[nort2005]

А, добре, извинявай. Помислих, че си ги объркала двете кученца, те наистина доста си приличат.

[nort2005]

Получихме снимки и на останалите двама пътници от тази седмица. Ето ги, вече пристигнали в Германия:
Бим - първоначалният преглед е показал възпаление на едното око и на аналната жлеза. Вече се е сприятелил с кучето на приемните си стопани и е много обичан в приемния си дом.




А това е големанчото Арчи. Сополанкото веднага е прегледан от вет, вече си пие антибиотиците и не създава никакви проблеми в приемние си дом:

[nort2005]

Имаме нови снимки на Арчи. Добре, че хората се съгласиха да го вземат заедно със сополите , иначе тук ей така щеше да си отиде...
Приемната му стопанка казала, че той е съкровище и какво толкова се е провинил, че е бил задържан в изолатора?

[missi]

Безкрайно много ме заредиха вашите снимки - вие сте страхотни - много се радвам за душиците - те всичките го заслужават.

[nort2005]

missi, в 09 March 2011 - 09:46 PM, написа:

много се радвам за душиците - те всичките го заслужават.

Така си е, всяко животинче заслужава дом, обич и грижа. Но нуждаещите се от това са толкова много, че положението е отчайващо.
В основата на всичко стои кастрацията, ние тук си го знаем, но сме малко , не можем да огреем навсякъде. Колко поколения трябва да минат, за да се промени манталитета на хората? Ужасно е.

[nort2005]

nort2005, в 04 March 2011 - 05:11 PM, написа:

10. Катя, заминала на 12.02. за Германия. Добро и красиво кученце, което имаше лошия късмет деня преди тръгването някой да я ухапе лошо по крачето. Имало е възпаление, подуване. Вече била по-добре, но още накуцва. Ето я:

Катя 2.jpg Катя1.jpg

Раната от ухапването се е оправила, но Катя продължила да накуцва. Рентгеновата снимка на крачето е показала две сачми или куршуми, не разбрах. Предстои операция, за да се махнат.
За пореден път се доказва, че в България почти няма улично куче, което да не е стреляно.

[nort2005]

На 15.03. три сеславски кучета започнаха новия си живот - Фил в Австрия, а Ани и Паши - в Германия. Ето снимки от приемните им домове:

Анчето - милата, животът й в България е низ от мъки, превратности и разочарования. Дано вече само хубаво да я чака. От първия ден се е залепила за приемната си стопанка и показва, че е щастлива: Ето снимки от Германия:








Ето малко германски снимки на Паши - инвалид по рождение, при придвижване той ползва само задните си йф хф р Бкрачета:




Ето снимка и на Фил, за да се сетите кое е момчето - само с едно виждащо оченце, но много спокоен и мил:

Снимка (и)

• 

[nort2005]

Още една снимка на Паши Спокойно е момчето, но има малко сополки, та утре е на доктор. Ама така е, повечето емигрантчета си отнасят по нещо за спомен от родината - кой сачма, кой някое вирусче...

[nort2005]

Нали не сте забравили големия Рот? Още е в приемен дом, но така успешно се е внедрил, че май ще си остане там . С котето от снимката били неразделни.

[SMitreva]

Този голям симпатяга, да се не надяваш толкова спокойствие в него и дори към котките?!?! А като си спомня как се беше предал в карантинното и даже не искаше да помръдне. Всеки път съм изненадана от реакциите и заложбите на всяко едно бездомно и безпородно куче. Те наистина са непредсказуеми .

[nort2005]

SMitreva, в 21 March 2011 - 05:47 PM, написа:

Те наистина са непредсказуеми .

Да, наистина. Когато се измъкнат от клетките и се настанят в спокоен и любящ дом, тези кучета като че разцъфват. За дребосъците, как да е - за тях априори се предполага, че би трябвало така да стане. Но като видя на снимките такива големи дангалаци като Рот и Арчи да се правят на бебета, много ми става смешно. Смешно и приятно, разбира се, радвам се, че са напълно отпуснати, без капка напрежение и несигурност.Защото това показва, че са щастливи и че са попаднали точно на подходящото място.

