За голдъна който беше убит от лекар!!!!!!!!!
#41
Публикувано: 24 September 2009 - 09:57 PM
Аз съм фен на идеята да се подеме кампания "Почисти след кучето си"!
Публикувах нова тема във "Ветеринатен кабинет" на dog.bg относно лошите клиники!
Интерсено ми е мнението Ви!
#42
Публикувано: 24 September 2009 - 10:12 PM

Мартин Малинов
#44
Публикувано: 24 September 2009 - 10:29 PM

Мартин Малинов
#45
Публикувано: 02 October 2009 - 09:54 AM
#46
Публикувано: 02 October 2009 - 11:21 AM
ПЕСЕН ЗА МОЕТО КУЧЕ
Тя тича свободна като горски пожар
и нейните зъби са страшни.
Тя много надменно извръща глава
и се усмихва с опашка.
Тя чува, когато тревата расте,
познава цвета на тъгата...
Тя има очи на пленена принцеса
и лапа на близък приятел.
Походка на скитник и господар -
земята е нейно владение!
...Но тя е родена да търси свой Бог,
а за Бог е намерила мене!
Тя вярва, че мога да я защитя
от цялата скръб на земята,
от злия съсед, от дъжда, от нощта,
от вятъра и самотата...
А аз се измъквам през задния вход,
зад вещи и думи се крия...
Какъв Бог съм аз, щом във този живот
не мога до край да съм силен!
Сгреши ли - с виновен, безмълвен въпрос
очаква присъдата свита -
с такова смирение в топлия нос,
с такава надежда в очите!
А мен ме ласкае лесната власт
законите сам да създавам...
Но тайно се питам: какъв Бог съм аз,
щом не зная дори да прощавам!
Тя може да чака с безкрайно търпение
ласката на моя поглед
и стига й даже нищожно парче
от моя хляб и моята обич!
А аз й подхвърлям - забързан, разсеян -
къс безразлична консерва...
Какъв Бог съм аз, щом не умея
да бъда наистина щедър!
Тя си шепне с нощта, тя флиртува с деня,
тя вдишва света без остатък,
леко тича по крехкия край на съня
и разбива с гърди тишината.
А аз се извръщам уплашен встрани,
скован в страхове и тревоги...
Какъв Бог съм аз, щом не мога дори
в сърцето си да съм свободен!
Но ако с безмилостно, грозно лице
съдбата поиска да страдам -
аз знам - с голи зъби и с голо сърце
пред мен тя ще скочи и в ада!
А аз ще отстъпя две крачки назад,
ще избягам далеч, ако мога...
Какъв Бог съм аз, щом притихвам от страх
зад олтара на нейната обич!
И излизам от там - развенчан, победен -
и я гледам виновен и мрачен:
Всъщност, виж - аз изобщо не съм съвършен,
и се питам какво ли очакваш...'', обаче
тя тича към мен като горски пожар,
тя с очи на принцеса ме гледа:
В моя живот се избира веднъж -
аз избрах да повярвам във тебе..."
...И тръгвам до нея с походка на Бог.
но в мен препъват се мислите сякаш...
Ах, защо ли не мога да вярвам и аз
тъй просто и щедро във някой?...
#47
Публикувано: 02 October 2009 - 12:03 PM
Благодаря Ви и за подкрепата през този месец, тя означава много за мен, защото почти всички мои приятели, които бяха до мен, не ме разбираха до край: "все пак това е само куче"
Таня
#48
Публикувано: 02 October 2009 - 09:32 PM
Пред перлените двери нека да остана!
Ще обясня- Свети Петър няма да се сърди ...
Дори без лай, без никому да преча ще те чакам-
в смирение, търпеливо- без да се помръдна!
Ще дъвча бавно звездния си кокал-
Та времето тук няма никакво значение ...
А сам да влезна там- без теб е немислимо!
То няма да е Рай, а цяло заточение!
неизвестен автор
Нямам какво повече да кажа....
#49
Публикувано: 24 October 2009 - 05:08 PM
Аз и моите близки преживяхме и преживяваме ужаса от загубата на нашето малко слънчице!
Тя беше оперирана в същата клиника М&M на Савова и Кисьова - операцията е абсолютно идентична, крайният резултат - също.
Първо, не направиха нито ПРЕДИ, нито СЛЕД операцията каквито и да било кръвни изследвания... От мои познати ветеринари разбрах, че това е абсолютно задължително преди всяка хирургична намеса, за да се види какво е състоянието на бъбреците, черния дроб и дали изобщо телцето може да издържи подобна драстична процедура...
Просто ни казаха - трябва да я оперирате, и ние се доверихме...
В следващите дни малката беше много зле - от цялото й телце течеше вода, не можеше да се движи изобщо, държахме я на колене в завивки, защото не искаше да яде, да пие водичка и гледаше с очите на човек, който е изживял нещо ужасно...
Телефонът на ветеринарката беше изключен, защото тя бе на почивка в чужбина!
Първата криза мина, закрепихме я с надеждата, че вече не я боли... така минаха месеци, а след тях започнаха тежките усложнения... мерех й пулса през час, правех й изкуствено дишане, не се отделях от нея нощем, беше ад...
заведохме я пак в M & M - нищо, тогава тръгнахме и по други клиники.
Съжалявам от цялото си сърце, че се доверих най-вече на Савова, а след това и на Кисьова.
Съжалявам, че потърсихме помощ и от Пейчиновски в "Синия кръст", където изобщо не ни помогнаха, а точно обратното!
Когато лекарите не са достатъчно компетентни и отговорни, когато съзнават, че са направили грешка или се страхуват, че може да са направили грешка, те отиват в най-крайните варианти, за да се оневинят, ако се случи най-лошото. А то неизбежно се случва, защото истинските ветеринари са малко.
Дълбоките ми подозрения са, че по време на операциите в M&M Vet не се подава достатъчно кислород, или изобщо не се подава, анестезията не е наред, мозъкът не се храни и това уврежда системи от органи...
За да си лекар, преди всичко и най-вече трябва да си човек - да знаеш какво е алтруизъм и себеотрицание, да знаеш истинския смисъл на думата "СПАСЯВАМ" и "ОБИЧАМ".
И не, времето не лекува, ако някой е бил част от теб и си е тръгнал не по своя воля, няма как времето да лекува.
Колкото повече дни минават, толкова повече малкото слънчице ми липсва.
#50
Публикувано: 23 November 2009 - 11:08 AM
Аз имах най-красивото момиче/което е обичайно-за всеки стопанин неговото си е най/-източноевропейска овчарка!
на 3,5 години й се преобърна стомаха и едни"докторки", просто я .... убиха!
За разяснение-не пиеше вода и не ядеше-а ТЕ я пълнеха с Глюкоза!
направиха й 4 пъти кръвна картина-незнайно защо толкова много...
Но кучето ми умря в локва повръщано-от Глюкозата!
Потърсих справедливост! Естествено-оправдания имаше, че ние сме си били виновни!
както и да е! Но май саморазправата си е валидна и до ден днешен!
Не че съм се саморазправяла,но доста си изкарах нервите! От болката,изпитана от загубата на здраво куче-пълноправен член на семейството,не се знае реакцията на стопанина!
Радвам се,че не аз,а друг пострадал стопанин им забърса по няколко шамара и им каза,че ще ги подпали-което стана наистина в последствие/може да е случайно-знае ли се/?
каквото повикало-такова се обадило!
Щом трепят кучетата на хората-няма защо да имат легални места за това-наречени клиники!
Извинявам се за острия тон,но дори и след толкова време-БОЛИ!
Вярвам,че все още има свестни доктори,макар и на пръсти да се броят!
А другите,които са си купили/явно/ дипломите-трябва твърдо да се отстранят!
Време е нещата да влязат в 21 век,а не в това отношение да сме в каменната ера!
Моля сериозно да редактирате поста си и в частност момента с шамарите и подпалванията. Можете да се оплаквате, но всяко нещо има граници!
мод

