помогнете да спасим две кученца
#81
Публикувано: 15 June 2009 - 06:46 PM
Иначе дудите лапат здраво,ще ми изядат и ушите...и се научиха да ядат от ръка гранулки без да има опасност да ти изгризат пръстите,не знам дали това е хубаво,ама усещането е прекрасно.....Как ми се иска да имат късмет.....
#82
Публикувано: 18 June 2009 - 09:13 AM
За мойте бездомничета има надежда - харесали са ги в Белгия и можем га ги изпратим след 2 семици.
Сега само трябва да се съберат необходимите средства.Сумата не е непосилна - около 250 евро Помагайте кой с каквото може, че аз съм си профукала всички скрити резерви( светнала съм на червено тотално) пак по "кучешки" случай...личен.Ще се понапъна още малко за ваксини...паспорти...и ще обявя фалит....чиповете ако може в последния момент-от другата заплата.
Софка и Славка заслужават да живеят,те обичат живота,радват се и на трошица внимание и коричка хляб.
#83
Публикувано: 18 June 2009 - 10:08 AM


След обед ще взема апарата да ги наснимам,дано невинните им очички докоснат някоя струна в душата ви.
#85
Публикувано: 18 June 2009 - 10:38 AM
#86
Публикувано: 18 June 2009 - 01:31 PM
ПОМАГАЙТЕ.Приемам помощ всякаква имам нужда и от МОРАЛНА,както и от напътствия,нямам никакъв опит.
Софка и Славка ше бъдат ваксинирани и чипирани независимо от всичко,с това и сама ще се справя.За останалото разчитам на вас, които не сте безразлични.
#90
Публикувано: 20 June 2009 - 03:06 PM
Уведомила съм цялата улица ,че кученцата ще се изпращат в чужбина,мойта хазяйка- бабата пое ангажимент да ги опази.Те си стоят скрити в двора и излизат само когато ми чуят гласа.
Моля за помощ ветераните да бутнат едно рамо по организирането на събиране на пари за транспорта,сама няма да се справя,от организацията са само 3 човека активни....С чиповете и транспорта до София все някак ще се оправя, но там ще трябва някой да ги поеме за 2-3 дена преди полета
#91
Публикувано: 20 June 2009 - 05:20 PM
чери, в Jun 20 2009, 04:06 PM, написа:



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#92
Публикувано: 20 June 2009 - 05:42 PM
Преди малко ходих да ги снимам с каишките и слушам скимти се от дъното на двора,,викам ги - не идват....изплаших се да не са се заплели с каишките в дървата и влязох....излязоха едва едва...чак от мен ги е страх( а преди това ме изпратиха до края на улицата много наперено-като доберманчета бяха с новите каишки)Едното куцаше,стори ми се че не много...стъпва иначе на крачето-явно някой ги е сритал

От притеснение забравих да ги снимам.Коато се постъмни ще отида да проверя какво е положението.Стремя се да ги обгрижвам ненатрапчиво и незабележимо,да не дразня никого...щото ми казват"като толкова те е грижа вземи си ги у вас...а нямам къде ....мойта улица е много оживена ,няма да оцелеят и ден......Сега както са наплашени ако не излизат на улицата няма да има проблем,с хората от къщата съм се разбрала.
#93
Публикувано: 20 June 2009 - 05:51 PM
Изобщо, колкото по-малко се набиват на очи, толкова по-добре.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#98
Публикувано: 20 June 2009 - 09:12 PM


#99
Публикувано: 21 June 2009 - 11:50 AM
Както повечето знаят има тема за Банковата сметка, по която да се изпращат парите.
#100
Публикувано: 21 June 2009 - 01:34 PM
Пак апелирам за помощ,знам че не сме много хората на които им пука,но ако сме единни и си помагаме ще успеем.Тях поне някой ги е пожелал и ако успеем да ги изпратим няма да се налага да ги мислим-на хубаво място отиват,дай боже на повече душички такъв късмет.....