте ми сърцето...
Дай Боже повече такива странички като тази последната. Джоджо беше в Сеславци поне от 3-4 месеца, ако не и повече и си беше като сянка там, но и за него има слънчеви дни от скоро. Сигурно не може да повярва още. Поздравления и за рота и той беше душица въпреки размерите си...

#58
Публикувано: 03 July 2009 - 03:59 PM



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#59
Публикувано: 03 July 2009 - 04:09 PM
Да се отчетем.Настаниха ме,нахраниха ме,почесаха ми ушите и аз взех,че заспах...
За пръв път виждам толкова кротко куче(камо ли пък ротвайлер)Милият няма сили да излае дори.Позволи ми да му ровя в устата,огледах му и ушенцата(има проблем с едното)яде кремвирш от ръката ми.Абе въобще,изобщо ангелче
За пръв път виждам толкова кротко куче(камо ли пък ротвайлер)Милият няма сили да излае дори.Позволи ми да му ровя в устата,огледах му и ушенцата(има проблем с едното)яде кремвирш от ръката ми.Абе въобще,изобщо ангелче