[Huskypower]

jujkavn твоето кученце е още малко. не зная каква порода е , но според мен те приема за равна в момента и си позволява да пробва зараждаща се доминантност. или просто приема нещата на игра и не прави разграничение. Ако му мине номера, дори само веднъж, следващия път става все по уверено и така започвате един "спор" Сега е времето да работиш по този въпрос, да го коригираш , да не го толерираш, да не го оставяш да бъде на неговото, без излишен тормоз. Всичко трябва да е кратко и ясно. Успех!

[bushkata]

Цитат

До сега съм имала само едно кратко спречкване, може би проба за доминантност преди 4 години, но аз не толерирам такива неща.

Как реагира тогава?

[Huskypower]

Пресякох го веднага и дадох да се разбере, че така не се прави. В същност наказаната беше тази, която го започна т.е. Рона се изрепчи на Астра и хитро използва момента това да се случи на вън, така по-далечко от мен. После ден-два се гледаха на криво, като се разминават малко като на пръсти чат-пат и това беше. После Ванеса /която дойде по-късно и вече голяма/ и с влизането  у дома ръмжеше на Астра /по скоро притеснена, от колкото т агресия/ но се разбрахме и с нея, че така не се прави  :blink: тогава Ванеса и Рона също се ръмжаха, като се разтичат и попрекалят със скоростите и кой е по-по-най - видгаха гребените и се ръмжаха, като че ли се псуват и толкова. И сега го правят от време на време, нещо като игра, тяхна си. Но аз не давам кучетата ми да се ръмжат по между си. И винаги съм на щрек в такива моменти, защото си мисля, че лесно ще стане кавгата и после трудно ще се оправяме. Дето има една приказка - "секунда невнимание, цял живот мъртъв"

Принципите в къщи са, че всички живеят заедно, нищо не се дели, забранено е нещо да се дели, защото има за всички. Всички получават еднакво и никой за нищо не се бори. Правилата се налагат от мен и други шефове няма. До сега при мен това работи. Макар че има едно куче, което е с известни привилегии, но никой не ги оспорва, дори няма претенции.

[bushkata]

Хах, познато, особено това с "псуването" - доста пъти ми се е случвало непознати да се държат така, докато се разберат кой къде ще е.
И все пак казваш "дадох да се разбере, че така не се прави". Това ми е най-интересното - как реагираш точно? Живееш с доста кучета, както и аз и аз това ми е интересно.
Аз обикновено в тазкива моменти казвам рязко, тежко и високо "я да видя вие какви ги вършите" или някоя подобна глупост, но е факт, че схващат от тона ми, без значение какво говоря и свалят гребените и опашките, разминавайки се тежко-тежко и с погледи, които казват "по-късно ще решим спора, като се махне тая!".  ;D

[Huskypower]

Да именно такова нещо правя и аз, но винаги към конкретен виновник. Когато усетят, че съм ядосана те се насмитат, защото на всеки някога за нещо се е случвало да изяде по някой шамар. Но използвам предимно тон и "не", понякога викам повечко, ако някой нещо много ме е ядосал с някоя беля. Не се притеснявам, като ги оставявям сами и излизам. Дано караме все така.

[bushkata]

:palec: Общо взето едно и също значи. Хубавото е, че върши работа.

[jujkavn]

Huskypower благодаря за мнението. Ако погледнем от страната на игра без разграничения, в коя възраст ще почне да схваща, че ме боли когато си играе с мен?
Ние снощи открихме Америка :->) Бях му взела един кокал за гризане и Макси го беше поизял само от едната страна. ПЪк то като гризе кокъла и става мекичко на това място. Споделих на майка за проблема с Макси, и тя предположи, че го сърбят зъбките ( все пак е имала бебе знае как е  ;D )
Таа... взех кокъла и кучето започна да си "чеше" задните зъбки с него на вече изгризаното и меко :) Гледката беше неповторима, трябваше да направя снимки :) Толкова сладко изглеждаше, ама много го сърбят ей! 2-3 часа само чесане братче :wub:

[mil_]

За тесните места и вратите ще кажа същото като hihik.
Не е нужно кучето да се учи на това, но минаването на човека винаги пръв му напомня неговото място.
За мен това е тест дали кучето признава стопанина си за водач. Реджо започна да изчаква аз да мина първа чак когато успях да постигна някакъв авторитет пред него чрез съвсем други действия. Абсолютно същевременно започна да ми прави място когато искам да мина оттам, където се е проснал, или когато седна на дивана, на който си е полегнал.
Водачът решава накъде ще се ходи. Той води винаги. Иначе нямаше във впряга да е толкова важно кое куче тича най-отпред  ;)

С това не искам да кажа, че твоите кучета не те признават за водач, но ти не обръщаш внимание на една от водаческите си функции. Много хора пренебрегват тази малка подробност, дори предпочитат кучето да върви пред тях, за да имат поглед. Отношенията между човек и куче са специфични и не са точно като тези в глутницата. Но използването на някои практики от глутницата може да ни улесни в завземането на властта, какъвто е и смисълът на това профилактично действие. В това няма нищо пресилено.

