[koniarska]

Предните ми две кучета бяха болонка,която почина на 13 години,после кокер шаниол,който също от старост почина,след него идва питбул,който сега живее при баба ми и дядо ми,с него не съм имала проблеми.Не знам просто защо така се получи при Арес,знам всички правила и въпреки всичко нещо куца,за това смятам,че имам нужда от треньор, с чиято помощ да подобря нещата с кучето си.Само за информация,майка му и баща му са шампиони на Сърбия, и въпр е,че ние го спасихме от стопанина му,тъй като искаше и него да го пуска да себие,та с хиляди уговорки успяхме да го купим.Взехме го на 45 дни.Иначе съдбата на другите кученца си представям каква е.Винаги съм била против борбите и експоатацията на животните по такъв начин.Това е ненормално е нечовешко.Само човек с отклонения може да гледа как разкъсват любимеца му.

[insomnia]

Без да съм специалист искам само да вметна - строгият нашийник за питбул не е добра идея - ако има ефект ще е за кратко, а и кучето може да се нарани. Настрана, че употребата е забранена вече. И друго - физическата корекция е важна част, но за пит далеч не е на първо място. Важно е кучето да разбира какво се иска от него, тогава няма да ви е необходима физическа сила и наградки, както при повечето породи. Всъщност нямате ли забранителна команда, когато прави нещо нередно? И движи ли се достатъчно?

[koniarska]

Извеждаме го по три пъти на ден,като вечер е поне час и половина навън,тича с гума 1км.,тъй като сега започнахме.Имаме забранителна команда,НЕ, но при мен като му сложа нашийника не действа,започва да хапе повода и да дърпа,нищо друго не приема.Просто аз като го разхождам наистина е ад, в къщи ме слуша,навън не.Как да го науча да ходим редом, при положение,че той не си пуска повода и ръмжи като луд.Да не говорим,че взех втори повод, той и него иска да докопа.Скача и хапе,каквото сдобара.Ръцете са ми в рани от него.И това само пр мен,както казах вече,при брат ми няма проблеми.

[Tali]

Ами според мен няма нужния респект или по- скоро уважение към теб. Брат ти повече го тачи.

[yasoo]

Здравейте,
както писах на предишната страница в тази тема проблемите ни бяха намаляли много но изведнъж от два дена насам се увеличиха адски :(
Две седмици процедирах с отнемането на чинията му когато заръмжи а вече ако случайно се отпусне и започне със злоба да ръмжи го тръшкам на земята и задържам докато не се усмири нищо че той се озлобяваше все повече и повече. До преди няколко дни положението се беше нормализирало. Съвсем беше намаляло ръмжането или по скоро приличаше на грухтене  ;D ноооо......
Онзи ден изведнъж малкия стана адски агресивен, още при подаването на чинията оголва зъбите и започва адско ръмжане и непрекъснато понечва да хапе и то много настървено. Тръшна ли го на земята започва да се мята като обезумял и с невиждана до сега злоба се опитва да ме захапе. След някой и друг шамар като изяде докато е притиснат на земята даже се напикава от страх но продължава все по и по и по настървено да се мята. Днес пък даже на два пъти през деня докато си играехме му подавам няколко гранулки, щом ги изяде наведе глава започна да ме гледа в очите и заръмжа.

Стигнах до извода, че от тръшкането на земята и от пляскането с вестник той се озлобява все повече и повече :( Както бях написал в мой пост на по предишната страница метода с подхвърляне на лакомство ама грам не подейства :(  Дайте съвет как да процедирам, че съм се хванал за главата направо  :- кучо със всеки изминал ден става все по агресивен.

