Публикувано: 26 October 2009 - 07:49 AM
Хора, моля, ако някой има възможност за временен дом, нека се отзове!
Наистина всичко, което бе направено и се прави за тези животни ще излезе безмислено, ако постоянно ту една ту друга котка влиза в клиника заради заболявания. Каквото и да си говорим, мястото, където са сега, макар и по-добър вариант от дома на бабата - е неподходящо да се случи социализацията им както трябва, нито дори ваксинацията, защото как да ги ваксинира човек, след като постоянно има риск да не са добре здравословно.
Там няма как да има човек постоянно, който да ги наблюдава и да ги социализира. По цял ден и цяла нощ са сами, само когато ходим да им чистим и да ги храним - виждат хора, тогава ги и галим, но това е крайно недостатъчно! Не може да замени истински дом, където и емоционално и здравословно ще укрепнат. Тогава ще можем да говорим и за заминаване. Как да се случи това сега? Да, две от котките са вече много социални, но останалите три? Те все още се чувстват захвърлени и застрашени - не поддават на ласките, защото са на час по лъжичка, нямат време да се отпуснат и да приемат доброто човешко отношение. Те не са диви, домашни са и с поече търпение и необходимия ресурс ще се социализират така успешно, както и другите две. Та дори и дивите котанки се социализират, когато са поставени в подходяща среда - на мен ми се е случвало да социализирам котарак роден и израсъм навън - свикнал да бяга само, когато чуе човешки глас, а когато трябваше да го социализирам си беше вече голям зрял котак и въпреки всичко поддаде. Наистина приоритет е сега настаняването на писанките във временни домове. Те наистина не създават проблеми, толкова са тихи и кротки, знаят отлично къде да ходят по нужда, най-голямото им предимство е, че са големи котки и няма да правят бели, като мъниците - най-много по цял ден да спят и да мъркат.
Знаете ли, че когато ходя в Суходол, си тръгвам суперразстроена, защото черно-белият и трицветката толкова свикнаха вече с човешкото присъствие, че не ме пускат да си тръгна... Черно-белият последния път скочи на земята, когато си тръгвах и уви лапи около крака ми, не за да ме драска, а за да ме задържи да го галя още. Той толкова копнее за ласки, че когато галя братята и сестрите му идва и си бута главичката в ръцете ми, не ме оставя да мръдна без и той да се бутне да се гали, а мърка като реактивен двигател....Ако можехте само да ги видите, щяхте да ме разберете.... Миличките, изглеждат точно като деца в институция - изоставени по презумпция и просещи внимание и обич от всеки, който се докосне до малкия им затворнически свят....
Ако можех, сама бих взела една или две във временен дом, но нямам този ресурс, хората от форума, които ме познават, че споделям жилище с баща си, който е и негов собственик, ето защо ми е невъзможно да приютя някоя от писанките, но каквото друго зависи - съм на линия. Ходя в Суходол, а ако някой вземе котка временно, ще ходя и там, ако има нужда от подкрепа за носене за ваксинации и темподобни. И финанси каквито мога ще заделям, не са много, но пак е нещичко, капчица в морето....
Стига само да си подадем ръце и заедно да помогнем на тези сиротничета. Знам, че за големите котки, почти няма шанс, но с какво са по-различни? И те душа носят, и тях ги боли, и те обичат, и са много сладки и чувствителни, и много страдат, когато си нямат човешко същество да се грижи за тях и да ги обича....