[dog.bg]

Ще съм изключително благодарна някой да ме посаветва какво да направя за решаването на проблема ми.

Непрекъсната работа с куче. Занимавайте го, учете го, възпитавайте го непрекъсното. Водете кучето винаги на повод, с намордник, сваляйте ги само когато сте сигурни, че не може да има проблем, че около вас няма други кучета или преминаващи хора. Ако сте сигурна в себе си и кучето си, разходете се с него на места, където се събират много хора - минете през Витошка например, пийте едно кафе на НДК.

Ако имате проблем и не може да се справите - не вземайте решения сами, обърнете се към професионалист, преди да направите каквото и да е.

[Persona Grata]

Здравейте на всички!
Аз имам английски булдог на 5 месеца, като забелязах че и той проявява агресия - в случая към стопаните си. Както всичко си е наред, радва се и нищо му няма започва да хапе агресивно. Очите му светват злобно, започва да подскача и да напада. Пробвахме да го наказваме за това по различни начини, като в началото го удряхме с вестник и го връзвахме. Но това не помогна.
Изчетох много информция в интернет и пробвах различните методи да го спра да напада, но, за съжаление, не успях.
Ако някой е имал подобен проблем, или познава компетентен човек, който разбира от психология на кучета, да ми даде негови координати, защото сама явно няма да мога да се справя.

Благодаря предварително!!!

[LuDetIn4eTo]

dog.bg повярвай, че заниманията ми с кучето са наистина постоянни (дори не го остажям да яде докато не му кажа) колкото до обучението му и с това се занимавам, ходя при един човек, но от 3 седмици го няма в България и нямаше как да се допитам до него.За електрошоковия нашийник няма да стигам до него, освен като наистина крайна мярка за решаването на проблема.За момента се чувствам доста сигурна за разхождане не места с много хора, защото и преди съм го разхождала из хора и съм нямала никакъв проблем .... когато е на повода всичко е идеално, нямам никакви грижи, нито лае по хората, нито по кучета (освен ако не го нападнат, но мисля това е напълно нормално) проблема се появява когато повода го няма(и в това че явно слушането му е избирателно в така ситуация... дори и без повод щом го извикам идва, ляга, сяда, дори и да си играе с друго куче при подаване на команда веднага оставя играта и идва, но .... в проблемните ми ситуации които споделих в миналия си пост просто имам чувството че е друго куче) .Както казах и в миналия си пост към хора се спуска единствено щом го пусна, а към кучета само към изглеждащите по-слаби от него ... не към всички.
Междо другото, колкото и смешно да ми се струва след вчерашното "попляскване" ми се струва леко променен, щом ме види седи леко гузен, сякаш ме слуша повече удома, за разходка нямам подобни наблюдения, защото е извеждан само на места без кучета и хора (най-много да преминат няколко деца, но ние сме на заградено и той не може да ги стигне ... не се е пробвал да им се спуска, да седи на мрежата и да ги лае).... сякаш е разбрал, че мога и да го ударя ... Налудничаво нали ....

[greta i neli]

Бъди понякога ръмжи и лае по чужди хора когато влязат у нас. На улицата ,на чуждо място или когато го разхождам никога не го прави ,само у нас.

[neofly]

Здравейте,

пиша относно http://forum.dog.bg/-t27665.html

Искам да помоля за вашата помощ . Трябва ми пример как бихме могли да се справим с териториалната агресия на много травмирано куче.

Най-малкият съвет би бил от полза. Целта е да бъде спечелено доверие, за да може кучето да бъде пуснато свободно в огромен двор и да не напада хората, които са го спасили, когато искат да го хранят.

Благодаря за ВСЕКИ отговор.

[dog.bg]

Териториалната агресия се характеризира с повишена "отговорност" при пазене на собствената територия и отсъствие на такава на непознато място. В случая, поне доколкото прочетох, не става дума за това, а за това че кучето проявява агресия при среща с хора извън територията, на която живее и се храни.

Социализация, социализация и пак социализация. Не оставяйте само един човек да му носи храна, ако поведението е агресивно към носещия, нека да свикне че хората, дори и различни не са заплаха за него на мястото, където е. Има ли човек, който кучето да приема с доверие и да може да му вземе както се казва, кокъла от устата ?