[jujkavn]

Би ли говорила малко по-конкретно за специфичните отношения и това как го правиш  :blink:

[Huskypower]

Цитат

За тесните места и вратите ще кажа същото като hihik.
Не е нужно кучето да се учи на това, но минаването на човека винаги пръв му напомня неговото място.
За мен това е тест дали кучето признава стопанина си за водач. Реджо започна да изчаква аз да мина първа чак когато успях да постигна някакъв авторитет пред него чрез съвсем други действия. Абсолютно същевременно започна да ми прави място когато искам да мина оттам, където се е проснал, или когато седна на дивана, на който си е полегнал.
Водачът решава накъде ще се ходи. Той води винаги. Иначе нямаше във впряга да е толкова важно кое куче тича най-отпред  ;)

С това не искам да кажа, че твоите кучета не те признават за водач, но ти не обръщаш внимание на една от водаческите си функции. Много хора пренебрегват тази малка подробност, дори предпочитат кучето да върви пред тях, за да имат поглед. Отношенията между човек и куче са специфични и не са точно като тези в глутницата. Но използването на някои практики от глутницата може да ни улесни в завземането на властта, какъвто е и смисълът на това профилактично действие. В това няма нищо пресилено.

Авторитет имам достатъчен, в къщи няма демонстрации на налагане, просто защото не са нужни. Кучетата ми винаги минават пред мен на излизане, винаги вървят пред мен на ветрило и всичко това е за мое удобство. Ако някой е легнал не където трябва го прескачам или побутвам да се махне. Той става и се отмества съвсем нормално. В къщи и на вън просто има неща, за които има ред. Всичко е на принципа приятелство и разбирателство. Никой не ги оспорва и изобщо останалото е на принципа "прави каквото искаш, стига да не пречиш на другите"
Явно не съм попаднала на някое "чепато" куче, но хъскито по природа не е такова. А като се стигне до там - във впряга кой ще тича отпред - това го казвам аз. Фактите просто се приемат, не бих търпяла оспорване.
Но когато е на лице проблем, с който аз не съм се сблъсквала още, вероятно е и да има ефект.
За себе си и моите кучета мисля, че ако сега изведнъж започна да минавам, излизам и влизам първа, първо никой няма да го оспорва и второ ще приемат промяната на реда. Това - да минават първи при мен е установен ред, а реда се установавя от водача. За това аз не виждам нищо особено в това дали ще излизат или влизат първи или последни.

[mil_]

Особеното е това, че в кучешкия свят има голямо значение кой минава пръв.
Това, че във вашите отношения ти решаваш да бъде другояче, не променя този факт.
Не че е голям праз, но не е и без значение, особено за онези, които тепърва разпределят йерархията в своята глутница. Да минаваш пръв не е самоцел, а средство да постигнеш по мек начин водачество, една от многото фрази, които съставляват кучешкия език. Щом си го постигнала без това средство - ОК, на друг може да помогне.

Също така те не са устроени така, че да са равни. Те са йерархични. Това, че ти си в състояние да въвеждаш ред, който наричаш равенство, е възможно именно поради факта, че не те приемат като равна, което всъщност е целта на задачата. Именно способността на кучето да приеме за висшестоящ в йерархията човека го прави толкова незаменимо.

[Victoria]

Имам въпрос.
Не съм сигурна, че проблемът ми е точно агресия и доминантно поведение, пък и силно се надявам да не е.
Кучето е на 2 месеца и 20 дни, хъски, женско.
Знае "седни", "не" и "ела". Но когато и кажа не/седни джафка, ако не и изнася. Не ръмжи и не усещам кой знае каква злоба, но си лае в стил "защо пък да го правя?" (Аз съм права, тя ме гледа отдолу, поджафка и накрая си сяда/спира)
Без дразнители си ги изпълнява, но примерно както бяга и е изморена и спира да пие вода си я изплисква (жадна е, горещо и е)и аз и казвам не спира(или не посяга, ако съм я хванала точно в момента след като е пила и преди да започне да се плиска), но джафва няколко пъти недоволно.
Ако прави нещо нередно (което не искам да прави)  и я спра и и кажа СЕДНИ, също джафва, преди да седне. Въпроса ми е - да и казвам ли браво/да и се радвам ( все пак е направила това, което искам, а е малка и тепърва започваме с учене на команди) или не? Как да покажа, че това джафкане (опит за доминантно поведение?) не е правилно, без да я обезсърчавам и въобще да не изпълнява команди?
Целта е да слуша предимно мен ( а не аз да съм за игра, а тя/родителите ми да са по-авторитетни, засега не смятам, че съм я изпуснала), тъй като предимно аз ще се занимавам с нея- разходки...
Родителите ми са инструктирани да не я разглезват, спира, когато и кажат НЕ, а със "седни"/"дай лапа" нямат много успех ( но и те започват със Седни(ако тя не седне)=> Седни моето момиче => Сядай => Хайде дупето да седне ... или Дай лапа/дай лапичка, вдигни лапичката, кажи здрасти ... та не съм много сигурна дали тя въобще разбира)