Elika [FONT=Times][SIZE=7][COLOR=blue]
#51
Публикувано: 23 November 2009 - 12:51 PM
Според мен трябва да преосмислите участието си в тази 'дискусия', тъй като полза от подобни изказвания няма. Искренно съжалявам за загубата Ви, но кучето няма да се върне, без значение колко лоши думи и пожелания ще отправите към въпросната лекарка.
Освен това, трябва да се замислите за това какво представляват лекарите по принцип - никой от тях не подписа договор, че винаги ще е безгрешен и че всяка негова намеса би спасила нечии живот (на домашен любимец). Не оправдавам лекарката, но пък кое Ви дава право да съдите? И какво според вас означава 'справедливост'?
Разбирам, че не сте доволни от услугите на въпросната клиника (разбира се, че няма и как да сте) - за това просто споделете вашият опит и се надявайте по този начин да помогнете на някой. Друго едва ли ще постигнете.
Отново - съжалявам за загубата Ви - не го пожелавам на никой.. Дано следващият Ви домашен любимец, както и на всички останали, имат по-добър късмет!
п.с.
До колкото знам има теми, в които се споделят негативни и положителни мнения за лекари/клиники. Там можете да споделите вашето, както и да се информирате за подходящи ветеринарни лекари.
#52
Публикувано: 23 November 2009 - 01:13 PM
каквото повикало-такова се обадило!