Имайте предвид, че трудния характер не винаги е плод на досегашното му начин на живот, има и по "твърди" кучета. При всички случаи се нуждаете от квалифицирано помощ, която няма как да получите без да се следи поведението му отблизо и начина му на живот - вързан ли е, свободно ли се разхожда в двора, само когато му се носи храна ли реагира така, на всеки, който носи храна ли е готов да скочи, какво поведение има - навежда ли глава, ръмжи ли, без предупреждение ли действа, кога предупреждава - когато започне да се храни или преди това, на какво разстояние от него - просто трябва да се следи и да се анализира къде има проблем и да се работи за отстраняването му.

[neofly]

Според кучешки треньор младежът (БОК - 60 кг) проявява териториална агресия, не спира да лае, ако някой се приближи и не е изключено да ухапе някого. Досега никой не е успял да го пипне.

Какво е направено досега:
1. Хранене по няколко пъти на ден от 2ма човека, като в момента е на фаза, когато види храната, вече спира да лае, чака си да му я дадат и после пак започва.

Какво ще бъде направено:
1. От другата седмица се намери човек, който ще прекарва по няколко часа постоянно до него с цел печелене на доверие.

В момента момчето е вързано, а това е цитат от мнението на треньора:

" Кучето атакува/блъска с разтворена уста/допряно до двойната мрежа коляно на клекнал човек.Не се шегува,не предупреждава.В работен режим е-охранява.Много време и търпение ще са необходими за спечелване на доверие.Освен доверие обаче,следващия етап ще е контрол.Притеснява ме,че досега кучето е било контролирано,ако може така да се каже на база страх.Така,че нека и това се има впредвид.По мои впечатление не е бил домашен любимец,а охранител.Трудно се печели доверие на такова куче.
В изолатора кучето е било в стрес,не е имало територия,която да охранява и поведението муе било съвсем различно."

@Галя, надявам се че нямаш нищо против, че поставих мнението ти и тук.

Пояснение за кучето - То е взето от Сеславци, където престоява към 2 седмици, може и повече. НЯМА човек на когото да се доверява. Вързано е. Когато му се носи храна, не лае, яде бързо и в момента, в който изяде всичко, тръгва директно да напада. Не искахме да го оставим да умре и искаме да му помогнем.

[hwarang]

С моето куче съм на ниво , че вече ме чака аз да мина пръв през вратата. Не съм я бил.
Един единствен път я ударих 2 пъти с шамар по-силно(малко се изпуснах) , когато тръгна след 4 бездомни песа и трябваше да и крещя около десет пъти докато се сети да се върне.

[LG9]

Прочетох,че не трябвало кучето да се бие с каишката.Добре,въпросът ми е с какво да го накажа като тръгне да души нанякъде и ми игнорира командата,а в мен е само каишката и чувството да го убия примерно казано

[mil_]

С нищо. Никога не наказвай куче, докато имаш "чувството да го убиеш".

[LG9]

Прочетох,че не трябвало кучето да се бие с каишката.Добре,въпросът ми е с какво да го накажа като тръгне да души нанякъде и ми игнорира командата,а в мен е само каишката и чувството да го убия примерно казано

Не съм съгласен!Трябва да разбере,че е направил нещо грешно,а не да забегне и да се прави,че не чува,а аз само да си крещя за байдева.

[Tedi&Aqua]

От три седмици имаме куче Голдън Ретривър (на два месеца и половина), отначало ми направи впечатление, че щом дъщеря ми й забрани нещо започва да се зъби и да ръмжи, след като се качи на дивана трябва да повторя 15 пъти "Долу", навежда глава обаче не слиза, налага се насила да я свалим на земята, след 10 мин. се пробва отново да се качи.
Пробвахме да я шляпваме с вестника, тя се озлобява, почва да се зъби, да ръмжи да скача срещу вестника. Когато се заиграе с някоя играчка трябва да се борим за да й я взема, а иначе няма никакъв проблем да й се бърка в купата с храната докато яде. Като решиш да я погалиш отначало почва на игра да хапе и докато чуе НЕ почва вече сериозно. Изчетох почти всичко по темата, не сме й позволявали да се качва по легла, не й даваме храна от масата, храним се преди нея, наблюдавам я, че не минава преди мен през вратите, не знам как да се справим.Тази сутрин я намерих качена на дивана - "Долу", "Долу" - 10 пъти, почна да ме лае, свалих я насила, след 5 мин. оставена сама в стаята беше качена горе на масата. Тогава вече явно с много ядосан и категоричен глас й показах, че е прекалила и веднага слезе и гледаше 2 мин. с наведена глава. Такова нещо да не й обръщам внимание, когато нещо е прекалила, да й обръщам гръб изобщо не я трогва. Наясно съм че имаме проблем с доминантно поведение и много искам да го коригираме, докато е още малка, че иначе ще е жалко за животинката. Надявам се на вашата помощ, на вашите съвети и критика, стига да успеем да се справим с Аква.

