Агресия, доминантно поведение
#1201
Публикувано: 05 September 2011 - 10:42 AM
От точно един месец у дома си имаме пинчер ... Мъничка е , на около 70 дни ... обаче е много важна и мисля , че е дошло времето да си разменим шапките както се казва ... Като я взехме беше много кротичка ... естествено ! Нали всичко й е било чуждо ... както и ние самите ... До тук добре ... Отидохме и й купихме скъпо легло , скъпа тоалетна , скъпа храна , по-скъпи и хубави играчки ... искахме просто всичко да й е хубаво и да свикне с новостите ... Е , няма братко ! Само първите два дни си спа в леглото , после като намери една голяма плюшена мечка в стаята ни , заряза всичко и почна да спи отгоре й .. а тоалетната - нищо ! Купихме й от тези капки , които уж помагали кучето да се изхожда където трябва , но нищо ... Пишка и ака където й падне ... и честно ... в чудо се видяхме ! Но нещата не приключват до тук ... Тя започна много да си позволява ... хайде - малка , малка ... зъбки не знам си какво ... ама тя прекалява ... У дома често идват малки деца и ме е страх да не ги захапе ... Вчера бяхме на плаж с нея ... На тръгване три-четири дечица ни наобиколиха и почнаха да я мачкат и взимат ... Едното я взе в ръце и я цунка по муцунката , а аз умрях от страх тя да не си отвори устата и не дай си Боже да направи нещо ... Но усетих , че кучето е съвсем различно , когато не е у дома ... Имам чувството , че даже я беше страх от децата , подвиваше опашка и се опитваше да се скрие ... Когато я извеждаме на разходка също е много кротка , направо все едно не е нашето куче ... НО вкъщи не се трае дрисличката . Четох доста в темата ... Ние не и даваме да се качва по леглата , не й пускаме храна от масата ... и не я храним когато тя пожелае , а когато ние преценим ... Не минава първа , а след нас ... обаче е голяма кривотия ... Биехме я по едно време с вестник , като започнем да й се караме се крие под дивана и като види , че се обръщаме се показва и почва да лае ... Като й размахам пръст , карайки се , почва да лае ... Като й повишавам тон - лае ... С две думи - самата важност ... Искам просто да не хапе , посъветвайте ме нещо , моля ви ... Как да отучим животинчето докато е малко , за да нямаме проблеми като порасне ? Да продължаваме ли с биенето с вестник и какви други мерки да вземем ? Също така дере много лошо , въпреки , че сме й отрязали ноктите ... Та какво бихте ни посъветвали относно агресията й , хапането й , дрането ... а дори и относно пишкането и акането където й падне ? Благодарим предварително ! =)
#1202
Публикувано: 14 September 2011 - 01:23 PM
Vessy*, в 05 September 2011 - 10:42 AM, написа:
От точно един месец у дома си имаме пинчер ... Мъничка е , на около 70 дни ... обаче е много важна и мисля , че е дошло времето да си разменим шапките както се казва ... Като я взехме беше много кротичка ... естествено ! Нали всичко й е било чуждо ... както и ние самите ... До тук добре ... Отидохме и й купихме скъпо легло , скъпа тоалетна , скъпа храна , по-скъпи и хубави играчки ... искахме просто всичко да й е хубаво и да свикне с новостите ... Е , няма братко ! Само първите два дни си спа в леглото , после като намери една голяма плюшена мечка в стаята ни , заряза всичко и почна да спи отгоре й .. а тоалетната - нищо ! Купихме й от тези капки , които уж помагали кучето да се изхожда където трябва , но нищо ... Пишка и ака където й падне ... и честно ... в чудо се видяхме ! Но нещата не приключват до тук ... Тя започна много да си позволява ... хайде - малка , малка ... зъбки не знам си какво ... ама тя прекалява ... У дома често идват малки деца и ме е страх да не ги захапе ... Вчера бяхме на плаж с нея ... На тръгване три-четири дечица ни наобиколиха и почнаха да я мачкат и взимат ... Едното я взе в ръце и я цунка по муцунката , а аз умрях от страх тя да не си отвори устата и не дай си Боже да направи нещо ... Но усетих , че