Здравей отново Финве!Малко ми е неудобно, че така обсебихме форума с нашия Мечо, но пък твоите отговори са полезни и за други, които имат малко кученце-например братчето Мъри.Мисля да пробвам да спи в стая на приземния етаж.Да го похваля-ходи до тоалетна в градинката или на еднократна пелена.Е, има няколко пропуска

, но общо взето се старае.Преди малко сам пожела да излезе на верандата и не иска да влиза!Обикаля си или лежи на нечии чехли.Явно в къщи му е топло.Идеята за клетка ми се струва ужасна, но сигурно си права.Засега е много малък и няма да го понеса да го сложа в клетка, но по-късно може би трябва да се поинтересувам откъде може да се намери такава.Между другото благодаря ти ,че ми отговаряш.
vilekula,
изобщо не се притеснявайте, че пишете за Мечо и питате. Напротив - аз съм ви благодарна, че вляхте каже свежа струя и развижихте доста позамрялата ни и безинтересна тема за породата. А и сте прав/а/, че въпросите/отговорите са полезни и за други, четящи тук.
Много е хубаво, че Мечо усвоява хигиенни навици (макар че маламутите са си чистоплътни по принцип и не обичат да мърсят местата, които обитават, ама има и изключения). Когато ходи навън, в момента като го видите, че се напъва да пишка или ака може да дадете своя измислена команда (например "Пиш") и като свърши работата да го наградите с лакомство и думите "Браво, Пиш" (ще се учудите какво магическо действие има тази команда

. И може да я прилагате когато искате да го накарате бързо да си свърши работата.
Това с приземния етаж мисля, че няма да е много успешно, особено ако е сам там и не ви вижда, чува и усеща (разбира се това е мое мнение, без да знам как са в действителност нещата при вас). На него неслучайно му е харесало на верандата. Защо не го научите да спи там? Маламутите много обичат да спят на възлови места, откъдето да имат поглед и контрол над всичко в къщата, кой влиза, кой излиза, че и да клюкарят кой минава по пътя

(разбира се пак трябва да се има предвид неговата сигурност). Когато се появиха бебетата на Фрея, у нас стана пренаселено в ограденото място и трябваше да изнесем Фини оттам, за да има достатъчно място за бебетата - и тъй като нямаме друго обезопасено място, го сложихме да спи под верандата, като се налагаше да го връзваме вечер, хем да не скита из двора, хем някой да не му направи нещо. Той беше безпределно щастлив, даже не се противи, че го връзваме - мястото е такова, че може да вижда и чува всички, да наблюдава голям периметър дори и извън двора, там му сложихме и сгъваемата клетка, хубаво покрита да прилича на къщичка. Другите маламути чакаха с нетърпение да ги пусна, за да се карат кой да влезе в този хубав дом, и който успее - не излизаше цял ден оттам

. А от тази зима, Финве се уреди да спи и на верандата, от което е още по-щастлив и горд - и това с разрешението на стопанката на къщата - моята майка
Колкото за клетката, ще ви кажа, че аз я купих доста късно, вече бяхме ходили на няколко изложби и ми писна да вървя непрекъснато с кучето до мен, то да ме дърпа, да се опасявам да не го нападне друго куче или той да нападне, бях в постоянно напрежение и след изложба и двамата се прибирахме грохнали и изнервени до край. Гледах по изложбите как другите участници слагат своите кучета в клетки, кучетата стоят спокойно, а стопаните могат да се разходят наоколо без притеснение и реших да купя такава. Финве беше на около 2 години тогава. Когато донесох клетката и я разпънах пред него бях доста притеснена, как ще го науча да влиза - та той изобщо не искаше да влиза в затворени пространства през врати! Но бях много приятно изненадана, когато като разпънах клетката той си влезе спокойно и легна, все едно цял живот е бил там. Веднага го похвалих и го наградих с лакомство, но не я затворих. Оставих клетката при него, да влиза и излиза когато си иска, за да свикне с нея. Е, сега като ме видят да приготвям клетката и я слагам в колата, настава такова вълнение и оживление. Веднъж се наложи да я ползваме за закарването на едно бездомно куче за кастрация, разпънах клетката и оставих отворено - като се върнах - гледам Финве настанен и готов за път, и нищо не можеше да го накара да излезе оттам. А като ходим на изложби - всичко е толкова лесно - покривам клетката с одеало, кучето е спокойно до излизането в ринга, не нервничи, не се дразни от безбройните кучета минаващи покрай него, спи и лежи спокойно.
Мисля си, че повечето които се противопоставят на клетките, си представят едно тясно пространство, но всъщност не е така - ако вземете най-големия размер, малкия сега Мечо ще се чувства като в апартамент там, и изобщо няма да му е тясно. А после като порасне ще може спокойно да ляга, да стои изправен и да се обръща в нея. И тъй като тя е метална, няма да се притеснявате, че ще я изгризе или отвори. И колкото е по-малък, толкова е по-лесно да се научи на всичко, на което искате да се научи.