[Dara]

Първо - ЗАБРАВИ ВЕСТНИКА, това е най-голямата глупост, не знам от къде е дошла безумната идея да се удря куче с вестник. По същия начин ми е смешно като дават черупки от яйца вместо калций.
Второ - храна на кучето се дава само когато е спокойно. Държиш купата и не я даваш докато кучето не е спокойно.
Започни да го обучаваш. Прости команди - седни, ред, легни - кучетата обичат правилата и ясно установеният ред в глутницата.
Извеждай го на дълги разходки, където си играй много с него и използвай упражнението "Следвай лидера".

Струва ми се, че има нещо, което не споделяш с нас. Може да ти се струва незначително, но няма начин да няма някое ваше действие, което да провокира агресията. За да се разбере какво е обаче, трябва да се види кучето и как вие общувате с него.

[yasoo]

Dara, благодаря за отговора, но явно не си прочела постовете ми от предишните страници с които започнах тази тема.
1. За пердаха с вестник е малко относително, когато имам под ръка го шляпам с него а когато нямам с каквото ми попадне около мен по двора или направо с ръка.
2. Подавам команда "седни", слагам купата на земята, изчаквам поне минутка и чак тогава му казвам "яж"
3. Командите седни, легни, ела тук, не, на място и яж си ги изпълнява без никакви проблеми вече (единствено в парка като е с други кучета е малко като кон с капаци ;) ).
4. А на тема разходки кучо по принцип живее на двора та по цял ден търчи и всеки ден ходим в парка за по поне 1,5-2часа

Мисля, че съм споделил абсолютно всичко вече в последните си 5-6 поста :)

[Dara]

Тук има противоречие:

Цитат

Онзи ден изведнъж малкия стана адски агресивен, още при подаването на чинията оголва зъбите и започва адско ръмжане и непрекъснато понечва да хапе и то много настървено.

и

Цитат

Подавам команда "седни", слагам купата на земята, изчаквам поне минутка и чак тогава му казвам "яж"
3. Командите седни, легни, ела тук, не, на място и яж си ги изпълнява без никакви проблеми вече (единствено в парка като е с други кучета е малко като кон с капаци  ).

[Huskypower]

Цитат

Тръшна ли го на земята започва да се мята като обезумял и с невиждана до сега злоба се опитва да ме захапе. След някой и друг шамар като изяде докато е притиснат на земята даже се напикава от страх но продължава все по и по и по настървено да се мята.

Според мен сте прекалирли с това "тръшкане на земята". Необходимо ли е?
И така кучето при вида на храната очаква да последва битка, тормоз .... до напикаване...
Изградило е условен рефлекс и иска да се защитава.

[shadow]

Наистина е трудно да се прецени от разстояние къде е проблема. Но от постовете ти се разбира, че ти превръщаш корекцията в борба между теб и кучо. Не трябва да е така.
С риск да се повторя, упражнението е следното- даваш купата, казваш "седни", последвано от "Яж". Остави го да похапне малко и иди до купичката. В момента, в който изръмжи, кажи рязко "Не" и го обърни на земята. Но не със злоба, това не е силова корекция, а демонстративна. Хващаш с една ръка за врата, с другата му притисни дупето, така че да не шава. Така няма да изпитва болка, че да се превръща цялата тази процедура в битка.. Ти също трябва да си спокоен и адекватен, а не ядосан. И така, чакаш докато не спре да се съпротивлява и не се отпусне. Тогава го похвали, погали го и му дай да папка.

[Huskypower]

Цитат

В момента, в който изръмжи, кажи рязко "Не" и го обърни на земята. Но не със злоба ....

за мен това е крайна мярка. Ако кучето послуша това "не", не е необходимо прилагането на сила. дори и да не послуша от първия път ще го кажа втори път още по строго и ще взема храната. като спре да ми ръмжи ще я дам. От разстояние не мога да преценя ситуацията, но бих стигнала до хващане на кожата на врата с последващо изгонване и игнориране. после като се успокои ще го викна все едно нищо не е било с весел тон и пак ще предложа храната. храненето на кучето все пак не трябва да се превръща в драма.