кучето е съвсем различно , когато не е у дома ... Имам чувството , че даже я беше страх от децата , подвиваше опашка и се опитваше да се скрие ... Когато я извеждаме на разходка също е много кротка , направо все едно не е нашето куче ... НО вкъщи не се трае дрисличката . Четох доста в темата ... Ние не и даваме да се качва по леглата , не й пускаме храна от масата ... и не я храним когато тя пожелае , а когато ние преценим ... Не минава първа , а след нас ... обаче е голяма кривотия ... Биехме я по едно време с вестник , като започнем да й се караме се крие под дивана и като види , че се обръщаме се показва и почва да лае ... Като й размахам пръст , карайки се , почва да лае ... Като й повишавам тон - лае ... С две думи - самата важност ... Искам просто да не хапе , посъветвайте ме нещо , моля ви ... Как да отучим животинчето докато е малко , за да нямаме проблеми като порасне ? Да продължаваме ли с биенето с вестник и какви други мерки да вземем ? Също така дере много лошо , въпреки , че сме й отрязали ноктите ... Та какво бихте ни посъветвали относно агресията й , хапането й , дрането ... а дори и относно пишкането и акането където й падне ? Благодарим предварително ! =)
Аз редовно чета форума, вече и без да коментирам и мнението ми е, че мнг от потребителите не са прочели основните неща, а питат за тях. Информация има не само в този форум, има списания, други сайтове.
Прочети тези теми Хигиенни навици, Курс обучение на малкото куче, 1, 2, 3, и така нататък. Това че си купила скъпи неща нищо не означава. Кучето ти, а и коетои да е, нито знае, какво са парите, за какво служат, нито пък ще се трогнат, че си дала маса пари за него. М/у команди и послушание разлика има и това, че знае команди, не означава, че ще те слуша.
Проблемът дори не е за тази тема и се надявам да не стигаш до нея де :). Твоето куче е още малко и имаш време да прочетеш това онова и да го приложиш, нали :)


#1203
Публикувано: 22 September 2011 - 02:14 PM
#1204
Публикувано: 03 October 2011 - 04:38 PM



#1205
Публикувано: 14 October 2011 - 09:50 PM
Преди седмица си взех куче- женско гонче. Взех го по обява от хора, които са го намерили, но нямат възможност да го гледат, а никой не е отговорил на обявите за намерено куче. Според ветеринара е на около 2 год. и няма никакви навици- нито хигиенни, нито на водене на каишка и тн. Предполагам, че са го гледали в двор на вън, а сега живее в нас.
В началото всичко беше ОК, но само за няколко дни стана агресивно към всички във вкъщи освен мен и сестра ми. Днес след като прочетох материалите от форума си отговорих на доста въпроси. Определено ще започнем да спазваме правилата по-горе и да се опитаме да и покажем мястото, но може би има нужда и от професионална помощ. Интересувам се горе-долу колко средства са необходими, ако потърся услугите на треньор на кучета? Колко струва едно посещение? Как и къде се провежда обучението и тн ....
Надявам се скоро някой да ми отговори, защото баща ми вече не иска кучето и имам нужда от бързи резултати.
#1207
Публикувано: 15 October 2011 - 02:35 PM
Шест годишния кокер - много свобода му давате! На какво се дължи страха от мъже, отскоро ли е, или винаги го е имало, макар и не толкова изявен? Как се отнася мъжа ви към него, тормози ли го, харесва ли го иска ли това куче? Разкарвате го, грубо казано, от леглото и "местата за привилегировани", няма да яде от масата. Ще яде само на неговото място, ще си спи на неговата си постелка, на земята! Ако не иска и ви се качва на главите - тотален игнор! Замислете се дали вие не го поощрявате несъзнателно, примерно като се настърви срещу мъжа ви, гушкате ли го за да го успокоите? Може ли да ви смята за негова собственост, колкото и гадно да звучи, и да ви пази! Забелязали ли сте да ревнува по някакъв начин! Ами с децата винаги ли е бил нетърпелив? Почнете да го учите на команди, награждавайте го, бъдете положителни!