[nort2005]

Нали си спомняте Джими, едноочкото от Медицинска академия? В първия дом, където си го бяха харесали, нашенчето проявило характер - категорично отказал да се спогоди с първото куче на семейството. Затова спешно му беше намерен нов дом, където, слава богу, вече двайсетина дни цари пълно разбирателство. Ето какво писмо със снимки е получила Соня по "случая Джими":

На 4 март Джими е заведен от Сандра в новият му дом при Габи. След като Сандра си тръгва той половин час стои до вратата и стене и я чака. Хората са силно разстроени. За да го успокоят го извеждат на разходка с другото им куче Луна. Така той се успокоява и после седи до бащата да зареждат камината.
На 5 март. Отменят операцията му защото лекарят смята,че Джими първо трябва да се адаптира и успокои в новият си дом. Той е спокоен.
На 7 март. Това е първата снимка /Джими на дивана/ Той е открил този диван и е установил, че е много приятно да се лежи на него. Под снимката има коментар от семейството - Нашият граф лежи на динава си....

 7 март.bmp (225.05K)
Брой сваляния: 69

Всички съседи са впечатлени от хубавото поведение и ходенето на повод на Джими. /Тук да благодарим на Заедно..../
На 10 март. Цялото семейство се забавлява и смята,че Джими е прекрасно куче. Той носи всичко в леглото - обувки,дрехи,всичко което намери и го трупа в леглото след което ляга отгоре. Всички са доволни от решението си. Дъщерята в семейство пише всеки ден информация до сестра си какво прави Джими.:



На 11 март - Джими чака своята закуска в леглото / това е втората снимка/. Докато чака той изпраща писмо до всички:
Здравейте, аз съм толкова супер добре. Както виждате, аз лежа в леглото и все още чакам да получа закуска. Моите хора са много доволни от мен. Е, сега вече знам как съм като човек може да спечели сърцата на моите близки. :-) Може да не се тревожи за мен. Желая на всички целувки и ви благодаря за всичко, което сте направили за мен. Разбира се, че не е лесно с мен, но това си заслужава, за да ме направи щастлив. Благодаря. Вашият Jimmy .

:На 13 март - /третата снимка/


Джими се излежава след закуска и пише това писмо:
Уау, аз съм готов! Мама каза, че е хубаво времето и излизаме на много голям кръг (около 2 часа.) И това е страхотно! Сега първо трябва да подремна, както и всички четири крака от мен. Най-добри пожелания дивана и от Джими :-) да ги направят щастливи. Благодаря. Вашият Jimmy

Като заключение - Джими намери своето семейство. Той остава с тези хора.
Аз само да напомня, че и Джими е в Германия.

[nort2005]

"Жана пиша ти за Тити,Тиаго, а сега вече Тиамо - той е осиновен. Семейството е много доволно от него. Той чудесно се разбира с другото им куче - Мирто. Името са сменили на Тиамо - любов. Много го харесват и обичат. Той е готов винаги за игра и разходка в гората.Много обича да се учи на различни неща. единственият му недостатък е,че има страх от мъже и лае по тях и не ги допуска до себе си. Но жената смята,че с мнго любов и търпение това ще бъде преодоляно. Привества ни за добрата работа и желае да имаме контакт в бъдеще."
Това ми е написала Соня . Само да напомня, че Тити е в Германия. Ето и снимките от дома на нашето момче:

[Sarah Marina]

Че се радвам за животинките, е безспорно! Но повече се радвам и за Норт, Соня, Кикита, Кони и всички други добри души, вероятно тези снимки за тях са безценни - изтриват умората, зареждат сърцата и нещата имат ясен смисъл.

