[Galiadogs]

Inesome,един бърз въпрос,кучката ти кастрирана ли е?Струва ми се,че поведението й може да се обясни с фалшива бременност.

[lonesome]

Не е кастрирана, но в момента има и други здравословни проблеми и си мисля, че докторите щяха да забележат, пък и аз все я поща оттук - оттам, все гледам да не би да е разгонена нещо, но няма никакви подобни признаци. Тази вечер като и се освободи възможност да се добере до възглавницата пак я възседна. Аз се настаних до нея и при всяко мое движение, независимо накъде беше насочено, тя оголваше зъбите и ръмжеше заплашително, дори веднъж се опита да ме захапе предупредително.

[Galiadogs]

При хормонален дисбаланс има подобни прояви.''Заравяне'' и пазене на играчки,предмети.Добре е да направиш консултация с вет.

[HRISI_1084]

Извинявам се ,че повдигам пак въпроса,но при нас положението вече излиза извън контрол.преди време писах,че кучето ми -мъжко,кокер на 1 год и 6 мес.започна да налита на бой ( все още бяха инцидентни случай,при което му се карах и го наказвах).сега обаче вече е ужасен,видили друго куче веднага му се катери отгоре като слага предните си лапи върху врата му,т.е стремеж да се наложи.ако не легне започва да го ръмжи и следва схватка.дори вече беше нахапан.по принцип вече се стремя да го отдалечавам от другите кучета,но когато те ни видят и дойдат резултатът е същия.страхувам се понеже се срещаме само е едри породи.знам,че той сам  е виновен,защото ги предизвиква по този начин,но как да процедирам?като го видя ,че започва да се качва давам команда "не" и "ела тук",идва ,но първоначално си прави оглушки и ако другото куче е по-толерантно се разминаваме.стигнах до там,че като видя човек с куче и го връзвам и им обяснявам проблема ,ама те "няма нищо,пусно го да си играят" как като знам резултата!

[allure]

Здравейте, не съм писала отдавна във форума, а и когато пишех не съм предполагала, че ще опра до темата за агресията , но уви...
Става въпрос за моя бигъл, който е на 3 години и 6 месеца вече. Като всеки бигъл е труден, проклет, вироглав (говоря за отрицателните им качества само) и никога не ни е било особено лесно с него, но мога да кажа, че той улегна с времето донякъде и не ни е създавал проблеми като например да не може да стои сам вкъщи, да вие докато ни няма и т.н.
Въпреки че Рей (кучето ми) проявава всички признаци на доминантно поведение , за което до голяма степен и ние сме си виновни, но и той не ни улесни предвид ловната си същност, до този момент сме живели безгрижно.
Проблемът , който се появи преди повече от 6 месеца вероятно е , че той започна да се хвърля и да хапе баща ми (когато иска да легне до майка ми) и приятеля ми, когато иска да легне до мен, а освен това се спуска на всеки, който иска да влезе в стаята ми. Положението вече е извън контрол, въпреки че имаме лек напредък по отношение на това, че сме по-строги и не му позволяваме да се чувства господар в къщата, въпреки че явно сме закъснели доста. Опитваме се да го изолираме от спалните помощения, но страхът, че всеки момент може да скочи остава и това ме тревожи най-вече.
Прочетох всички статии тук из форума по въпроса, консултирах с двама ветеринари, имаме лек напредък, но си мисля дали не е добре ако с кучето се занимава специалист за известно време (с мое участие ако се налага).
Посъветвайте ме моля дали посещение на училище например би било полезно за разрешаване на проблема и ако ДА към кое да се обърна.
Мерси предварително.

[KOKO_ko]

Цитат

... започна да се хвърля и да хапе баща ми (когато иска да легне до майка ми) и приятеля ми, когато иска да легне до мен, а освен това се спуска на всеки, който иска да влезе в стаята ми. Положението вече е извън контрол...Мерси предварително.

сега съвсем простичък въпрос, на който ако отговорите с "НЕ", значи нещата наистина са извън контрол... ;D ;D ;D и щото съм сигурен какъв е отговорът да кажа че когато отговорите с "ДА" всичко ще си дойде на мястото...ето сега и въпроса ми: баща Ви (който се опитва да легне при майка Ви) а също така и приятеля Ви(който също иска да легне до Вас) а също всеки който иска да влезе в стаята Ви ... та така де...всички ТЕЗИ хора - всеки един поотделно -  посрещат ли го със здрав шут в главата докато той им се "хвърля" ... така да се каже?