[yasoo]

Цитат

Тук има противоречие:

Честно да си кажа не виждам каде е противоречието  :rolleyes: До онзи ден всичко си беше на ред и изведнъж започнаха проблемите. До преди това винаги съвсем спокойно започваше храненето и то само след подадена команда. Преди два дена малкия нещо изведнъж прищрака, ни приемаше ни предваше, командите пак си ги изпълни, но този път съпроводени с ръмжане.

Цитат

Според мен сте прекалирли с това "тръшкане на земята". Необходимо ли е?
И така кучето при вида на храната очаква да последва битка, тормоз .... до напикаване...
Изградило е условен рефлекс и иска да се защитава.

Точно до този извод стигнах и аз, май наистина съм попрекалил и той за това се е озлобил

Цитат

С риск да се повторя, упражнението е следното- даваш купата, казваш "седни", последвано от "Яж". Остави го да похапне малко и иди до купичката. В момента, в който изръмжи, кажи рязко "Не" и го обърни на земята. Но не със злоба, това не е силова корекция, а демонстративна. Хващаш с една ръка за врата, с другата му притисни дупето, така че да не шава. Така няма да изпитва болка, че да се превръща цялата тази процедура в битка.. Ти също трябва да си спокоен и адекватен, а не ядосан. И така, чакаш докато не спре да се съпротивлява и не се отпусне. Тогава го похвали, погали го и му дай да папка.

Точно така процедирах последните седмици, едно към едно си описал процедурата. Единствено на няколко пъти се случи и да го понашамаря ако прекали с буйстването.

[shadow]

Цитат

Цитат

В момента, в който изръмжи, кажи рязко "Не" и го обърни на земята. Но не със злоба ....

за мен това е крайна мярка. Ако кучето послуша това "не", не е необходимо прилагането на сила. дори и да не послуша от първия път ще го кажа втори път още по строго и ще взема храната. като спре да ми ръмжи ще я дам. От разстояние не мога да преценя ситуацията, но бих стигнала до хващане на кожата на врата с последващо изгонване и игнориране. после като се успокои ще го викна все едно нищо не е било с весел тон и пак ще предложа храната. храненето на кучето все пак не трябва да се превръща в драма.

Ако послуша "не"-то, разбира се, че не следва корекция. Даже напротив- хвалим песа. Не съм се изразила, както трябва.
Но от това, което чета в постовете на Ясуу, ми се стурва, че на кучето не му пука много много от това "не" и ще се наложи да го коригира по гореописания начин. Познавам аборигенните породи по-добре от другите. Ако при другите има различни от този методи, то тук компромиси не трябва да има.
П.П. Навън нека игрите със себеподобни да са една част от разходката ви, но не и  през цялото време да е с тях. Обърни внимание на контакта човек-куче. Работи с него на дълъг повод. Изисквай изпълнението на команди и го награждавай. Нека види, че за него няма нищо по-хубаво от общуването с теб.  :blink:

[mil_]

Видях този малък пух веднъж. Не че успях много да наблюдавам, но сладурът е наистина малък и наистина силно доминантен, изводите ми са от поведението спрямо батковците. Във всеки случай е най-доминантният малък пух, който някога съм виждала. Мисля, че съветите на Shadow са на място.
Аз си признавам, че не се чувствам способна да давам адекватни съветни относно обучението на кавказец и мисля, че стандартните методи не са подходящи за тях. Във всеки случай имаше един в училището на Руми, стопанинът му правеше всичко както трябва и беше силен характер и въпреки това нямаха напредък, той не можеше да върви редом без да налита на другите кучета. Също така съм виждала и желязно обучен кавказец. Мисля, че от най-голяма помощ могат да бъдат именно стопани на кучета от такъв вид породи.