#53
Публикувано: 23 November 2009 - 01:44 PM
#54
Публикувано: 23 November 2009 - 01:54 PM
Здравейте! Много късно се включвам, но все пак....
Аз имах най-красивото момиче/което е обичайно-за всеки стопанин неговото си е най/-източноевропейска овчарка!
на 3,5 години й се преобърна стомаха и едни"докторки", просто я .... убиха!
За разяснение-не пиеше вода и не ядеше-а ТЕ я пълнеха с Глюкоза!
направиха й 4 пъти кръвна картина-незнайно защо толкова много...
Но кучето ми умря в локва повръщано-от Глюкозата!
Вижте, аз мисля че имате проблем с диагнозата.Не може куче с превъртане на стомаха да живее толкова дълго че да му вземат 4 кръвни проби и от глюкозата било повърнало( при превъртане на стомаха то не може да направи именно това).
Не мислете че защитавам колегите , които може и да не са си свършили работата както трябва , макар че за мен случая е непознат и аз не мога да давам мнение но твърденията ви за точно тази диагноза са смешни.
Аз искрено ви съчувствам за загубата на любимеца ви,но наистина който не работи той не греши.

Д-р Стефан Стефанов . бул.Пещерско шосе 15 ,гр. Пловдив тел. 032/64-06-06. ; 0888 389857.
#55
Публикувано: 23 November 2009 - 04:20 PM
Добре направихте, че писахте поне тук.
Знам въпросната клиника. Не съм търсила помощта им и дори не съм влизала вътре. От други собственици на кучета и котки зная, че там имало две млади, много симпатични и внимателни лекарки.
Можех и аз да се подлъжа.
Благодаря, че споделихте.
#56
Публикувано: 27 March 2010 - 12:00 AM
Времето мина, но болката остана. Остра, силна, същата, като в деня, когато я загубих.
Не знам какво стана с лекарките, предполагам, че още практикуват.
Страстите и емоциите подминаха, остана студен разум и много много въпроси, на които няма и да има отговор.
Много е тежко да загубиш своето кученце. Тежко е, защото в един момент това същество не е само "просто едно куче", то е най-добрият ти приятел, член на семейството, който те обича въпреки всичко, който те чака пред вратата когато излизаш, тежко дишайки, който те гледа с благодарни очи, когато го храниш, когато го галиш, който те боготвори за това, че се грижиш за него, който безумно ти се радва, когато се прибираш вкъщи, който просто те обича, за това, което си, затова, че те има, не искайки нищо в замяна.
Както вече писах, Белла ми беше сбъдната мечта. Дали е на по-добро място сега? Не знам.
Почивай в мир, моята красавица.
Все още те обичам, все още ми липсваш, все още те помня.
#57
Публикувано: 01 April 2010 - 02:48 AM
Когато моята питбулка беше на 5 месеца,изведнъж,буквално за два дена се разболя.Първият ден,само не искаше да се храни и спеше много.На втория ден сутринта,повърна.Взимам я,и отиваме до най-близкия ветеринарен кабинет.Там,млада свежа лекарка,и измери температурата,преслуша я с стетоскоп,изчисти и аналните жлези,и ни прати по-живо и здраво.Прибираме се в нас,и само след час,кучката започва да се изхожда доста рядко.Все пак може да не съм лекар,но съм израсла от малка с кучета,и виждам и разбирам,че кучето се влошава.Пак я вдигам,и пак при нея! Гледа го,преглежда го,мисли,и накрая заяви че-Внимание-кучката е урочасана!!!Нямала, видете ли,обяснение защо кучето е зле! Можело да ми е странно,но да..тя била урочасана!!! Кучката болна,аз рева като пребита,вярвам на всичко, разбира се/ама колко съм била куха/ и пак тичам.Ветеринарната лекарка/справка за казанлъчани-става въпрос за клиниката до Вакумната/ ми даде адрес на много кадърна врачка!! Хващам такси,добре че таксиметровия излезе любител на кучетата,и право на споменатия адрес.Там,една едра достолепна женица,бая на кучето

Разказвам Ви всичко това,за да не бъдете лековерни като мен! Исках да съдя лекарката,която така ме подведе,но се отказах.Първо съдя себе си,че съм била така наивна и съм повярвала.Но,човек от болка и желание да помогне на любимката си,вярва на какво ли не.Дано няма такива лекари,некомпетентни,незнаещи..защото човек и за сламката се хваща!
#59
Публикувано: 01 April 2010 - 09:36 AM
Да,белодробно заболяване,което се излекува много трудно и бавно.
#60
Публикувано: 02 April 2010 - 10:21 AM
Към Вашата болка се отнасям с уважение и разбирам, че имате съмнения. Въпросът не можеше ли да се предвиди това, не можеше ли да се избегне, щеше да тормози и мен, ако аз бях загубила кучето си.
На мен ми е интересно къде се загубихте Вие госпожо? Явно има много хора ,които са се изпатили от въпросната клиника и явно има много хора ,които са преживели същият филм на ужасите , но с други актьори.Не било уместно да се изказва мнение за хора ,които не познават..ми то разказите и резултатите сами говорят за въпросните лекарки.
Колкото до "егоизма" на стопаните...е извинявайте ,но е напълно естествено,че ще мислят само за техните кучета.Те преживяват болката , а не лекарките.