Предварително моля.

П.С. Също предварително искам да бъда извинен за ехидността и садизма в които ще бъда обвинен. Само опитвам да помогна колкото и да не Ви изглежда така

П.П.С.  Срещу две царевички от кентъки съм готов да си жертвам крачола и наживо да покажа изпълнението на упражнението "поставяне на място на бигъл"

[allure]

Направо се чудя как можахте да отделите толкова време за да кажете едно голямо нищо. Първо отговорът е ДА, а не НЕ и явно това, че последната схватка, която беше доста сериозна, освен че го накара да се чувства гузен до сутринта, не помогна за преодоляване на проблема, означава , че с бой работата не става. Както и да е...Очаквам по-компетентни вклювания на академик левъл  ;D и оставам с добри чувства ,диър.

[KOKO_ko]

Цитат

Направо се чудя как можахте да отделите толкова време за да кажете едно голямо нищо. Първо отговорът е ДА, а не НЕ и явно това, че последната схватка, която беше доста сериозна, освен че го накара да се чувства гузен до сутринта, не помогна за преодоляване на проблема, означава , че с бой работата не става. Както и да е...Очаквам по-компетентни вклювания на академик левъл  ;D и оставам с добри чувства ,диър.

хайде ДИЪР да уточним пак: баща ти го е пращал с шут до отсрещната стена, приятелят ти също не му е прощавал с мощен ритник...и да - да не забравяме ЗА ОНЕЗИ ВСИЧКИ ДРУГИ дето също са го посрещали със сериозна тупаница когато е трябвало...знаеш ли ДИЪР...ако твоето "ДА" беше истинско "ДА" то сега нямаше да имаш ЖИВ бигъл ... и само за теб специално ДИЪР една академична справка ...кучетата НИКОГА не са ГУЗНИ, ВИНОВНИ, ОТМЪСТИТЕЛНИ и пр. ЧОВЕШКИ категории...и още нещо като за кучкари като теб дето хем ужким питат хем пък си и знаят вече отговора: нормално е да не става с бой ДИЪР. ако теб са те били като малка или пък ако си чувала воплите на любимото ти съседче пердашено от тати съжалявам искрено за преживяванията ти. не бъркай този тип бой довел при теб или други около теб до необходимите резултати. ХОРСКИЯТ бой няма НИЩО ОБЩО с НАВРЕМЕННАТА И СЕРИОЗНА КОРЕКЦИЯ в дресурата...

оставам и аз с моите чувства които са по-добри от твоите със сигурност, нищо че пак не ти се вярва 

[Мил@]

Цитат

Положението вече е извън контрол, въпреки че имаме лек напредък по отношение на това, че сме по-строги и не му позволяваме да се чувства господар в къщата, въпреки че явно сме закъснели доста. Опитваме се да го изолираме от спалните помощения, но страхът, че всеки момент може да скочи остава и това ме тревожи най-вече.
Прочетох всички статии тук из форума по въпроса, консултирах с двама ветеринари, имаме лек напредък, но си мисля дали не е добре ако с кучето се занимава специалист за известно време (с мое участие ако се налага).
Посъветвайте ме моля дали посещение на училище например би било полезно за разрешаване на проблема и ако ДА към кое да се обърна.
Мерси предварително.

не съм специалист, само споделям какво мисля. Щом сте допуснали да ви хапе кучето, значи положението е доста поизпуснато. Ако се страхувате от кучето,нещата са още по-зле, защото кучетата усещат страха веднага и това ги превръща в господари на положението. Аз бих потърсила помощ от специалист и бих го записала на училище за елементарно послушание, което да посещава и член на семейството заедно с него. Горещо препоръчвам да гледаш сериите на Повелителят на кучетата - Сизар Милан- ако не си го направила досега. Там доста ясно се показва, как човекът винаги трябва да е водачът на глутницата и да казва какво и кога да прави кучето. При вас явно кучето е господарят, но никога не е късно това да се промени.

Успех!