Ротвайлерчето на 2,5 месеца, много странно поведение! Може ли да му е студено или некомфортно, на каква повърхност лежи? Само когато е с кокал ли се държи така или непрекъснато гледа да ви легне на краката? Кучето е малко и се чудя дали няма нужда от някаква близост и топлина на друго същество до себе си! Пробвайте да му оставите възглавница на земята до него или голяма плюшена играчка, за да видите, дари просто му трябва нещо, до което да е близо! Логиката ми е, че допреди да бъде взето е било с майка си и другите кученца, непрекъснато са се гушкали и са усещали присъствието си и после отива някъде другаде и мама я няма. Остава ли често само?
Пинчера на 70 дни, моля стопанката да не се засяга от мнението на isi_ar4i, защото в коментара й има логика и едвали е искала да съ държи грубо! Но наистина е факт, че цената няма значение, даже съм забелязала, че в един момент прекаленото внимание и прекалено многото играчки и лукс, им действат по обратен на очаквания начин! На моето куче му купувах сума ти играчки за кучета, въжета, топки, какво ли не, а той си играеше с един много стар плюшен Пинко розовата пантера и с пластмасови шишета! Явно е решило, че домът ви е негова собственост и вие барабар с него! Кучетата не се раждат научени как да се отнасят с деца, възрастни хора и тн. , вие трябва да ги научите! Не разрешавайте на децата да вдигат кучето, колкото и сладко да е, това може да го изплаши, не им разрешавайте да го целуват по муцуната, да доближават лицата си до нея! Нека го галят леко, за да свикне с детското присъствие, малчуганите често не си знаят силата, важи за деца и кучета, затова ги научете да общуват без да си навлизат в личното пространство, до степен, която може да изнерви кучето!
За другото куче, което проявява агресия към деца, кучета и е хапало вече, важи същото, кучето да сяда като ще го гали някой, да не го лигавят прекаленно, първо да подават ръка да ги подуши и да го галят под брадичката и по врата, а не да посягат да го галят отгоре по главата, защото това е доминантен жест и ако кучето не е уравновесено, може да реагира лошо! Не го пускайте свободно, коригирайте адекватно, според кучето!
Например ако коригирам моето куче физически, той се дразни и влошавам нещата, ако съм спокойна и му говоря всичко е ок! Ако при вас говоренето не помага, корекция на повода!
Женското гонче, явно смята вас и сестра ви за важни фигури, после е тя и накрая останалата част на семейството! Другите да се включат активно във възпитанието и да я "свалят" от сегашната й позиция! По трудно е ако оставят всичко на вас, но определено не невъзможно!
Най-важното е да не изпадате в паника и да ползвате положителни методи във възпитанието!
#1208
Публикувано: 15 October 2011 - 07:15 PM
Не разбрах игнора, как ще спре кучето да не вземе храна от масата, ако е решило !?

и
техните собственици

#1209
Публикувано: 15 October 2011 - 08:17 PM
#1211
Публикувано: 23 October 2011 - 05:36 PM
Осинових от улицата, млада питбулка на 7-8 месеца. От малко повече от половин година живее с мен вече. И то само с мен. Като малка още, си играеше със всички кучета, бяха големи тичаници и мазаници, и нямаше проблем. Но това е нормално за малко куче, когато по-голямо куче се приближи тя ляга по гръб или просто подскача около него игриво. Но от няколко месеца, забелязах, че женските, които са по-малки от нея (на възраст), не ги 'диша' много. Заплашва ги, щрака им със зъби, но не ги напада. Просто ги предупреждава да не се приближават. А ако някое реши да 'не я послуша' се е стигало до озлобено гонене, но пак без захапване. Не ръмжи, не лае, но им щрака. Особено ако играе с мъжко куче, някак ревнува сякаш от другите женски. (подчертавам, ако са по-малки от нея) И това прави проблем и вече се съобразявам и не я пускам да играе с кучетата, когато има женски. Което знам, че е лошо, тоест аз.. я лишавам от контакт със всички, заради няколко. Играе си с мъжки много лесно и без проблеми. Но днес, се 'скара' и на един мъжки, което много ме озадачи и ..вече се притеснявам. Знам, че питовете, имат проблем с агресията, вродено им е, и трябва много стриктно да се следи поведението им и да се контролира. (не ми е първо куче, имала съм много, всякакви породи, но все мъжки). Другото, което трябва да отбележа е, че може би е бременна, един месец ще стане скоро. Възможно ли е да е ..от хормоните, или? Много се старах, Джиа да израстне 'правилно', все пак я взех за да и предложа по-добър живот, а не за да се свърши със захапване на някое 'скъпо куче с родословие, което живее за да ходи на изложби' и аз да съм лошата, която трябва да си приспи кучето. Моля ви, за някакъв съвет. Започвам да се изнервям, когато я пускам да си играе, и тя сигурно го усеща и започва още повече да 'пази'. Иначе, проблем с хора, по-възрастни кучета от нея, деца, малки кученца, малки породи, котки- никакъв.