[mil_]

Нали постигаш изпълнение на командата? Това е. Постигай го винаги и протестите ще престанат.

[jujkavn]

Kак да покажа на кучето ми, че когато си играе с мен ( когато ме хапе ) ме боли ?
МОЛЯ ВИ, кажете ми как да постъпя, защото това се превръща в любима "игра" за него. Хапе ме безразборно и въобще не обръща внимание на думите " НЕ !!! " трябва или да му хвана главата и да я залепя за земята и да го държа докато се успокои или да го затворя на терасата, за да остана малко на спокойствие или да бягам от него..  :rolleyes:
Примерно когато се обличам ми хапе дрехите (  най-вече чорапите ), а когато вече съм облечена ( в къщи с по-широки дрехи ) ми хапе панталона и дърпа.. не мога да си го обясня. Целите ми ръце, крака са издраскани.
Дайте ми съвет как да постъпя с него, моите алтернативи се изчерпаха :(

п.п кученцето е на 2 месеца и половина и ще става голямо, майка немска овчарка, баща черна немска..
вече бях писала относно този проблем...
имаме си кокали, които гризкаме с удоволствие, защото си чешем венците с тях, имаме си хубава храна и ни ни хранят добре както и излизаме на разходки и му обръщаме внимание, но стане ли въпрос за игра с мама Жани ставаме лошо хапливи  :huh: :(

п.п.п  Как да покажа на Макс, че аз съм шефа? Когато сме навън ме слуша и върви само до мен, но щом си играе по този начин, значи не ме има за много важна? Само аз му отделям внимание, и само аз го гледам / храня, чистя, разхождам, игра/
Как да му спечеля доверието и авторитета? Приятеля ми го вижда много рядко, но като го гледам има повече респект към него, отколкото към мен.. Не се държа лошо с него, дори напротив, но съм в пълна мъгла относно тези въпроси по-горе  :(

[shadow]

Въпросите Ви са задавани минимум 20 пъти. Четете.

[vikt0r]

Имам въпрос

Имам женско куче,което като си сложа раката и се качва....иии се прави на мъжко,ако разбирате-това признаци на доминантно  поведение ли е?

Извинявам се,че питам ,защото някъде беше писано ,но не мога да го намеря

[dmm]

Да. Опитва се да ти се прави на шефка. Не й го позволявай. ;)

[vikt0r]

Мерси за отговора.Какво по точно трябва да направя.Ето например по това време полудява -почва да скача, да лае (това е почти всяка вечер )и я взех да я успокоя, но като я взех почна да ме хапе и и се скрах ,не спря,ударих и едно леко шамарче ,но се ядоса още повече и като и ударих леко по дупето посегна да ме ухапе.Хванх и муцунката ,но почна да се мята и не я удържахи- пуснах в коридора не че на нея и пукаше.Иначе като хапе само лапа- ;D не стиска.Тези номера минават само на мен...сигурно разбира,че съм дете

[dmm]

Разбрала е, че при теб й минават номерцата и си прави каквото иска. Трябва да смениш подхода.
Прочети цялата тема отначало до край . Много неща са изписани и по-лесно ще откриеш отговори със съвети какво да правиш. Ако нещо не ти е ясно пак - питай. ;)

[vikt0r]

Цитат

Какво ме притеснява обаче: Когато го вдигна, за да го пренеса /на този етап се налага  b) /, той се опитва да се извърти и да ме захапе. Днеска дори ръмжеше сериозно при това, така че по-вероятно не е игра.
Не знам дали постъпих правилно, но го свалих на земята, търкулнах го по гръб и му говорих строго в тази му позиция, докато се предаде и спря да ръмжи. След това го пуснах и излязох от стаята, а малко по-късно го извиках и го погалих. r)

Ние имаме същия проблем и действаме по същия начин,но когато я обърнем по гръб се ядосва още повеча.Има ли някакъв друг метод