[Dara]

Съгласен съм с Huskypower, че храненето не трябва да се превръща в борба и неприятна процедура. Оставам обаче на мнението, че трябва да се разрешава на кучето да се храни само когато е спокойно и не охранява храната си. Има начини как да доминираме над кучето и без да го тръшкаме, обръщаме и държим по гръб.
Може например когато кучето яде да застанем отстрани до него и лека полека да застанем между него и паницата, така би направило доминиращо куче.

[lizata]

Здравейте от мен. Не отдавна бях писала за агресията спрямо храната на моето куче. Мил, ми предложи да му хвърлям лакомства докато яде от разстояние, като постепенно намалям тази дистанция. Е... не помогна.
Все пак- грешката е в мен, не в него. Не успях да го възпитам като малък за тази пуста храна...
Все пак обърнах края- разбрах, че с караница и сила нищо не се постига поне при моя. От няколко месеца насам, не съм му се карала, нито пошляпвала. Ако направи бела, му стискам ухото за 2-3 секунди и го карам да легне наказан. Това помагаше. Сега ме слуша сравнително повече, отколкото преди. Идва като му извикам, не се прави на глух.
Странното е, че когато яде, ако мина и го бутна или му докосна купата с крак, ръка... не реагира. Нито ръмжи, нито нищо, продължава да яде. Но ако го направя съзнателно, поглежда ме, почва да ръмжи, като увеличава децибелите, ако не се махна... Дори веднъж след такъв опит да стоя около него и да му подавам лакомства, ме захапа за ръката. Нищо ми няма, понеже не искаше да ме нарани. Стисна ме малко по- силно и ме пусна... Не искам да рискувам, защото като нищо може да реши и да ме захапе...
Ако отиде да яде без мое позволение, извиквам му "Марш оттук" и взимам купата. Въпреки малкия страх, който се таи в мен докато взимам купата. Тогава също не смее да ръмжи...
Странно държание има. Вече не знам какви методи да използвам, за да предотвратя това пазене на храната...

п.п. Опитах също метода на Милан - пазиш купата с крака и не даваш на кучето да яде от нея. Нерон много се чудеше какво правя и с упоритост се опитваше да си навре главата между краката ми, за да яде. След като изръмжа, вдигнах купата и му казах "Не". Дадох му да яде след половин час, като повторих процедурата и тогава не ме изръмжа. Похвалих го и му дадох лакомство.

[mil_]

Нека се изясня какво имах предвид с тези лакомства.
Не помня вече как точно съм го описала. Те не могат да излекуват доминантност. Те могат да бъдат само съпровождаща терапия, която да понижи дразнимостта от приближаване на човек по време на хранене. Подобна терапия е например сипването на малко количество храна и като свърши - приближаване за да се добави следваща шепа.
Просто хранителната агресия има различни лица. Не винаги е доминантност, среща се у абсолютно недоминиращи кучета и тогава тази терапия би помогнала. Предполагам съм те помолила да пишеш резултата, но го виждам чак сега.

При yasoo е чиста доминантност.

[lizata]

Не съм твърдяла друго... Това имах предвид, явно не съм се изразила както трябва.  :rolleyes:

п.п. Да, писахте ми  да кзвам как върви всичко, но исках да видя след колко време ще има резултат. Има малък, който разбира се не е незначителен. Може би с времето ще успея да му покажа кой е "шефа" и кой дава храната, но ...
Според вас, може ли да се коригира това поведение и да се свали до нула ръмженето и пазенето на храната?

[yasoo]

благодаря Ви на всички за отговорите :)
но все пак стигам до извода и след днешните хранения че тръшкането на замята не е от полза в нашия случай, даже положението става все по зле.

[shadow]

Цитат

благодаря Ви на всички за отговорите :)
но все пак стигам до извода и след днешните хранения че тръшкането на замята не е от полза в нашия случай, даже положението става все по зле.

Тогава прави каквото знаеш. Само да вметна- познавам човек, който си храни песа с лопата през оградата. Надявам се, че няма да стигнете дотам.  ;)