#1213
Публикувано: 17 November 2011 - 01:37 AM
Аз съм съвсем нова във форума и нямам особено голям опит с отглеждане и възпитание на кучета Реших да се допитам до опита ви, защото ИМАМ ОГРОМЕН ПРОБЛЕМ!!!! Проблема е с едногодишен кокер(мъжки), който подарих за миналата Коледа на майка си (за което вече ужасно съжалявам)...Горещо моля за помощ!! Проблема е следният: Тъй като майка ми е болна, а на всичко отгоре преди 2 години почина булонката й, и сметнах за добра идея да я зарадвам с домашен любимец - така, че по- малко да се чувства сама и по- малко да мисли за болестта си.... Знаех, че кокерите й харесват и без да проуча повече характера им - реших да взема малко кокерче за нея. В началот малкото мило кокерче просто лудееше и хапеше всичко което му попадне пред погледа - без оглед на това дали е живо или не. Отдаваха на темперамента му, прощаваха и смятаха, че е до време....Позволиха му всичко, което е недопустимо при възпитанието на едно куче... Година по- късно осъзнаха, че това не помага, дори напротив. До днес единственият човек от който кокерчето се респектираше и може би единственият човек, който не беше сериозно нахапан бях аз... Това обаче съвсем не се отнася до родителите ми ... Майка ми и баща ми го обожават и въпреки, че често са със рани от нахапване, въпреки, че у дома им вече спряха да идват гости (поради страх от нахапване), доскоро те не се отказваха от него, защото го обичат... От месец обаче, положението е непоносмо... Не могат да спят - защото често кучето не им позволява да си легнат в собственото легло или ако случчайно успеят някак да го прилъжат и да си легнат - не смеят да мръднат по цяла нощ... защото той им спи в леглото и се изнервя ако мърдат или стават през нощта... Ръмжи и хапе и при най- малкия повод за раздразнение.
Днес кокера нахапа жектоко майка ми по ходилото и се наложи да я водя на лекар... Тя е диабетик и само човек познаващ тази болест знае колко проблемна може да бъде една подобна рана...
Тя вече дори мисли за приют или дори за приспиване...и със сигурност изпитва страх да живее с него. Днес бях по- строга и резервирана с него и той започна да ми ръмжи и на мен... Прибрах го вкъщи - просто не мога да позволя да тормози вече майка ми. В къщи той признаваше доскоро само мен ( вече се съмнявам дори и в това). Ръмжи и хапе мъжа ми, а днес нахапа и дъщеря ми... Ние имаме немска овчарка на 4 години (също мъжки). Живеем в къща, а овчарката - през деня е свободна на двора и спи на топло в гаража вечер . Понеже не искам децата ми да живеят в срес - реших да събера кучетата - надявам се все някак да се разберат. Нашето куче е много игриво и доброномерено, но не знам дали ако малкият му се озъби - няма да му го върне...фатално... От друга страна незнам дали един кокер ще понесе по цял ден да е на двора при тези температури... В безизходица съм... нищо не разбирам от кокери - знам , че е разглезен и че е зле възпитан, но когато опитам да приложа методите за възпитание, които сме прилагали за овчарката - ефекта съвсем не е очакваният... Не знам как да го социализирам. Нуждая се от съвет на специалист.
Мисля да го кастрираме - ако това ще помогне - но честно ... съмнявам се. Моля дайте ми съвет - как да постъпя.