[nort2005]

Мама Санта и бебчето й Мария - две невероятно красиви, добри и издържливи създания... След като успяха да се опазят от парвото и други неприятности в изолатора, двете кукли успяха да се установят в приемен дом в Германия. За което дължат много благодарности на много хора, но най-вече на SMitreva .
Нека се порадваме на суперските снимки:










Двете сладурки с божествените имена са пленили сърцата на приемните си стопани. Първоначално хората са мислели да си оставят мама Санта, а на дъщеричката Мария да търсят дом. Но както вървят нещата, май няма да могат да се разделят и с Мария...
И вижте ги колко са спокойни и щастливи, направо си им личи. Дали за месец и половина са забравили България? Дано.
А и мама Санта вече си има две бебета, кой като нея !

[nort2005]

Помните ли историята на Макс и Моли?
Миналата година са били две от многото кучета на възрастен човек от вилна зона до София. Дядото се усеща, че не може така до безкрай да се увеличава бройката на подопечните му, които едва успява да изхрани криво-ляво, и търси помощ от АРС. Всичките му кучета са взети, кастрирани в Богров и върнати в двора му. По това време, есента на 2010г., Макси и Моли са били на 5-6 месеца.
Но съседите така или иначе се обаждат в Екоравновесие, ловците идват и откарват в Сеславци точно Макс и Моли, най-малките кученца, без право на връщане. В изолатора Моли отново е "кастрирана", въпреки че ухото е татуирано и купирано. И шевовете така са направени, сякаш целта е била колкото се може по-бързо да й изпаднат червата, или да получи сепсис, с една дума да умре.
Видяхме гнойната рана и прехвърлихме Моли, покрай нея и Макс, в Богров. Там милата душица за трети път е била рязана, за да се почисти и направи шева така, че да може да се затвори нормално раната. Моли издържа и оживя. Е, бяха малко страхливички, но предвид преживяното, това беше естествено.
Соня намери за братчето и сестричето приемни стопани - малко дружество в Австрия. Само месец и половина са там Макс и Моли, но много са порастнали и изглеждат наистина спокойни и щастливи. Хората са писали, че нашите животинки са имали проблеми с калция, но това вече е преодоляно. Станали са и много контактни и любопитни, и красиви, разбира се .
Дружеството вече търси подходящи стопани на кученцата, които продължават да са неразделни. Ето и снимките:

Първо - ето как се чувстваха Макс и Моли в изолатора - изплашени и притеснени:



Тук двамата са в деня на заминаването:

Това е Моли

А това Макс


Ето я Моли в Австрия:






Ето го и братчето й Макс:






Ето ги и заедно, дано успеят да останат така и след осиновяването:

[nort2005]

Ето няколко снимки от последно пристигналите в Германия.





Blobby, познаваш ли това бебе?

[blobby]

Норт, благодаря за снимката. Стискам палци пухчето по-бързо да свикне с новия си живот. Всички вкъщи свикнахме много с него и ще се радваме да видим още снимки, когато дойде на себе си и се развихри както си знае.

[nort2005]

Мирела вече е осиновена. Приемните й стопани са решили, че това е тяхното куче, и красавицата остава при тях. Не могат да я нахвалят хората, но ние си я знаем, че е такава - прекрасна и търсеща обич. Успех, момиченце, бъди много здрава и щастлива!








Барика е в приют на организация. Вижте и тя колко по-добре изглежда - чистичка и спокойна. Дано по-скоро намери своите хора!

[nort2005]

Белла - и тя беше прибрана в изолатора без право на връщане. Много е пречела на някой ненормалник, да се чуди човек дотам ли стигнахме, и такива мили кученца да стават жертва на масовата истерия...
Сладурката пристигна в приемния си дом в Швейцария и само за няколко дена така е очаровала хората, че те вече са подписали осиновителския договор. И Белла става законен швейцарски поданик с всички произтичащи от това екстри .
Успех, миличка, бъди много обичана и щастлива!
Ето няколко снимки от швейцарския дом на куклата:






SMitreva , не спирай да правиш чудеса , това е единственият начин да се спасят многото нежелани... Докато обществото ни от една страна развъжда безотговорно, а от друга - вдига олелия до небето, че има улични кучета, така ще е, уви.