[su]

От няколко дни уча Едуард да не се качва на дивана в хола, а също и да не ходи в единия ъгъл, от където вече си изкопава четвърто парче от паркета. Общо взето слуша, но вечер, когато е по-активен обръща и двете действия в нещо като "обърнимивнимание/заяждане". Скача на дивана, докато аз кажа долу той вече е слязъл и е отишъл да копае в ъгъла. Скарвам му се, отива в другата част на стаята и след една минута всичко се повтаря. Снощи след н-тото повторение го плеснах по дупето и му се скарах по-жестоко /нямаше нужда да се правя на ядосана, щото вече бях достатъчно/ при което той ми се изпречи насреща и започна да ме лае. Помислих, че не мога да оставя така нещата и реших да пробвам "тръшване на пода и задържане докато се предаде"...
Еми, какво да ви кажа.
Първо, Едуард е гонче, на 3 месеца и 10 дни. в момента е 12-13 кг. С ръце изобщо не успях да го удържа - гърчи се и рита като обезумял и просто не става. За това ми се наложи буквално да го яхна и с тялото си да притисна задната част, докато с двете ръце държа зад врата и гърба. По този начин успях да го задържа, но кучето се побърка. Не просто се бореше да се освободи, а като цяло изпита такъв ужас, сигурно помисли, че ще го убия.
Изобщо не ми хареса изживяването - ако беше само борба за надмощие - добре, но тази реакция на кучето, този неподправен ужас, който изпита - направо отвратително...
Иначе - да, имаше ефект. Въпреки, че едвали и минута останахме в това положение- после поскимтя и отиде и си легна на неговото място. Като цяло, обаче, не виждам как с подобни методи ще изградя някаво доверие на кучето към мен... А и още нещо се чудя - добро ли беше изобщо решението да приложа това наказание на толкова малко куче? Че проявява характер от сега - това е ясно, но все пак още е с бебшко мислене...

[Tali]

Според мен е добре да изкорениш проблема още в зародиш... Мойта започна да се опитва да доминира към 8, 9-мия месец... Вече голяма кучка, аз с моите 45 кила направо си я яхвах за да я задържа на земята, но имаше ефект. От тогава само веднъж се наложи да прилагаме техниката '' гуша за гуша''  ;D Беше скоро, преди около 2 седмици някъде  :rolleyes:
Покажи му сега кой е шефа, че като поотрасне още малко ще те носи на гръб  ;D

[Мил@]

Твоето "тръшване но пода" ме накара да се замисля. Идеята му, както аз съм я схванала и отвреме-навреме я прилагаме на нашето куче - бордър коли, 17 кг. в момента - е не да се бориш с него, а да му въздействаш така, че той да се подчини. Да те приеме като водач на глутницата. Тогава няма борба - просто кучето си "припомня" кое му е мястото в глутницата - номер 2 най-много, като човекът е номер 1 - ако са повече хора в семейството - след всичките хора. Щом се бори, може да значи няколко неща - или изобщо не те приема за водач на глутницата, или не различава кога е игра, кога е насериозно. Моето куче също прави бели, търчи като безумен из къщи и ни досажда с играчки, за да си играем с него, но когато му кажа да си отива на мястото със строг тон или му се скарам, няма това-онова - но това иска търпение. И той се увлича в играта и понякога се борим, но като тръгнем да го "доминираме", се подчинява - не му е приятно, ама търпи, вижда се. Това за мен е признанието на авторитета на водача/водачите на глутницата. Няма паника, няма страх, няма и за какво. Това не е наказание, а напомняне на подреждане в йерархията и спазването на тази подредба. Кучетата не подхождат емоционално към това, емоцията е само докато се установи кой е по-горе, после се приема без ропот и гък. Ще се опитам да намеря един линк, където се обяснява как това се постига с малки кучета, и е показано на видео. Нищо, че са малки, мисля, че можеш да опиташ и по този начин.

Абсолютно права си, че не бива да се позволява на кучето да минава метър - просто защото така се научава, че може и да не слуша човека винаги, а само когато си иска. Нужно е много търпение и постоянство. Успех!

