Здравейте, пак съм аз.

Ами да ви се похваля, че имам най-големия инат на света под формата на куче... Да повторя фактите - лабрадор, 2 месеца и половина, много добра, умна, любвеобвилна... дотук с хубавото. Каквото и лошо нещо да прави (хапе, качва се където не трябва, лае), когато й се скарам отговора е ръмжене и хапане. Най-големият проблем е хапането, защото е много силна и с всеки ден става все по-силна. Не искам да дойде ден, в който ще се страхувам от собственото си куче. Целите ми ръце са в рани. Изчела съм цялата тема, четох книги, гледам Сизър Милан. Считам се за информирана. Опитах всичко, шамари по муцуната, разтърсване за кожата на врата, "плач" от моя страна, игнориране, обръщане по гръб докато се успокои, дори съм й ръмжала. Реакцията е една и съща, дори да се успокои за няколко секунди - пак атакува. Имам чувството, че се опитва да се наложи. Вкъщи спазваме йерархията и правилата й.
От вчера имаме нов проблем. Тъй като порасна

вече може да се качва на леглото (където й е забранено). Цяла нощ сме си играли на следното: Тя се качва и ляга в краката ми, аз казвам "не" и я свалям. И така сигурно 100 пъти. Накрая помислих, че иска да е близо до мен, затова постлах един парцал до леглото и като си спусна ръката мога да я галя. Отново повторихме горното упражнение няколко хиляди пъти, като като я свалях я слагах на парцала и я погалвах. Накрая умното ми злато взе парцала, качи го на леглото и си легна. Сякаш ми каза "Ето, на парцала съм". Просто нямам думи. Естествено, пак я свалих.
Приемам съвети и акъли. :) Предварително благодаря.