#1215
Публикувано: 07 December 2011 - 12:16 AM
#1216
Публикувано: 11 January 2012 - 08:02 PM
Не знам доколко това състояние е обратимо и дали е възможно да променим включително и отношението му към другите кучета.
Моля за някакви съвети и идеи
П.П. Ако ще помогне приемам препоръки за училище за кучета, което знаете, че работи добре
#1217
Публикувано: 15 January 2012 - 12:58 PM
grandmen, в 07 December 2011 - 12:16 AM, написа:
И аз имах такъв проблем с моето хъски, но го реших с повече търпение! Съмнявам се, че ще те ухапе, но ако го направи трябва да покажеш строгост и да я тупнеш по муцуната! Иначе моя като захапеше кокала и първо не можех изобщо да се доближа, затова правех размяна! Предлагах му нещо изкушаващо за ядене, за да пусне кокала и аз да го взема и понеже не може да има сто неща в устата пуска едното, за да вземе другото! Давам яденето, взимам кокала, казвам браво и връщам кокала! Тоест ти показваш, че като вземеш кокала, това не е наказание, а е за да й дадеш нещо друго и после й връщаш кокала! Имай предвид, че ще се опита да вземе бързо наградата и да захапе пак кокала, така че ти трябва да си по-бърз или да задържиш лакомството в ръка, докато не вземеш кокала! На моето куче кокала беше от най-големите и имах възможност, ако го е захапал от едната страна да го хвана от другата и държа и казвам ПУСНИ и тук вече се започва с ръмженето, което доста ме смущаваше, но ако се оставиш сега цял живот ще те манипулира с ръмжене, така че плана е постепено да придвижваш ръка по кокала към устата докато казваш Пусни тоест постепено си присвояваш кокала, и не се плаши дори и да те ухапе, тупни я по муцуната и почни отначало, ако трябва! В един момент няма да остане кокал и тя ще трябва да пусне, и тук моментално даваш награда и се радваш! И пак връщаш кокала! И почваш отначало! След няколко такива упражнения ще почне да пуска само като й кажеш пусни! При нея може и по-бързо да стане, понеже ръселите са по-изпълнителни . . . . Успех!
#1218
Публикувано: 05 March 2012 - 12:53 PM
Но е много страхлив още от мен, когато го повикам идва донякъде и ме гледа, а после което е доста не добре, ми обръща гръб и си отива нанякъде. След малко пак идва, застава до вратата на стаята, гледа и пак си тръгва. ляга си в легълцето, все едно там му е като защитно място. Като го викна му давам лакомство и му казвам Браво, независимо дали ще дойде след 5 или 10 минути. Много страхливо се приближава и когато вземе наградката побягва бързо и с уши назад. Живеел е с доста кученца и сигурно за това така реагира, но не съм убедена. Иначе е любопитен, но тръгнеш ли да си играеш с него, се плаши.
Храня го след като ние вече сме се нахранили,той дори и не иска да стой в кухнята в това време. души и обикаля из апартамента. имам дори чувството, че все едно не е много важно моето присъствие, въпреки че скимти, ако го оставя в спалнята.....но май, причината не е защото го оставям сам, а за това, че той иска да се разхожда из апартамента, а аз съм го ограничила. знам, че не трябва да го качвам при мен на дивана, но го взимам и го гушвам и той заспива в мен, след такива моменти се поотпуска малко и после е лигав и игрив като го закачам. Иначе е доста плашлив и недоверчив
Как да му помогна да се почувства по спокоен и не толкова стресиран?
Дали така ще му развия доминантно поведение?
Иначе това не ми е първото куче, имала съм дого аржентино и още едно чихи, но никога не съм се сблъсквала с подобен характер. Какво да правя?
Благодаря ви предварително
#1219
Публикувано: 14 March 2012 - 12:11 AM
#1220
Публикувано: 14 March 2012 - 04:55 AM
Какво се е променило, че е започнал да се държи с теб така. Какво е станало, преди две седмици за да отключи това поведение.
За да се държи така, нещо е станало. Някой нещо е направил или не е направил и в следствие на това, виждате резултата.
Сподели предистория, как е бил като е било малко кутре, има ли проблеми с други кучета. Общо взето каквото се сетиш го опиши.

и
техните собственици