Цитат

От няколко дни уча Едуард да не се качва на дивана в хола, а също и да не ходи в единия ъгъл, от където вече си изкопава четвърто парче от паркета. Общо взето слуша, но вечер, когато е по-активен обръща и двете действия в нещо като "обърнимивнимание/заяждане". Скача на дивана, докато аз кажа долу той вече е слязъл и е отишъл да копае в ъгъла. Скарвам му се, отива в другата част на стаята и след една минута всичко се повтаря. Снощи след н-тото повторение го плеснах по дупето и му се скарах по-жестоко /нямаше нужда да се правя на ядосана, щото вече бях достатъчно/ при което той ми се изпречи насреща и започна да ме лае. Помислих, че не мога да оставя така нещата и реших да пробвам "тръшване на пода и задържане докато се предаде"...
Еми, какво да ви кажа.
Първо, Едуард е гонче, на 3 месеца и 10 дни. в момента е 12-13 кг. С ръце изобщо не успях да го удържа - гърчи се и рита като обезумял и просто не става. За това ми се наложи буквално да го яхна и с тялото си да притисна задната част, докато с двете ръце държа зад врата и гърба. По този начин успях да го задържа, но кучето се побърка. Не просто се бореше да се освободи, а като цяло изпита такъв ужас, сигурно помисли, че ще го убия.
Изобщо не ми хареса изживяването - ако беше само борба за надмощие - добре, но тази реакция на кучето, този неподправен ужас, който изпита - направо отвратително...
Иначе - да, имаше ефект. Въпреки, че едвали и минута останахме в това положение- после поскимтя и отиде и си легна на неговото място. Като цяло, обаче, не виждам как с подобни методи ще изградя някаво доверие на кучето към мен... А и още нещо се чудя - добро ли беше изобщо решението да приложа това наказание на толкова малко куче? Че проявява характер от сега - това е ясно, но все пак още е с бебшко мислене...

[su]

Мил, и аз разбирам идеята на "тръшването" по абсолютно същия начин, по който ти я описваш. Снощи не се опитвах да го преборя, а да направя точно това. Но и двамата бяхме абсолютно изненадани - всеки от реакцията на другия, и то неприятно. Има вариант да е приел това като част от играта, а не насериозно, но просто не мога да преценя  :- После беше като попарен цяла вечер, дори и тази сутрин още беше унил... Все едно му е паднал гръм от ясно небе... Иначе, някъде четох, че за малки кучета е достатъчно да го поставиш по гръб и да го задържиш. Е да, ама с Еди не става - изобщо не се дава, а мен ме е страх да го натискам безкрайно, щото не искам да го смачквам.... уф, няма угодия  ;D

[neznainata]

Не знам дали е за тази тема, но прецених, че е по-добре да го постна тук, вместо да правя нова тема.
Днес с приятеля ми бяхме на гости на негови роднини с дого аржентино, женско, глухо. По принцип тя е много кротка, не проявява агресия, дори не съм я чувала да ръмжи. Но днес тя ме ухапа. Просто така. Галех я по гърба, тя се обърна светкавично и ме захапа. Излая много кратко 2-3 пъти, после сама отиде и се сви виновно в ъгъла си. Не знам дали вината е в мен, собствениците също не могат да разберат защо ме ухапа. Тя знаеше, че съм там, не е като да не ме е усетила, да се е стреснала. След това собствениците споделиха, че кучката е хапала само едното момиче, и то само когато са я боляли ушите, а е трябвало да се капят капки (кучката е с хроничен отит или нещо такова, не запомних точно), или когато момичето е било агресивно настроено. Аз бях весела, не съм я пипала по главата. Когато дойдохме, кучката ни се зарадва, галих я, тя махаше с опашка, личеше, че се радва,а това стана няколко часа по-късно. Има ли шанс да е от това, че може би усеща миризмата на двумесечно женско кученце, което взехме скоро?
Какво могат да направят собствениците по въпроса с агресията, защото после разбрах, че кучката е проявила агресия и към 8 годишно дете преди няколко месеца?
П.С. Пропуснах да кажа, че сме гледали това куче за няколко дни преди 2-3 години, не сме имали никакви инциденти през това време.

[Мил@]

su, не знам дали си опитвала тази техника преди, но е възможно да са се случили няколко неща. Едното, възможно е кучето яростно да се е борило за своето надмощие - това се случва, особено ако досега то не е било оспорвано. Другото, възможно е просто да е било превъзбудено. Аз се научих, когато искам послушание, да накарам кучето да "поохладнее", което в началото отнемаше много време, за да се премине към послушание. Не че на кучетата им трябва време - те могат да превключат много бързо, но когато не знаят какво точно става, е по-друго. Може наистина да е бил като ударен с гръм, особено ако не му се е случвало такова нещо досега но не забравяй, че емоционалното "оцветяването" на събитията е характерно за хората, а не за кучетата. Те приемат йерархията за нещо естествено, дори, според експерти, са много по-балансирани, когато имат ясно поставени граници и правила, едно от които е йерархията.