[Норита]

6 правила за възпитание на кучето


Не, няма грешка в заглавието. Наистина става дума за възпитание, а не за дресировка. При това тези правила важат не само за кутрета, а и за пораснали кучета.
И са адресирани не към кучето, а към неговия стопанин.

1. Възпитанието започва тогава, когато има доверие. Кучето трябва да има доверие на стопанина, а не просто да се подчинява на по-силния. Това е и основата при обучението (дресировката) на кучето.

2. Емоциите са добри, когато са положителни. Ако сте ядосан, прекратете заниманията с кучето. Всички инструктори съветват стопаните да бъдат максимално доброжелателни и търпеливи. Кучето няма вина за лошото ви настроение, затова и не бива да си го изкарвате на него. А неискреността животното усеща много остро.

3. Най-добрия способ, за да накарате кучето да извърши някакво действие - това е лакомството. Но като цяло - не бива да превръщате храненето на кучето в търговия. Тук става дума за допълнителни вкусотии. Трябва да имате предвид, че кучето не бива да получава никакви "хапки" от масата, когато стопаните се хранят. В противен случай предоставяте на кучето инструмент за въздействие върху вас. Има и обратна взаимовръзка - ако искате да почерпите кучето - накарайте го да изпълни команда, дори и най-лесната.

4. Възпитанието е синтез от поощрения и наказания. Не трябва обаче да забравяме, че кучето затвърждава причинно-следствените връзки само в случай, че събитията следват едно след друго, с разстояние между тях не повече от няколко секунди. В противен случай поощрението или наказанието не се свързва с предходното действие и се явява неочаквано (безпричинно) за кучето.

5. Наказанието не бива да бъде удар. Ако възпитавате със страх от удар, вие пренебрегвате т. 1. За малко кученце е достатъчно да го повдигнете, държейки го за козината на врата. Когато загуби устойчивост, кученцето губи и увереност. При това повтаряйте с равен, но уверен глас "Не!", или друга избрана от вас забранителна команда. Но в никакъв случай не повишавайте тон, това не би имало желания от вас ефект.

6. Не разрешавайте на кучето да се качва на вашето легло или кресло. Това е не само неудобно за вас, но и рискувате някой ден да не можете да седнете или легнете там, ако кучето ви започне да си отстоява територията. Това се случва, когато в представите на кучето са объркани приоритетите и то се изживява като лидер. Не би трябвало стопанинът да му усложнява живота.

Разбира се, правилата за възпитание на куче биха могли да са много повече, тъй като гледането на куче не е проста работа. Те могат да зависят както от характера на кучето, така и от характера на стопанина, от броя на членовете на семейството, от наличието на деца... Най-важното е тези правила да се спазват от всички членове на семейството. За разлика от правилата при възпитание на дете, тези можем да ги напишем и залепим някъде на видно място (например върху хладилника). Цялото семейство, всички ваши посетители трябва да знаят какво е разрешено, какво - не и кое е абсолютно забранено за кучето. Само в такъв случай ще имате действително положителен резултат: възпитано куче и съхранени нерви.

Материала е пуснат от gabipap в една от по задните теми. Дано ви бъде полезен.
Знайте, че всичко се постига бавно. Успех!

[alexy]

В ранна детска възраст всички кучета са диванета,нормално е.Всеки който си взема малко куче трябва да го знае предварително и да е готов за всякакви изненади.Аз успях да избегна доста поведенчески проблеми,като си обзведох диването с една клетка.Сутрин и вечер обучение и изморителни трнировки до като кучето легне от умора.През останалото време в клетката.Като естествено през 2-3 часа излиза за 5 мин от клетката да се разтъпче и да отиде по нужда.Това е.Няма гризане, няма хапане,няма инатене,няма вестници на руло,няма катерене по мебели и свободия.Най-добрия начин да накараш едно куче да не прави неща които не искаш е да не му оставяш физическата възможност да ги направи.По този начин избягваш стреса който изживявате ти и животното докато се отучвате от разни неща.Клетката е много възпитателен метод и се ползва успешно от някои от най-добрите треньори на служебни кучета.Този метод не е "панацея" за всички поведенчески проблеми защото той пък крие рискове от появяване на други.Например не достатъчна социализация.Но всичко може да се комбинира и човек да намери индивидуално най добрия подход към своето животно.Стига да имаш време,желание,възможности и огроооомна доза търпение.Никакви излишни емоции и демонстративно изнервяне.

