Кучето ми е на 6 месеца/мъжко.Не е агресивен,но го има като заложба.Навън не прави проблеми,но когато е вкъщи и някой влезе го лае много без да скача по него(ако гостенинът седи мирно),след това привиква.На няколко пъти ми е ръмжал като искам да го разкарам от някъде,а той е лягнал и му е добре,но нищо повече.Вчера обаче беше заспал на тересата на студено и като се опитах да го вкарам вътре започна да ми ръмжи и да се зъби.Тупнах го леко за да разбере кой командва,но после пак същото.Накрая се опитах да го бутна с крак и той се озъби и ме "клиоцна" леко за крака.

Аз не му останах длъжен с четката за решене и накрая влезна.За друго нещо не демонстрира характер и му бъркам в паницата без проблеми.
Искам да питам дали това е някакъв вид доминантно поведение и как да го корегирам.
Кучето "пробва" дали ще може да прекрачи границите. Явно вижда зор да те признае за лидер по някаква причина. Наблюдавам нашето куче и мъжа ми. Той обича да ляга точно където е вратата между кухнята и хола - така има видимост навсякъде. Обаче, когато мъжът ми реши да минава, Шаро не чака дори да му се каже нещо - когато мъжът ми е на 2 крачки, скача и се отмества. При мен не винаги прави така, но ако му кажа - също става. Няма нужда да се бутаме с крак, освен ако не спи.
По принцип, е абсурд куче да ръмжи, да се зъби или да "кльоцне" водача на глутницата. Работи повече да си изградиш статус на водач. Много зависи и от това, как ТИ се чувстваш - кучетата го усещат безпогрешно. "Тупнах го леко" за него може да означава "той всъщност не е много сериозен". Казваш още "
се опитах да го бутна"- т.е. дори и в начина ти на изразяване на ситуацията се вижда това, че подхождаш по-предпазливо, отколкото е необходимо за кучето ти. Изобщо не казвам, че трябва да го тупваш по-сериозно, но кучето усеща намерението ти и това, доколко си решен да постигнеш това, което искаш. Не забравяй, че за кучетата тези, които не са твърди, са слаби и не стават за водачи. И аз си мислех, че мъжът ми се отнася много твърдо с кучето, понякога съм му казвала - сега защо го плашиш (те си играят и мъжът ми му ръмжи, надвесен отгоре, като голямо чудовище) - обаче резултатът е, че кучето го гледа в очите за всичко. Понякога, като го реша, например, не седи легнал мирен и моля мъжа ми за помощ. Той само се накланя към кучето и казва с нисък ръмжащ глас нещо като "Абе ти защо не слушаш, като ти се казва???", при което кучето ляга, вирва лапи и застава неподвижно.
Лаенето вкъщи по чужди хора е териториална агресия - кучето си пази територията. Моето също прави така, но аз не смятам поведението за укоримо, защото така предупреждава за приближаващи хора - т.е. на мен това поведение ми върши работа и не намирам за нужно да го коригирам. Вече, ако не спре да ръмжи, когато човекът съм го приела вкъщи, тогава коригирам, но той май вече свикна.