Ние почнахме упражненията по подчиняване в спокойно и гладно състояние, когато кучето е най-податливо. Не знам дали си направила другите стъпки - време и начин на хранене, минаване през врати, коридори, тесни места, качване по стълби и др. подобни.

Има значение и друго - ти с какво настроение и енергия си подходила към упражнението. "Повелителят на кучетата" казва, че те ни четат като отворена книга и ако ти си била изненадана, нищо чудно това да е повлияло на кучето. Аз по себе си знам, че ако не съм наред нещо, ядосана съм и т.н., кучето е също по-разцентровано.

Колкото до това, дали ще го "смачкаш", както ти се изразяваш, е добре наистина да вземеш решение - дали да бъдеш водач на глутницата ти, или кучето ти. Няма други варианти, но наистина е въпрос на избор, в твоя случай ще бъде съзнателен :blink: ;)

[su]

Еми, за тези неща изобщо не помислих... :huh: Определено беше превъзбудено, когато му приложих "тръшването"  Еди ме лаеше, защото не му давах да прави каквото иска. Аз пък бях ядосана. Абе.... май някой трябва първо мен да превъзпита, пък тогава аз да възпитавам куче  :o
Така като гледам, май се е получила една съвкупност от всичко, което си изброила като варианти  :(

[KOKO_ko]

Цитат

Аз пък бях ядосана. Абе.... май някой трябва първо мен да превъзпита, пък тогава аз да възпитавам куче  :o

много вярно. потърси помощ наживо а не само от книжки и интернет. със сигурност резултатите ще са различни...

[mimipo]

Цитат

Ще чакаме скоро да се похвалите,че са потръгнали взаимоотношенията ви.

Благодаря за съветите, също и на margokk
прилагахме ги известно време,  проблеми с вземането на храната няма.
За съжаление, нямаме кой знае какъв напредък с възпитанието. Търсим учител във Варна или поне някой да го погледне и даде практически насоки.

Galiadogs, знам от опит колко бързо възприемат. Но това момче има много силна индивидуалност, и не желае да се подчинява. Например, знае отлично какво значи "Ела", но изпълнява в много редки случаи. Всяка разходка завърша с дълго уговаряне да дойде за да сложим повода. Спря да хапе докато сменяше зъбите, сега отново започна, не винаги, но... Не сме сигурни в него. И много краде от масата - макар, че знае, че е забранено да взема от там. Почти на седем месеца е, страхувам се, да не изтървем най подходящото време за обучение.

Моля, ако знаете добър учител във Варна, пратете координати.
Поздрави на всичкио

[morski_chereshki]

Здравейте !Ние имаме един проблем с кучето ни което не живее в къщата при нас.Той спи в гаража и условията му там са много добри.На 1, г е.Има постоянен достъп до двора.Откакто другото ни куче почина той си пази територията очевадно.Той не е вързан .Когато си играе с другите кучета навън е спокоен,но когато някое тръгне да влиза в двора откача.Когато е сам вкъщи не лае никой който минава по улицата или колите,има ли накой от нас на вън -полудява.Ухапал ама тихомълком без да ръмжи проверяващият за водата.Иначе слуша ,когато го извикам идва ,любвеобвилен е .А и другото ,когато го е страх бяга от нас/обикновенно за ваксина или нещо свързано със здравето му/.Бих искала съвет какво да направя,че да не се питесняваме  ,че може да ухапе някой ,който влиза вкъщи!

[no_brain]

няколко пъти вече Ръфо е правил опити да ме ухапе от които 1-2 бяха сполучливи. :-  веднъж се опитах да му извадя един боклук от устата които беше налапал след което се обърна изръмжа и се опита да ме захапе.одеве пък се беше намокрил и аз да го изсъша го слагам пред печката и я пускам, никаква реакция и изведнъж какво му стана озъби се и ме ухапа. извиках му НЕ и го ударих :'(