[xaosinc]

Искам и аз да споделя нашия проблем и ако може някой да даде напътствия как да се справя ще съм много благодарна.Имам бигъл-мъжки на 1 година и 3 месеца. Докато стане на 1 година беше най-социализираното куче, което съм срещала. С всяко куче което срещахме навън искаше да си играе без проблем. Събирахме се на една поляна десетина кучета от различни породи но близки по възраст с които израстнаха заедно. Проблема ни е следния- след навършването на годинката поведението му рязко се промени. Ръмжи, лае и напада всяко мъжко куче с по-голям размер от неговия и то толкова свирепо, сякаш е обучавано за бойно куче,тук ну става въпрос за храна за женска или територия. На по-малките по размер мъжки кучета изобщо не обръща внимание, дори и да го лаят и ръмжат просто ги подминава, с женските нямаме проблем. Напада дори и тези мъжки, с които израстна, но са по -едри.Страх ме е вече да го пускам без каишка, защото не знам от къде ще се появи някое друго куче и без това като го разхождам на каишка вече няколко пъти се е бил с такива кучета които идват да го подушат. Днес отидохме на една друга поляна където играеше като малък и голдън ретривъра с който бяха приятели беше там -мъжки и доста огромен.Още преди да се приближи голдъна към нас моя вече напери гърба и взе да ръмжи, съответно и другото куче реагира враждебно и се сбиха, стопанина на другото куче /2 годишно/ сподели , че за първи път говижда да се държи така, сякаш моето куче излъчва някакви силни сигнали за враждебност. Иначе към нас и към хора не проявява никаква агресия. Не знам вече какво да правя и още колко време ще го опазя да не го разкъса накое голямо куче. Ще съм благодарна за всякакви съвети

[HRISI_1084]

Все едно прочетох свой пост :)И при нас тези проблеми започнаха след 1 година.При нас започна с катерене по гърба ( опит за доминиране и то само върху мъжки ),което в последствие премина в нападение.Сега играе ,дори играе е силно казано,просто се подушва само с малки на възраст,но бързо му омръзват.Явно това се наблюдава при по-доминантните по натура ( да стават по-агресивни след детската си възраст ),аз решение нямам седим си на повода и играем само 2-та.Тъжно е,но той просто не желае друг да се включва в "отбора " ни.Дори си спомням едни реплика,беше нещо такова "Пинчера в собствените си очи е страшен и голям доберман",явно и при по-дребните мъжкарчета важи :)).Ясно е,че трябва да се работи,да се привикне към търпимост спрянмо останалите кучовци и да се тушират всякакви опити за нападение или агресия,но аз самата съм доста страхлива и се опасявам да не се прибера само с каишката му:(

[LG9]

Кучето ми е на 6 месеца/мъжко.Не е агресивен,но го има като заложба.Навън не прави проблеми,но когато е вкъщи и някой влезе го лае много без да скача по него(ако гостенинът седи мирно),след това привиква.На няколко пъти ми е ръмжал като искам да го разкарам от някъде,а той е лягнал и му е добре,но нищо повече.Вчера обаче беше заспал на тересата на студено и като се опитах да го вкарам вътре започна да ми ръмжи и да се зъби.Тупнах го леко за да разбере кой командва,но после пак същото.Накрая се опитах да го бутна с крак и той се озъби и ме "клиоцна" леко за крака. Аз не му останах длъжен с четката за решене и накрая влезна.За друго нещо не демонстрира характер и му бъркам в паницата без проблеми.
Искам да питам дали това е някакъв вид доминантно поведение и как да го корегирам.

[Мил@]

Кучето ми е на 6 месеца/мъжко.Не е агресивен,но го има като заложба.Навън не прави проблеми,но когато е вкъщи и някой влезе го лае много без да скача по него(ако гостенинът седи мирно),след това привиква.На няколко пъти ми е ръмжал като искам да го разкарам от някъде,а той е лягнал и му е добре,но нищо повече.Вчера обаче беше заспал на тересата на студено и като се опитах да го вкарам вътре започна да ми ръмжи и да се зъби.Тупнах го леко за да разбере кой командва,но после пак същото.Накрая се опитах да го бутна с крак и той се озъби и ме "клиоцна" леко за крака. Аз не му останах длъжен с четката за решене и накрая влезна.За друго нещо не демонстрира характер и му бъркам в паницата без проблеми.
Искам да питам дали това е някакъв вид доминантно поведение и как да го корегирам.

Кучето "пробва" дали ще може да прекрачи границите. Явно вижда зор да те признае за лидер по някаква причина. Наблюдавам нашето куче и мъжа ми. Той обича да ляга точно където е вратата между кухнята и хола - така има видимост навсякъде. Обаче, когато мъжът ми реши да минава, Шаро не чака дори да му се каже нещо - когато мъжът ми е на 2 крачки, скача и се отмества. При мен не винаги прави така, но ако му кажа - също става. Няма нужда да се бутаме с крак, освен ако не спи.

По принцип, е абсурд куче да ръмжи, да се зъби или да "кльоцне" водача на глутницата. Работи повече да си изградиш статус на водач. Много зависи и от това, как ТИ се чувстваш - кучетата го усещат безпогрешно. "Тупнах го леко" за него може да означава "той всъщност не е много сериозен". Казваш още "се опитах да го бутна"- т.е. дори и в начина ти на изразяване на ситуацията се вижда това, че подхождаш по-предпазливо, отколкото е необходимо за кучето ти. Изобщо не казвам, че трябва да го тупваш по-сериозно, но кучето усеща намерението ти и това, доколко си решен да постигнеш това, което искаш. Не забравяй, че за кучетата тези, които не са твърди, са слаби и не стават за водачи. И аз си мислех, че мъжът ми се отнася много твърдо с кучето, понякога съм му казвала - сега защо го плашиш (те си играят и мъжът ми му ръмжи, надвесен отгоре, като голямо чудовище) - обаче резултатът е, че кучето го гледа в очите за всичко. Понякога, като го реша, например, не седи легнал мирен и моля мъжа ми за помощ. Той само се накланя към кучето и казва с нисък ръмжащ глас нещо като "Абе ти защо не слушаш, като ти се казва???", при което кучето ляга, вирва лапи и застава неподвижно.

Лаенето вкъщи по чужди хора е териториална агресия - кучето си пази територията. Моето също прави така, но аз не смятам поведението за укоримо, защото така предупреждава за приближаващи хора - т.е. на мен това поведение ми върши работа и не намирам за нужно да го коригирам. Вече, ако не спре да ръмжи, когато човекът съм го приела вкъщи, тогава коригирам, но той май вече свикна.

[Мил@]

Тази сутрин я намерих качена на дивана - "Долу", "Долу" - 10 пъти, почна да ме лае, свалих я насила, след 5 мин. оставена сама в стаята беше качена горе на масата. Тогава вече явно с много ядосан и категоричен глас й показах, че е прекалила и веднага слезе и гледаше 2 мин. с наведена глава. Такова нещо да не й обръщам внимание, когато нещо е прекалила, да й обръщам гръб изобщо не я трогва. Наясно съм че имаме проблем с доминантно поведение и много искам да го коригираме, докато е още малка, че иначе ще е жалко за животинката. Надявам се на вашата помощ, на вашите съвети и критика, стига да успеем да се справим с Аква.

Даваш отговор на това, кое действа на твоето куче. Ами ползвай го. Както споменах и преди, кучетата усещат кой има думата в къщата и ако не го покажеш категорично, кучето ще има думата, а не ти.

Гледай сериите на Сизар Милан "Повелителят на кучетата", за да ти се изясни по какъв начин се изгражда лидерска позиция на човек (хора). Кучето трябва да бъде на последно място в семейната йерархия. Ако е на по-предно място, създава проблеми...

[LG9]

mil@,
първо мерси за отговора!
Значи може да не сте ме разбрали правилно.По принцип винаги реаграм твърдо към него и не поставям под съмнение позицията си,но както казах др път винаги се е подчинявал веднага и затова реагирах малко по-меко,въпреки двете пошляпвания след първото озъбване.Не се опитах ами направо го бутнах с крак(не съм се изразил точно).Мисля,че все пак реагирах достатъчно твърдо след като ме захапа и се надявам да ме е разбрал,плюс това на сутринта ми се милваше 10 минути понеже беше гузен.

Баща ми има същата игра с кучето ни,както при вас.То не е ръмжене,борене,гонене...Аз се занимавам с него,но явно те им вдъхват по природа повече респект.